Мотиви на Решение
№ 260031 от 28.09.2020 г. по н.а.х.д. № 596/2020 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Производство с
правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С
постановление от 14.07.2020 г. по досъдебно производство № 413/2019 г. на РУ на
МВР Ловеч на Вася Радевска – прокурор при Районна
прокуратура гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК е било направено предложение
до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с
което да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК Г.П.
***, по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро,
във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, за това,
че на 28.07.2019
г., около 17:30
часа, на второкласен път II-35 /Ловеч-Троян/, в зоната
на километър 59+400, при
управление на МПС - лек автомобил
марка „К.С" с peг.№ * **** **, негова собственост, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.20, ал.1 от
ЗДвП - "след като е бил
длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство не сторил
това" и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП - „при
забрана за пресичане на единична
непрекъсната линия „М1" пресякъл същата“ и по
непредпазливост причинил на З. Л. К. от гр.П. средна телесна
повреда - изкълчване на
дясна раменна става и счупване на шиловидния израстък
на лява лакътна
кост, обуславящи трайно
затруднение движението на горен десен
крайник и горен ляв крайник за
около месец - месец и половина.
На
досъдебното производство обвиняемият Г.П. се е възползвал от правото си да не
дава обяснения /т.2, л.65/.
В съдебно
заседание, редовно призован, обвиняемият П. не се явява. Представлява се от
упълномощения защитник адвокат Ж.Г. ***, който не оспорва приетата от прокурора
в постановлението фактическа обстановка. Пледира обвиняемият П. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи глоба в предвидения от
закона размер. Изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и
пледира да не му бъде налагано наказанието лишаване от право да управлява МПС,
тъй като работата му е свързана с непрекъснато пътуване и шофиране.
Районна
прокуратура гр.Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
С постановлението
на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка :
Обвиняемият Г.П. ***. Работел като „експерт“ в ПБМФ В.. Не бил
осъждан за престъпления от общ характер. Притежавал свидетелство
за правоуправление на МПС № ********* от 05.07.2011
г. за категорийте "В" "М" и „АМ".
На 28.07.2019 г., около 18:00
часа, обвиняемият П. пътувал от гр.Троян
към гр.Ловеч, след прекарани почивни дни в планината.
Управлявал
лек автомобил
„К.С.", негова собственост,
с peг.№
В 9996 ВС.
Заедно с него пътували и двамата му сина близнаци - свидетелите
Д. и Д. П. и тяхна приятелка Лиляна Александрова.
Около 18:00 часа
обвиняемият П. се намирал
на второкласен път II-35, в зоната на км.59 + 400, в землището на
с.Лешница, област Ловеч.
По същото
това време в обратна посока, от гр.Ловеч към
гр.Троян се движел лек автомобил „О.А." с peг.№ ********, управляван от свидетеля
З. Л. К. от гр.П.. Същият пътувал сам в автомобила.
Времето било
слънчево, а пътната настилка суха и в добро състояние.
Свидетелят К. подминал
табела, която ограничавала скоростта на движение до 60 км/ч и наближил
десен за него завой, който попадал в ограничението. Движел се
в зоната на разделителната линия, която била непрекъсната. Изведнъж видял, че срещу
него, в
неговата пътна лента навлязъл лек автомобил - джип. Същият, според
свидетеля К. се
движел с висока скорост. След като възприел срещу себе си джипа, свидетелят
К. инстинктивно направил маневра вдясно, откланяйки автомобила към мантинелата,
за да избегне
удар. Намалил и скоростта натискайки и спирачка, но в следващият
момент последва удар в неговият автомобил.
Следващите спомени на К., за които
можел да свидетелства били от
линейката, която го откарала в МБАЛ Ловеч. Там К. бил прегледан, като се установило, че имал
луксация на дясно рамо. На следващият
ден бил приет
в МБАЛ "Авис Медика" – гр.Плевен, където
претърпял операция на ръката.
Въз основа на свидетелските
показания по делото, протокола за оглед
на местопроизшествие и фотоалбума
към него, както и от заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно-автотехническа експертиза,
се установява следното относно механизма на случилото се
ПТП и предпоставките довели до него :
Става ясно, че
лекият автомобил „О.А.“,
управляван
от свидителя К. се е движел в зоната на непрекъснатата разделителната линия. Срещу него, в
посока към гр.Ловеч се
е движел автомобила „К.С.“, управляван
от обвиняемия Г.П.. За него завоя
бил ляв, като пътната крива била с голям
радиус – R-301
метра.
В зона
на настъпилото пътнотранспортно произшествие обвиняемият П. не контролирал посоката на движение на
своя автомобил и преминал на ляво,
пресичайки разделителната линия, като по този начин навлязъл на около
70 - 80 см
в насрещната лента за движение. При това
положение траекториите на движение на
двата автомобила се засекли, при
което настъпил челен ексцентричен удар и за двата
автомобила. Тъй като
масата на лекия автомобил управляван от обвиняемия била по-голяма от тази
на автомобила на пострадалия
К., след удара лекия автомобил „О.А." на свидетеля се върнал
назад и към лява мантинела. От този
автомобил изпаднала предна броня непосредствено
след мястото на удара, а автомобилът
се върнал назад до предпазната
мантинела. От лекия автомобил „К.С.“ се
откъснало предно ляво колело - джанта и гума, ведно със
спирачния механизъм и окачването. Изпадналите части
и от двата автомобила били в лентата за движение
на лекия автомобил „О.А.“, управляван
от свидетеля К..
След удара
лекият автомобил „К.С." продължил да се движи
напред, на три колела, като
задна лява гума се е движела
на около 50 см вляво от разделителната линия. След удара
левият лонжерон паднал на асфалта
и задрал същия, в ляво от разделителната
линия, като оставил две следи, които навлезли в дясна пътна лента.
От зоната на дясната пътна
лента ляв лонжерон застъргал асфалта, като оставил
трета дълга следа по него. Накрая лекият автомобил „К.С." се отклонил на ляво
и се установил до лява мантинела.
При този механизъм на
произшествието, мястото на удара
между
двата автомобила се
определя
от експертизата в лявата пътна лента, считано от посоката на
огледа (от гр.Троян към гр.Ловеч), на
0,60 до
0,80 метра
в ляво от разделителната линия на пътното платно
по широчина. Мястото на удара
е определено в лентата за движение на
лекия автомобил „О.А.“, управляван от свидетеля К..
Според заключението
на вещото лице по назначената
експертиза скоростта на движение на
двата автомобила била 77 км/ч за
лекия автомобил „О.А." и 88 км/ч за
автомобила „К.С.“. При това
положение опасните зони за спиране
на автомобилите са посочени като
60 метра за първия автомобил и 79 метра за втория,
като автомобилът „К.С" е пресякъл разделителната линия и е навлязъл в насрещната пътна лента на 16,90 метра
преди мястото на удара.
От назначената
в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза
се установява, че на свидетеля З. К. била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в
изкълчване на
дясна раменна става и счупване на шиловидния израстък
на лява лакътна
кост, повреда, която е обусловила трайно затруднение
движението на горен десен крайник
и горен ляв крайник за около
месец, месец и половина.
С оглед на така изложената
фактическа обстановка, установена след внимателния анализ на събраните по досъдебното
производство доказателства, съдът приема, че с деянието си обвиняемият Г.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро,
във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, като на 28.07.2019
г., около 17:30
часа, на второкласен път II-35 /Ловеч-Троян/, в зоната
на километър 59+400, при
управление на МПС - лек автомобил
марка „К.С" с peг.№ * **** **, негова собственост, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.20, ал.1 от
ЗДвП - "след като е бил
длъжен да контролира непрекъснато пътното превозно средство не сторил
това" и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП - „при
забрана за пресичане на единична
непрекъсната линия „М1" пресякъл същата“ и по
непредпазливост причинил на З. Л. К. от гр.П. средна телесна
повреда - изкълчване на
дясна раменна става и счупване на шиловидния израстък
на лява лакътна
кост, обуславящи трайно
затруднение движението на горен десен
крайник и горен ляв крайник за
около месец - месец и половина.
Съдът намира, че
по безспорен и несъмнен начин се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и заключенията на вещите лица, че Г.П. е извършил от
обективна страна престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по чл.343,
ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК. Осъществил е изпълнителното деяние чрез
действие - управлявайки лекия автомобил „К.С.”, нарушил правилата за движение
на превозното средство, в случая регламентираните такива в нормите на чл.20,
ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от
ППЗДвП, като по този
начин причинил пътно-транспортно произшествие и травматично увреждане на
свидетеля З. К., характеризиращо се като средна телесна повреда, съгласно
разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява както от събраните писмени доказателства и заключенията на вещите лица по назначените автотехническа и съдебно-медицинска експертизи, така и от свидетелските
показания, които са последователни, логично свързани и непротиворечиви и няма
причини съдът да не ги кредитира.
От субективна
страна обвиняемият е действал виновно, при форма на вина непредпазливост, като
при конкретната пътна ситуация не е предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да
предвиди наличието на опасност за движението с действията си по управлението на
автомобила.
Причините за
извършване на престъплението от обвиняемия е неспазването от негова страна на
нормативно вменените му със ЗДвП и правилника за приложението му задължения по
управление на МПС.
С постановлението
си Районна прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че обвиняемия не е осъждан
за престъпления от общ характер /т.2, л.69/, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не
представлява голяма обществена опасност. От деянието има причинени имуществени
щети, но същите не са съставомерни по конкретно
повдигнатото му обвинение, а и са обезпечени със сключената задължителна
застраховка „гражданска отговорност“. Освен това, за деянието, което е непредпазливо
се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години или пробация, поради
което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност.
Извършителят на
престъплението към момента на извършване на деянието е бил с постоянно
местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо
него ще действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, като
отчете изложените обстоятелства прие, че Г.П.П. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във
връзка с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК и му се
наложи на основание чл.78а, ал.1 от НК административно наказание в минималния
предвиден размер – глоба в размер на 1 000 лева, която следва да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази предмета на
престъплението, личността на обвиняемия и социалния му статус, добрите характеристични
данни и липсата на предишни нарушения по ЗДвП, а също и че така ще се постигнат
целите на наказанието.
С оглед
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че за постигане целите на
наказанието не е необходимо спрямо обвиняемият П. да се приложи разпоредбата на
чл.78а, ал.4, във връзка с чл.343г от НК. В тази връзка следва да се посочи, че
от справката за нарушител/водач /том.1, л.142/ се установява, че на обвиняемият
П. са били налагани две глоби за нарушения по ЗДвП (с наказателно постановление
и ел.фиш), но същите са платени и към датата на извършване на деянието –
28.07.2019 г., спрямо тях е изтекъл срока по чл.82, ал.1, б.„а“ от ЗАНН. Именно
поради това съдът прие, че липсват предишни нарушения по ЗДвП и цени това
обстоятелство, като смекчаващо такова.
Предвид изхода на
делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия Г.П. да заплати
по сметка на ОД на МВР направените по досъдебното производство разноски в
размер на сумата от 907,20 лева.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :