№ 3352
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Георги Кацаров
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505900 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 3139/28.02.2023 г. по гр. д. № 50991/2022 г. по описа на СРС, 163 с
- в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. Н., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, обща сума от 4 978, 11 лв., от които сумата от 4 903, 32 лв.
главница за доставена топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и
сумата от 74, 79 лв. главница за цена на услуга за дялово разпределение/ДР/ за същия
период, ведно със законна лихва върху двете за период от 03.05.2022 г. - подаване на
заявлението до изплащане на вземането, начислени за топлоснабден имот, находящ се
на адрес - гр. София, ул. „****, аб. № 91053 /инсталация № **********/, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 13919/19.5.2022 г. по реда
на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23228/2022 г. на 163 с-в, СРС.
С решението исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са отхвърлени за
сумата 511 лв. - мораторна лихва върху главница ТЕ за период от 16.10.2020 г. до
19.04.2022 г. и за сумата 13, 36 лв. мораторна лихва върху главница за ДР за период от
01.07.2019 г. до 19.04.2022 г. Страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.
Съдът констатира, че в решението липсва отхвърлителен диспозитив над
уважения размер до пълния заявен размер на исковете по главница за доставена
ТЕ от 5 283, 96 лв. Доколкото са налице мотиви по този въпрос, констатирания
пропуск на съда може да бъде отстранен безсрочно по реда на чл. 247 ГПК, за
поправка на ОФГ в диспозитива на решението.
Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете срещу нея, е
останала ответницата Л. Г. Н., която го оспорва като незаконосъобразно постановено в
1
уважената част. Излага съображения, че не са представени достатъчно убедителни
писмени доказателства за дължимост на сумите, като не е доказано, че ответницата е
потребител - вещен ползвател на имота в процесния период, тъй като не е установено
да е подала молба – декларация за откриване на партида. Съдът неправилно е приел, че
ответницата е потребител на ТЕ, защото фигурира в издадените фактури и отчети.
Сочи още, че не е налице основание за начисляване и заплащане на суми за дялово
разпределение в полза на ищеца. Не са представени доказателства за уговорения и
съобщен на клиента ред за заплащане на тази услуга. Моли да се отмени решението в
оспорените части и исковете да се отхвърлят изцяло.
Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата в
писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа доводи, че решението, в оспорената
от ответницата част, е законосъобразно постановено, в съответствие с материалния
закон и представените по делото доказателства в цялост. Моли жалбата да се остави без
уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца „Бруната“ ООД не взема становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. СРС е изложил в
мотивите си установената по делото фактическа обстановка.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено в оспорената
уважителна част по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Производството се развива след подадено от ответницата Л. Г. Н. възражение по
чл. 414 ГПК.
Решението е влязло в сила в цялата отхвърлителна част, като неоспорено от
ищеца.
Във връзка с основното съображение в жалбата, настоящият състав приема, че в
съответствие със събраните доказателства в цялост СРС е направил извод, че страните
са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл.
149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, при действие на Общите условия за периода.
Следва да се посочи освен това, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според
легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същото
тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съгласно посочените норми и тълкуването на закона дадено от ВКС, което е
задължително за съдилищата, страна по договора за доставка на топлинна енергия и
потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице,
2
на което е учредено ограничено вещно право на ползване или лицето, което е поискало
откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.
В случая въззивният състав се солидаризира с изводите на СРС, че договорното
отношение между страните е възникнало от качеството на ответницата на собственик
на процесния имот, което се установява от приетия като писмено доказателство
Нотариален акт № 146, т. VІІ, дело № 1392 от 31.01.1994 г., по силата на който Л. Г. Н.
е получила по дарение процесния имот от Р.В. Н., а последната е запазила право на
ползване до края на живота си. Според извлечение от т акт за смърт дарителката Р.В.
Н. е починала на 14.11.2015 г. Обстоятелството, че ответницата е собственик на имота
се подкрепя и от приетите пред СРС искане за Заличаване на възбрана върху недвижим
имот от 25.03.2015 г. до Сл.Вп. - София и искане за Вписване на възбрана върху
недвижим имот.
Следователно и доколкото не са ангажирани доказателства в обратния смисъла,
обосновано СРС е приел, че за процесния период ответницата е собственик на
процесния имот. В съответствие с материалния закон и практиката на съдилищата, вкл.
тълкувателна такава, СРС е приел, че ответницата е потребител на ТЕ за процесния
период по смисъла на чл. 153 от ЗЕ - като собственик на имота. Неоснователни са
възраженията в жалбата, че не се установява наличието на облигационно отношение с
ответницата в периода, тъй като липсва заявление за откриване партида на нейно име
за имота.
Следва да се посочи, че законодателят не е предвидил като условие за влизането
на ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на
потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е
възразила срещу прилаганите от ищеца ОУ в периода.
От приетите пред СРС доказателства, включително тези, представени от ФДР се
установява, че в сградата ЕС, в която се намира имота в исковия период ищецът е
подавал топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл.
139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е
възложено на „Бруната“ ООД.
Настоящият състав намира, че реалното потребление на топлинна енергия в
процесния имот, както и стойността на топлинната енергия се установява от всички
събрани и обсъдени от СРС писмени доказателства в тяхната съвкупност, включително
експертизи и протоколите за отчет на уредите подписани от потребите, според които
потребителят е осигурил достъп на представителите на ФДР за отчет на уредите в
периода.
Тъй като други доводи срещу решението и приетите стойности за доставена в
имота ТЕ не са изложени във въззивната жалба, съдът не намира основание да излага
различни съображения от тези, изложени вече в решението от СРС и препраща към тях,
на основание чл. 272 ГПК. Първоинстанционният съд е обсъдил и направеното от
ответницата възражение за погасяване по давност на вземанията съобразно с чл. 111, б.
"В" от ЗЗД вр. с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и
законосъобразно го е приел за неоснователно.
3
Предвид изложеното в съвкупност съдът приема за обоснован извода на СРС, че
стойността на доставената в имота на ответницата топлинна енергия за периода м.
05.2010 г. - м. 04.2021 г. е установен до размер от 4 903, 32 лв.
Във връзка с дължимостта на сумата за дялово разпределение, като съобрази
възраженията в жалбата, настоящият състав намира следното :
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139 в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.
139 а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение
с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б (при ОУ), в който се уреждат
цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това -
от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение
на топлинна енергия. В чл. 36, ал. 1 от приложимите към договора Общи условия на
ищеца, е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга
на топлопреносното предприятие. При това е неоснователно възражението в жалбата,
че не е налице основание за начисляване и заплащане на суми за дялово разпределение.
Доколкото претенциите са лихви за забава и върху главните вземания, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изцяло са отхвърлени, решението в тази част е
влязло в сила.
В заключение и по изложените до момента съображения, в оспорената
уважителна част, по претенциите за главници за ТЕ и дялово разпределение,
решението на СРС е съобразено с материалния закон и следва да се потвърди. След
като изхода от спора остава непроменен, решението следва да се потвърди и в частта, в
която са присъдени разноски в тежест на ответницата.
Решението е влязло в сила в неоспорената от ищеца отхвърлителна част.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски за
въззивното производство има ищеца. Доколкото обаче ищецът е депозирал само
отговор на въззивната жалба, без да осъществи процесуално представителство във
въззивната инстанция, съдът намира, в негова полза следва да се присъди минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за тази инстанция.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3139/28.02.2023 г. по гр. д. № 50991/2022 г. по
описа на СРС, 163 с - в частите, в които е признато за установено, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. Н., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, обща сума от 4
978, 11 лв., от които сумата от 4 903, 32 лв. главница за доставена топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 74, 79 лв. главница за цена на
услуга за дялово разпределение/ДР/ за същия период, ведно със законна лихва върху
4
двете за период от 03.05.2022 г. - подаване на заявлението до изплащане на вземането,
начислени за топлоснабден имот на адрес : гр. София, ул. „****, аб. № 91053
/инсталация № **********/, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 13919/19.05.2022 г. по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
23228/2022г. на СРС, 163 с-в и ответницата е осъдена за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Г. Н., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „****, офис
1, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес : г р. София,
ул. ****, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за СГС.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца отхвърлена
част на исковете
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, като трето
лице помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5