Решение по дело №1971/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2455
Дата: 23 април 2024 г.
Съдия: Стела Кацарова
Дело: 20231100501971
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2455
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова

Михаела Касабова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100501971 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 18.07.2022 г., гр.д. 48477/2020 г., СРС, 173 с-в
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „Н.М.ЗА Д.“, със седалище: гр.
София, бул. ******* и Г. В. Б., ЕГН **********, с адрес: срещу Фондация
„А. 2018“, В. П. К. и В. Г. Ш., ЕГН искове с правно основание чл. 49 и чл. 45
ЗЗД за осъждането им солидарно да заплатят на ищците, както следва: на
Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ сумата от 3 000 лева (искът е предявен като частичен
от 15 000 лева), представляваща обезщетение за нанесени неимуществени
вреди - увреждане на доброто му име, последица от излъченото на 04.04.2020
г. от 17:00 ч. по телевизия „А. ТВ“ предаване „В окото на бурята“ с водещ
М.Т. и с участието на В. П. К. и В. Г. Ш., ведно със законната лихва от
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от
151,67 лева - лихва за забава през периода 04.04.2020 г. - 06.10.2020 г., както и
на Г. В. Б. сумата от 1 500 лева (искът е предявен като частичен от 5 000
лева), представляваща обезщетение за същите неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното
1
изплащане и сумата от 75,83 лева - лихва за забава през периода 04.04.2020 г.
- 06.10.2020 г., ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Ш. срещу Сдружение
„Н.М.ЗА Д.“ иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати, включително солидарно с Г. В. Б., на ищеца сумата от
15 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени
вреди чрез публикация от 07.10.2020г. в социалната мрежа Фейсбук, група
„За по-добра държава на децата ни“, а именно: „За тази паника сред
родителите в Сливен има конкретни виновници, които дезиформират и
плашат хората, а те са: (...), адв. Ш., (...)“, както и във връзка с останалите
посочени в насрещната искова молба публикации, изразяващи се в изпитани
неприятни емоции и уронване на доброто име, ведно със законната лихва от
подаването на насрещната искова молба (12.03.2021 г.) до окончателното
изплащане, ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. К. срещу Сдружение „Н.М.ЗА
Д.“ иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати, включително солидарно с Г. В. Б., на ищеца сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди чрез
публикация от 07.10.2020 г. в социалната мрежа Фейсбук, група „За по-добра
държава на децата ни“, а именно: „За тази паника сред родителите в Сливен
има конкретни виновници, които дезииформират и плашат хората, а те са: (...),
адв. В. К., (...)“, изразяващи се в изпитани неприятни емоции и уронване на
доброто име, ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова
молба (12.03.2021 г.) до окончателното изплащане и сумата от 435
лева,представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.10.2019
г. - 11.03.2021 г., ОСЪЖДА Г. В. Б. да заплати на В. П. К. на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди чрез същата публикация от 07.10.2020 г., ведно със
законната лихва от подаването на насрещната искова молба (12.03.2021 г.) до
окончателното изплащане и сумата 435 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 07.10.2019 г. – 11.03.2021 г., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 15
000 лева и за останалите посочени в насрещната искова молба публикации,
ОСЪЖДА Г. В. Б. да заплати на В. П. К. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени
вреди чрез същата публикация от 07.10.2020 г., ведно със законната лихва от
подаването на насрещната искова молба (12.03.2021 г.) до окончателното
2
изплащане и сумата от 290 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 07.10.2019г. - 11.03.2021 г., ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за главница за горницата над 2 000 лева до пълния предявен размер от 5
000 лева, а иска за лихва - за горницата над 290 лева до пълния предявен
размер от 435 лева, ОСЪЖДА Г. В. Б. и Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ да заплатят
на Фондация „А. 2018“ сумата 1 500 лева – разноски, Г. В. Б. да заплати на В.
Г. Ш. сумата 80 лева – разноски и на В. П. К. 28 лева – разноски, ОСЪЖДА В.
Г. Ш. и В. П. К. да заплатят на Г. В. Б. и Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ 550,16 лева
– разноски, ОСЪЖДА Г. В. Б. и Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ да заплатят на адв.
Н. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. 469,33 лева - възнаграждение за
безплатна правна помощ, ОСЪЖДА Г. В. Б. да заплати по сметка на СРС 20
лева - държавна такса, а В. П. К. да заплати по сметка на СРС 30 лева -
държавна такса.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от Сдружение „Н.М.ЗА Д.“
и Г. В. Б. в частта, с която са отхвърлени предявените от тях главни и
евентуален искове за обезщетение, като са уважени насрещните искове.
Против решението постъпва въззивна жалба от В. П. К. в частта, с която
е отхвърлен предявеният от него срещу Г. Б. насрещен иск за обезщетение
над размера от 2 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. Навежда
доводи за несправедливо занижен размер на възмездяването.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от В. Г. Ш. в частта, с която
са отхвърлени неговите насрещни искове против Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ и Г.
Б. над размера от 2 000 лв. до размера от 5 000 лв., с оплаквания за
несправедливо определено обезщетение.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество, жалбите на СНМД
и Г. Б. са неоснователни, а жалбите на Ш. и К. са основателни.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
отчасти правилно.
В отговор на оплакванията по жалбите, въззивният съд приема
3
следното:
Предявени са главни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
евентуален иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и насрещни
искове по чл. 45, ал. 1 и чл. 49 ЗЗД.
По главните искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от
Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ и Г. В. Б. срещу В. П. К. и В. Г. Ш..
Ищцовото сдружение с нестопанска цел, в качеството си на
персонифициран правен субект – юридическо лице, разполага с активна
материалноправна легитимация. Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При липса на изрично
разграничение между физически и юридически лица, както и регламентирано
изключение за юридическите лица, няма законова пречка да бъде ангажирана
деликтната отговорност на последните за причинени неимуществени вреди. В
свои решения, ЕСПЧ и СЕС присъждат обезщетения
за неимуществени вреди на юридически лица. Според преобладаващата
актуална съдебна практика на Върховния касационен съд, уронването на
доброто име и търговската репутация на юридически лица чрез изнасяне на
обидни, клеветнически твърдения в средствата за масова информация е
нарушение на защитимо право, чието засягане е основание за определяне на
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Застъпва се становище, че
няма основание да бъде изключена и възможността да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди на религиозни организации и от
изнесени чрез средства за масово осведомяване клеветнически твърдения,
уронващи авторитета им. В този смисъл са решение № 274/18.03.2019 г., гр.д.
5120/2017 г., ВКС, ІV г.о.; решение № 206/26.03.2019 г., гр.д. 4762/2017 г.,
ВКС, ІІІ г.о.; решение № 29/10.03.2020 г., гр.д. 1690/2019 г., ВКС, ІV г.о.
и решение № 35/12.08.2022 г., гр.д. 3901/2018 г., ВКС, ІV г.о.
По делото е безспорно, че на 04.04.2020 г. от 17.00 ч. по телевизия „А.
ТВ“ в рамките на предаване „В окото на бурята“, ответникът по главния иск
В. П. К. прави следните изказвания: „нов тип агентура" (62:30 мин.); „може би
не са в точния смисъл на секта, но определено има една идеологическа
закваска... особено в антирелигиозна реторика" (71:00 мин.); „да не се
превръща неправителственият сектор в някаква квазидържавна институция,
която с много пари прокарва идеологически закони, които противоречат на
4
морала, на закона, на Конституцията и подронват суверенитета на
българското семейство, на първо място, и после - на българската държава."
(66:13 мин.); „Когато разрушиш семейството, и искам да кажа традиционното
семейство, когато разградиш семейството, естествените взаимовръзки между
хората, създадени от Бога..., то ти тогава можеш да установиш една тирания и
да управляваш хората..."; „в маркс-ленинизма разграждането на семейството е
тяхната първа задача"; „И този троцкизъм - според мен той се е преродил
отново в този тип НПО, чиято цел е - когато бъде разградено традиционното
семейство - то тогава ти ще можеш да управляваш целия народ... Това го
казва и Г. Б. в своята критика-обръщение към председателката на БСП..."
(74:38 - 76:27 мин.); това е просто друга форма на преразпределение на деца"
(87:50 мин.).
По време на същото телевизионно предаване, ответникът по иска В. Г.
Ш. заявява следното: „очевидно защитават интереси, чужди от интересите на
обществото" (54:25 мин.); „...каква част е изразходвана за реални социални
услуги и каква е останала като излишък, т.е. разлика между приходи и
разходи - нали, това е открит въпрос" (64:29 мин.); „хората, които развиват
социален бизнес чрез този закон" (85:15 мин.); „сега от поредицата, те са
десетки, може би и повече, може би стотици такива неправителствени
организации, се открояват четири най- най-влиятелни такива..." (61:26 - 62:16
мин.); „втората такава важна и влиятелна организация е Н.М.ЗА Д." (62:58 -
63:48 мин.).
Не е противоправно поведение, изразяващо се в изказване на мнение с
негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо
общественото му положение, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност
или занятие. Необходимо е да не се касае за превратно упражняване на
правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България и свободата
на мнение да не е използвана, за да увреди доброто име на другиго. Не може
да доведе до възникването на отговорност негативната оценка за определена
личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, в
случай че не засяга достойнството на личността (т.е. ако не осъществява
състав на престъплението обида или клевета). За всеки отделен случай
подлежи на преценка дали конкретното изказване с негативно спрямо
засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос,
5
не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. В този смисъл са
следните решения на ВКС: решение № 213/26.01.2021 г., гр. д. 970/2020 г., IV
г.о.; решение № 278/27.11.2019 г., гр. д. № 1140/2019 г., IV г.о.; решение №
62/06.03.2012 г., гр. д. 1376/2011 г., IV г.о.; решение № 369/26.11.2015 г., гр. д.
2098/2015 г., IV г.о.; решение № 204/12.06.2015 г., гр. д. 7046/2014 г., IV г.о. и
решение № 484/09.06.2010 г., гр. д. 1438/2009 г., ВКС, III г.о.
В случая, не е противоправно поведението на ответниците, изразяващо
се в изказване на мнение с негативна оценка, която при това касае определен
тип неправителствени организации. Ответникът В. К. изобщо не визира
ищцовото сдружение. Споменава името на ищеца Г. Б. единствено по повод
негово сходно изказване, с което критикува НПО. Ответникът В. Ш. не
говори за ищеца Г. Б.. Посочва ищцовото сдружение като едно от
обсъжданите неправителствени организации. Дадените коментари от
ответниците не съдържат каквито и да било конкретни и злепоставящи
ищците факти от обективната действителност, поради което представляват
единствено оценъчни съждения, без обидни или клеветнически твърдения.
Исковете за ангажиране на солидарната им отговорност, предявени от
Сдружението за сумата 3 000 лв., частичен при глобална цена от 15 000 лв. и
от Г. Б. за сумата 1 500 лв., частичен от 5 000 лв., следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По евентуалните искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
предявени от Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ и Г. В. Б. срещу Фондация „А. 2018“.
Не се спори, че на 04.04.2020 г. от 17.00 ч. по телевизия „А. ТВ“ в
рамките на предаване „В окото на бурята“, водещата М.Т. прави следния
коментар: „тези лобисти, които не знам защо се наричат неправителствени
организации - те са много правителствени, само че не са на нашето
правителство, а на чужди правителства" (47:57 - 48:10 мин.); „това са в
повечето случаи чужди агенти, агенти за влияние, информатори... еничари,
казва нашият народ, които са решили да вземат цялата социална сфера и най-
вече децата" (57:09 - 57:42 мин.); „агентурно влияние" (62:16 мин.); „тази
наднационална, блуждаеща хидра... тези джендърски организации" (73:50 -
74:38 мин.); „антибългари, които имат български имена, с български
паспорти" (86:02 - 86:24 мин.); „то това не е благотворителност" (65:59 мин.);
„нека аз да го кажа - изключителна корупция в неправителствения сектор",
6
„ма т'ва е хранилка; т'ва е, направят им богата, обилна хранилка на всички
тези НПО, защото управляващите знаят, че тези НПО, както каза и адв. К. - те
представляват някой друг, който е силен" (84:37 - 84:56 мин.); „те просто са
взели едни пари, изхарчили са ги и понеже не могат да осигурят това, за
което са взели парите... искат да се оплачат на своите кукловоди, че нещо не
се урежда работата със закона“ (86:02 мин.).
Липсва противоправност и в поведението на водещия журналист,
изразяващо се в изказването на мнение с отрицателна оценка лично за ищеца
Г. Б., при това с намерение да бъде злепоставен. Изказаните мнение и
квалификации засягат общественото положение на всички неправителствени
организации и касаят упражняваната от тях дейност. Същите не целят
уронване на достойнството персонално на ищците и са лишени от ясна
конкретика за обстоятелства, които да накърняват репутацията на ищците,
поради което евентуалният иск е неоснователен.
По предявените насрещни искове на В. Ш. и В. К. по чл. 49 и чл. 45, ал.
1 ЗЗД срещу СНМД и Г. Б..
Ответникът по насрещните искове Г. Б. като администратор на фейсбук-
група и изпълнителен директор на ответното сдружение, прави публикации в
социална мрежа „Фейсбук“, касаещи дейността на Ш. и К..
По делото се установява възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Изпълнителният директор, какъвто е Г. Б., в качеството си на управляващ и
представляващ Сдружението следва да се счита за натоварен от същото да
извършва действия, попадащи в предметния обхват на областта, в която то
упражнява своята социална дейност като неправителствена организация.
Предоставянето пред обществеността от представителя на компрометираща
информация за опоненти на представлявания, каквито са ищците Ш. и К., е
извършено в интерес на ответника СНМД. Целеният резултат от негативния
обществен отзвук на медийното огласяване, рефлектира благоприятно спрямо
упражняваната дейност на Сдружението. Щом по повод дейността си, същото
получава изгода от извършената в негов интерес работа от изпълнителния
директор, длъжно е да обезпечи сигурността на третите лица, като поеме
отговорността за причинени вреди от публикациите. В посочения
смисъл е ППВС № 9 от 1966 г.
В подкрепа е обстоятелството, че ответникът Г. Б. без основателни
7
причини не се явява лично в открито заседание да даде обяснения по чл. 176,
ал. 1 ГПК, нито предоставя ясни и недвусмислени писмени отговори, относно
допуснати от първоинстанционния съд въпроси на ищците, включително за
възлагане от Сдружението на работата във връзка с публикациите. При
условията на чл. 176, ал. 3 вр. чл. 161 ГПК следва да се приеме за доказан
фактът на възлагане, за чието установяване страната създава пречки.
Възлагане не се установява и от показанията на разпитаната пред
въззивна инстанция свидетелка М.Б., която има служебни отношения със
Сдружението и е член на група във „Фейсбук“. Запозната е с публикации на Г.
Б. в група от „Фейсбук“, в които се обсъждат теми, важни за децата, но не
знае за такива от 2020 г., свързани с ищците Ш. и К.. Същевременно са й
известни обсъждания в същата група по повод напрежение сред ромските
родители в гр. Сливен. Не е сигурна каква точно позиция заема Б. в групата, с
какво е ангажиран, кой е нейният администратор, нито кой я основава и
регистрира.
Предмет на съдебния спор са следните части от публикациите:
На 06.08.2020 г. е разпространен текстът: „Гледам хората около масата,
които представляват Националния стратегически документ на президента В.
Ш., основен двигател на РОД, които плашат с норвежците и са против
Стратегията за детето и Закона за социалните услуги.“.
Около дата 06.08.2020 г. е публикувано обръщението: „К. К., явно не
помните добре какво точно се случи, когато Ш. работеше по случай със
сестрите в Либия. Със изпълненията си за малко да ги осъдят на смърт, че и
във война щеше да ни вкара“.
На 07.10.2020 г. е поместено изявление, че „За тази паника сред
родителите в Сливен има конкретни виновници, които дезиформират и
плашат хората, а те са: Асоциация Общество и цености, Национална група -
Родители обединени за децата, Да запазим българското семейство, Против
антидетските стратегии Монтана, Национална група не на стратегията за
детето 2019 – 2030 г., България @ Национална група - обединени за децата;
БРЦС—разбунена София, и много други, както и тази група, в която има 200
000 души в нея. И антистратезите в нея, адв. П.Н., М.Д., адв. Ш., адв. В. К.,
П.Н.-П. С.Х.Р., Л.Х., Х.Л., И.Ц., Е.Е., Л.С. и др. Питаме Министерство на
образованието и науката, Министерство на труда и социалната политика,
8
Министерски съвет, Национална следствена служба, Министерство на
външните работи, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна Дирекция
„Борба с организираната престъпност“ ГДБОП, Специализираната
прокуратура, кога ще реагирате срещу това своеволно нарушаване на
обществения ред, насаждане на страх, и безредици по темата за децата и
семействата. Родителите се нуждаят от ред и спокойствие, а не всяване на
страхове. ВЪРШЕТЕ СИ РАБОТАТА! Приятели, споделяйте, за да стига до
повече хора!“.
На неустановена публикуваното гласи: „Кабинет за психологическо
консултиране „ИНСАЙТ“ вие също можете да внесете сигнал, но трябва да се
вижда кой го е публикувал.
На друга неустановена дата е написано: „Къде са традиционните
ценности? Това ли е борбата за семейството? Има деца, които трябва да бъдат
разделяни от семействата, които прилагат насилие! Така че протестирайте, за
да не дойдат на власт РОДните организации, псевдоадвокати и агенти от
ВМРО, които спъват социалната система да си върши работата и да се
изкоренява насилието над деца!“… „Това е пълна идиотия и това е по-скоро
от страна на държавата и държавните институции“.
На 28.11.2020 г. е разпространено: „ ... направил съм 4-ри деца“… „бия
си жената, за да вляза в политиката“… „РОДните пропагандатори против
децата, против жените и против нормалността. Пак са избухнали и нападат
всеки, който мисли различно“.
На неустановена дата е поместено „ИзРод изперкаха напълно. Смешна
работа“.
Въззивният съд намира противоправност в поведението на ответника Г.
Б., като автор на три броя от публикациите, а именно: от 06.08.2020 г.:
„Гледам хората около масата…В. Ш., основен двигател на РОД, които плашат
с норвежците и са против Стратегията за детето и Закона за социалните
услуги.“; около дата 06.08.2020 г.: „какво точно се случи, когато Ш. работеше
по случай със сестрите в Либия. Със изпълненията си за малко да ги осъдят на
смърт, че и във война щеше да ни вкара“, както и от 07.10.2020 г.„За тази
паника сред родителите в Сливен има конкретни виновници, които
дезиформират и плашат хората, а те са:…адв. Ш., адв. В. К.…това своеволно
нарушаване на обществения ред, насаждане на страх, и безредици по темата
9
за децата и семействата. Родителите се нуждаят от ред и спокойствие, а не
всяване на страхове“.
Ответникът Б. не полага дължимата добросъвестна грижа да провери
истинността на сведенията, преди публичното им огласяване. Противно на
възраженията за ноторен характер на изнесената информация, обществено
известни са оказаната професионална защита от ищеца Ш. на български
медици, обвинени в Либия, както и сблъсъци между роми и полицаи в гр.
Сливен през 2016 г. и 2018 г. Сами по себе си тези обстоятелство по никакъв
начин не обосновават верността на разгласените факти за ищците, а и не е
проведено успешно доказване за истинността им.
Отделно, за вярност могат да бъдат проверявани само фактическите
твърдения, но не и оценката на фактите. Негативната оценка за конкретните
факти, свързани с личността и поведението на ищеца, по своето естество
засяга честта и достойнството му. Унизителният характер на казаното следва
да се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване. Употребените изрази и използваните похвати
обективират не само отрицателната оценка на автора за твърдените от него
събития и активното участие в тях на ищците, но и пряко целят да уязвят
достойнството на злепоставените лица в обществото. Оценъчните становища
за факти могат да се разпространяват свободно, стига да не се упражнява
превратно правото по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България,
като свободата на мнение не се използва за накърняване доброто име на
другиго, както е в случая. Противоправността произтича от нарушените
правила на добрата публицистична практика, като обществено-политическа
дейност за въздействие върху общественото мнение. Общата норма на чл. 45,
ал. 1 ЗЗД приравнява противоправността на поведение, причиняващо
забранен вредоносен резултат, като въздига в противоправно действие или
бездействие самото причиняване на вреди.
В случая, противоправността се състои в разпространените чрез трите
публикации от ответника в интернет пространството между неограничен брой
лица, сведения с непроверено, оспорено и недоказано като вярно съдържание,
имащи за цел общественото дискредитиране на ищците.
Останалите публикации не съдържат сведения за факти във връзка с
ищеца, включително и компрометиращи, нито отрицателни мнения за
10
неговата личност, поради което не налагат извод за противоправно поведение
на автора.
Според чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. За оборване на презумпцията, ответникът не доказва конкретни
обстоятелства, препятстващи го да предвиди или предотврати вредоносните
последици от деянието.
Според показанията на разпитаните в първа инстанция свидетели,
ищците вследствие публикациите са силно възмутени, стресирани,
разстроени и притеснени за собствения си професионален и обществен
престиж сред близки, колеги, представители на държавната власт и широката
общественост, с каквато репутация се ползват като публични личности.
Възникват усложнения в отношенията им с представители на държавни
структури. Срещу тях е водено дисциплинарно производство за отнемане на
адвокатски права.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между продължителното
противоправното поведение и вредоносния резултат. Деянието се явява
условие, без което вредоносните последици не биха настъпили при нормално
стечение на обстоятелствата.
По повод определяне на обезщетенията съразмерно търпения
емоционален и физически дискомфорт от ищците, следва да се съобразят
преживените предполагаеми и обичайни, наред с превишаващите ги
специфични душевни болки и страдания, свързани с проблеми с държавните
и професионални формирования. При отчитане също и на
обществено-икономическия критерий в страната по време на отрицателните
преживявания, по реда на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд определя обезщетения
за понесените неимуществени вреди от 15 000 лв. за В. Ш. и 5 000 лв. за В. К..
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и в рамките на
обжалваемия интерес от 5 000 лв., до този размер следва да се уважат
насрещните искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на В. Ш. срещу солидарните
длъжници Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ и Г. Б., както и на В. К. срещу Г. Б..
Крайните изводи на двете съдебни инстанции частично съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 3
ГПК следва да се отмени в частта, с която се отхвърлят предявените от Ш. и
К. насрещни искове срещу Г. Б. над размера от 2 000 лв. до размера от 5 000
11
лв., или за сумата от още 3 000 лв., както и се отхвърля предявеният от Ш.
срещу СНМД насрещен иск до размер на 5 000 лв., като вместо това се
постанови друго, с което насрещните искове се уважат в посочените размери.
Решението в частта, с която се отхвърлят предявените от СНМД и Г. Б.
главни и евентуален искове следва да се потвърди.
Решението в останалата част, с която са отхвърлени изцяло насрещните
искове за обезщетение и мораторна лихва на В. К. срещу СНМД; отхвърлен е
неговият насрещен иск срещу Г. Б. за мораторна лихва над размера от 290 лв.
до пълния предявен размер от 435 лв.; както и е отхвърлен насрещният иск на
В. Ш. срещу СНМД и Г. Б. за обезщетение над размера от 5 000 лв. до
пълните предявени размери от 15 000 лв., като необжалвано е влязло в сила.
В. Ш. пред първа инстанция реализира разноски от 600 лв. – д.т. за
насрещен иск, от които при съобразяване на обжалвания интерес от 5 000 лв.,
съответстващ на 1/3 от първоначалната цена, както и след приспадане от него
на присъдените от СРС 80 лв., остават дължими 120 лв., а пред въззивна – 60
лв. за д.т., или общо 180 лв. за двете инстанции, които се дължат от СНМД и
Г. Б..
В. К. пред първа инстанция установява разноски от 200 лв. – д.т. за
насрещен иск, от които след приспадане на присъдените от СРС 28 лв.,
остават дължими 172 лв., а пред въззивна – 60 лв. за д.т., или общо 232 лв. за
двете инстанции, които се дължат от Г. Б..
В договорите за правна защита и съдействие на Ш. и К. е вписана
уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно
основание - чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗА (друг юрист). Затова и съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, на база
материалния интерес от по 9 500 лв. за всеки представляван, пълномощникът
има право на суми от по 805 лв. – възнаграждения за безплатно
представителство за всеки поотделно пред първа инстанция, или общо 1 610
лв., от които след приспадане на присъдените от СРС 469,33 лв., остават
дължими 1 140,67 лв., както и 1 610 лв. за въззивна, или общо 2 750,67 лв. за
двамата представлявани пред първа и въззивна инстанция.
Фондация „А.“ пред настоящата инстанция претендира, но не
установява направени разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
12

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 18.07.2022 г., гр.д. 48477/2020 г., СРС, 173 с-в в
частта, с която ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Ш. срещу Сдружение
„Н.М.ЗА Д.“ иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати, включително солидарно с Г. В. Б., на ищеца сума до
размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди чрез публикация от 07.10.2020г. в социалната мрежа
Фейсбук, група „За по-добра държава на децата ни“, а именно: „За тази
паника сред родителите в Сливен има конкретни виновници, които
дезиформират и плашат хората, а те са: (...), адв. Ш., (...)“, както и във връзка с
останалите посочени в насрещната искова молба публикации, изразяващи се
в изпитани неприятни емоции и уронване на доброто име, ведно със законната
лихва от подаването на насрещната искова молба (12.03.2021 г.) до
окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. К. срещу Г. В. Б.
насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД иск за горницата над 2 000
лева до размера от 5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му
неимуществени вреди чрез същата публикация от 07.10.2020 г., като
ОСЪЖДА В. Г. Ш. и В. П. К. да заплатят на Г. В. Б. и Сдружение „Н.М.ЗА Д.“
550,16 лева – разноски, а В. П. К. да заплати по сметка на СРС 30 лева -
държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ със седалище: гр. София, бул.
******* и Г. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Поп
*******, офис 29, чрез адв. Ю. Р. да заплатят солидарно на В. Г. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, бул. „******* III“ № *******, ап. 13 на
основание чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 5 000 лв., от която Г. Б. дължи
3 000 лв. предвид присъдените в негова тежест 2 000 лв. с
първоинстанционното решение от 18.07.2022 г., гр.д. 48477/2020 г., СРС, 173
с-в, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по повод следните
публикации в социална мрежа „Фейсбук“: от 06.08.2020 г.: „Гледам хората
около масата…В. Ш., основен двигател на РОД, които плашат с норвежците и
са против Стратегията за детето и Закона за социалните услуги.“; около дата
13
06.08.2020 г.: „какво точно се случи, когато Ш. работеше по случай със
сестрите в Либия. Със изпълненията си за малко да ги осъдят на смърт, че и
във война щеше да ни вкара“, както и от 07.10.2020 г.: „За тази паника сред
родителите в Сливен има конкретни виновници, които дезиформират и
плашат хората, а те са:…адв. Ш. …това своеволно нарушаване на
обществения ред, насаждане на страх, и безредици по темата за децата и
семействата. Родителите се нуждаят от ред и спокойствие, а не всяване на
страхове“, ведно със законна лихва, считано от 12.03.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата 180 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Г. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Поп *******, офис 29, чрез адв. Ю. Р. да заплати на В. П. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******* III“ № *******, чрез
адв. Н. С., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по повод следната публикация в
социална мрежа „Фейсбук“ от 07.10.2020 г.: „За тази паника сред родителите
в Сливен има конкретни виновници, които дезиформират и плашат хората, а
те са:…адв. В. К.…това своеволно нарушаване на обществения ред,
насаждане на страх, и безредици по темата за децата и семействата.
Родителите се нуждаят от ред и спокойствие, а не всяване на страхове“, ведно
със законна лихва, считано от 12.03.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата 232 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2022 г., гр.д. 48477/2020 г., СРС,
173 с-в в частта, с която ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „Н.М.ЗА Д.“
и Г. В. Б. срещу Фондация „А. 2018“, В. П. К. и В. Г. Ш., искове с правно
основание чл. 49 и чл. 45 ЗЗД за осъждането им солидарно да заплатят на
ищците, както следва: на Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ сумата от 3 000 лева (искът
е предявен като частичен от 15 000 лева), представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди - увреждане на доброто му име, последица от
излъченото на 04.04.2020 г. от 17:00 ч. по телевизия „А. ТВ“ предаване „В
окото на бурята“ с водещ М.Т. и с участието на В. П. К. и В. Г. Ш., ведно със
законната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното
изплащане и сумата от 151,67 лева - лихва за забава през периода 04.04.2020
г. - 06.10.2020 г., както и на Г. В. Б. сумата от 1 500 лева (искът е предявен
като частичен от 5 000 лева), представляваща обезщетение за същите
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от депозирането на исковата
14
молба до окончателното изплащане и сумата от 75,83 лева - лихва за забава
през периода 04.04.2020 г. - 06.10.2020 г.
ОСЪЖДА Сдружение „Н.М.ЗА Д.“ със седалище: гр. София, бул.
******* и Г. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Поп
*******, офис 29, чрез адв. Ю. Р. да заплатят на адв. Н. С., САК, с адрес: гр.
София, бул. „******* III“ № ******* на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
2 750,60 лв. – възнаграждение за безплатно представителство на В. Ш. и В. К.
пред първа и въззивна инстанция.
Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните в частта
за насрещните искове на В. Ш., а в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15