№ 400
гр. Ямбол, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330101009 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които
се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Т.Р. Х.- М., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на *** год. между праводателя на ищеца –
„Кредит Тайм“ АД и ответника бил сключен договор за паричен заем с № ***,при
спазване на разпоредбите на ЗПК. С подписване на договора заемателя удостоверил, че
преди неговото подписване му е предоставен стандартен европейски формуляр,
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем, запознат бил с ОУ на договора и
бил уведомен за всички клаузи на договора, разбира значението им и се съгласява с
тях. С подписването на договора заемодателя се бил задължил да представи на
заемателя сумата в размер на 2800 лв., представляваща главница и чистата стойност на
кредита. Редът и условията при които кредитора отпуснал на кредитополучателя
кредита се уреждали от договора и ОУ към него. Съгласно клаузите в договора,
страните постигнали съгласие договора за заем да има силата на разписка, като
отпусната сума била предоставена на заемателя при подписването на договора.
Заемателя се задължил да върне кредита в срок до 03.07.2020 г. на 13 равни месечни
погасителни вноски, всяка от тях по 267, 51 лв., като падежът на първата вноска бил на
09.06.2019 г. и на последната на 03.07.2020 г. Срока на кредита бил изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска и същия не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Общата стойност на кредита бил в размер на 3 477, 63 лв., като договорната лихва била
в размер на 667, 63 лв. На длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва, за периода от 10.06.2019 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, която била в общ размер на 643,84 лв., като за периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не била начислявана лихва за забава в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
1
На 12.11.2019 год. било подписано Приложение 1 към договор за прехвърляне
на вземанията от 28.11.2018 год., по силата на което ищецът придобил вземането
срещу ответника с всичките му привилегии и обезпечения. Длъжникът бил уведомен
от цесионера по силата на изрично упълномощаване.
В случай, че не се приеме за редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че
ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване на исковата молба и
приложенията.
Ищецът подал за дължимите суми заявление по чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на
ищеца. По заповедното производство длъжника възразил,че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение,при което заповедния съд е указал на
заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415,ал.1,т.1 ГПК,като същия е
предявен в срок.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез пълномощник адвокат. Счита се, че предявения иск бил неоснователен
и недоказан, като се оспорват исковата претенция. Посочва се, че процесния договор за
кредит попадал в обсега на ЗПК, поради което трябвало да отговаря на императивните
разпоредби на закона. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочвала какво следвало да
съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК, когато не били спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договора за
потребителски кредит бил недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 ЗПК, досежно съдържанието на договора, били императивни и нарушението
им влечало нищожност на сключения договор. В случая се твърди, че имало
нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. Посочва се, че в чл.4 от договора за
кредит и т.16.2 ОУ от договора било формално уговорена неустойка за неизпълнение за
задължение на ответника, като се счита, че фактически се дължало не неустойка, а
договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. За да
възникнела вземане на неустойка, договорът предвиждал редица условия, които били
кумулативно дадени, следвало да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което
било трудно да бъдели покрити от заемателя. Кредитора бил дал възможност на
насрещната страна в едва 3- дн.срок да му предостави двама поръчители, които обаче
следвало да отговарят на множество изисквания- за сравнително висок осигурителен
доход, да няма лоша кредитна история, да не бил поръчител или заемател по друг
договор. Налагането на толкова къси срокове, въобще препятствало всички
възможности на длъжника да реагирал и изпълнил условията. Той обективно бил в
затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намерил
двама такива, които да отговаряли на всички посочени условия. В тази връзка се
твърди, че се налагало извода, че опцията по чл.4 от договора и т.11 ОУ всъщност не
давали възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като били
много трудно изпълними, като във всички случаи вземането за неустойка щяло да
възникне в сферата на кредитора. Тя затова била уговорена и като сигурна част от
дълга, като следвало да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка
погасителна вноска. Твърди се, че при тези трудно изпълними условия, за да не
възникнело задължението за неустойка, както и предвид размера й от 3784,82 лв. ( при
главница от 2800 лв.) се счита, че неустойката излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръщала в средство за
обогатяване на кредитора, като същата била нищожна. Фактически не се касаело за
2
дължима неустойка, а за вземане, което се изплащало заедно с вноските за главница и
лихви, което вземане представлявало допълнителна печалба за кредитора, освен лихва.
В конкретния случай реално била уговорена допълнителна договорна лихва, която да
плащал длъжника и която била печалба за кредитора. След като било така се налагало
извода, че договора за заем противоречал на част от императивните изисквания на ЗПК
и в случая следвало да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК. В договора следвало да се посочи
размера на лихвения процент, като в него следвало да бъде включен и неустойката,
като същия нямало да бъде 39 %, както било записано, а следвало да е по-голямо
число, като бил нарушен чл.11, ал.1,т.9 ЗПК, като не бил посочен реалния ГЛП. Освен
това се твърди, че доколкото лихвата била част от ГПР би следвало да се посочи и друг
негов размер, различен от този в договора. Това не било сторено, поради което бил
нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като не ставало ясно дали ГПР не надвишавал пет пъти
размера на законната лихва ( чл.19, ал.4 ЗПК). Счита се, че договорът за потребителски
кредит бил недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В процесния договор, кредиторът единствено бил
посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и
годишно оскъпяване на заема. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране
ГПР по кредита ( кои компоненти точно били включени в него и как се формирала
посочения в договора ГПР от 46, 26 %). Към датата на сключване на процесния
договор обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва бил
нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, следвало да се съобрази размера на законната лихва към
този момент, без обаче тя да се приемело като максимален размер и за възнаградителна
лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори,
сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приемало, че максималния размер,
до които съглашението за плащане по възнаградителната лихва било действително, ако
тя не надвишавала с повече от три пъти законната такава, дори при необезпечен
кредит. В случая това съотношение не било налице. Договорената между страните
годишна лихва надхвърляла размера на законната такава за периода, поради което
уговорката противоречала на добрите нрави и била нищожна. Съотнесени тези
критерии и към клаузата с уговорения ГПР от 46,26 %, също обосновавали нейната
нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушавали принципа на
справедливост и създавали условия за неоснователно обогатяване на ищцовото
дружество. Налице била явна нееквивалентност между двете престации, като данните
по делото не установявали обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП
и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да
оправдавали договарянето на такива високи проценти. Подобна клауза по смисъла на
чл.143 ЗЗП била неравноправна, тъй като била във вреда на потребителя, не
отговаряли на изискването на добросъвестност и водили до значително неравноправие
между правата и задълженията на ищеца- търговец и потребителя, следователно
същата била и нищожна на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като не били представени
доказателства да била договорена индивидуално. Тези обстоятелства водели и да извод
за противоречие на клаузата за възнаградителна лихва, което било основание за
нищожност и по чл.26, ал.4, вр. с ал.1,предл. 3 ЗЗД. По изложените съоблражения,
доколкото били налице нарушенията по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целия договор за
заем следвало да бъде приет за недействителен- чл.22 ЗПК.
Иска се да бъде прието, че сключения между страните договор е нищожен
3
поради противоречие ЗПК и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено
становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответника Т.Р. Х.- М. се представлява от пълномощник
адвокат, чрез който поддържа отговора на исковата молба, счита се, че предявения иск
е неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Настоящата съдебна инстанция е сезирана с иск от „АСВ“ ЕАД гр. София,
против Т.Р. Х.- М., с който се претендира установяване съществуването на парично
задължение на ответника в размер на сумата от 4 121, 47 лв., включваща главница –
2800, 00 лв., договорно възнаграждение- 677,63 лв.и лихва за забава- 643, 84 лв. по
договор за паричен заем № *** от *** г., в едно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното плащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр. дело № *** г. по описа на ЯРС.
Ищецът е посочил, че параметрите по договора са следните : сума на кредита
2800 лв., срок- 13 месеца, ГПР- 46. 26 %, фиксиран ГЛП- 39.00 %, лихвен процент на
ден 0.10 %, неустойка по т.16.3 ОУ- 3784.82 лв., общ размер на кредита без неустойка в
размер на 3 477, 63 лв., с размер на вноската – 267, 51 лв. и общ размер на кредита с
неустойка в размер на 7 262, 45 лв., с размер на вноската- 558, 65 лв. Твърди се, че
съгласно клаузите на договора, страните постигнали съгласие, че същия има силата на
разписка, видно от което заемната сума по договора била предоставена от заемодателя
на заемателя с подписването му, което представлявало изпълнение на задължението на
заемателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя да плати на
заемателя погасителните вноски, указани по размер и брой в договора и в погасителния
план, представляващ неразделна част от него. Твърди се, че длъжника не изпълнил
точно поетите по договора задължения и не внесъл нито една погасителна вноска.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на
03.07.2020 г., като същия не бил обявяван за предсрочно изискуем. По делото не се
спори относно сключения между праводателя на ищеца „Кредит Тайм“ ЕООД и
ответника договор № ***/ *** г. за сумата от 2800, 00 лв., със срок за погасяване 13
месеца, при годишен процент на разходите 46.26 %; годишен лихвен процент 39.00 %,
с общо задължение по кредита без неустойка в размер на 3 477, 63 лв., с размер на
вноската – 267, 51 лв. Представен е също погасителен план към договор за заем №
***/*** г., подписан от заемателя Т.Р. Х.- М., като в забележка е отбелязано, че
заемателя заплаща погасителна вноска по договора в размер, посочен в колона № 3 (
291, 14 лв.), но в случай че не предостави обезпечение в указания в догорова срок,
дължи сумите по колона № 5 (558,65 лв.). Представени са и ОУ на „Кредит Тайм“
ЕООД – гр. София, приложими към договора за паричен заем, подписани от
кредитополучателя на *** г. Не е спорно по делото, като липсва възражение в тази
насока от ответника, че същия не е извършвал плащания по договора, като същия не е
обявен за предсрочно изискуем, а се предявява с изтекъл падеж на последната вноска
на 03.07.2020 г.
Установено е от приложеното ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС и издаването
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на подадено заявление от ищеца
срещу ответника за вземане в общ размер на 4 121, 47 лв., от които : неплатена
4
главница в размер на 2800 лв.; неплатена договорна лихва в размер на 677, 63 лв.,
дължима за периода 09.06.2019 г. до 03.07.2020 г. и обезщетение за забава в размер на
643, 84 лв. за периода 10.06.2019 г. до 25.02.2022 г. Длъжника е уведомен за издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като в
законоустановения едномесечен срок същия е подал възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, на осн. чл.415, ал.1, т.1
ГПК на заявителя е указано да предяви установителен иск за вземането си.
Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията ( цесия) от 28.11.2018 год., сключени между „Кредит Тайм“ ЕООД и „АСВ“
ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели
продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по
договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират
в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.Представени са
потвърждения за сключената цесия на основание чл.99,ал.3 ЗЗД и на основание т.4.5
от Договора за продажба и прехвърляне на вземания от 18.11.2018 г. между „Кредит
Тайм“ ЕООД като цедент и „АСВ“ ЕАД като цесионер с които се потвърждава
извършената цесия на всички вземания,цедирани от „Кредит Тайм“ ЕООД на „АСВ“
ЕАД.Представено е Приложение № *** г. към договора за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД и „АСВ“ ЕАД на 128.11.2018
г.,с което продавачът прехвърлил на „АСВ“ ЕАД, следните свои вземания,като под №
153 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за паричен заем № ***
от *** г. С пълномощно от 06.12.2018 г. цедентът „Кредит Тайм“ ЕООД е
упълномощил „АСВ“ ЕАД да уведомява от негово име съгласно разпоредбата на
чл.99,ал.3 ЗЗД всички длъжници,по всички вземания,които дружеството е цедирало на
„АСВ“ ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
28.11.2018 г.
Въз основа на пълномощното ,ищецът е изпратил уведомително писмо до
ответника,с които от името на цедента „Кредит Тайм“ ЕООД го е уведомил за
извършената цесия,както и затова,че го поканват в петдневен срок да погаси
дължимата сума. Видно от известие за доставяне,получателят-ответник е получил
уведомителното писмо на 22.11.2019 г., чрез баща си Радостин Христов.
Същите пълномощни и уведомление за извършената цесия като част от
приложенията към исковата молба,са връчени на ответника.
От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,е установено,че в т.3 с
подписването на договора на *** г. заемателя удостоверил, че бил получил от
заемодателя изцяло и в брой заемната сума в размер на 2800, 00 лв., като договорът
имал силата на разписка. По договора за паричен заем № ***/ *** г. нямало извършени
плащания по сметка на „АСВ“ ЕАД и „Кредит Тайм“ ЕООД. На база уговореното в
договора за паричен заем № ***/ *** г. и погасителен план, непогасения остатък бил в
размер на общо 3 477, 63 лв., от които : главница в размер на 2800,00 лв. и договорна
лихва за периода 09.06.2019 г. до 09.06.2020 г. в размер на 677, 63 лв. Размерът на
лихвата за забава върху падежиралата и неплатена главница, изчислен от датата,
следващ падежа на всяка погасителна вноска, до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда- 25.02.2022 г., като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2022 г. не била
начислена лихва за забава, бил в размер на 534, 50 лв. ( Таблица № 1 ).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
5
В настоящото производство е предявен положителен установителен иск, по
който ищецът цели да установи, че ответника му дължи парични суми по договор за
паричен заем № ***/ *** г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.240 ЗЗД, като същия е процесуално допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК, а разгледан по същество и
частично основателен.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на
предпоставки за недължимост на сумата.
От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено,че
на *** г. между ответника и „Кредит Тайм“ ЕООД е бил сключен договор за паричен
заем и същите са били във валидни облигационни отношение. Ответника не е оспорил
получаването на сумата по уговорения в договора начин. Договора е сключен в
писмена форма, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора,
включително погасителен план и общите условия към него , са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен размера на заема 2800,00
лв.,броя на месечните погасителни вноски,стойността на месечната погасителна
вноска,ден на изплащането, посочен е фиксиран лихвен процент – 39,00 %, посочен е
годишния процент на разходите по кредита - 46.26 %. Поради това, не са налице
хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният
между страните договор е действителен такъв, породил облигационните си
последици.В допълнение следва да се отбележи,че ответника е заявил,че сключват
договора на основание стандартен европейски формуляр,като е налице подписано от
ответника искане за сключване на договор за паричен заем,като отсъствието на такъв
формуляр не е основание по чл.22 ЗПК,вр. с чл.8 ЗПК договора за паричен заем да бъде
обявен за недействителен.
Съдът намира, че предвидената в договора неустойка в размер на 3784,82 лв. на
основание т.16.3 от ОУ за нищожна, като нейната нищожност обаче не засяга
действителността на договора за заем. Това е така защото в настоящото производство и
в заповедното такова тази сума не се претендира от ищеца, като в самия договор и
погасителния план са посочени вноските които е следвало да погасява длъжника като
размер, както и в случай на оскъпяване на непредставянето на обезпечението. В тази
насока следва да се отбележи, че страните не спорят, а се установява и от ССЧ, че
ответника не е погасил нито една от вноските по отпуснатия му паричен заем, като
само на това основание, не може да се приеме, че целия договор е недействителен и по
него не се дължат суми за погасяването му, като възраженията на пълномощника на
ответника в тази насока, се преценят от съда като неоснователни.
Също така съдът преценя за неоснователни и възраженията на пълномощника на
ответника, че процесния договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, поради липса на ясна методика за формиране на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на
договора. Методика за изчисляване изисква разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а, но
относно реферетния лихвен процент. В случая е договорена фиксирана лихва, а не
референтна и изискването на посочената методика е неприложимо. Освен това ГПР
съответства и на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която ограничава размера на ГПР до
6
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определен с Постановление на МС на РБ. В случая ГПР, свързан с параметрите на
договора за заем, не надвишава този размер, тъй като е под 50% ( законната лихва е
определена от МС и включва основния лихвен процент плюс 10 пункта). По
изложените съображения съдът не споделя възраженията на пълномощника на
ответника за недействителност на процесния договор за заем, която да доведе до
приложение на чл.23 ЗПК.
Установено е,че за връщане на заема ответника не е заплатил нито една от
погасителните вноски , като предоставилото кредита дружество е имало право да
обяви договора за предсрочно изискуем.По делото липсват данни да е обявена
предсрочната изискуемост на кредита от страна на стария кредитор. Видно обаче от
договора за заем и погасителния план,се установява,че всички погасителни вноски са с
настъпил падеж преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.
Настоящата инстанция намира,че ищеца „АСВ“ ЕАД е установил качеството си
на кредитор спрямо ответника на посочените вземания,придобити по договор за
цесия,сключен с „Кредит Тайм“ ЕООД.Съобщението до длъжника,направено от новия
кредитор,цесионер,не поражда правно действие,но предишния кредитор може да
упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника за извършената
цесия,в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на чл.99,ал.3
ЗЗД.Същевременно,уведомление,изхождащо от цедента,приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника,съставлява надлежно съобщаване на
цесията,с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от
този момент,съгласно разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД.Такова уведомление
представлява релевантен за спорното право факт,настъпил след предявяване на иска и
на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.В случая стария
кредитор „Кредит Тайм“ ЕООД е упълномощил новия кредитор-ищеца,да уведоми от
негово име длъжника-ответника за извършената цесия. Такова уведомление е
осъществено до подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, като
е връчено на бащата на ответника. Въпреки това с предявяване на настоящия иск,
уведомлението до ответника за цесия е приложено към исковата молба на ищеца, което
отново е връчено на ответника.
Настоящата инстанция намира,че ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е установил качеството си на кредитор спрямо ответника на посочените
вземания,придобити по договор за цесия,сключен с „Кредит Тайм“
ЕООД.Съобщението до длъжника,направено от новия кредитор,цесионер,не поражда
правно действие,но предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от
негово име да съобщи на длъжника за извършената цесия,в който случай е налице
изпълнение на разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД.Същевременно,уведомление,изхождащо
от цедента,приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника,съставлява надлежно съобщаване на цесията,с което прехвърлянето на
вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,съгласно
разпоредбата на чл.99,ал.4 ЗЗД.Такова уведомление представлява релевантен за
спорното право факт,настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3
ГПК следва да бъде съобразен от съда.
В обобщение,настоящия съдебен състав приема,че ищеца-цесионер се е
легитимирал като кредитор на ответника,т.к.уведомлението за цесия е връчено на
длъжника преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК, както и приложено към
исковата молба е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване на
7
цесията,с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от този
момент,което уведомяване представлява релевантен за спора факт,настъпил след
предявяване на иска и на основание чл.235,ал.3 ГПК следва да бъде съобразен от съда.
Ето защо съдът приема че, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично
основателен и доказан, като следва да се уважи за следните суми, предмет на
издадената заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно: сумата от
сумата от 2800, 00 лв. – главница, сумата от 677,63 лв. договорна лихва за периода
09.06.2019 г. до 09.06.2020 г. и сумата от 534, 50 лв. лихва за забава за периода
10.06.2019 г. до 25.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 25.02.2022 г. до окончателното изплащане, като предявения иск по
чл.422 ГПК за разликата от 534, 50 лв. до предявения размер от 643, 84 лв. лихва за
забава, следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни
разноски по заповедното производство в размер на 128,92 лв., а по исковото – в размер
на 586, 45 лв., съразмерно на уважената част от исковете /в които разноски по исковото
производство се включва и определено от съда възнаграждение за юрисконсулт в
минималния размер от 300 лв./.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. В настоящия случай се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., съгласно представен списък на
разноски по чл.80 ГПК, като съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е направено
своевременно възражение от страна на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар
на пълномощника на ответника. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатския хонорар при материален интерес от 4121,47 лв. е 518, 50 лв. Делото не е с
фактическа и правна сложност, проведено е едно заседание, като съдът счита, че
заплатеният от ответника хонорар на адвоката му в размер на 550,00 лв. е прекомерен.
Поради това и на осн.чл.78, ал.5 от ГПК, същият следва да бъде намален до размера от
518, 50 лв. съгласно Наредба № 1/2004 г. и съотнесен към отхвърлената част от иска на
ответника се дължи възнаграждение в размер на 13, 76 лв.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Р. Х.- М. с ЕГН
********** и адрес гр.Я., ул. «***, със съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. М.-
ЯАК, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните суми, за която е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: главница в размер на 2800,00
лв.,представляваща задължение по договор за паричен заем № ***/*** г.,договорна
лихва в размер на 677,63 лв. за периода от 09.06.2019 г. до 03.07.2020 г./падеж на
последната погасителна вноска/ и лихва за забава в размер на 534,50 лв. за периода
10.06.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда 25.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
8
25.02.2022 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК
за разликата над сумата от 534, 50 лв. до предявения размер за сумата от 643,84 лв.
лихва за забава,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Р. Х.- М. с ЕГН ********** , да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените по ч.гр.д. №
*** г. на ЯРС разноски в размер на 128,92 лв., както и направените в исковото
производство разноски в размер на 586, 45 лв. съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на Т.Р. Х.- М. с ЕГН ********** направените в
исковото производство разноски в размер на 13, 76 лв. съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9