РЕШЕНИЕ
№ 1091
гр. ***, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430104716 по описа за 2021 година
Пред РС *** е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
чрез адв.Д.Д. от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се
твърди, че ищецът е собственик на 40/530 ид.ч. от ПИ идентификатор *** по КККР на гр.***, одобрени със
Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ – ***, площ – 560 кв.м.; трайно предназначение
на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/; предишен
идентификатор – няма; номер по предходен план – 4489, в квартал 146Б, парцел VII; при съседи: ***., както и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-
71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – ***; самостоятелният обект се намира на етаж -1 в сграда с
идентификатор ***; предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; предназначение на самостоятелния обект –
за обществено хранене; брой нива на обекта – 1; площ – 236 кв.м.; прилежащи части – лятна градина на 40 кв.м.,
на ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта – ***.;
стар идентификатор – няма. Твърди се, че по нот.акт №18, том 6, рег.№7368, дело №743/2009 г. на нотариус ***,
ищецът е собственик на 40/530 ид.ч. от дворно място, цялото от 530 кв.м., находящо се в гр.***, ***,
съставляващо УПИ VII – 4489 в кв.146Б по плана на гр.***, при съседи: ***, УПИ-4490, 4491 на ***, УПИ за
жилищен комплекс – клуб на общ.организация и магазини, УПИ VI – 4488, ведно с ***, преустроен сутерен,
съгласно одобрен архитектурен проект и експлоатация съгласно удостоверение №196/03,11,2005 г. на Община
***, с вход откъм улицата, със ЗП от 236 кв.м. и кубатура от 702 куб.м., състоящ се от антре, коридор, две
тоалетни за посетители, голяма и малка зала за консумация, банкетна зала, мокър бюфет, сервитьорски офис,
кухня, две подготвителни зали, два склада и битови помещения за персонала, при съседи: северозапад – ***,
североизток, югоизток и югозапад – дворно място, отгоре – жилищен етаж, заедно с лятна градина към КЛУБ-
РЕСТОРАНТА с площ от 40 кв.м., изградена съгласно разрешение №2/15,02,2006 г. на Община ***, с право на
реално ползване върху идеалната част от имота върху площта на лятната градина. Твърди се, че ответното
дружество е собственик на 490/530 ид.ч. от процесния имот и на самостоятелни обекти в ПИ с идентификатори
***., като го е придобил през 2020 г. Твърди се, че след като закупил имота, ответникът започнал да предявява
претенции относно преустройството на сградата във връзка с обособяването на ресторанта, но извършената
проверка не установила нарушения при преустройството от 2005 г. Твърди се, че самоволно ответното дружество
1
преустановило възможността на ищеца да ползва аварийният изход през стълбището на ресторанта, извеждащо в
предверие на първия етаж, от което през врата се излиза в югозападната част на дворното място /което е обща
част на етажната собственост/, което станало причина за налагане на санкция от РСПБЗН. Ответникът започнал да
предявява и други претенции – по отношение външни тела на климатична инсталация, тръбите на
вентилационната система, навеса на лятната градина. Твърди се, че тъй като ответникът не полага грижи за
собствената си сграда, това довело до повреди в помещенията за посетители и помощните помещения на
ресторанта, като през есента, зимата и пролетта на 2020/2021 г. се появили повреди от влага и мухъл по тавана и
стените, подробно описани. Ищецът твърди, че вредите, произтичащи от неполагането на грижи за покрива и
терасата на сградата от страна на ответника, както и действията му за преустановяване на възможността на ищеца
да извърши ремонт на прозореца на банкетната зала на ресторанта на източната й стена, са на стойност 2000,00
лева /материали и труд/. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество на основание чл.109 от ЗС: да преустанови всички действия, с които пречи на ищцовото дружество да
постави в югозападната част на ПИ външни тела на климатична инсталация; да премахне изградената от него
стена, с която е преустановен достъпа през общите части на етажната собственост на първи етаж до обособения
през 2005 г. авариен изход на ресторанта, извеждащ в югозападната част на дворното място; да предостави достъп
до източната част на дворното място, за да бъде извършен ремонт на прозореца на ресторанта, тип „английски
двор“; да извърши ремонт на терасата на жилищната сграда, изградена от северната и източната й страна, както и
на покрива на сградата, под която се намира входа, предверието и помощните помещения на ресторанта; да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от неремонтираните от ответника – тераса на жилищната сграда, покрив над входа,
предверието и помощните помещения на ресторанта, изразяващи се в повреди по стените на помещенията от
проникнала в тях влага и мухъл по тях, повреди по стени и тавани на изградените до входа на ресторанта две
тоалетни за посетители, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Претендират се деловодни
разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи предявените искове и да отхвърли насрещния
такъв. В писмено становище, депозирано в дадения от съда срок за писмена защита, проц.представител на ищеца
сочи, че между страните по делото е налице вертикална етажна собственост по силата на чл.38, ал.1 от ЗС за
прижетаваните жилищни и нежилищни помещения, като земята, върху която е построена сградата е обща, с право
на реално ползване върху ид.част от имота върху площта на лятната градина за ищеца, учредено с нот.акт от 2009
г. Посочва се, че след закупуване на имота от ответника е започнало отправянето на претенции относно
законността на извършеното през 2005 г. преустройство, като е предизвикана проверка, която не е установила
нарушения. Посочва се, че се установява от свидетелските показания, че проектирания авариен изход е бил
зазидан от ответника и по този начин е преустановена възможността при настъпване на аварийна ситуация в
ресторанта клиентите да бъдат своевременно и безопасно евакуирани. Изрично се сочи, че предверието пред
аварийния изход и изхода от предверието в югозападната част на дворното място представляват обща част на
етажнаста собственост тъй като по своето предназначение служи за общо ползване. Твърди се, че прекъснатия
достъп до аварийния изход на ресторанта представлява неправомерно нарушаване на правото на собственост на
ищеца, което следва да бъде преустановено. Твърди се, че поради подаване на множество сигнали от ответното
дружество, двете външни тела на климатичната инсталация са доброволно премахнати от югозападната страна на
сградата. Посочва се, че безспорно е установено от разпитаните свидетели и заключението на ВЛ по СТЕ, че
поради неполагане на грижи за настилката пред жилищната сграда и затварянето на вентилационните отвори, в
помещенията и коридора, както и в двете тоалетни, се е появила влага и мухъл, като стойността на СМР за
възстановяването им възлиза на 725,02 лева. По отношение на насрещния иск се сочи, че извършеното
преустройство е възоснова на одобрен архитектурен проект, въведен в експлоатация през 2005 г., като отново
изрично се посочва, че проекта е предвидил входа към сутерена да се преустрои в изход на ресторанта с изход
през жилищната част на сградата в западния край на имота. Твърди се, че изградената газова инсталация е с
локален характер, като има одобрен проект и издадено разрешително за изграждането й, и не засяга или
ограничава правото на собственост на ответника. Твърди се, че едниствено частично основателна е била
претенцията на ищеца по насрещния иск за предизвикван от вентилацията шум, който е отстранен по предписание
на РЗИ-***.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор чрез адв.Кр.Д. от ПАК, в който оспорва
предявения иск по чл.109 от ЗС. Предявява се насрещен иск по чл.109 от ЗС, с който да се осъди първоначалния
2
ищец да премахне монтираните въздуховоди и вентилационна система на ресторанта съгласно проекта по част
ОВК; вентилационната система с допълнителни тръби, разположени пред северната фасада; рекламният елемент
/табела/ от покривната плоча; навеса – силует откъм ***; газовата инсталация. По отношение иска по чл.45
вр.чл.50 от ЗЗД ответникът счита, че не е извършил никакви действия или бездействия, от които да са произтекли
вредите. В с.з. проц.редставител на ответника моли съда да отхвърли първоначалните искове и да уважи
насрещния предявен такъв. В писмено становище, депозирано в дадения от съда срок, проц.представител на
ответника сочи, че от събраните доказателства се установява, че т.нар.авариен изход е извън одобрения по част
„архитектура“ проект и извън собствеността, западен вход, който е осъществявал връзката на първи етаж и маза,
преди да има ресторант. Посочва се, че един от свидетелите на ищеца е заявил, че казусът с аварийния изход е
следвало да се реши преди придобиване на имота от ответното дружество. Посочва се, че по никакъв начин не е
създавана пречка за ремонт на прозореца на ресторанта. Сочи се, че ремонт на терасата на жил.сграда от
северната и източната страна е извършен, като за същото нещо е имало и заведена щета при застраховател и е
изплатено застрахователно обезщетение на св.***. Отделно от това се сочи, че е установено и незаконно
строителство на покрива над ресторанта, като същият е пробиван, за да се монтират парапети, табели и
въздуховоди. По отношение на насрещния иск се сочи, че след преустройството през 2005 г., върху югозападната
фасада на жил.сграда са монтирани въздуховоди и вентилационна система, като проекта не е съгласуван с
Министерство на културата; отделно от това се сочи, че над входа на ресторанта е поставена и друга
вентилационна система с допълнителни тръби пред северната фасада, която също не е съгласувана. Твърди се, че
през тази вент.система постоянно излизат миризми и шумят постоянно. Не се оспорва, че климатиците на
югоизточната и югозападната тераса са премахнати от ищеца доброволно след покана. Твърди се обаче, че
ажурен парапет не е изпълнен, а на негово място е поставен рекламен елемент. Освен това се сочи, че изградения
през 2016 г. навес не отговоря на одобрения от Министерство на културата проект, тъй като надвишава парапета с
50 см. И закрива прозореца на първия етаж. Посочва се още, че ползването на газ за приготвяне на храна е
недопустимо за заведение, находящо се в сутерен, поради което е изградена друга газова инсталация без
съгласувани проекти. Посочва се, че макар и непълна, СТЕ е дала частични отговори, а от показанията на
св.Стефанова са установени по несъмнен начин нарушенията от страна на ищеца. Посочва се, че не се е стигнало
до експертиза, която да установи концентрацията на миризми, но според научната общност концентрациите, при
които се усещат миришещите вещества, са многократно по-ниски от определените от законодателството норми.
Посочва се, че СТЕ /част ОВК/ дава частични отговори по отношение на газовата инсталация.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск депозира писмен отговор, в който сочи, че всички
преустройства и изградени инсталации отговарят на архитектурните проекти. Счита се, че предявеният насрещен
иск с правно основание чл.109 от ЗС е неоснователен. Претендират се разноски и се прилагат писмени
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
От представеното копие от нот.акт №18, том 6, рег.№7368, дело №743/2009 г. на нот.***, ищецът се легитимира
като собственик на 40/530 ид.ч. от дворно място, цялото от 530 кв.м., находящо се в гр.***, ***, съставляващо
УПИ VII – 4489 в кв.146Б по плана на гр.***, при съседи: ***, УПИ-4490, 4491 на ***, УПИ за жилищен комплекс
– клуб на общ.организация и магазини, УПИ VI – 4488, представляващ по скица от СГКК - ПИ с идентификатор
*** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ – ***,
площ – 560 кв.м.; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 метра/; предишен идентификатор – няма; номер по предходен план – 4489, в квартал 146Б,
парцел VII; при съседи: ***., заедно със самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр.***,
одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – ***; самостоятелният обект се
намира на етаж -1 в сграда с идентификатор ***.; предназначение – жилищна сграда, еднофамилна;
предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене; брой нива на обекта – 1; площ – 236 кв.м.;
прилежащи части – лятна градина на 40 кв.м., на ниво 1; съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия
етаж – няма; под обекта – няма; над обекта – ***.; стар идентификатор – няма, описан в нот.акт като КЛУБ
РЕСТОРАНТ, преустроен от сутерен, съгласно одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж
№396/31,08,2004 г. и въведен в експлоатация съгласно удостоверение №196/03,11,2005 г. на Община ***, с вход
откъм улицата, със ЗП от 236 кв.м. и кубатура от 702 куб.м., състоящ се от антре, коридор, две тоалетни за
3
посетители, голяма и малка зала за консумация, банкетна зала, мокър бюфет, сервитьорски офис, кухня, две
подготвителни зали, два склада и битови помещения за персонала, при съседи: северозапад – ***, североизток,
югоизток и югозапад – дворно място, отгоре – жилищен етаж, заедно с лятна градина към КЛУБ-РЕСТОРАНТА с
площ от 40 кв.м., изградена съгласно разрешение №2/15,02,2006 г. на Община ***, с право на реално ползване
върху идеалната част от имота върху площта на лятната градина.
От представената Скица на ПИ №15-646089-16,06,2021 г. на СГКК-*** на ПИ с идентификатор ***по КККР на
гр.***, одобрени със заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, се установява, че имотът е с адрес гр.***,
ул.***, с площ от 560 кв.м., като съсобственици са ищеца – с 40/530 ид.ч. и ответното дружество с 490/530 ид.ч.
От представеното заверено копие на нот.покана от ответното дружество до ищеца се установява, че същият е
поканен да премахне монтираните въздуховоди и вентилационна система на ресторанта съгласно проекта по част
ОВК, който не е съгласуван с Министерство на културата; вентилационна система с допълнителни тръби,
разположени пред северната фасада; два климатика на югоизточна и югозападни тераси; рекламен елемент
/табела/ от покривната плоча; навеса, който не отговаря на одобрения от Министерство на културата проект по
Част – архитектура – силует откъм ул.***, както и да проектира и построи авариен изход на ресторанта.
От представеното копие на нот.акт №115, том 8, рег.№6609, дело №817 от 2020 г. на нотариус ****И.а се
установява, че на 02,09,2020 г. ответното дружество е придобило чрез покупко-продажба 490/530 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 56722.660.896. по КККР на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на
АГКК, с адрес на ПИ – ***, площ – 560 кв.м., а съгласно нот.акт с площ от 530 кв.м.; трайно предназначение на
територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/; предишен
идентификатор – няма; номер по предходен план – 4489, в квартал 146Б, парцел VII; при съседи: ***., заедно с
разположените в имота самостоятелни обекти и сгради, подробно описани.
От представения в заверено копие Констативен протокол от 30,03,2021 г., изготвен от *** И. – ръководител на
Регионален инспекторат в Център на регион за планиране Враца към ГД „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ в Министерство на кулутрата, и ***И.а – инспектор в същата структура, се установява, че е
извършена проверка на място в процесния имот на 17,03,2021 г. и по документи, на основание писмо на
Зам.кмета на Община *** арх.Н.Иванчева с вх.№08-00-176/22,02,2021 г. в Министерство на културата с
приложена жалба от ***, като на проверката са присъствали представители на Община ***, представители на ***,
както арх.*** – автор на проекта за преустройство на обекта. При проверката е констатирано, че жилищната
сграда на ул.Св.Св.Кирил и Методий №24 притежава статут на архитектурно-строителна недвижима културна
ценност с предварителна категория „местно значение“. Направени са следните констатации: 1/фасадите на
сградата са ремонтирани и дограмата /с изключение на входните врати от север и запад/ е сменена без съгласуван
проект съгласно разпоредбите на чл.83, ал.1, т.1, буква „в“ и по реда на чл.84 от ЗКН; 2/констатацията по т.1 важи
също за рекламното табло с името на ресторанта и въздухопровода, монтирани над входа му, както и
климатичното тяло на източната фасада на сградата; 3/навесът на лятната градина към ресторанта е изграден на
кота, по-висока от зададената, поради което надвишава проектната височина и закрива част от прозореца на
северната фасада на жилищния етаж; 4/извършваният ремонт на интериора на жилищните етажи няма
конструктивни намеси и не създава такива проблеми; 5/проблемът с използването на аварийния изход не засяга
опазването на недвижимата културна ценност и не е от компетентността на проверяващите.
От представеното копие от Приемо-предавателен протокол №1 към Договор №1-19/2021 г. се установява, че
същият е подписан за изпълнение на обект „Изграждане на сградна газова инсталация на пропан-бутан на клуб-
ресторант „***“ гр.***“ между ***, като управител на „*** като управител на ***, като е констатирано, че са
изпълнени всички СМР по Договора – издадено е разрешение за въвеждане в експлоатация от Оправомощен
технически надзор и са проведени успешни 72-часови проби; в съответствие с т.III.2. от договора възложителят
дължи окончателно плащане в размер на 5416,00 лева.
От представеното копие на Акт за първоначален технически преглед, издаден от ***– орган за технически надзор
на съоръжения с повишена опасност, лицензии №№293 и 310/2006 г., издадени от Председателя на ДАМТН, рег.
№690, се установява, че на 15,01,2021 г. е извършен първоначален технически преглед на съоръжение с повишена
опасност – бутилкова газова инсталация, изградено от „***“ ООД за клуб-ресторант „***“ през 2021 г., като е
направено заключение, че инсталацията е годна за безопасна експлоатация.
4
От заключението на изготвената по делото СТЕ, част ОВК, се установява, че изградените вентилационни системи
са с техническите параметри, заложени в техническия инвестиционен проект, като е осигурена необходимата
кратност на въздухообмена в отделните зони на клуб-ресторанта; осигурени са и необходимите параметри на
микроклимата през различните сезони. Посочено е, че изградената бутилкова инсталация е технически годна за
експлоатация, като са изпълнени техническите изисквания и са налични всички необходими разрешения. ВЛ е
констатирало, че при изпълнението на отделните вентилационни системи – нагнетателни и смукателни, са
предвидени и монтирани съответните шумозаглушители и вентилационни решетки. ВЛ посочва, че нормативно
концентрацията на миризми не е регламентирана в техническите норми за експлоатация на вентилационни
съоръжения, тъй като основният параметър за отделните видове помещения е изискването за кратност на
въздухообмена, кат този параметър е спазен при разчета на отделните вентилационни системи. В с.з. ВЛ Й.Й.
сочи, че газовата инсталация е изградена съгласно действащото законодателство от специализирана, оторизирана
фирма, като са издадени всички протоколи по нейното приемане. Посочва се, че газовите котлони в кухнята
отговарят на чл.97 от Наредбата за устройството, безопасността, експлоатацията и техническия надзор на газовите
инсталации, а за газовите бутилки, като част от изградената инсталация, важат разпоредбите на чл.76 и чл.77. ВЛ
заявява, че въздуховодите са над билото.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ, се установява, че настилката на северната тераса на сградата –
покрив на клуб-ресторанта, е новоизградена – нуждае се от ревизия на ефективността й, тъй като периодично
пропуска повърхностни води и овлажнява стените и таваните на ресторанта. При извършения от ответника ремонт
са премахнати тръбите на приудителната вентилация на тоалетните и площта е застлана с настилка-плочи. ВЛ не
е констатирало при огледа влага и мухъл по стени и тавани на ресторанта,само по таваните на тоалетните, като
евентуални увреждания като мухъл и влага изцяло се пораждат от проникване на повърхностни води през
настилката. ВЛ сочи, че за извършване на ремонт на тоалетните трябва да се смени гипсокартона на тавана, да се
възстанови принудителната вентилация и да се оядиса, като стойността на тези СМР, съобразени със СЕК и
анализни цени, е 725,02 лева. ВЛ сочи, че поставения на покривната плоча рекламен елемент – табела, не
отговаря на одобрения и съгласуван с Министерство на културата проект. Посочва се също така, че навесът като
конструкция и архитектура отговаря на одобрения проект, като билото надвишава с 50 см. нивото на парапета на
северната тераса. ВЛ също посочва, че стълбището, което осъществява връзка на етаж първи и маза, се ползва от
ищеца, като така е предвидил автора на проекта с дадените от него пояснения в обяснителната записка към
архитектурния проект. В съдебно заседание вещото лице инж.Т.Л. посочва, че рекламната табела не отговаря на
проекта, тъй като трябва да е парапет, а навесът отговаря като конструкция и квадратура, но е по-висок с 50 см.
отколкото трябва да бъде. Посочва се, че стълбището, което осигурява връзката, в момента на приемане на обекта
и издаване на разрешение е същестувало като първи етап с възможност след това да се затвори и да се отвори
друг изход, но в един момент е зазидано и е станало невъзможно да се ползва.
От показанията на св.***се установява, че е предишен собственик на ресторанта, като всички документи били
изрядни. Твърди се, че климатиците и въздуховодите на вентилационната инсталация били сложени с
разрешението на предишния собственик на жилищния имот. Свидетелят сочи, че при посещение в ресторанта
преди около месец установил, че в тоалетните миришело странно и аспирацията отгоре не работела.
От показанията на св*** – изготвил проекта за преустройство на сутерена, се установява, че проекта бил
съгласуван от Министерство на културата, Институт по паметниците, само по отношение на архитектура и
конструкция, като министерството нямало отношение към инсталациите – отоплителни, вентилация, водопровод,
електро. Посочва се, че когато е правен проекта, били задължителни два аварийни изхода, тъй като изцяло била
подземна сградата. Посочва се, че общите части не са обособени и аварийният изход на ресторанта е останал на
нивото на собствеността на първия етаж, което не е уредено нотариално. Посочва, че навесът не е същестувал
към момента на проекта и в последствие е изграден в изкопаната част.
От показанията на св.*** се установява, че работи в ищцовото дружество, като разнася храна по адреси. Посочва
се, че към момента има повреди в мъжката тоалетна – тавана е просмукан от влага, и това не е еднократно, а се е
случвало и назад във времето, като са отстранявани повредите. Посочва се, че отдушника и на двете тоалетни бил
запушен. Твърди се, че преди време и в помещенията на ресторанта имало влага в стената, като се ремонтира
непрекъснато – кърти се мазилката, шпаклова се и се боядисва. Свидетелят сочи, че аварийният изход на
ресторанта е затворен от външната му страна и реално няма авариен изход.
5
От показанията на св.*** се установява, че след като се запознала с проектите за преустройство, констатирала
несъответствия с одобрените проекти – касателно рекламната табела, височината на навеса, поставянето на
отдушници и комини.
От показанията на св.*** се установява, че след закупуване на имота от ответното дружество започнали ремонти,
като първоначално отношенията с ищеца били много добри – твърди се, че същият доброволно премахнал два
климатика и два въздуховода, но отказал да премахне другите несъответствия с проекта, които били
констатирани. Твърди се, че от тръбата, която излиза от кухнята, мирише ужасно точно пред позореца на първия
етаж. Свидетелят сочи, че била направена хидроизолация, тъй като ищецът се оплаквал, че тече много в
ресторанта. Твърди се, че ответното дружество няма претенции към мазите, но входа към стълбището е затворен
с гипсокартон, тъй като на практика от там се влизало в кухнята на ресторанта.
От показанията на св.*** се установява, че е правил ремонт в коридора на заведението, тъй като имало влага,
както и на покрива над входа на ресторанта, като поставил хидроизолация. Свидетелят сочи, че имало стълбище
към първия етаж, което било премахнато миналото лято.
От представеното копие от Опис на увредено имущество, щета №11142132100743/21, за застрахователно събитие
– природно бедствие, оглед на адрес - гр.***, *** №24, се установява, че са констатирани следните щети – 6
кв.м. мазилка и 180 кв.м. боядисване. Установява се, че по тази щета е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1177,99 лева по сметка на ***.
От допълнителния разпит на св.*** се установява, че той е сключил застраховка на имота, затова след щети от
наводнение от пороен дъжд, застрахователното обезщетение било изплатено като погасяване на кредита, взет на
негово име за закупуване на ресторанта преди години. Сочи, че в момента в ресторанта има метални стълби.
От изготвения от РЗИ *** Протокол от измерване на шум в помещения на жилищни и обществени сгради №КД-
01-14-009ОКА/23,05,2022 г., източник на шум – индустриален вентилатор на китайски ресторант „***“, гр.***,
ул.***, разположен в мазата, се установява, че: за веремто от 14,30 ч. до 14,38 ч. - *на втори етаж, стая за живеене
– кухня, до дивана, измереният шум при включено съоръжение е 37 dB, при гранична стойност 35 dB, а при
изключено съоръжение измереният шум е 32 dB; за времето от 22,00 ч. до 22,30 ч. - *на първи етаж, стая за
живеене – спалня, измереният шум при включено съоръжение е 42 dB, при гранична стойност 35 dB, а при
изключено съоръжение измереният шум е 28 dB; *на първи етаж, стая за живеене – кухня, измереният шум при
включено съоръжение е 37 dB, при гранична стойност 35 dB, а при изключено съоръжение измереният шум е 35
dB; *на втори етаж, стая за живеене – спалня, измереният шум при включено съоръжение е 31 dB, при гранична
стойност 35 dB, а при изключено съоръжение измереният шум е 22 dB; *на втори етаж, стая за живеене – кухня,
измереният шум при включено съоръжение е 36 dB, при гранична стойност 35 dB, а при изключено съоръжение
измереният шум е 34 dB.
От изготвения от РЗИ-*** Сертификат за контрол на шум в помещение на жилищни и обществени сгради №КД-
01-14-0008/23,05,2022 г. се установява, че на I-ви етаж на имот в гр.***, ул***, за времето след 22,00 ч.,
измереното ниво на шум в спалнята не съответства на изискванията на Наредба №6/2006 г., ДВ, бр.58/2006 г.,
изм. и доп. ДВ, бр.100/30,11,2021 г., съгласно приложение №2 към чл.5, таблица №1; измереното ниво на шум в
кухнята в случая не може да се определя съгласно изискванията на БДС 15471-82, т.5.6.1.; за II-ри етаж – за
времето от 14,30 ч. до 14,38 ч. измереното ниво на шум в кухнята не съответства на изискванията на Наредба
№6/2006 г., ДВ, бр.58/2006 г., изм. и доп. ДВ, бр.100/30,11,2021 г., съгласно приложение №2 към чл.5, таблица
№1; за времето след 22,00 ч. измереното ниво на шум в спалнята съответства на изискванията на Наредба
№6/2006 г., ДВ, бр.58/2006 г., изм. и доп. ДВ, бр.100/30,11,2021 г., съгласно приложение №2 към чл.5, таблица
№1, а измереното ниво на шум в кухнята в случая не може да се определя съгласно изискванията на БДС 15471-
82, т.5.6.1.
От изготвеното от РЗИ-*** Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки
изх.№ЗП-01-49/30,05,2022 г. до управителя на ищцовото дружество се установява, че след констатирани
нарушения, са дадени предписания за обезшумителни мероприятия в ресторант „Пекин“ за привеждане нивото на
проникващ шум към изискванията на Наредба №6 на МЗ и МОСВ от 26,06,2006 г. в срок до 30,06,2022 г.; да се
извърши измерване нивото на проникващ шум в сградата на ул*** от акредитирана лаборатория за доказване
ефективността на извършението обезшумителни мероприятия и да се предсатви протокол в РЗИ-*** в срок до
6
08,07,2022 г.
От представена молба от 03,06,2022 г. от ищцовото дружество до РЗИ-*** се установява, че е поискано
съдействие за контрол на изпълненото предписание.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По първоначалния иск с правно основание чл.109 от ЗС
Негаторният иск по чл.109 от ЗС предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и
пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. Такава защита може да бъде
упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на
имота /съсобственик или собственик/. Целта на исковата защита е да се отрече правомерността на въздействието
от страна на ответника, като постанови спрямо него със сила на пресъдено нещо правото на ищеца, и бъде осъден
ответникът да преустанови нарушението, а в някой случаи – и да възстанови фактическото положение,
съществувало преди нарушението.
Установи се от обсъдените по-горе доказателства /нот.актове/, че между ищцовото и ответното дружество е
налице съсобственост върху дворно място, цялото от 530 кв.м., находящо се в гр.***, ул.*** съставляващо УПИ
VII – 4489 в кв.146Б по плана на гр.***, при съседи: ***, УПИ-4490, 4491 на *** УПИ за жилищен комплекс –
клуб на общ.организация и магазини, УПИ VI – 4488.
Безспорно се установи също така, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
*** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – ***;
самостоятелният обект се намира на етаж -1 в сграда с идентификатор 56722.660.896.1.; предназначение –
жилищна сграда, еднофамилна; предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене; брой нива на
обекта – 1; площ – 236 кв.м.; прилежащи части – лятна градина на 40 кв.м., на ниво 1; съседни самостоятелни
обекти в сградата – на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта – ***., а ответникът е собственик на
първи и втори етаж от изградената в дворното място жилищна сграда.
Съдът приема, че в резултат на придобиването на отделните етажи от различни собственици, сградата се е
превърнала в етажна собственост, съгласно правилото на чл.37 от ЗС. Ето защо на основание чл.38 от ЗС
собствениците на отделните етажи притежават и съответни припадащи се идеални части от общите части от
сградата. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗС, общите части се делят на две групи - общи части по
естеството си, към която група спадат тези елементи от сградата, без които е невъзможно нейното съществуване
като такава, както и общи части по своето предназначение, към която група се включват тези обекти, без които тя
може да съществува, но които са предназначени да служат за общо ползване на всички собственици на
самостоятелни обекти в нея. Стълбището в етажна собственост е обща част по естеството си и не може да
промени това свое предназначение дори по общо съгласие на съсобствениците. Входната врата на всяка сграда по
принцип също е обща част по естеството си, тъй като чрез нея се осъществява достъпа до стълбите, отделните
обекти и прилежащите им части, както и до съответните общи части, намиращи се в сградата.
Установи се в случая от показанията на свидетелите *** / част от които доведени от ответника/, че между
етажа на ниво минус 1, собственост на ищеца, и горните етажи на сградата, е имало стълбище, което ги свързва,
завършващо с врата, която понастоящем е затворена /зазидана с гипсокартон/. Установява се от обясненията на
ВЛ Т.Л. /в изготвеното и прието заключение и в съдебно заседание/, че стълбището, което осъществява връзка на
етаж първи и маза, се е ползвало от ищеца, като така е предвидил автора на проекта с дадените от него пояснения
в обяснителната записка към архитектурния проект. Посочва се изрично, че стълбището, което осигурява
връзката, в момента на приемане на обекта и издаване на разрешение, е същестувало като първи етап с
възможност след това да се затвори и да се отвори друг изход, но в един момент е зазидано и е станало
невъзможно да се ползва.
С оглед изложеното по-горе съдът приема, че стълбището към сутерена /преустроен в клуб-ресторант/, което води
и към входната врата на първия етаж на процесната сграда, е обща част по естеството си и тази нейна
характеристика не се променя от факта, че за обекта на етаж минус 1 има самостоятелен вход. Според съда е
ирелевантно дали и за какво е използван този изход на клуб-ресторанта към стълбището на жилищната сграда –
дали за авариен изход съгласно съответните противопожарни изисквания, дали за зареждане на кухнята. Според
7
съда не са налице никакви правни основания за налагане на ограничения и затруднения в упражняването в
пълен обем правото на собственост на ищеца от ответника, който, затваряйки вратата към стълбището с
гипсокартон, на практика е преустановил достъпа му до общите части на процесната сграда. С оглед изложеното,
съдът счита, че претенцията на ищеца за осъждане на ответника да премахне изградената от него стена, с която е
преустановен достъпа през общите части на етажната собственост на първи етаж до обособения през 2005 г.
авариен изход на ресторанта, извеждащ в югозападната част на дворното място се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена.
По отношение претенцията на ищеца за преустановяване действията на ответника, с които му пречи да постави
външни тела на климатична инсталация в югозападната част на дворното място, съдът счита, че същата е
неоснователна, тъй като съгласно чл.32, ал.1 от ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а в случая ответното дружество притежава
490/530 ид.ч. от съсобственото дворно място.
Неоснователна и недоказана е претенцията на ищеца за задължаване на ответника да предостави достъп до
източната част на дворното място за извършване на ремонт на прозореца на ресторанта, тип „английски двор“,
доколкото от една страна не се събраха никакви доказателства за необходимост от ремонт на този прозорец, а
друга – за невъзможност за ремонт от вътрешната страна на ресторанта.
По отношение претенцията за задължаване на ответника да преустанови бездействието си и да извърши ремонт
на терасата на жилищната сграда, изградена от северната и източната й страна, както и на покрива на сградата,
под която се намира входа, предверието и помощните помещения на ресторанта, съдът счита, че същата е
основателна. Въпреки че по делото се събраха доказателства /показания на свидетелите Филчев и Лазаров и
заключение на ВЛ Т.Л./, че на терасата, под която се намират входа, предверието и тоалетните на ресторанта, е
положена нова хидроизолация, заключението на ВЛ стоителен инженер е, че същата се нуждае се от ревизия
на ефективността й, тъй като периодично пропуска повърхностни води и овлажнява стените и таваните на
ресторанта.
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД
За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/,
което да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на
определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т.е. причинителят на увреждането
може да доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и
непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл.11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ
съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена
/морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и
виновно деяние на дееца. Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и
интересите на гражданите и има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените
му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да ги възпира да не увреждат противоправно
правата и интересите на другите граждани.
Съдът намира, че в конкретния случай, с оглед събраните доказателства, са налице законовите основания за
ангажиране на гражданската имуществена отговорност за вреди. Установи се от показанията на свидетеля ***и от
заключението на ВЛ Л., че по таваните на тоалетните има мухъл и влага, като според ВЛ тези увреждания изцяло
се пораждат от проникване на повърхностни води през настилката. ВЛ сочи, че за извършване на ремонт на
тоалетните трябва да се смени гипсокартона на тавана, да се възстанови принудителната вентилация и да се
боядиса, като стойността на тези СМР, съобразени със СЕК и анализни цени, е 725,02 лева. В случая безспорно е
установено от доказателствата по делото - СТЕ, че са причинени имуществени вреди в собствения на ищеца
недвижим имот – ресторант, като отстраняването им би струвало 725,02 лева. Тъй като съдът не разполага с
необходимите специални знания, намира, че следва да бъде дадена вяра на СТЕ и в тази й част, тъй като
стойността на необходимите труд и материали е определена по средни пазарни цени за страната, посредством
използването на съответния Справочник за цени в строителството. Ето защо предявеният иск следва да бъде
уважен до размера, посочен от ВЛ, като претенцията над тази сума до пълния предявен размер от 2000,00 лева
като неоснователна следва да бъде отхвърлена. За пълнота следва да бъде отбелязано, че по делото са налице
8
данни и за предишни увреждания на обекта – ресторант, вследствие на просмукване на води от терасата от
северната страна, която е над входа, предверието и тоалетните на ресторанта, както и увреждания в самите зали на
ресторанта, но във връзка с тези увреждания е ангажирана отговорност на застраховател и е изплатено съответно
застрахователно обезщетение, макар и не на собственика на застрахования имот /ресторанта/.
По предявения насрещен иск с правно основание чл.109 от ЗС
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на
ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 от
ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна
по всяко дело. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети
лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е
длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко
въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Такова въздействие е налице
например, когато действията/бездействията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни
правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно
ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в
определено населено място или част от него. Това се приема и в практиката на ЕСПЧ - например в мотивите на
решение от 25,11,2010 г. на ЕСПЧ по делото на Милева и др. срещу България, относно действията на трети лица,
изразяващи се в превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в
модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на
ищеца жилище.
С оглед на твърденията на ищеца по насрещния иск и събраните по делото доказателства, съдът приема, че
претенциите на „Аниманк“ ЕООД за осъждане на ответника по насрещния иск да премахне монтираните
въздуховоди и вентилационна система на ресторанта съгласно проекта по част ОВК, който не е съгласуван с
Министерство на културата, вентилационната система с допълнителни тръби, разположени пред северната
фасада, която не е съгласувана с Министерство на културата, рекламният елемент /табела/ от покривната плоча,
както и навеса – силует откъм ул.Св.Св.Кирил и Методий, който не отговаря на одобрения от Министерство на
културата проект по Част – архитектура, са основателни и следва да бъдат уважени.
Установи се от събраните писмени доказателства - Констативен протокол от 30,03,2021 г., изготвен от ***И. –
ръководител на Регионален инспекторат в Център на регион за планиране Враца към ГД „Инспекторат за опазване
на културното наследство“ в Министерство на кулутрата / който като неоспорен от страните по надлежния ред
се кредитира от съда с доверие/, че рекламното табло с името на ресторанта и въздухопровода, монтирани над
входа му, както и климатичното тяло на източната фасада на сградата са поставени без съгласуван проект
съгласно разпоредбите на чл.83, ал.1, т.1, буква „в“ и по реда на чл.84 от ЗКН, а навесът на лятната градина към
ресторанта е изграден на кота, по-висока от зададената, поради което надвишава проектната височина и закрива
част от прозореца на северната фасада на жилищния етаж. От заключението на ВЛ Т.Л. също се установява по
категоричен начин, че поставения на покривната плоча рекламен елемент – табела, не отговаря на одобрения и
съгласуван с Министерство на културата проект, а навесът като конструкция и архитектура отговаря на
одобрения проект, но билото надвишава с 50 см. нивото на парапета на северната тераса, а не би трябвало да е
така.
Установи се също по безспорен начин, от събраните по делото писмени доказателства - Сертификат за контрол на
шум в помещение на жилищни и обществени сгради №КД-01-14-0008/23,05,2022 г., че измереното ниво на шум,
генериран от индустриалния вентилатор, разположен в мазата, като част от вентилационната система на
9
ресторанта, в част от помещенията на първия и втория етаж не съответства на изискванията на Наредба №6/2006
г., ДВ, бр.58/2006 г., изм. и доп. ДВ, бр.100/30,11,2021 г., съгласно приложение №2 към чл.5, таблица №1.
До приключване на съдебното дирене не се представиха доказателства ответникът по насрещния иск да е
изпълнил предписанията за обезшумителни мероприятия в ресторант „Пекин“ за привеждане нивото на
проникващ шум към изискванията на Наредба №6 на МЗ и МОСВ от 26,06,2006 г., дадени му в изготвеното от
РЗИ-*** Предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки изх.№ЗП-01-
49/30,05,2022 г. за привеждане нивото на проникващ шум към изискванията на Наредба №6 на МЗ и МОСВ от
26,06,2006 г.
Неоснователна е претенцията на ищеца по насрещния иск за осъждане на ответното дружество да премахне
газовата инсталация, изградена без съответно съгласие и разрешение, тъй като както от събраните по делото
писмени доказателства – неоспорени по надлежния ред от страните /Приемо-предавателен протокол №1 към
Договор №1-19/2021 г. и Акт за първоначален технически преглед, издаден от „Стандарт“ ООД/, така и от
заключението на ВЛ по СТЕ /част ОВК/ се установи, че газовата инсталация е изградена съгласно действащото
законодателство от специализирана, оторизирана фирма, като са издадени всички протоколи по нейното
приемане; газовите котлони в кухнята отговарят на чл.97 от Наредбата за устройството, безопасността,
експлоатацията и техническия надзор на газовите инсталации, а за газовите бутилки, като част от изградената
инсталация, важат разпоредбите на чл.76 и чл.77, и като цяло инсталацията е годна за безопасна експлоатация.
По отношение на разноските
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 160,00 лева, за ВЛ в размер на 100,00 лева /въпреки че
неправилно в списъка по чл.80 от ГПК е посочил разноски в размер на 200,00 лева за депозит за ВЛ/ и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лева /от които 500,00 лева по исковете по чл.109 от ЗС, 400,00
лева по иска по чл.45 от ЗЗД и 600,00 лева за защита по насрещния иск/, от които съдът счита, че ответникът
следва му репарира разноски в размер на 662,80 лева съразмерно с уважената част от първоначалните претенции и
отхвърлената част от насрещните претенции /от които 250,00 лева за адвокатско възнаграждение по уважените
претенции по чл.109 от ЗС, 150,00 лева за адвокатско възнаграждение за отхвърлената насрещна претенция по
чл.109 от ЗС, 144,00 лева за адвокатско възнаграждение за претенцията по чл.45 от ЗЗД съразмерно с
уважената част от иска, 50,00 лева за депозит за ВЛ, и 68,80 лева за държавна такса/.
Ответникът е направил разноски в размер на 81,74 лева за ДТ, 152,42 лева за депозит за ВЛ по СТЕ /ОВК/, 202,97
лева за депозит за ВЛ по СТЕ и 800,00 лева за адвокатско възнаграждение. От тези разноски съдът счита, че
ищецът следва да му репарира разноски съразмерно с отхвърлената част от първоначалните претенции и
съразмерно с уважената част от насрещните претенции в общ размер на 723,20 лева /от които 160,00 лева за
адвокатско възнаграждение по отхвърлените претенции по чл.109 от ЗС, 51,20 лева за адвокатско
възнаграждение за претенцията по чл.45 от ЗЗД съразмерно с отхвърлената част от иска, 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение за уважените насрещни претенции по чл.109 от ЗС, 150,00 лева за депозит за ВЛ
СТЕ и 62,00 лева за държавна такса/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС „***, със седалище и адрес на управление ***, ***представлявано от
***, да преустанови нарушаване на правото на собственост на 80, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, чрез адв.Д.Д. от ПАК, като премахне изградената стена, с която е преустановен
достъпа през общите части на етажната собственост на първи етаж до обособения през 2005 г. авариен изход
на ресторанта, извеждащ в югозападната част на дворното място.
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да
извърши ремонтни дейности на терасата на жилищната сграда в гр.***, *** изградена от северната и
източната й страна, както и на покрива на сградата, под която се намира входа, предверието и помощните
помещения на ресторант, с които да отстрани просмукването на вода в имота на ответника, смущаващо
пълноценното упражняване на правото на собственост на ***, със седалище и адрес на управление ***,
10
представлявано от ***, върху самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр.***,
одобрени със Заповед №РД-18-71/06,06,2008 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез адв.Д.Д.
от ПАК, против ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, искове с правно
основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови всички действия, с които пречи на
ищцовото дружество да постави в югозападната част на ПИ външни тела на климатична инсталация и да
предостави достъп до източната част на дворното място, за да бъде извършен ремонт на прозореца на
ресторанта, тип „английски двор“, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 725,02 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неремонтираните от ответника – тераса
на жилищната сграда - покрив над входа, предверието и помощните помещения на ресторанта, изразяващи се в
повреди по стени и тавани на изградените до входа на ресторанта две тоалетни за посетители, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 2000,00 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, да
преустанови нарушаване на правото на собственост на *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, като премахне монтираните въздуховоди и вентилационна система на ресторанта
съгласно проекта по част ОВК, който не е съгласуван с Министерство на културата и вентилационната
система с допълнителни тръби, разположени пред северната фасада, която не е съгласувана с
Министерство на културата, рекламният елемент /табела/ от покривната плоча, както и навеса – силует
откъм *** който не отговаря на одобрения от Министерство на културата проект по Част – архитектура.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *** , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против „***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС за
осъждане на ответника да премахне газовата инсталация, изградена без съответно съгласие и разрешение,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сторените
деловодни разноски в общ размер на 662,80 лева съразмерно с уважената част от исковете и отхвърлената част
от насрещните претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, деловодни разноски
съразмерно с отхърлената част от исковете и уважената част от насрещните искове, в общ размер на 723,20
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
11