Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        24.01.2018г.                                Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                               Граждански състав

На 10.01.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар Белослава К.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №699 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК и чл.149 от СК.

Исковете са предявени от Д.Т.Г.-М. ***, в качеството на майка и законен представител на детето Т.Г.Д. срещу Г.Н.Д. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетната Т.Г.Д.. От раждането на детето страните били разделени, като за детето се грижела майката Д.Т.Г.-М. и нейните родители. Ответникът не плащал редовна издръжка за детето. По негова преценка давал на детето различни суми на различни периоди от време, но не постоянно. Ищцата работела, но средствата, които получавала били недостатъчни за покриване нуждите на детето. Детето било в пети клас и разходите около издръжката му постоянно нараствали. От друга страна ответникът имал фирма, която се занимавала с транспортна дейност. Излагайки тези обстоятелства ищцата моли да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 250 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла месечна вноска, както и да заплати издръжка за минало време в размер по 200,00лв. месечно, за една година назад считано от завеждане на исковата молба. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище, че предявените искове са допустими, но частично основателни. Не оспорва, че е баща на детето Т.Г.Д., както и че с ищцата са разделени още от преди раждането на детето. Твърди, че за целия период на раздялата е поддържал близки отношения с детето и давал средства за издръжката му. Твърди, че когато детето е било на една година, ищцата е заминала за пет години в Италия, а детето е било отглеждано от нейните родители. Ответникът ежемесечно бил давал на бабата на детето по майчина линия по 100,00лв. за издръжка на детето. Впоследствие започнал да дава средства на детето, което то да предаде на баба си. Купувал е на детето вещи – таблет, колело, обувки и дрехи, участвал е в разходите за празници на детето, в подаръци, давал е средства за лекарства на детето, когато е боледувало. В периода от месец ноември 2015г. до месец май 2017г. ответникът е работил в Г. и е превеждал ежемесечно суми на ищцата за издръжка на детето – първоначално по 50 евро, а впоследствие по 60 евро. От месец май 2017г. ответникът работел на трудово правоотношение в „Дими транс 2010” ЕООД като шофьор на тежкотоварен автомобил и получавал основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463,00лв. През месец август 2017г. е регистрирал „Радосвета Голд Травел” ЕООД, на което е едноличен собственик на капитала, но което дружество няма имущество, а извършва превоз с наето превозно средство. Ответникът имал и друго малолетно дете, което трябвало да издържа. Същият не притежавал недвижими имоти, които да му носят доходи.

Поради изложеното счита предявения иск за издръжка за минало време за изцяло неоснователен. По отношение на иска за бъдеще време, в случай че съдът го приеме за основателен, то счита същия за основателен до размера от 150,00лв. месечно.

Претендира разноските по делото.

Дирекция “Социално подпомагане” гр.Стара Загора представя социален доклад, който съдът е приложил към делото.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От представеното и прието като писмено доказателство по делото копие от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №666/02.05.2006г. на гр.Стара Загора се установява, че страните са родители на детето Т.Г.Д., родена на ***г.

За установяване на фактическите обстоятелства по делото бяха допуснати гласни доказателства.

От показанията на свидетеля Й.С.М. – съпруг на ищцата, се установява, че детето Т. живее заедно с ищцата и свидетеля в гр.Стара Загора. Само ищцата се грижела за детето, като ответникът прекарвал много малко време с него. Докато ответникът работел в Г., изпращал по банков път по 60 евро месечно, за около 6-7 месеца. Сега за Коледа детето получило подарък една блузка и 50 лева. Освен това ответникът платил една сметка за телефон на детето от 70 лева. Други средства ответникът не е предоставил за издръжката на детето. Никой семеен приятел не е носил пари в брой на детето, нито детето е получавало пари от баща си на ръка при срещите му с него. Детето посещавало училище в Стара Загора, освен това ходело на частна занималня и на уроци по английски език. За занималнята трябвало да плащат такса по 200 лева на месец, а уроците по английски стрували 15 лева на час. Детето искало да ходи и на плуване.

От показанията на свидетелката С.К.А. – майка на ищцата, се установява, че същата участва активно в отглеждането на детето Т.. От 2013г. ищцата с детето живеели в гр.Стара Загора, за да може детето да има по-добра перспектива за образование. Почти всяка седмица и през ваканциите детето гостувало на свидетелката в гр.Гълъбово. Тук то се виждало и с баща си. Детето имало голямо желание да контактува с баща си за по-дълго време, особено след като се родила и сестричката му. Въпреки това контактите били за 2-3 часа, детето не оставало да преспива в дома на баща си. Ответникът не е водил детето на почивка. През 2015г. ответникът заминал да работи в Г., като преди това си продал колата. Въпреки, че разполагал със средства, не предоставил никакви на детето, което провокирало свидетелката да му отправи забележка. Чак след Нова година 2015-2016г. ответникът изпратил 100 лева за издръжка на детето. Свидетелката разбрала от ищцата, че ответникът изпращал по 60 евро месечно по банкова сметка ***. Ответникът се върнал от Г. през месец август 2017г. и тогава дал на детето 100 лева за издръжка и 20 лева за да си купи каквото иска от панаира. Откакто се е върнал от Г., ответникът не е предоставил други средства за издръжка на детето. Преди това през 2015г. й е купил колело, през 2016г. за Коледа й е изпратил яке, обувки и лакомства, когато бил в Г. й е изпратил ролери и топка. Когато детето било на 2 години, ищцата е работила в Италия, а детето е било отглеждано от свидетелката за период от 5 години. За този период свидетелката многократно е молила ответника за финансова подкрепа и само веднъж той й е дал 50 лева. Когато детето си счупило ръката, свидетелката се обадила на ответника и той помогнал, като закарал детето на лекар, купил всичко необходимо. При друго боледуване на детето, ответникът казал, че си е забравил картата.

От показанията на свидетелката Я.Д.Г.се установява, че тя и съпругът й са близки познати на страните. Съпругът на свидетелката Г.Н.Г. пътувал няколко пъти до Г., като при две от пътуванията му, ответникът изпращал подаръци и пари на детето Т.. Първият път бил през месец декември 2015г. за Коледа. Ответникът изпратил багаж, в който имало дрехи, ботуши, лакомства и 100 лева. Свидетелката и съпругът й занесли багажа на бабата на Т. – свидетелката С.К.А.. Вторият път било през месец април 2016г. Ответникът изпратил багаж на Т. – топка, ролери и 100 лева. Тогава ищцата дошла до дома на свидетелката и взела багажа.

От показанията на свидетелката С.Б.Д. – съпруга на ответника, се установява, че се познава с ответника от лятото на 2015г., а са сключили граждански брак на 15.07.2016г. Когато ответникът е работил в Г. е изпращал ежемесечно средства за издръжка на детето по банков път. Първият път е било през месец ноември 2015г., когато е получил първото си трудово възнаграждение и е изпратил сумата от 100 евро. След това е изпращал ежемесечно по 50 евро, а от средата на 2016г. – по 60 евро. Когато ответникът е в България той дава на ръка парите за издръжка на детето. Това се е случило в присъствието на свидетелката през месец януари 2016г. – 100 лева. За Коледа на 2015г. ответникът е изпратил подарък за детето и 100 лева по г-н Г.. През 2017г. плащането на издръжката по банков път е продължило, като през месец юни ответникът е бил в България и отново в присъствието на свидетелката е дал парите на детето. Същия месец ищцата помолила ответника да си разделят сметката за телефон на детето от 260 лева, при което ответникът е предоставил сумата от 130 лева допълнително. През месец юли 2017г. детето също е било в дома на ответника и той й дал сумата от 120 лева за издръжка. Няколко дни по-късно дал още 50 лева за почивката на море на детето. През месец август 2017г. ответникът също е дал парите за издръжка на детето, на което свидетелката не е присъствала. През месец септември ответникът отново дал парите на детето в гр.Стара Загора пред магазин „Джъмбо“. През месец октомври ответникът също е предоставил средства за издръжка, но свидетелката не е присъствала. През месец ноември ответникът е съставил разписка, подписана от детето, за предоставената издръжка. За месец декември 2017г. ответникът е превел по банков път сумата за издръжка. През месец април 2016г. ответникът изпратил вещи на детето от Г. – топка, ролери и сумата за издръжка. За Коледа 2017г. детето получило подарък блузка и 50 лева. Детето Т. се разбирало добре с баща си и със свидетелката и често пребивавало в дома им. Тъй като ответникът и свидетелката живеели заедно с нейните родители в малък апартамент, не било възможно детето да преспива при тях. През месец декември 2015г. и месец април 2016г. ответникът изпращал на детето подаръци и сумата от по 100,00лв. по техен приятел – Георги, който пътувал от Г. за България. Сега ответникът работел като шофьор на камион на ненормирано работно време, като е имало случаи да не се прибира по 2-3 седмици. Той регистрирал и собствена фирма, като наел товарен автомобил, с който работел в свободното си време, но за печалба на фирмата можело да се говори едва след една година работа на фирмата – така им обяснила счетоводителката. Трудовото възнаграждение на ответника било 460,00лв. месечно, като не получавал допълнително командировъчни.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката Я.Д.Г., тъй като същата не е заинтересована от изхода на делото и излага свои непосредствени впечатления. По отношение показанията на останалите свидетели, всеки от тях е в отношения със страните, които налагат преценка на съда по реда на чл.172 ГПК. Показанията на свидетелите се разминават относно предоставяните от ответника средства за издръжка на детето и конкретно за предоставяните лично на детето пари в брой. По отношение на тези факти съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката С.Б.Д. , тъй като няма логика детето да е получавало такива средства в брой и ищцата или бабата на детето да не разберат, а и детето е на сравнително ниска възраст и не би могло да ги скрие от майка си и баба си. Освен това за такива средства на ръка детето не е споделило и пред социалния работник, изготвил социалния доклад. Поради тази причина съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката С.Б.Д. по отношение на тези факти, както и по отношение на получаваното от ответника възнаграждение. Няма логика ответникът да работи на трудов договор с месечно трудово възнаграждение по-ниско от минималната работна заплата. Освен това ответникът следва да получава командировъчни средства, особено ако командировките му продължават повече от едно денонощие. Освен това ответникът работи и за собствена сметка в собствената си фирма и е без значение, че счетоводна печалба на фирмата може да се формира едва след една година. Това не означава, че ответникът не получава средства от работата си, още повече като едноличен собственик. По отношение на тези факти съдът кредитира с доверие само тези показания на свидетелите, които кореспондират с писмените доказателства и с нормалната човешка логика.

В останалата им част съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл.142 от СК Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

 Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето, като трябва да бъдат преценени внимателно възможностите на родителите да осигуряват издръжка.

Нуждите на детето, за което се търси издръжката, е самостоятелен необвързан от възможностите критерий за размера на издръжката. Това са потребностите, остойностени като средства за отглеждане и възпитаване на детето, средства за задоволяване всестранните потребности по изграждането на личността му.

За осигуряване на ежедневните нужди на детето са необходими средства, които следва да се поделят между родителите в зависимост от техните възможности и от грижите, които полагат за детето. Детето се нуждае от грижите и на двамата си родители при изграждането му като личност и въпреки, че това не може да се компенсира с пари, съдът счита, че майката, която упражнява тези грижи, следва да поеме част от необходимата издръжка, по-малка от тази на другия родител.

От представеното по делото Удостоверение №177/12.10.2017г. на Второ основно училище „П.Р.Славейков” гр.Стара Загора се установява, че детето Т. е ученичка в пети клас, като на този етап на образованието не се осигурява занималня от училището. В този смисъл резонно е ищцата да прави допълнителен разход от 200,00лв. за частна занималня или частен учител, който да се занимава с подготовката на детето през едната половина от деня. Освен това естествено е в този период на развитие на детето, то да посещава уроци по чужд език и спортни занимания, за които са нужни допълнителни средства.

От представената по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищцата и Удостоверение №62/19.12.2017г. на „Краси 2000“ ЕООД гр.Стара Загора е видно, че ищцата получава доходи в размер на средно 311лв. месечно и има имущество – апартамент и два леки автомобила. Няма други лица, на които да дължи издръжка.  

Видно от представените от ответника Трудов договор №1/12.05.2017г.; Удостоверение с изх.№001/24.11.2017г. на „Радосвета Голд Травел” ЕООД; Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0039/20.07.2016г. на гр.Гълъбово; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Служебна бележка с изх.№001/09.01.2018г. от „Радосвета Голд Травел“ ЕООД, същият получава месечно трудово възнаграждение в размер на 460,00лв. и притежава ½ идеална част от лек автомобил. Ответникът има и друго малолетно дете, което трябва да издържа. Както съдът посочи по-горе, счита, че ответникът реализира по-високи доходи от частен бизнес, които обаче не са осчетоводени и за които не се представят писмени доказателства. Освен това ответникът е пребивавал в Г. две години, което му е позволило да реализира доходи над средните за страната.

Към настоящия момент размерът на минималната работна заплата за страната е 510лв., което означава, че минималната издръжка за едно дете е в размер на 127,50лв. Предвид изложеното, и с оглед потребностите на детето Т.Г.Д., с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие и възможностите на дължащия издръжка, съдът намира, че за него е необходима и достатъчна ежемесечна издръжка в размер на 320лв., от които ответникът следва да заплаща 180,00лв., а останалата част от сумата следва да се поеме от майката, ведно с грижите по отглеждане и възпитаване на детето. В останалата му част искът за определяне на месечна издръжка над присъдените до претендираните 250,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От събраните по делото доказателства се установи, че през времето на фактическата раздяла преимуществено майката е осигурявала средства за издръжката на детето – за храна, консумативи, дрехи, обувки. Ответникът е изпращал суми и вещи, като съдът следва да вземе предвид само средствата, които са получени като издръжка за периода от 12.11.2016г. до 12.11.2017г. Средствата и вещите, предоставени от ответника в предходен период са ирелевантни за предявения иск.

От представените и приети като писмени доказателства копия на: Банково извлечение с превод от немски език за месец 11.2015г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 02.2016г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 05.2016г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 06.2016г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 08.2016г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 09.2016г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 11.2016г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 12.2016г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 01.2017г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 02.2017г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 03.2017г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 04.2017г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 05.2017г.; Банково извлечение с превод от немски език за месец 10.2017г. се установява, че за процесния период ответникът е изпратил на ищцата следните суми за издръжка на детето: м.ноември 2016г. – 60 евро, м.декември 2016г. – 60 евро, м.януари 2017г. – 60 евро, м.февруари 2017г. – 60 евро, м.март 2017г. – 60 евро, м.април 2017г. – 60 евро, м.май 2017г. – 60 евро.

Представеното банково извлечение, което се твърди да е за месец октомври 2017г., съдът счита, че се отнася за месец октомври 2016г., тъй като на него не е отразена годината на извършените преводи, а от друга страна и ответникът и свидетелите твърдят, че ответникът се е върнал в България през месец август 2017г., т.е. нелогично е през месец октомври да е изпращал средства от Г.. Общо сумата, която ответникът е предоставил по банков път за издръжка на детето Т. за периода от 12.11.2016г. до 12.11.2017г. възлиза на 420,00 евро, които по централния курс на БНБ възлизат на 821,45лв.

Съдът намира, че получените за Коледа 2016г. подаръци и средства не следва да бъдат включени към платената издръжка, тъй като те представляват подарък за Коледа на детето, а не дължима издръжка. Освен тези средства през месец август ответникът е дал на детето 100,00лв. за издръжка и 20,00лв. да си купи каквото иска от панаира. Съдът приема, че само сумата от 100,00лв. е за издръжка на детето, а сумата от 20,00лв. е подарък, какъвто родителите по принцип предоставят на децата си по празници. Освен това ответникът е предоставил и сумата от 70,00лв. за плащане на сметка за телефон на детето. Общо за едногодишния период преди завеждане на исковата молба ответникът е заплатил издръжка в размер на 991,45лв.

Поради тази причина съдът намира за основателно искането за присъждане на издръжка за минал период, който според чл.149 СК може да бъде най-много за една година, предхождаща датата на завеждане на исковата молба. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата като майка и законен представител на малолетното дете Т.Г.Д. сумата от 2160лв. представляваща месечната издръжка за детето в размер на 180лв. за една година назад преди завеждане на исковата молба в съда. От тази сума следва да бъде приспадната сумата от 991,45лв., която сума ответникът е изплатил през процесния период, т.е. сумата, която ответникът следва да заплати на ищцата е 1168,55лв. В останалата му част искът за определяне на издръжка за минало време над присъдените до претендираните по 200лв. месечно за една година назад преди подаване на исковата молба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, в негова тежест следва да бъдат присъдени направените от ищцата съдебни и деловодни разноски съобразно уважената част от иска. Поради тази причина ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 300лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него разноски съобразно отхвърлената част от иска, а именно 80,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати и държавна такса съобразно размера на определената издръжка.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г.Н.Д. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка за малолетното дете - Т.Г.Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.Т.Г.-М. ***, ЕГН **********, в размер на 180лв. /сто и осемдесет лева/, считано от подаване на исковата молба в съда – 13.11.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, като отхвърля иска за определяне на месечна издръжка над присъдените до претендираните 250лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.Н.Д. с п.а. и ЕГН, да заплати на малолетното си дете Т.Г.Д., с посочено ЕГН, чрез неговата майка и законен представител Д.Т.Г.-М. с п.а. и ЕГН сумата от 1168,55лв. /хиляда сто шестдесет и осем лева и 55 стотинки/, представляваща месечната издръжка за детето за периода от 12.11.2016г. до датата преди завеждане на исковата молба в съда – 12.11.2017г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част над присъдените до претендираните по 200лв. месечно за една година назад преди подаване на исковата молба, като неоснователен.

 ОСЪЖДА Г.Н.Д. с п.а. и ЕГН да заплати на Д.Т.Г.-М. с п.а. и ЕГН сумата от 300,00лв. /триста лева/, представляваща съдебни и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.Т.Г.-М. с п.а. и ЕГН да заплати на Г.Н.Д. с п.а. и ЕГН сумата от 80,00лв. /осемдесет лева/, представляваща съдебни и деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Г.Н.Д. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна такса, съобразно размера на определената издръжка в размер на общо 305,94лв. /триста и пет лева и 94 стотинки/ по сметка на Районен съд - Гълъбово.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 24.01.2018г. пред Окръжен съд гр.Стара Загора, на основание чл.315, ал.2 ГПК.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: