Номер:  2                                          30 януари  2020 година                           Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в  състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ДАМЯНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

         

при секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Тихомир Тодоров разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова КАН дело № 137 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

С Решение № 23/26.08.2019г., постановено по АНД № 40/2018г. Тутраканският районен съд е  потвърдил наказателно постановление № 19-000378/28.04.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“- град Силистра, с което на  ЗК „Изгрев-92“- село Белица е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.3, т.2 във връзка с чл.12 от  наредбата за реда, начина и периодичността  на извършване на оценка на риска.

Против решението е постъпила касационна жалба от ЗК „Изгрев- 92“ със седалище и адрес на управление в село Белица, община Тутракан. В същата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Поради това касационният жалбоподател моли съда да отмени решението на районния съд, както и наказателното постановление.

Ответникът по касационното оспорване- дирекция „Инспекция по труда“- град Силистра не заявява становище по жалбата.

Прокурорът счита, че   липсват касационни основания, които да налагат отмяната на решението на районния съд.

Разградският административен съд, след проверка на съдебния акт във връзка със сочените касационни основания, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.

На 08.04.2016г. М. С., работещ по трудов договор в ЗК „Изгрев-92“ на длъжност „строител- поддръжка“, боядисвал таван и трегери в ремонтно хале на кооперацията. При извършване на дейността той бил качен  на самоходна платформа „N.BLOSI“. Предпазната  преграда, с която била снабдена тази платформа, не била вдигната и около 11,45 часа С. паднал от платформата от височина около 2,20 м, при което счупил лявата си китка.

В същия ден служители от Инспекцията по труда в Силистра извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в дружеството във връзка с настъпилата трудова злополука. При проверката констатирали, че в представената  оценка на риска не е обхванато въведеното в експлоатация  работно оборудване- - самоходна  платформа за работа на височина„N.BLOSI“. При разпита си в с.з. св.С. изрично е посочил, че не е бил инструктиран за работа с платформата: „Просто ме попитаха дали мога да го карам, казах че мога…и ми дадоха да я карам.“ . Свидетелят заявява още:“След два дни дойде Л.…Служител е на кооперацията…и ми каза, че трябва да подпиша едни документи…Буля беше при мен и каза, че са нещо като инструктаж…“.

Представената от работодателя Програма за намаляване на професионалните рискове по здравословни и безопасни условия на труд за обекти: „Ремонтни работи на сградите в селскостопанския двор“, видове СР(процеси): „Мазачески и бояджийски работи“ е утвърдена на  01.01.2015г.- л.52 и сл. от АНД №  172/2016г. на ТРС.  В раздел „Работно оборудване“  са посочени фасадно скеле и вътрешен транспорт- двураменни стълби.  Посочената по-горе самоходна платформа за работа на височина не е включена в оценката. Именно тази програма е представена от работодателя и  при извършената от ДИТ проверка. В заявление от 22.04.2016г., подписано от председателя на кооперацията, е посочено, че процесната самоходна платформа е въведена в експлоатация  през 2014 година, но поради пропуск не е извършена оценка на риска при нейното използване и не е разработена  инструкция за безопасност при работа със самоходната платформа (л.23 от делото).

 За това нарушение  на 22.04.2016г. срещу кооперацията е съставен акт за установяване на административно нарушение, изразяващо се в това, че  въведеното в експлоатация работно оборудване не е обхванато в представената оценка на риска. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.3, т.2 във връзка с чл.12 от Наредба № 5 за реда, начина и  периодичността на  извършване на оценка на риска.

Въз основа на установеното в акта е издадено и наказателно постановление, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ директорът на ДИТ-Силистра наложил на работодателя имуществена санкция в размер на 1500 лева затова, че е  не е обхванал в извършената оценка на риска въведеното в експлоатация работно оборудване- самоходна платформа, с цел  установяване на  всички възможни опасности и рискове, с което е нарушил  чл.3, т.2  във връзка с чл.12 от Наредба № 5.

В рамките на съдебното следствие пред районния съд  жалбоподателят е представил "Инструкция по БТ при бояджийски работи" и "Инструкция по БТ при работа с подвижни и неподвижни скелета и люлки", но липсват доказателства относно датата, на която те са утвърдени.

Представена е и друга Програма за намаляване на  професионалните рискове, на която е отбелязано, че е утвърдена  от председателя на  15.03.2016г.  В тази програма самоходната платформа е включена в раздел „Работно оборудване“- л.73 и следващите.

Районният съд  не е приел посочената дата на документа за достоверна. Установяването на този факт е мотивирано с обстоятелствата, че този документ не е представен при проверката, извършена от служителите на ДИТ - гр. Силистра на 08.04.2016 г.; освен това самият председател на кооперацията изрично е посочил при съставянето на акта на 22.04.2016 г., че по отношение самоходната платформа не е извършена оценка на риска от използването й. Освен това, е приел, че С. не е бил инструктиран за работа с тази платформа. Поради това районният съд е приел, че работодателят не е изпълнил задълженията си към държавата да извърши оценка на риска спрямо работното оборудване, вменени му от Наредба № 5 и правилно и законосъобразно за това неизпълнение му е била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. В мотивите към постановеното решение районният съд е отговорил подробно на развитите в жалбата оплаквания и доводи и е посочил защо приема, че самоходната платформа не е обхваната от направената оценка на риска.

 

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон и не страда от пороците, посочени в касационната  жалба.

Наказателното постановление е обосновано, издадено е при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и съответства на материалния закон.

По категоричен начин е установено, че кооперацията, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е осъществила от обективна страна състава на чл. 413, ал.2 КТ във вр. с чл.3, т.2 и чл.12 от Наредба № 5.

Съобразно чл.3, т.2 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, оценката на риска обхваща работното оборудване. Чл. 12 от предвижда, че при оценяване на риска се осигурява обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички възможни опасности и рискове. Разпоредбата на чл. 16, ал.1 от Наредба № 5 от 1999 г. сочи, че идентифицирането на опасностите включва установяване на наличие на опасности и сравнителен анализ на опасностите по приоритети; възможни пътища и начини за въздействие на опасностите; обекти, които могат да бъдат увредени - хора, имущество, работна или околна среда; систематично проучване на всички аспекти на дейността с анализиране на всички дейности, които се извършват на оценявания обект; отчитане на необичайни операции по време на работа; отчитане на непланирани, но предвидими събития; отчитане възможността за възникване на промишлени аварии; анализ на разпоредбите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на приложените предпазни мерки; определяне на тези аспекти на дейността, които могат да причинят вреди; отчитане не само на опасностите, но и на начина на взаимодействие на работниците и служителите с опасностите и как това изменя риска.

 Безспорно е, че въведената в експлоатация самоходна платформа представлява „работно оборудване“ по смисъла на закона. Както правилно е отбелязал районния съд, „самоходната платформа е предвидена за динамична работа - тя сама се придвижва до мястото за извършване на съответната дейност и повдига работника (и нужното оборудване) на съответната височина. Т. е. за разлика от скелетата и стълбите при нея няма прикрепяне към сградата или земната повърхност, а стабилността й се осигурява чрез хидравличните спирачки. Самата платформа е и съоръжена със самостоятелни средства за защита на работниците, като например предпазната преграда, която към момент на трудовата злополука е била свалена, което е станало и причина за инцидента.“

Ето защо  правилно районният съд е приел, че при експлоатацията на тази платформа са налице различни рискове от рисковете при работа със скелета и стълби и при работа на височина. Тези рискове не са обхванати от извършената оценка на риска.

Оплакването на касационния жалбоподател, че съдът е приел за антидатирани определени документи при липса на доказателства за това, е неоснователно. Както се изтъкна и по-горе, районният съд е подложил на внимателен анализ събраните по делото доказателства- както гласни, така и писмени, и е извел обоснован извод, че представената втора Програма за намаляване на професионалните рискове, която носи дата 15.03.2016г., всъщност е съставена след настъпване на злополуката. Тази втора програма не е била представена при проверката след злополуката, а и самият председател на кооперацията е заявил при тази проверка, че самоходната платформа не е включена в оценката на риска.

Като не е идентифицирал специфичните рискове, свързани с експлоатацията на определено работно оборудване, работодателят не е изпълнил задълженията си по Наредба № 5, посочени по-горе и е осъществил състава на нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ, поради което  имуществената му отговорност съобразно чл. 83 от ЗАНН е правилно ангажирана.

Имуществената санкция е определена в предвидения от закона минимален размер и съответства на извършеното нарушение. Всички нарушения, свързани с безопасността на труда се характеризират с висока обществена опасност, тъй като застрашават основни ценности- здравето и живота на хората. В конкретната хипотеза  от нарушението са последвали и вреди за работника С., поради което правилно административнонаказващият орган е преценил, че не може да се приложи чл.415в от КТ.

Касационният състав намира за неоснователен и довода, че е изтекла абсолютната погасителна давност. Съгласно ТП № 1 от 27.02.2015 г. на ВАС и ВКС  по тълкувателно дело № 1/2014 г. абсолютната погасителна давност за това административно нарушение е четири години и половина. Касае са за продължено нарушение, което е съществувало и към датата на констатирането му- 08.04.2016г. Към настоящия момент посоченият по-горе срок от четири години и половина не е изтекъл. Поради това и възражението, че е изтекла абсолютната погасителна давност, е неоснователно.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 23/26.08.2019г., постановено по АНД № 40/2018г.  по описа на Тутраканския районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

ЧЛЕНОВЕ:1. /п/

 

2. /п/