М О Т И В И към НОХД № 1428/2012 г.
Съдебното производство е образувано
по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура против П.Щ.И. *** с обвинение за престъпление по чл.209 ал.1вр. чл.26, ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят
на Бургаската районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимата П.И..
Пледира за наказание в размер на две години лишаване от свобода, което на
основание чл.66 от НК да се отложи за изпитателен срок от 5 години.
Защитникът на подсъдимата П.И. пледира
за наказание от три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК
да се отложи за изпитателен срок от 3 години
Съдът след като се съобрази с
направеното пълно самопризнание от подсъдимата и събраните на досъдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт, а именно :
Пострадалата М.К. и подсъдимата П.И.
се познавали от годините, когато и двете били ученички в СОУ „И. В.” в гр.Б..
След завършване на училището двете често се срещали, тъй като работели в един
район.
В
началото на месец септември 2011 г. пострадалата К. и подсъдимата И. случайно
се срещнали в Морската градина на гр.Бургас. Те били с децата си и се заговорили. В хода на
разговора пострадалата споменала, че детето й ще започне да посещава детска
ясла на 15 септември и на нея й предстои да се върне на работа. И. попитала К. къде
работи и свидетелката й отговорила, че е собственик на магазин за детски дрехи.
Двете поговорили на различни теми и се разделили.
На 15 септември 2011 г. свидетелката К.
завела детето си за първи път в детската ясла и когато приближила сградата
забелязала, че подсъдимата И. стои пред входа. И. изглеждала видимо притеснена
и казала, че иска да поговорят. След като оставила детето си в яслата,
пострадалата излязла при чакащата я И. и попитала какво я тревожи. Подсъдимата
отвърнала, че не е там подходящото място да говорят и предложила да отиде при
свидетелката К. в магазина, в който работи, за да поговорят на спокойствие.
След около 40 минути подсъдимата И. влязла в магазина на пострадалата, находящ
се на ул. „Л.К.” № *** в гр.Б.. Още от вратата П.И. започнала да плаче и да
обяснява, че предната вечер е получила обаждане от „Следствието в гр.Пловдив”,
в което й съобщили, че брат й е убит в автомобилна катастрофа и трябва да отиде
до гр.Пловдив, за да вземе трупа му от моргата. След това
подсъдимата започнала да обяснява, че едно пътуване до гр. Пловдив и без това
излиза скъпо, а да се превози труп щяло да излезе още по-скъпо. След това ще
трябва да организира погребение, което също нямало да излезе евтино, а в този
момент тя била финансово затруднена и нямала необходимите средства.
Продължавайки да плаче, И. помолила свидетелката К. да й даде 200 лева на заем,
за да прибере трупа на брат си от моргата в гр.Пловдив и да го погребе. В
същото време в магазина се намирал и съпругът на свидетелката К.-свидетеля К.К.,
който също чул разказаната от И. история. Двамата съпрузи единодушно решили, че
трябва да дадат на И. исканата сума, след което свидетелят К. отишъл до близкия
банкомат, изтеглил 200 лева и ги дал на подсъдимата. Свидетели на предаването
на парите станали Ф. Д. и З. Д.. След като получила сумата от 200 лева
подсъдимата казала, че погребението на брат й ще се състои на следващия ден, но
няма кой да гледа децата й, а тя не иска да ги води с нея, затова помолила
пострадалата да ги гледа. Свидетелката К. се съгласила.
Сутринта на следващия ден - 16
септември 2011г. подсъдимата отново
отишла в магазина на пострадалата на ул. „Л.К.” № *** Там заварила свидетеля К..
Започнала да му обяснява, че ще остави при него децата си само за няколко часа,
докато трае погребението на брат й. В хода на разговора споменала, че разходите
по погребението са се оказали по-големи отколкото е предполагала и поискала да
й дадат още 70 лева. След като поговорили още известно време преценила, че е
по-добре сумата да бъде 100 лева, за да не изникнат други непредвидени разходи
в последствие. Междувременно в магазина била пристигнала и свидетелката К.,
която също чула разговора. Със съпруга си - свидетеля К. отново решили да дадат
на И. 100 лева. Свидетелят К. изтеглил сумата от близкия банкомат и я дал на
подсъдимата. След като взела парите подсъдимата казала, че отива на
погребението на брат си. Последната се върнала след няколко часа, през които
пострадалите гледали децата й, и казала, че погребението е минало нормално и
благодарила за заема като поела ангажимента да върне цялата сума-300 лева до 10
дни – най-много един месец. След това взела децата си и напуснала магазина.
Уговореното време изтекло и
пострадалата започнала периодично да звъни по телефона на подсъдимата и да пита
кога ще й върне парите. Последната отговаряла, че в момента се намира в
гр.София, но в скоро време ще се прибере в гр.Бургас и сама ще се свърже с нея.
Пострадалата К. станала настоятелна, подсъдимата И. изключила СИМ-картата с
номера, който била дала на пострадалата. Свидетелката К. се усъмнила в
почтеността на И. решила заедно с майка си – свидетелката Ф. Д. да потърсят подсъдимата на адреса в
кв.С. на гр.Б., който тя им била дала. С изненада установили, че ул.”Кр.” в
кв.С., на която И. твърдяла, че живее, не съществува. След като заподозряла, че
е била измамена, пострадалата К., решила за всеки случай да извърши проверка и
в гробищния парк на Гр.Бургас. От фирма, помещаваща се в гробищния парк била
извършена проверка на място, която установила, че на 16.09.2011г. не е
погребвано лице от мъжки пол, отговарящо на описаните признаци. К. извършила и справка в моргата в гр.Пловдив и
установила, че през последните месеци не е имало лице, починало в автомобилна
катастрофа, трупът на което да е превозван до гр.Бургас.
В хода на разследването се
установило, че подсъдимата П.И. има брат- А. Ст. Й., но същият е жив.
Описаната фактическа обстановка се
приема въз основа на самопризнанието на подсъдимата И. и на фактите, установени чрез показанията на свидетелите: М.Д.К., К.В.К.,
Ф. Т. Д. и З.Г.Д.. Свидетелите М.Д.К. и К.В.К. в показанията си твърдят, че подсъдимата И.
ги убедила да и предадат сумата от 300
лева, като ги уверила, че тази сума и е необходима да превози трупа на брат си
от моргата в град Пловдив и да го погребе. Свидетелките Ф. Т. Д. и З. Г.Д.
потвърждават също, че пред тях подсъдимата И. е поискала от Колеви пари
за транспортира и погребе тялото на брат си
и е получила от тях сумата от 300 лева. Показанията на свидетелите
кореспондират със самопризнанието на подсъдимата И.. Обвинителната теза се
подкрепя и от справка за лице от АИС”Български документи за самоличност”, от
която е видно, че братът на И. – А. Ст. Й. е жив.
От
установените по делото факти следва безспорния извод, че извършител на деянието
е подсъдимата П.Щ.И..
При тази фактическа обстановка
съдът приема, че подсъдимата П.Щ.И. е осъществила състава на престъплението по чл.
209 ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, като през периода 15.09.2011г. - 16.09.2011г., в
град Бургас, в магазин, находящ се на ул."Л.К."**, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила у
М.Д.К. и К.В.К. заблуждение, че брат й е починал при катастрофа в гр.П. и се
нуждае спешно от парични средства, за да транспортира тялото му, и с това им
причинила имотна вреда в размер на 300,00лв.
Подсъдимата И. с деянието си осъществила от обективна страна
признаците на престъплението измама. Съдът счита, че подсъдимата е създала
невярна представа у свидетелката М.Д.К. и К.В.К., че брат й е починал при катастрофа в
гр.П. и се нуждае спешно от парични средства, за да транспортира тялото му. Създаването
на невярна представа у свидетелите е в резултат действията на И.. Въз основа на неверните представи, създадени
в съзнанието на свидетелите, те са взели
решение и са се разпоредили с паричната
сума от 300 лева. Подсъдимата е взела от свидетелите К. сумата от триста лева. В резултат на деянието на И. за М.Д.К. и К.В.К. е последвала имотна вреда в размер на 300 лева.
Престъпната
си дейност подсъдимата е осъществила при условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26 от НК.
Деянията
са де и са осъществени през
непродължителен период от време в рамките на два последователни дни. Тези деяния осъществяват един и същи състав на престъплението измама. Деянията са
осъществени при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Извършени са
при една и съща обстановка, измамени са едни и същи хора по един същи начин. Осъществени
при форма на вината пряк умисъл, като всяко следващо деяние се явява
продължение от обективна и субективна страна на предходното.
Престъплението е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимата е съзнавал обстоятелствата от обективната страна
на престъплението, а именно, че възбужда заблуждение у свидетелката
М.Д.К. и К.В.К..
Съзнавала е, че в резултат на нейните измамливи действия те са взели решение да се разпореди със
съответната парична сума. Подсъдимата е действал със специалната цел,
предвидена в закона - да набави за себе си имотна облага. И. е получила сумата и
я използвала за собствени нужди.
Съдът оправда
частично подсъдимата П.И. за това, че през периода 15.09.2011г. - 16.09.2011г., в град
Бургас, в магазин, находящ се на ул."Л.К."**, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага поддържала
у М.Д.К. и К.В.К. заблуждение, че брат й е починал при катастрофа в гр.П. и се
нуждае спешно от парични средства, за да транспортира тялото му, и с това им
причинила имотна вреда в размер на 300,00лв. Не е осъществено изпълнителното
деяние под формата на поддържане в заблуждение от подсъдимата И., тъй като тя е възбудила заблуждение у свидетелите
К., но не е поддържала
заблуждение, в което са били въведени свидетелите. За да е осъществено
изпълнителното деяние поддържане в заблуждение е необходимо деецът да използва
заблуждението на пострадалия, в което е бил въведен от друго лице с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага и му причини имотна вреда.
Съдът определи на подсъдимата И. наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.58а от НК намали наложеното наказание лишаване от свобода с 1/3 / една трета/ и наложи
на подсъдимата П.И. наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ месеца.
Определи на основание чл.61, т.3,
вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното
наказание в затворническо общежитие от открит тип.
Приспадна на основание чл.59, ал.1,
т.1 от НК времето, през което подсъдимата П.Щ.И. е била задържана с мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 17.08.2012г.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази, че
досега подсъдимата не е осъждана. Причинената от престъплението вреда е на
сравнително ниска стойност - малко над размера на минималната работна заплата.
Поради това съдът прецени, че наказание от шест месеца лишаване от свобода,
което да се намали на основание
чл.58а от НК с 1/3 / една трета на четири месеца лишаване от
свобода е съответно на
личността на подсъдимата и степента на обществена опасност на престъплението. Съдът
прецени, че наложеното наказание и неговия
размер ще изпълнят целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимата
към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително
върху нея и се отнеме възможността й да върши други престъпления.
Съдът счита, че
спрямо подсъдимата е неприложим института на условното осъждане, дефиниран в
чл.66 от НК. Условното осъждане се прилага, когато съдът прецени, че целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на дееца не е необходимо той да изтърпява
наказанието си ефективно. В конкретния случай съдебният състав прецени,
условното осъждане няма да изпълни целите на наказанието. За една година след
извършване на престъплението подсъдимата не е положила никакви усилия да
възстанови, поне част от причинените от престъплението имуществени вреди. Това
обстоятелство води на извода, че у подсъдимата не е започнал процес на
поправяне и превъзпитание. На следващо място, съдът съобрази и обстоятелството,
че престъплението е извършено по изключително грозен и възмутителен начин. И. е
злоупотребила с чувството за състрадание на пострадалите, с чувството за
взаимопомощ между хората, с тяхната доброта и съчувствие. По изключително
неморален ги е заблудила, че брат й, който е жив, е починал при катастрофа и се нуждае от пари
за да превози трупа му и го погребе.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
А.Р.