О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1102
10.04.2020г., гр. Бургас
ОКРЪЖЕН
СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен състав в закрито заседание
на десети април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
Йорданка Майска
като разгледа докладваното от съдия Майска
в.ч.гр.д. № 977 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал.
2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал.
1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна
жалба от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, жк.”Мотописта”,
бул.”България” 49, бл.53Е, вх.В, заявена чрез пълномощника юк.Н.Л срещу Разпореждане № 4550/24.02.2020г. на Районен съд – Бургас, постановено
по ч. гр. д. № 745 по описа на съда за 2020 г., с което първоинстанционният съд
оставил без уважение Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта относно претендираното вземане за възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 431,71лева
е 30 лева такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със
законнат лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението –
31.01.2020г. до изплащане на вземането.
Намира същото за незаконосъобразно и
постановено при неправилно приложение на материалния закон. По-конкретно посочва, че съгласно т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е "всяка материална или интелектуална дейност, която се
извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен
предмет прехвърляне владение на вещ". Смята, че от това правило се налага
изводът, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги действително
представлява услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на
договора за кредит в полза на друго лице
– кредитополучателя и съгласно съдебната
практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да
извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение, като
тези действия обикновено са фактически, а не правни и доколкото втората част от
определението за договор за потребителски кредит
по чл. 9, ал. 1
от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги,
които са извадени от договора за потребителски кредит,
то законодателно е допустимо уговарянето на такива.
Сочи, че в българското
действащо право, в отношенията между правните субекти действа принципът на
свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД) и съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Твърди, че тези три
възможности, включени в понятието свободно договаряне, трябва да бъдат
обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева
автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива. Излага, че с
оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са
се съгласили да сключат Договор за потребителски кредит
№ ***г. и подписаното към него Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Твърди, че длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването
на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и
към момента на сключването на договора, така и с не обективиране на желанието
си да се откаже от сключения договор и с погасяване на месечни вноски.
Твърди, че "ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД в качеството си на кредитор
не създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да сключи и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а тази възможност през клиента се
явява опционална. Излага, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при
формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите,
когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за
сключването на договора за кредит.
Изтъква, че предвид това следва, че разходите на потребителя за въпросните
допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. Т. е. дължимото по процесиите допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит,
респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи
на чл. 19, ал.
4 от ЗПК.
В допълнение отбелязва,
че са налице действащи законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в
даден договор биха били неравноправни и по отношение на подобни случаи чл. 24 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) изрично препраща към чл. 143-148 от
Закона за защита на потребителя (ЗЗП). Сочи, че чл. 143 от
ЗЗП в 19 точки определя кои клаузи биха поставили потребителя в неравноправно
положоние спрямо кредитора. Видно от
цитираната разпоредба и от приложените по делото доказателства е, че
Споразумението за представяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с
изискванията на закона и не попада в нито една от множеството хипотези, описани
в чл. 143 ЗЗП и всички суми по договора представляват индивидуално уговорени клаузи, а
именно -каква сума клиентът желае да му бъде отпусната, какви ще са ГЛП и ГПР
по договора, както и дали да бъде подписано споразумение за предоставяване на
допълнителни услуги и какво възнаграждение ще се дължи за него.
Въз основа на
гореизложеното, твърди, че изводът на съда, че клаузите от договора за
потребителски кредит са недействителни е
неправилен.
Моли съда да отмени
атакуваното разпореждане в тази му част и да разпореди да бъде издадена заповед
за изпълнение за претендираното вземане за възнаграждение за закупен пакет от
услуги.
Частната жалба е
допустима, тъй като същата е подадена в законовия срок, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване
(чл. 413, ал.
2 от ГПК).
Настоящата инстанция,
като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч. гр. д. № 745/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд, е образувано по заявление на "Профи
кредит България" ЕООД за издаване на
заповед по чл.410 ГПК против длъжника Ц.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес: гр.Бургас, кв.Долно Езерово, ул.Арбанаси № 83, за суми на основание
договор за потребителски кредит № ***. и
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
В обстоятелствената част
на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски
кредит с
№ ***. по силата на който длъжникът се е задължил да погаси задължението
си за срок от 11 месеца, с месечни вноски в размер на 126,02 лв. и падеж всяко 20-то
число на месеца. Излага, че съгласно ОУ към договора длъжникът дължи договорно
възнаграждение за изтегления кредит,
което е предварително определено и е разсрочено във времето, като се погасява в
рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно възнаграждение
възлиза на 48,98лв.. Излага, че страните са сключили споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът
дължи възнаграждение, което става изискуемо с подписването му и то следва да бъде
разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита,
като в случая неизплатеното възнаграждение за закупени от длъжника пакет от
допълнителни услуги възлиза на 431,71лв. и е дължимо до 20.12.2019г.. Твърди
се, че длъжникът не е изпълнил задължението по договора, заплатил е само 4
погасителни вноски и е изпаднал в забава, като падежът на последната
погасителна вноска е бил на 20.12.2019г.. Твърди, че след като падежът и на
последната погасителна вноска е настъпил на 20.12.2019г., е налице основание да
се претендира заплащане на сумите: 401,07лв., представляваща главница; ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, 48,98лв. – договорно възнаграждение за периода от за
периода от 20.06.2019г. до 20.12.2019г., неплатено възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 431,71лв. дължимо до
20.12.2019г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30лв., начислени на 04.04.2019г., сумата от 71,65лв.-обезщетеие
за забавено плащане за периода от 21.03.2019г. до 20.12.2019г и съдебни разноски за държавна такса и юк.възнаграждение.
Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 517/24.02.2020г. по ч.гр.д. № 745/20г. на БРС за неплатена
главница от 401,07лв., договорно възнаграждение от 48,98лв. за периода от 20.06.2019г.
до 20.12.2019г., сумата от 71,65лв.-обезщетеие за забавено плащане за периода
от 21.03.2019г. до 20.12.2019г, законната лихва и разноски.
С обжалваното
разпореждане № 4550/24.02.2020г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, досежно претендираната
сума от 431,71 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, дължимо до 20.12.2019г. по договор за
потребителски кредит № ****. и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 30лв..
В мотивите си заповедният
съд е приел, че в частта относно възнаграждение за допълнителни услуги
заявлението противоречи на закона –чл.10а ЗПК, намирайки, че тази клауза от договора е неравноправна , тъй
като облагодетелства кредитора, предвиждайки че възнаграждение се дължи винаги,
независимо от фактическото предоставяне на всяка от услугите, тъй като
длъжникът има право, но не е длъжен да поиска и получи дадена услуга. Досежно
претендираната сума от 30лева посочена в заявлението като такса за извънсъдебно
събиране на задължение е посочено, че не е ясно къде са предвидени и дали
изобщо са направени такива разходи, като посочената рзпоредба на чл10а от ЗПК
забранява търсене на допълнителни такси за събиране на вземането.
Настоящата инстанция си
счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем,
във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за
изпълнение, е приложим Законът за
потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая
съдът счита, че частната жалба е неоснователна досежно претенцията за
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 431,71лв. и
сумата от 30лв.-начислена от заявителя такса извънсъдебно събиране на вземането
Съгласно представеното към процесния
договор Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от
кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно:
1) приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване
на определен брой погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и
5) улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за събиране от потребителя
на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е
регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г.,
в сила от 23.07.2014 г.).
Законът обаче не допуска кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения
между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на
понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”,
съдът намира, че първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на
втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 ЗПК. Нещо повече, следва да се посочи и че, с уговарянето на
посоченото допълнително възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На
основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, за която
съдът е длъжен служебно да следи. Затова, поради недействителност на уговорката за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в посочения размер и такса извънсъдебно събиране на
задлжението, заявлението, в частта му за
процесните суми е неоснователно и като
такова правилно е отхвърлено.
С оглед гореизложеното и
поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд, с тези на заповедния съд,
атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4550/24.02.2020г.
постановено по ч. гр. д. № 745/ 2020г. на Районен съд – Бургас.
Определението не подлежи
на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.