РЕШЕНИЕ
№ 2864
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110207431 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Ж. П. Д. от ........................, с
ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 22 – 4332 - 003929 издадено на 24.03.2022г. от Началник
група на СДВР сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са
наложени наказания глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено административно
нарушение по чл.173, ал.3 пр.2 от ЗДвП.
В жалбата санкционираното лице оспорва наказателното постановление
като навежда твърдения за липса на компетентност на актосъставителя, и
нарушение на инструкцията на за извършване на проверка на лица и на
Наредба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Също така се възразява, че
наказателното постановление е било издадено в нарушение на разпоредбите
на ЗАНН. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Ж.Д., редовно призован, не се
1
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган - Началник група на СДВР
сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид посочените в жалбата оплаквания, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното писмени доказателства и
доказателствени средства установяват следната фактическа обстановка:
На 11.03.2022г. около 20:45ч.в гр.София, по бул.,,Никола Петков“, с
посока на движение от бул.,,Цар Борис Трети“ към ул.,,Любляна“,
жалбоподателят Ж.Д. управлявал личния си лек автомобил марка ,,О. В.“ с
рег.№ ................ Същият бил спрян със ,,стоп – палка“ от служители в сектор
,,Пътна Полиция“ при СДВР мл. автоконтрольор Б. Г. и Н. З. Проверката била
във връзка с употреба на наркотични вещества от водачите на МПС. На
водача било предложено да бъде изпробван с техническо средство DRUG
TEST 5000 № 0049 за наличие на употреба на наркотични вещества или техни
аналози, който отказал да даде проба. Свидетелят Н.З. издал талон за
изследване № 0059883, в който жалбоподателят изрично посочил, че отказва
да бъде тестван с медицинско и химическо или химико – токсикологично
изследване. В теста било посочено здравното заведение и времето, през което
водачът, ако пожелае, следва да се яви за даване на проба. Отказът му бил
санкциониран с АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без
възражения. С акта било иззето и СУМПС, КТ и СРМП. Въз основа на акта
било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от разпитаните в качеството на свидетели полицейски
служители Б. Г. и Н. З. В своите показания и двамата заявяват, че са били
очевидци на управлението на лекия автомобил, в лицето на жалбоподателя и
декларирания му отказ да бъде изпробван за наличие на употребени
наркотици. Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни,
2
логични и непротиворечиви. Същите се потвърждават и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност талон за
изследване № 0059883.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон.
Както съставеният АУАН, така и обжалваното наказателно
постановление отговарят на изискванията на ЗАНН. Същите са издадени в
съответствие с давностните срокове, предвидени в ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че жалбоподателят Ж.Д. е извършил вмененото му административно
нарушение по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП. Видно от доказателствената
съвкупност е, че на процесната дата лицето е управлявало МПС, било е
спряно и е отказало да бъде тествано за употреба на наркотични вещества.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Лицето е било водач на МПС и е заявило отказ
да бъде изпробвано за наличие на употребени наркотични вещества както с
техническо средство, така и с предвидения в чл.3в т.1 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. алтернативен метод на медицинско и химико токсикологично
изследване. Последното обстоятелство е било изрично декларирано от
жалбоподателя с неговия подпис в издадения му талон за изследване.
От субективна страна деецът нарушението е умишлено и се счита за
извършено при форма на вина - пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че е поканен
да бъде изпробван за наличие на употребени наркотици от длъжностни лица и
по надлежния ред и въпреки това е отказал без основателна причина. Отказът
му е бил повторен и след издаването му на талон за изследване, с който е
следвало да се яви във ВМА.
Съдът не споделя оплакванията в жалбата за липса на компетентност от
страна на Б. Г. С нарочна Заповед № 513з – 9978/29.06.2020г. на Директор
СДВР изрично е предоставено правомощие на лицето да извършва контролна
дейност в сектор ,,Пътна Полиция“ при СДВР, което е доказателство за
неговата компетентност във връзка със санкциониране на нарушители по
ЗДвП.
3
Не следва да бъде възприето и оплакването за нарушение на
предвидения ред за проверка на едно лице за употреба на наркотични
вещества. В случая е налице отказ на лицето да бъде изпробвано по който и да
е от предвидените в наредбата методи – с техническо средство или
медицинско и химическо или химико – токсикологично изследване. И двата
отказа са били надлежно обективирани посредством подписите на водача на
МПС и доказано чрез последващите му действия, а именно да не се яви във
ВМА по повод даване на проба за употреба на наркотици. Не следва да бъде
споделено възражението за наличие на спазване на инструкцията по реда и
организацията за осъществяване на дейността на пътното движение и
преминаването на актосъставителя през задължително обучение за боравене с
техническо средство DRUG TEST 5000. Въпросните оплаквания се изцяло
неотносими доколкото самия жалбоподател е отказал да даде проба.
Основанието за евентуалното им уважаване и в случая, че такава проба е била
дадена и резултатът от нея би бил обект на оспорване.
По отношение на оплакването за издаването на АУАН и НП в
нарушение на разпоредбите на ЗАНН съдът не намира основание да сподели
подобно оплакване. Освен, че не са наведени никакви мотиви в тази насока,
но и при извършената служебна проверка не бяха констатирани непълноти и
неточности, които да са в степен да опорочат издадените актове и да
накърнят правото на защита на дееца.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът констатира, че
административно наказващия орган правилно е приложил разпоредба на
чл.173, ал.3 от ЗДвП, която регламентира за извършеното нарушение
наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право на управление на
МПС за срок от 24 месеца. Правната норма санкционира няколко
алтернативни противоправни прояви от страна на водачите на МПС, като
прецизно е коректно е посочено в наказателното постановление, че
жалбоподателят е бил наказан за нарушение на чл.174, ал.3 пр.2 от закона, а
именно отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване на
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид налагане на
минимално по размер наказание и не следва да бъде извършвана последваща
редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
4
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание. Налице е коректно посочване на нарушената правна норма в
съставения АУАН и НП, които отговарят на извършеното изпълнително
деяние. Не бяха констатирани неточности, неясноти или липси на
законоустановената правна норма както по отношение на нарушението, така и
на неговото санкциониране. С оглед гореизложеното наказателното
постановление се явява законосъобразно и като такава следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление Наказателно
Постановление № 22 – 4332 - 003929 издадено на 24.03.2022г. от Началник
група на СДВР сектор ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на Ж. П. Д. от
................, с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 2 000
(две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за извършено административно нарушение по чл.173, ал.3 пр.2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
му на страните пред АССГ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5