№ 15
гр. Пловдив, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500523 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 749, постановено на 1.06.2023 г. по гр.д.
423/2022 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от
непълнолетната Д. А. А., действаща със съгласието на майка си Д. З. Ц.-Х.
срещу С. О. Е“-гр.Пловдив обективно кумулативно съединени искове по чл.
49 във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД за заплащане на имуществени вреди от деликт
в размер на 135 лв. и на неимуществени вреди в размер на 38 000 лв.,
причинени на 3.09.2017 г. в „А.“-гр.Пловдив.
Жалбоподателката Д. А., действаща като непълнолетна лично и със
съгласието на своята майка Д. З. Ц.-Х., моли решението да бъде отменено
като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени във
въззивната жалба от 19.06.2023 г., като предявените от нея искове бъдат
уважени. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати
сумата 38 000 лв. като обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди - болки и страдания от получено травматично увреждане счупен преден
1
горен десен зъб и частично счупване на първи горен ляв зъб, както и сумата
135 лв. като обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди за платени
суми за лечение, които вреди са й причинени при инцидент, станал на 3.09-
2017 г. в „А.“-гр.Пловдив и настъпил вследствие противоправно поведение на
служители на ответното дружество, изразяващо се в необезопасяване на
съоръжението детска пързалка „С.“, ведно със законната лихва върху двете
суми, считано от 3.09.2017 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът по въззивната жалба С. с н. ц. О. Е“-гр.Пловдив моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен
отговор от 17.07.2023 г. Като ответник в производството пред окръжния съд
оспорва исковете като неоснователни и моли те да бъдат отхвърлени.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 3.09.2017 г. в „А.“-гр.Пловдив
ищцата е пострадала при инцидент, като поради падане е получила
травматично увреждане - счупен преден горен десен зъб и частично счупване
на първи горен ляв зъб, - от което е търпяла болки и страдания. Няма спор, че
комплексът „А.“-гр.Пловдив, съответно съоръженията в него, се управлява от
ответното сдружение с нестопанска цел и че дейностите в него се
осъществяват от служители на ответника, включително тези за обезопасяване
на съоръженията.
С подадената на 14.02.2022 г. искова молба ищцата Д. А., действаща
като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка Д. З. Ц.-Х. твърди,
че е паднала от детската пързалка „С.“ настрани в басейна за най-малките,
който се намира в непосредствена близост до тази пързалка и който е много
плитък, а освен това парапетът, за който се хващат децата, като се качват към
пързалката, е твърде нисък и не е от естество да предотврати залитането и
падането встрани от пързалката. Твърди и че не е налице мека настилка около
пързалката, която да осигури безопасността на децата, използващи
пързалката, като намали рискът от сериозни наранявания при евентуално
падане от нея. Твърди се, че в тежест на ответника е да осигури безопасна
2
експлоатация на съоръженията, които стопанисва, и че изискванията за
безопасност не са били изпълнени. Твърди, че в резултат на падането си е
ударила главата в плочките в областта на устата и конкретно предните горни
зъби, при което изпитала остра болка и кървене в устата. Твърди, че веднага
след инцидента в „А.“ медицинската сестра установила, че горната й устна е
силно подута, предният горен десет постоянен зъб го няма, а предният горен
ляв постоянен зъб е счупен. Твърди, че на 5.09.2019 г. дентален лекар-хирург
извадил счупения първи горен десен зъб и започва консервативно лечение на
първия горен ляв зъб. Твърди, че се касае за избиване на зъб, без който се
затруднява отхапването, дъвченето и говоренето, което представлява средна
телесна повреда по смисъла на НК, а частичното счупване на коронката на
първи горен ляв зъб с размери около 3-4 мм. представлява лека телесна
повреда. Твърди, че вследствие от инцидента е претърпяла болки и страдания
с висок интензитет, като не е можела да се храни и да говори нормално,
срамувала се да се среща с хора, да разговаря и да се усмихва. Твърди, че
освен неимуществените вреди е претърпяла и имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на медицински преглед и издаване на СМУ в
размер на 30 лв., рентгенография в размер на 25 лв. и дентална услуга в
размер на 80 лв., общо 135 лв. Затова моли да бъде осъдено ответното
сдружение да й заплати сумите 38 000 лв. и 135 лв., ведно със законната лихва
върху всяка от сумите от датата на деликта 3.09.2017 г.
С отговора на исковата молба от 4.05.2022 г. ответното СНЦ оспорва
исковете изцяло. Възразява се, че детето Д. е претърпяло нараняване в
областта на челюстта, което се дължи на неспазване от детето на правилата за
ползване на басейна и на липсата на контрол от придружавалия го родител.
Заявено е, че нараняването се е получило единствено заради неправилно
ползване на въпросната пързалка и липса на контрол от придружаващия
възрастен. Заявено е, че към момента на произшествието детето е било на 10
години и падането от въпросната пързалка може да се получи само ако
същата се ползва неправилно, например ако детето се спуска с главата
надолу. Твърди, че на входа на комплекса има огромна табела с указания и
правила за ползване на съоръженията и там е записано децата да не бъдат
оставяни без надзор и че родителите носят отговорност за децата си, както и
че е забранено ползването на съоръженията от деца под 12 години без
придружител. Твърди се, че ако детето е паднало от пързалката, както се
3
твърди, за това не е отговорно ответното СНЦ, стопанисващо комплекс „А.“
към въпросната дата, а придружаващият детето родител, който не е упражнил
контрол относно начина на ползване на въпросната пързалка. Заявено е, че
комплексът всяка година, включително и през 2017 г., е проверяван от
съответни екипи и проверката гарантира, че контролни екипи с всякаква
компетентност са се уверили в безопасността на комплекса като цяло и на
отделните съоръжения, както и всеки месец се правят текущи проверки,
поради което сигурността на комплекса е гарантирана не само от ответника
като стопанисващо го сдружение през 2017 г., а и от компетентните органи.
Ответникът оспорва и твърденията за степента и характера на описаните в
исковата молба болки и страдания и счита, че те не могат да се получат от
едно подобно нараняване. Оспорва и търсения размер на обезщетение за
неимуществени вреди, като счита направеното искане за присъждане на
сумата 38 000 лв. за крайно прекомерно и не отговарящо на критерия за
справедливост. Затова моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че исковете са
неоснователни, тъй като от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и експертизи не се установява при условията на пълно и главно
доказване ответното СНЦ да е възложило на свои служители или работници
някаква работа, от неизпълнението или изпълнението на която да са
настъпили претендираните вреди за ищцата. Съдът установява от
заключението на СТЕ, че строежът на спортно-увеселителния комплекс „А.“-
Пловдив е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, както и че
процесната детска водна пързалка тип „С.“ е монтирана в детски басейн на
отстояние 1 метър от южния борд на басейна и на отстояние 7,15 м. от
северния борд, като вещото лице е установило, че дъното на басейна и
вътрешната част на борда са облицовани с мека водоустойчива материя,
поради което приема, че се опровергават твърденията на ищцата, че
ответникът не е изпълнил изискванията за безопасност на тази пързалка, тъй
като около нея липсва поставена мека настилка, която да предотврати
наранявания при падане. Съдът преценява, че не се установява и твърдението
на ищцата, че парапетът на детската пързалка тип „С.“ е много нисък и не
може да предотврати залитане и падане от нея, защото според СТЕ и
свидетелските показания пързалката е водна, с разположени дюзи за вода в
4
различните й части, като височината на улея („парапета“), по който тече
водата, е около 50 см. и е напълно достатъчна предвид изискването детето да
е легнало с краката напред, в който смисъл са показанията на свидетеля С..
Затова съдът намира, че не се установяват извършени от служители или
работници на ответника действия и/или бездействия, които да са
противоправни и които да са в причинно-следствена връзка с падането на
ищцата от водната пързалка тип „С.“ и получените в резултат на това травми
на двата предни зъба. Съдът преценява, че не се установява по категоричен
начин и самият механизъм на „падането“ на ищцата, като нейните твърдения
и събраните по делото доказателства са вътрешно противоречиви и взаимно
изключващи се. Съдът посочва, че в исковата молба се твърди, че ищцата е
паднала от детската пързалка „С.“ настрани в басейна, който се намира в
непосредствена близост до тази пързалка, като в резултат на падането
ударила главата си в плочките, но от свидетелските показания и от СТЕ се
установява, че пързалката е поставена вътре в самия басейн на остояние 1
метър от южния борд на басейна и на отстояние 7,15 метра от северния борд и
дъната на басейна и вътрешната част на борда са облицовани с мека
водоустойчива материя, поради което спускайки се по пързалката по начина,
по който говорят свидетелите – легнала с краката напред, - няма как ищцата
да падне настрани и да си удари главата в плочките около басейна. Съдът не
кредитира изцяло показанията на свидетеля С., който твърди, че Д. не паднала
в басейна, а преди басейна, на земята, на плочките, когато Д. паднала се била
качила горе на пързалката, била легнала с краката надолу и точно преди да се
спусне надолу се прекатурила странично и паднала преди басейна на
плочките, което обаче не би могло да се случи от водната пързалка тип „С.“,
която е вътре в самия басейн според СТЕ. Съдът освен това посочва, че в
приложената прокурорска преписка са събрани данни, че майката е оставила
детето да ползва басейна без надзор и то се е ударило в басейна в областта на
челюстта, като се подхлъзнало в басейна. Затова съдът преценява, че въпреки
че ищцата е претърпяла вреди – болки и страдания поради счупване на двата
предни зъба, не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
тези вреди са причинени виновно в резултат на противоправни действия или
бездействия на служители или работници на ответното сдружение при или по
повод на възложената им от него работа. Затова съдът отхвърля исковете като
неоснователни, недоказани.
5
С подадената въззивна жалба (надлежно подписана от
жалбоподателката с постъпилия екземляр с вх. № 29 950/4.10.2023 г.)
решението се обжалва със заявление, че се възразява срещу изложените
факти в него, противоречащи на обективната истина. Заявено е, че детето Д. е
казало, че е паднало от малката пързалка, от С.то, на една страна по очи във
водата. Заявено е, че детето пода по очи и се удря силно в плочките, удря се
буквално в цимента. Заявено е, че няма положена мека настилка около
пързалката, тя не е обезопасена, съоръжението е опасно, а не безопасно, няма
достатъчна височина между цимента, плочките и височината на водата,
трябва да има повече вода в този басейн или на това ниво на водата трябва да
има мека настилка около пързалката, за да може детето като се засили да се
спусне да падне на меко и да не се удари, защото е плитко, но то падащо се
удря и може да се удави в плиткото. Заявено е, че трябва да има мека
настилка около цялата пързалка. Твърди се, че фирмата, която притежава
„А.“-Пловдив, не е взела необходимите предпазни мерки за безопасността и
сигурността на гражданите-посетители. Заявено е, че майката не е оставила
детето Д. без надзор. Заявено е, че няма служител, който да види детето, няма
надзор, няма поставен служител, който да наблюдава децата. Заявено е, че
детето се спуска, тръгва и тъй като съоръжението пързалка отстрани няма
нужната височина, засилва се да се спусне и пада настрани по очи във водата,
като ако има мека настилка около пързалката за безопасност на детето, то
няма как то да се удари направо в цимента. Твърди се, че не са взети
необходимите предпазни мерки от страна на фирмата, която притежава „А.“-
Пловдив. В жалбата е направен разказ на настъпването на събитията – какво
се е случило според жалбоподателката в медицинския пункт, при идване на
управителката, при идването на „Бърза помощ“, в болницата, в денталния
кабинет, в полицейското управление. Заявени са оплаквания относно
издадено за детето удостоверение за раждане с неверни и неточни данни.
Заявени са оплаквания срещу д-р С., дентален лекар. Заявено е, че се иска
обезщетение в размер на 50 000 лв. и заплащане на всички разходи към
момента по лечението.
С отговора на въззивната жалба ответното СНЦ възразява, че
въззивната жалба представлява по-скоро един емоционален и художествен
преразказ на евентуални преживявания и емоционални състояние на
жалбоподателката и тя е нередовна, защото не се сочи в какво се състои
6
порочността на обжалваното съдебно решение според изискването на
чл.260,т.3 от ГПК, а и в нея не е указано ясно в какво се състои искането,
доколкото се претендира сума, която е различна и по-висока от тази,
претендирана в исковата молба. Заявено е, че съдържащите се в жалбата
обвинения срещу поведението на лекари и частта от жалбата, засягаща
съдържанието на удостоверение за раждане на ищцата, не попадат в предмета
на делото. Заявено е, че въззивната жалба съдържа вътрешно противоречиви
твърдения – че детето паднало върху цимент, после – във вода, но водата била
плитка, както и че жалбата противоречи на казаното от свидетелите на
ищцата. Счита се, че предявеният иск е останал недоказан и че събраните по
делото доказателства сочат категорично на неговата неоснователност.
Посочено е, че от приетата по делото СТЕ се установява, че строежът на
комплекса е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, че пързалката
тип „С.“ е монтирана в детски басейн, че дъното на басейна и вътрешната
част на борда са облицовани с мека материя, че парапетът е около 50 см.
висок. Заявено е, че това заключение категорично опровергава твърденията
относно безопасността на пързалката. Посочено е, че комплексът е
проверяван ежегодно от съответни екипи, включително през 2017 г. Посочено
е, че разпитаният по искане на ищцата свидетел П. С. твърди, че Д. не била
паднала в басейна, а била паднала преди басейна, на земята на плочките,
според него не цялата пързалка е в басейна, но неговите показания не могат
да бъдат кредитирани, защото противоречат на заключението на СТЕ, според
което въпросната пързалка е изцяло в рамките на басейна, поради което
физически невъзможно би било при правилно спускане Д. да е паднала преди
басейна. Заявено е, че този свидетел е потвърдил, че детето се е спускало
само, а майка е била седнала някъде отстрани, което е заявил и братът на
ищцата като свидетел. Счита, че няма събрани непротиворечиви
доказателства за мястото и начина на падане, още повече че самото дете е
заявило нещо съвсем различно пред органите на полицията. Заявено е, че от
показанията на свидетеля П. В., който е управител на комплекса, се
установява местоположението на пързалката и дълбочината на басейна, както
и извършваните проверки в комплекса от съответните органи. Заявено е, че
съгласно приложената прокурорска преписка, посочено е обстоятелство, че
детето се е подхлъзнало в басейна, когато е било оставено без надзор.
Посочено е, че е видно от мотивите в определението на ПРС по частно
7
наказателно дело, че по данни от самото малолетно дете то се е подхлъзнало
в басейна и така се е ударило, които показания дават съвсем различен ъгъл за
изследване на въпросния инцидент и поставят под въпрос дали изобщо детето
е паднало пързаляйки се или се е наранило по някакъв друг начин. Поддържа
се заявеното твърдение, че случилият се инцидент с Д. се дължи на
неспазване от страна на детето на правилата за ползване на басейна и най-
вече на липсата на контрол от придружавалите го пълнолетни лица, в това
число майката. Заявено е, че нараняване действително има, но то се е
получило единствено заради неправилно ползване на въпросната
пързалка/басейн и липса на контрол от придружаващия възрастен и не може
да бъде вменено на ответното сдружение или негов служител. Посочено е
отново съдържанието на табелата на входа на комплекса относно указания и
правила за ползване на съоръженията. Заявено е, че е неоснователна
претенцията във въззивната жалба, че комплексът не бил осигурил лице,
което да следи за спускащите се деца, при положение, че условията за
ползване на съоръженията от деца са ясно указани на входа на комплекса.
Счита се, че ако детето е паднало от пързалката, както се твърди, за това не е
отговорно ответното СНЦ, стопанисващо комплекс „А.“ към въпросната дата,
а придружаващият детето родител, който не е упражнил контрол относно
начина на ползване на въпросната пързалка. Затова се моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Нормата на чл.49 от ЗЗД урежда
гаранционно-обезпечителната отговорност на всеки един възложител на
работа за вреди от действия на работниците и служителите, които я
изпълняват. За ангажиране на отговорност на възложителя при условията на
тази разпоредба следва работниците и служителите при или по повод на
възложената им работа да са осъществили виновни противоправни действия,
от които да са настъпили вреди, като в тежест на ищеца е да установи
наличие на елементите на непозволеното увреждане, а именно деяние
(действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина (която съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД се предполага, освен при
доказване на противното). В случая няма спор, че на 3.09.2017 г. ищцата Д.
А., родена на ******* г., която към този момент е била на 9 години и 11
8
месеца, е претърпяла инцидент в управлявания от ответното СНЦ комплекс
„А.“-гр.Пловдив – паднала е и е получила травматично увреждане счупен
преден горен десен зъб и частично счупване на първи горен ляв зъб,
вследствие на което е търпяла болки и страдания, като от страна на ответника
не се оспорва и че тя е направила разходи за лечението си, т.е. че тя търпи от
травмата неимуществени и имуществени вреди. Вида на телесното увреждане
и интензитета на болките и страданието се установява и от заключението на
СМЕ (съдебно-стоматологична експертиза) от 6.06.2022 г., изготвено от
вещото лице д-р Ц. Н., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
29.06.2022 г. Не се спори относно обстоятелството, че ответното СНЦ носи
задължението за поддръжката на комплекса в безопасно за ползването му от
клиентите състояние, за което именно неговите работници и служители
следва да осъществяват необходимите дейности. Страните спорят относно
обстоятелството как са настъпили вредите и дали те са настъпили поради
противоправно поведение на работници и служители на ответника във връзка
с обезопасяването на пързалката „С.“ или са резултат само от поведението на
пострадалата и придружаващите я възрастни. Затова следва на първо място да
се установи как точно е станало падането на ищцата и да се прецени дали
инцидентът се дължи на поведение (действие или бездействие) на работници
и служители на ответника или на поведението на самата ищца и на
придружаващите я възрастни (нейната майка и приятел на майката).
Твърдението на ищцата, заявено в исковата молба, което тя следва да
установи при нейна доказателствена тежест, е, че тя е паднала от детската
пързалка „С.“ настрани, в басейна за най-малките, който се намира в
непосредствена близост до тази пързалка и който е много плитък, в резултат
на падането ударила главата си в плочките, като парапетът, за който се
хващат децата, като се качват към пързалката, е твърде нисък и не е от
естество да предотврати залитането и падането встрани от пързалката, а и
около пързалката не е налице мека настилка, която да осигури безопасността
на децата, използващи пързалката, като намали риска от сериозни
наранявания при евентуално падане от нея. Видно от приложената в
съдебното заседание на окръжния съд на 14.12.2022 г. преписка по ДП №
***** г. по описа на Пето РУ при ОДМВР-Пловдив, пр.пр. № ******* г. на
РП-Пловдив, в хода на наказателното производство, образувано по жалба на
ищцата и нейната майка, при разпита на ищцата Д. А. на 7.10.2020 г. като
9
свидетел тя е заявила, че при едно от спусканията й по малката пързалка
влязла в басейна, тогава водата била само до коленете й, подхлъзнала се
вътре в басейна и паднала, ударила си устата в плочките на дъното на самия
басейн и й потекла кръв. Установява се следователно от това заявление на
ищцата, дадено при провеждането на досъдебното производство пред органа
разследващ полицай и в присъствието на ИДПС служител при РУ на МВР, че
твърдението в исковата молба за нейно падане от пързалката е невярно.
Съответно, неоснователен е доводът на ищцата, че самото падане,
респективно вредите от него, се дължат на поведение на служители на
ответното СНЦ във връзка с обезопасяването на пързалката – че парапетът, за
който се хващат децата като се качват на пързалката, е твърде нисък и не
може да предотврати залитането и падането встрани от пързалката, в басейна
за най-малките, който се намира в непосредствена близост до тази пързалка и
който е много плитък. Очевидно е, че с оглед така заявения от ищцата пред
органа на досъдебното производство начин на настъпване на инцидента, а
именно че тя е била в басейна, където се подхлъзнала и паднала, този
инцидент има случаен характер и се дължи на конкретно моментно поведение
на ищцата – подхлъзване в басейна и настъпило в резултат на него падане – и
той не е свързан, респективно предотвратим от поведение на служители на
ответника, като е несъмнено, че служителите на ответника нямат задължение
да се грижат за детето при престоя му в басейна. Следва при тези
обстоятелства още да се посочи, че основателност на твърдението на ищцата
относно неосигуряване на безопасна експлоатация на пързалката „С.“ с оглед
височината на парапета, за който се хващат децата като се качват към
пързалката – че той е твърде нисък и не е от естество да предотврати
залитането и падането встрани от пързалката, - не се и установява от нейна
страна от събраните по делото доказателства при нейна доказателствена
тежест. Твърдението на ищцата, че при падането си е ударила главата в
плочките и че около пързалката не е налице мека настилка, която да осигури
безопасността на децата, използващи пързалката, като намали риска от
сериозни наранявания при евентуално падане от нея, се опровергава и от
заключението на СТЕ, изготвено от вещото лице В. Р. на 8.02.2023 г.,
съгласно което дъното на басейна и вътрешната част на борда са облицовани
с мека водоустойчива материя, а с керамични плочки е облицован бордюрът.
След като басейнът в неговата цялост е облицован с мека материя, то е
10
невъзможно при падане вътре в него детето да се удари в плочки, каквито там
няма. За падане на детето на плочки показания дава свидетелят П. А. С. пред
окръжния съд при разпита в съдебното заседание на 29.06.2022 г., като
свидетелят заявява, че Д. се спускала на пързалката „С.“ няколко пъти и
последния път паднала, той не си спомня къде точно свършвала пързалката,
но Д. не паднала в басейна, а преди басейна, на земята, на плочките и си
разбила зъбите, спускала се легнала по пързалката с краката надолу и от
пързалката се пуска в басейна, когато Д. паднала се била качила горе на
пързалката, била легнала с краката надолу и точно преди да се спусне надолу
се прекатурила странично и паднала преди басейна на плочките. С оглед
обясненията на ищцата, дадени пред органа на досъдебното производство, че
тя е паднала вече вътре в басейна заради подхлъзване, а не от пързалката, тези
показания не могат да бъдат приети за достоверни. Те се опровергават и от
заключението на вещото лице Р., от което е видно, че пързалката тип „С.“ е
монтирана в детски басейн с размери дължина 14,50 м. и ширина 9,10 м.,
дълбочината на водния слой е максимум 30 см., монтирана е на отстояние 1 м.
от южния борд на басейна и 7,15 м. от северния борд. Тъй като пързалката се
намира изцяло във водата, невъзможно е детето да падне от пързалката извън
басейна, пред басейна, на земята, на плочките. Видно от показанията на
свидетеля П. В. В., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
29.06.2022 г., той е управител на А. „А.“-Пловдив, включително през 2017 г.,
пързалката тип „С.“ е пластмасова и представлява един улей, като канал, през
който тече вода и пада в басейн, детето би трябвало да седне с краката надолу
и да се пусне по този улей, той е приблизително 50 см. висок отстрани спрямо
най-ниската му точка, стълбите на пързалката и тя самата се намират вътре в
самия басейн, водата на басейна е около 30 см., отстрани на пързалката от
едната страна има разстояние около метър до края на басейна, а от другата
страна – около 3 метра, разстоянието напред е още по-голямо, около басейна
настилката в целия комплекс е бетонна. Видно от показанията на свидетеля Х.
А. Х., брат на ищцата, разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на
15.02.2023 г., той също е бил в А. заедно със сестра си Д. и с майка им, не е
видял как точно е станал инцидентът, извадили сестра му от басейна, който
бил мъничък и вътре била пързалката „С.“, извадила я майка им, майка им и
П. извадили Д. от басейнчето, Д. му казала, че се е спуснала по пързалката, но
някак си е паднала настрани и си е ударила устата, казала му, че бил много
11
плитък басейна, той го видял, бил плитък басейна, горе-долу около 20 см.
била водата в басейнчето. Установява се следователно и от тези показания, че
Д. е паднала в басейна, а не извън него.
Установява се от събраните доказателства, че са неоснователни
заявените от ищцата в исковата молба твърдения, че тя е паднала от
пързалката, че пързалката е с твърде нисък парапет и че няма мека настилка
около пързалката. Съответно, неоснователни по начало затова са и
твърденията на ищцата, че изискванията за безопасност не са били изпълнени
заради неосигуряване на по-висок парапет и мека настилка, поради което тя е
претърпяла инцидента и вредите от него. Неоснователни са затова и
оплакванията във въззивната жалба във връзка със заявените в нея твърдения,
че детето тръгва да се спуска и тъй като пързалката отстрани няма нужната
височина, засилва се, за да се спусне и пада настрани по очи във водата, при
падането се удря силно в плочките, в цимента, че няма положена мека
настилка около пързалката и тя не е обезопасена, че съоръжението е опасно, а
не безопасно. Твърдението, че няма достатъчна височина между цимента,
плочките и височината на водата, не е заявено в исковата молба, а се заявява
за първи път във въззивната жалба и затова то не подлежи сега тепърва на
разглеждане, съответно, то не е и установявано от ищцата в
първоинстанционното първоизводство. Твърдението, заявено също за първи
път във въззивната жалба, че няма служител, който да види детето, да
наблюдава децата в басейн с вода до коленете на възрастен човек, няма
надзор, не е заявено с исковата молба, не е било част от предмет на спора и
на доказването и то също не подлежи вече на разглеждане тепърва във
въззивното производство. Направеният във въззивната жалба разказ на
настъпването на събитията – какво се е случило според жалбоподателката в
медицинския пункт, при идване на управителката, при идването на „Бърза
помощ“, в болницата, в денталния кабинет, в полицейското управление – не
представлява излагане на доводи и оплаквания във връзка с предмета на
спора, поради което не подлежи на разглеждане в това съдебно производство.
Заявените във въззивната жалба оплаквания относно издадено за детето
удостоверение за раждане с неверни и неточни данни също са неотносими за
разглеждания правен спор. Заявените във въззивната жалба оплаквания срещу
д-р С., дентален лекар също не са част от предмета на спора и затова не
подлежат сега на разглеждане. Заявлението на жалбоподателката във
12
въззивната жалба, че се иска обезщетение в размер на 50 000 лв. и заплащане
на всички разходи към момента по лечението, не кореспондира със заявената
в исковата молба претенция, но следва да се разглежда като искане при
отмяна на обжалваното решение да се присъди обезщетение.
Установява се с оглед събраните по делото доказателства, че
предявените искове за присъждане на обезщетения за причинени на ищцата
неимуществени и имуществени вреди от деликт, причинен от служители на
ответника, са неоснователни и правилно са отхвърлени от окръжния съд.
Подадената въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено. От ответника
по въззивната жалба не се претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство по спора, поради което такива не се присъждат.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 749, постановено на 1.06.2023 г. по гр.д.
423/2022 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Съобщението за решението заедно с препис от него да се изпрати на
жалбоподателката Д. А., действаща като непълнолетна лично и със съгласието
на своята майка Д. З. Ц.-Х., на нейните два адреса в гр. Л..
Съобщение за решението заедно с препис от него да се изпрати на
жалбоподателката Д. А., действаща като непълнолетна лично и със съгласието
на своята майка Д. З. Ц.-Х., и по електронна поща на известните по делото
имейли на жалбоподателката и нейната майка, като съобщението и преписът
бъдат изпрати със съпровождащо писмо, в което да се посочи освен че се
изпраща съобщение за решението заедно с препис от него и че е необходимо
те да потвърдят получаването на писмото в едноседмичен срок.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14