№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
с участието на секретаря Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 6959 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 543686/23.11.2018г., постановено по гр. д. № 5731/2018г.,
Софийски районен съд е осъдил „А Л К“ АД да заплати на Г.Й.П. сумата от 250
евро, представляваща обезщетение за закъснял с повече от 3 часа от разписанието
полет VBB4002 от Ираклион, Гърция, до
София, България, на 07.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 25.01.2018г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника
срещу първоинстанционното решение. В жалбата се
поддържа, че районният съд не е обсъдил всички възражения на ответника. Посочва
се, че между страните не е имало облигационно правоотношение по сключен договор
за превоз. Оспорва се да е имало потвърдена резервация за полета. Твърди се, че
по делото липсват доказателства за закупуване на самолетни билети, че ищецът е
бил в списъка на пътниците и е бил допуснат до борда на самолета, както и че е
имало повече от три часа закъснение на полета. Съобразно изложеното се моли за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който същата се
оспорва. Излагат се съображения за правилност на постановеното решение, като се
посочва, че по делото са установени всички елементи от правопораждащия
претендираното субективно право фактически състав,
включително закъснението на полета с повече от 3 часа. Моли се за потвърждаване
на решението и присъждане на разноски.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
мотивирана основателността на предявения иск, изведени при правилно установена
по делото фактическа обстановка. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния
съд и във връзка с доводите, заявени с въззивната
жалба, настоящият съдебен състав приема следното:
Предявен за разглеждане
е иск с правно основание чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. за заплащане на
обезщетение в размер на 250 евро за закъснял полет.
Съдът намира, че от приетите като доказателства
по делото бордна карта и съобщение от ответника /л. 14/ се
установява, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
въздушен превоз на пътници, като ответникът е поел задължение към ищеца да го
превози на 07.05.2017г. от Ираклион до София с полет № VBB4002 с обявен час за излитане
в 20:00ч. Бордната карта представлява документ,
издаван от превозвача, даващ право на пътника дa
се качи на самолет, осъществяващ определен полет, като съдържа номер на полет,
име на пътник, дата и час на излитане, място на борда, баркод.
Издадената на името на ищеца бордна карта за процесния
полет VBB4002 на дата 07.05.2017г. отговаря на легалните дефиниции за валиден
документ, даващ правото на въздушен превоз, закрепени в б. „е“ и б. „ж“ на чл.
2 от Регламент (ЕО) 261/2004г. Ето защо, законосъобразно този документ е ценен
от първата инстанция като такъв, доказващ безспорно наличието на договорно
правоотношение между страните с твърдения от ищеца предмет.
По делото не се спори, че
разстоянието между Ираклион и София е под 1500км. От представеното съобщение
изх. № 100-16678/10.08.2018г. /л. 36/ от Летище София се установява, че полет VBB4002 от дата 07.05.2017г. е бил с планиран час на кацане в гр.
София от 21:30ч., а реално е кацнал в 05:35ч. на 08.05.2017г. Следователно
закъснението на процесния полет е с повече от три
часа. В доказателствена тежест на ответника съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е установяване на точното във времето отношение
изпълнение на полета, но доказателства за това не са ангажирани.
Наведеният за пръв път в
устните състезания довод, че процесният полет е
чартърен и за него е неприложим Регламент (ЕО) № 261/2004г., не следва да бъде
обсъждан, тъй като възможността за въвеждане на нови твърдения и възражения на
този етап от производството е преклудирана.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано
наличието на елементите от фактическия състав по чл. 7, пр. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004г., обосноваващи основателността на претенцията на
ищеца за обезщетение в пълния претендиран размер от
250 евро. Размерът на обезщетението е фиксиран в Регламента, поради което не
подлежи на намаляване от съда.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. Същата е доказала направата на такива
в размер на 360лв. за платено адвокатско възнаграждение, поради което следва да
й се присъдят.
Предвид цената на исковата претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 543686/23.11.2018г., постановено по гр. д. № 5731/2018г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32-ри състав.
ОСЪЖДА „А Л К“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Слатина“, ул. „*******, да заплати на Г.Й.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 360 (триста и
шестдесет) лева с ДДС, представляваща сторените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.