РЕШЕНИЕ
№ 2831
гр. Бургас, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120104711 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от “А 1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А. В. Д. и М. М. “Юнипрайд“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. С. П. за приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 177.91 лева месечни такси и
потребление за използване на услуги за периода от 21.01.2021г. до 20.03.2021г., сумата от
292 лева обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за предоставено,
но невърнато след прекратяването на договора оборудване, сумата от 38.37 лева мораторна
лихва върху посочените вземания, ведно със законната лихва върху главниците, начиная от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и заплатените по
делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационно правоотношение
по договор № ***/06.01.2012г., който е многократно подновяван през годините за нови
срокове. Активиран е пакет за услуги – фиксиран интернет, телевизия, фиксирана телефонна
услуга и мобилна услуга. Общата цена на пакета е 100 лева без ДДС. На абоната е
предоставено за временно ползване за срока на договора оборудване рутер, което е следвало
да бъде върнато на оператора при прекратяване на договора в пълно комплектоване и
изправност. Със заявление от 05.03.2021г. абонатът е прекратил договора по отношение на
мобилните услуги и телевизията, считано от 07.04.2021г. След тази дата договорът е останал
в сила за услуга с месечна такса от 6.90 лева, със срок на действие до 16.11.2021г.
Фактурирани са дължими суми на обща стойност 177.91 лева. Договорът е прекратен на
07.04.2021г., по искане на абоната. Предоставеното оборудване не е било върнато на
1
мобилния оператор след прекратяване на договора, ето защо се дължи неустойка на обща
стойност 292 лева, от които 2 лева са обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Моли се за уважаване на исковете.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който заявява, че оборудването
е било върнато на ищеца, за което е съставен протокол. Срокът за ползване на услугите с
мобилния оператор е с крайна дата 19.02.2021г., което е видно от Приложение № 1 към
договора. Никъде в приложението не е описано, че след тази дата договорът автоматично
продължава действието си. На 19.02.2021г. е изтекъл срокът на договора и ответникът не го
е подновявал, поради което отношенията между страните са прекратени. Моли се искът да
се отхвърли.
В съдебно заседание е заявено от ответника, че не оспорва факта на ползваните от
него мобилни услуги и телевизия до 05.03.2021г. Издадените фактури не са платени, понеже
не са връчени на ответника. Моли се за отхвърляне на иска за мораторната лихва върху
неустойката, понеже ищецът е направил отказ от иска за самата неустойка. Моли се при
решаване на спора да бъде съобразено, че претенцията на ищеца е за периода от януари до
март 2021г.
За процесните вземания е била издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС
ч.гр.дело № ***г.
С протоколно определение съдът е прекратил на основание чл.233 ГПК, поради
отказ от иска, производството по делото в частта му по предявения иск за сумата от 290 лева
неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване и е
обезсилил издадената заповед за изпълнение за тази сума.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът за установяване дължимостта на сумата от 177.91 лева, представляваща
месечни такси и цени за ползвани услуги за периода от 21.01.2021г. до 20.03.2021г. е
частично основателен.
БРС съобразява, че са представени Приложение № 1 и Приложение № 2 от
20.02.2019г. към договор № *** за използване на електронни съобщителни услуги,
подписани от името на ответното дружество. Ето защо следва извод, че страните са
обвързани във валидно облигационно правоотношение на основание този договор, който
факт не се и оспорва от ответника. Със заявление от 05.03.2021г., отправено до ищеца,
пълномощникът на ответното дружество е заявил категоричното си желание да не бъде
продължаван сключеният договор за предоставяне на мобилни услуги. В отговор от страна
на А1 България ЕАД е изпратено писмо, в което е заявено, че писмото на ответника се
приема като едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, като той се счита за
прекратен на 07.04.2021г. Абонатът е поканен да върне предоставеното му за ползване
оборудване. Следователно съдът приема, че процесният договор е прекратен предсрочно по
волята на абоната, с едномесечно предизвестие, считано от 07.04.2021г.
Доколкото оборудването не е било върнато от ответника, ищецът е предявил
претенция и за плащане на неустойка поради неизпълнение на това задължение. В хода на
делото, с приемо-предавателен протокол от 07.09.2022г., ответникът е върнал на ищеца
2
предоставеното му оборудване, за което няма и спор. Ето защо А1 България ЕАД е
кредитирал издадените от него три сметки за неустойки и е направил отказ от претенцията
си в тази част. По тази причина искът за установяване дължимостта на неустойката не е
предмет на делото.
Няма спор, че за процесния период ответникът е ползвал предоставените по
договора далекосъобщителни услуги. В тази връзка ищецът е издал следните фактури, с
които е начислил сумите, дължими за такси и услуги: фактура № *********/24.02.2021г., с
падеж на 26.03.2021г., период на фактуриране 21.01.2021г.-20.02.2021г., на стойност 123.78
лева /по делото се претендира по-малка сума, а именно 107.29 лева/, фактура №
*********/24.03.2021г. с падеж 23.04.2021г., период на фактуриране 21.02.2021г.-
20.03.2021г., на стойност 62.46 лева /след издаване на кредитно известие сумата е намалена
с 31.34 лева и е останала сумата от 31.12 лева, колкото се търси с исковата молба/, фактура
№ *********/23.04.2021г., с падеж 23.05.2021г., период на фактуриране 21.03.2021г.-
20.04.2021г., на стойност 6.96 лева, фактура № *********/25.05.2021г., с падеж 24.06.2021г.,
период на фактуриране 21.04.2021г.-20.05.2021г., на стойност 21.96 лева, фактура №
*********/23.06.2021г., падеж 23.07.2021г., период на фактуриране 21.05.2021г.-
20.06.2021г., на стойност 6.90 лева, фактура № *********/23.07.2021г., падеж 22.08.2021г.,
период на фактуриране 21.06.2021г.-20.07.2021г., стойност 6.90 лева /след издаване на
кредитно известие сумата е намалена с 3.34 лева и е останала сумата от 3.56 лева, колкото се
търси и с исковата молба/ и фактура № *********/24.03.2021г., падеж 23.04.2021г., период
на фактуриране 21.02.2021г.-20.03.2021г., на стойност 0.12 лева. Фактурите не са оспорени
от ответника, той е заявил, че дължи сумите по тях, поради което съдът намира, че
мобилният оператор е бил изправна страна в правоотношението и е доставил
далекосъобщителни услуги, които са били използвани от Юнипрайд ЕООД и се дължи
съответно тяхното заплащане. Следва да се подчертае, че доколкото месечните такси и
цените на разговорите са уговорени с договора като размер, те принципно се дължат с
настъпването на падежа им и издадените фактури представляват годно доказателство за
тяхното установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите доказват по безспорен начин
дължимите вземания за такси и услуги, които впрочем не се оспорват от ответника. Заявено
е обаче от него при устните състезания, че предявената претенция е само за периода от
януари до март 2021г. Това е наистина така – заповедта за изпълнение и исковата молба
касаят вземания за такси за периода от 21.01.2021г. до 20.03.2021г. За този период са
относими само три от всички изброени фактури, а именно фактура №
*********/24.02.2021г., по която се търси сумата от 107.29 лева, фактура №
*********/24.03.2021г. за сумата от 31.12 лева и фактура № *********/24.03.2021г. за
сумата от 0.12 лева. Сборът от тези суми възлиза на 138.53 лева за процесния период.
Останалите фактури касаят месеците, които са след процесния период и посочените в тях
суми не трябва да се вземат предвид при решаване на делото. Ето защо се налага извод, че за
такси и услуги ответникът дължи на ищеца сумата от 138.53 лева и следва да се постанови
решение, с което установителният иск по чл.422 ГПК се уважи за тази сума, ведно със
законната лихва от подаване заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, като се отхвърли
3
иска за горницата над 138.53 лева до 177.91 лева.
Падежите на вземанията отдавна са настъпили, като няма спор, че сумите не са
платени, поради което длъжникът е изпаднал в забава и дължи и мораторно обезщетение в
размер на законната лихва. Изчислена от съда по чл.162 ГПК, мораторната лихва върху
главницата от 138.53 лева възлиза на 13.04 лева за периода от 27.03.2021г. до 28.02.2022г.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца 13.04 лева
за лихва за забава, като за горницата до 15.47 лева искът се отхвърли.
Както беше казано, ищецът направи отказ от иска за неустойката от 290 лева за
предоставено, но невърнато след прекратяването на договора оборудване и в тази част
делото е прекратено. След като е налице отказ от вземането за неустойката, то същото не се
дължи. Оттам не се дължи според БРС и акцесорното вземане за лихвата за забава от 22.90
лева, като възражението на ответника в тази връзка е основателно. Това е така, понеже не се
дължи главното вземане за неустойка /заради отказ от иска/, поради което става недължимо
и второстепенното вземане за лихва за забава. Следва решение, с което искът за
дължимостта на сумата от 22.90 лева лихва за забава се отхвърли като неоснователен.
Основателен е искът за сумата от 2 лева обезщетение за обработка на просрочено
вземане. Според чл.27.1 от Общите условия, в случай на частично или цялостно
неизплащане на сумата по фактурата в срока за плащане, абонатът дължи законовата лихва
за забава за всеки ден закъснение, разходи, свързани със събиране на дължимите от него
суми, включително за съдебно и извънсъдебно събиране, извършвано от А1 или чрез трети
лица и обезщетение в размер на 2 лева без ДДС за обработка на просрочени задължения,
което обхваща разходи по администриране /дейности по събиране и уведомяване/ на
просрочени плащания. Следователно, в ОУ е заложено вземане в полза на мобилния
оператор за обезщетение за обработка на просрочени задължения, което е в конкретно
посочен и предварително определен размер от 2 лева. Тази сума е надлежно калкулирана в
издадената от ищеца сметка от 29.03.2021г. Условията за възникване на вземането са
налице, понеже сумите за такси и услуги не са платени на падежа. Следва решение, с което
се приеме, че сумата от 2 лева обезщетение за обработка на просрочено вземане е дължима,
ведно със законната лихва от завеждане на заповедното дело до изплащането.
При този изход на делото ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца
разноски в исковото производството от 22.66 лева и разноски в заповедното дело от 98.19
лева, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил отказ от иска за
неустойката, поради което за този иск разноски не се дължат, доколкото не се касае за
заплащане на неустойката в хода на делото, което да е станало повод за направения отказ.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Юнипрайд“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. С. П., че дължи на “А1
4
България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В.
Д. и М. М. сумата от 138.53 лева /сто тридесет и осем лева и петдесет и три стотинки/
главница, представляваща месечни такси и потребление за използвани далекосъобщителни
услуги по договор № ***, за което са издадени фактури № *********/24.02.2021г., №
*********/24.03.2021г. и № *********/24.03.2021г., за периода от 21.01.2021г. до
20.03.2021г., сумата от 13.04 лева /тринадесет лева и четири стотинки/ мораторна лихва
върху посочената главница за периода от 27.03.2021г. до 28.02.2022г., сумата от 2 лева /два
лева/ главница, представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, ведно
със законната лихва върху главниците от 138.53 лева и 2 лева, начиная от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.03.2022г. до окончателното изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 138.53 лева главница до претендирания размер от 177.91 лева, иска за
горницата над 13.04 лева мораторна лихва до претендирания размер от 15.47 лева и иска за
сумата от 22.90 лева мораторна лихва върху неустойката за предоставено, но невърнато след
прекратяване на договора оборудване, за периода от 30.03.2021г. до 28.02.2022г.
ОСЪЖДА “Юнипрайд“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Н. С. П. да заплати на “А1 България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от А. В. Д. и М. М. сумата от 22.66 лева /двадесет
и два лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски в исковото производство и сумата от
98.19 лева /деветдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ разноски по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5