Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…19…февруари……….2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Търговски отделение в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ДВАДЕСЕТИ..………ЯНУАРИ………………….
през… ДВЕ…ХИЛЯДИ…ДВАДЕСЕТ…и…ПЪРВА
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
при….секретаря…..Д.……Г.,….като…разгледа……докладвано от съдия….
ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…95 ...по описа за ….2020г,…за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство по Глава ХХХІІ от ГПК –
Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано на основание искова молба, подадена от ищеца – М.В.В.,ЕГН-**********
***, чрез пълномощника адв.С.В.Б. от САК с адрес ***, против ответника ЗД
“БУЛ ИНС“ –АД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, чрез която е предявен иск
за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание по чл.432,ал.1 от КЗ
и цена 90000.00лв.(деветдесет хиляди
лв.), причинени от ПТП, настъпило на 13.07.2018г., около 20.00ч., на път
3-118,км 23+300 в м.“***“, около гр.Долна Митрополия, Област-Плевен.
В исковата молба се твърди
следното:
Съгласно приложения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 256р-416/17.01.2020г. на дежурния по ПТП при ОДМВР-Плевен, на 13.07.2018г.
около 20.00ч. на път 3-118, км 23+300, в местност „***“, около гр.Долна
Митрополия, Област-Плевен, при управление на лекотоварен автомобил „***“, с рег.№ ***, собственост на С. И. В.,
при нарушение на правилата за движение,
вменени му от ЗДвП, като за да завие
наляво навлязъл в насрещната дясна лента за движение, не се огледал,
забавил се при извършване на маневрата завиване на ляво и в него се ударил л.а.
„***“, рег.№ ***, управляван от участника в ПТП №2 М.В.В., който се движел в
дясната лента по посока на движението, когато без да се огледа бил вече
навлязъл участникът в ПТП №1 при завиване на ляво. Управляваният л.а. от участник
в ПТП №2 се ударил в лекотоварния автомобил, управляван от участник в ПТП №1.
От удара между двата автомобила пострадал ищецът М.В.В..
Съгласно приложените медицински документи, пострадалият и правоимащ от
извършеното спрямо него непозволено увреждане, а именно: Амболаторен лист
№000951/19.07-2018г, Искане за ренгеново изследване и Епикриза
изх.№2630/16.07.2018г на УМБАЛ „Д-р Г. СТрански“-ЕАД-Плевен, Клиника по
Неврохирургия, е получил комоцио с
изпадане в безсъзнание; травма на десния долен крайник с болки при движение и
покой в дясната колянна и дясна глезенна става; счупване на петата, сч,упване
само на фибулата с окончателна диагноза по Епикриза: Контузио капитас от
корпорис.Комоцио церебри.МКБ (50.00) и множество охлузвания на двете ръце и
крайниците. Ищецът е получил от травмите
и самото възприемане на сблъсъка между
двата автомобила и негативни нервнопсихичччессски изживявания, постоянно главоболие,
стресове, депресии, безсъние, страх от ПТС, намалил работоспособността си, изпитва болки и
страдания, които не са отзвучали и към настоящия момент.
Ищецът оценява размера на болките и страданията си, които са в пряка
причинно-следствена връзка от извършеното от деликвента спрямо него непозволено
увреждане, в размер на 90000.00лв.( деветдесет хиляди лв.), със законната
лихва, считано от датата на извършване на ПТП -13.7.2018г. до окончателното
изплащане на главницата.
Лекотоварният автомобил „***" е със задължителна ГО в ответната
застрахователна компания съгласно полица № ВС/22/*****.
За ПТП е образувано ДП N° 138/2018
г. по описа на РУ на МВР -гр. Долна Митрополия, пр. пр. № В -3190/2018 г. по
описа на РП гр. Плевен.
Съгласно приложената МОЛБА с вх. № ОК-2014бб/13.04.2020 г., ищецът е изпълнил изискванията на чл.498 от КЗ като е отправил до ответника
искане да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното в молбата
ПТП.В законния тримесечен срок, ищецът и
ответникът не са успели да се споразумеят, поради което исковата претенция е допустима.
Петитумът на исковата молба е :
Да се образува гражданско дело срещу ответника, да се призоват страните
на съд и след доказване на исковата претенция по основание и размер да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца 90 000 /деведесет хиляди/ лв.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното в
обстоятелствената част на исковата молба ПТП със законната лихва, считано от
13.07.2018 г. до окончателното изплащане на главницата и всички видове разходи
направени от него по делото.
Да бъде осъден ответникът да
заплати на адв. Ст. Б. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата за оказаната безплатна правна помощ на ищеца по делото в
ОС гр. Плевен.
В изпълнение на изискванията на чл. 127, ал.4 от ГПК, в случай на
осъждане на ответника волята на ищцата е, обезщетението да бъде изплатено с
пощенски запис на посочения адрес на упълномощения адвокат.
Направено е особено искане за освобождаване от такси и разноски на
основание чл.83,ал.2 от ГПК.
Към исковата молба са представени
писмени доказателства:
Пълномощно; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица; Молба до
ответника; Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
Гарнционния фонд и Декларацията по чл. 83, ал.2 от ГПК.
Направени са
следните доказателствени искания:
-Да се изиска и приложи за нуждите на производството ДП № 138/2018 г.
по описа на РУ на МВР гр. Долна Митрополия, пр. пр. № В—3190/2018 г. по описа
на РП гр. Плевен, образувано срещу И.В.Г..
-Да бъде допусната и изслушана СЪДЕБНО АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, по
която вещото лице автоинженер да отговори на следните въпроси:
1.
Какъв е от техническа гледна
точка механизма на процесното ПТП ?
2.
Какви са причините за настъпването
на процесното ПТП ?
- Да бъдат допуснати и разпитани
при режим на довеждане двама свидетели за доказване на фактите и
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на ИМ, имената на които ще
посочи при разпита с оглед да не им се оказва натиск.
-Да се задължи ответника да представи за нуждите на
гражданското дело Застраховка „ГО" на лекотоварни автомобил „***, per. № ***, с която собственикът го
е застраховал по задължителна ГО със
застрахователна полица №BG/02/11800306357.
С Определение №398/04.08.2020г., съдът е
признал за установено на основание чл.83,ал.2 от ГПК, че ищецът М. В.В., ЕГН- **********
няма достатъчно средства за заплащане на такси и разноски и я е освободил от
заплащане на такси и разноски в производството по настоящето дело.(л.23)
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника -
ЗД „Бул Инс“-АД на основание
Разпореждане №1086/04.08.2020г.(л.25 и сл.).
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е
постъпил отговор на исковата молба,
подаден от ответника ЗД“Бул Инс“-АД, ЕИК-***, чрез пълномощника адв.Т.М. ***,
регистриран с Вх.№260643/10.09.2020г. на Плевенски окръжен съд. (л. 29 и сл.)
В отговора на исковата молба се
твърди следното:
Подадената искова молба е нередовна, а предявените искове са
неоснователни, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което се оспорват изцяло - по основание и по
размер, както и изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства по
следните съображения:
Исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК,
като не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Повод
за тази позиция е безспорно наложеното изискване на закона ищецът да посочи
фактическите обстоятелства на които се основава иска и които позволяват да се
индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение чиято
защита претендира, което разбира се следва да е по начин, благодарение на който
ответникът да има достатъчно информация и да може да изрази становището си по
иска, като направи съответните възражения (определение 75 от 23.03.2016г. по
т.д. 1310.2015Г., II т.о., ВКС; определение 616 от 16.08.2010г. по ч.т.д.
455/2010г.,Пт.о.,ВКС). В същата не е описан изобщо механизма на настъпилото
ПТП, липсват каквито и да е подробности в тази насока, а е абсолютно нередовно
ответникът да извлича и да предполага каква е твърдяната фактическа обстановка
от ищеца, като в подадената искова молба само е записано твърдение, че причина
за настъпване на ПТП е несъобразяване на водач с
пътен знак. Представен е: констативен протокол, като само на базата на това е
направено така важното за производството заключение, че именно водача на МПС с
марка Фолскваген”, модел „Транспортер"’ е виновен за настъпването на
ПТП-то.
Непосочването на горните обстоятелства без съменение не позволява на
ответника да вземе становище и да
възрази по исковете в тази им част, респективно да заеме позиция и да направи
доказателствени искания. С това е нарушено правото ни защита в процеса.
Поради липсата на пълно изложение на релавентните за спора на факти и
формулиране на ясен петитум, застрахователното дружество не може да упражни
правото си на защита в процеса. Налице ясно изразено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ГПК.
Практиката на ВКС в тази посока е еднопосочна. В решение 24 от
16.05.2016г. по гр.д. 5335/2015г., II гр.о., ВКС се казва, че: „при обективното
или субективното съединяване на исковете
за надлежното упражняване на правото на иск, законодателят изисква всяка една
от претенциите да бъде дефинирана от ищеца с конкретни твърдения за правно –
релевантните факти, на което основава
правото си и ясен петитум, определящ не само обема на търсената защита, но и рамката на щита спрямо всяко от лицата, посочени като ответници по делото.
Предвид изложеното счита, че исковата молба е нередовна, поради което
моли съдът да я остави без движение за отстраняване на посочените недостатъци.
В случай, че съдът приеме, че производството не следва да се
прекратява, се оспорва механизма на
ПТП, като се счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на
ПТП.Няма нито едно доказателство за механизма на настъпване ПТП, като в тази
връзка не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В тази връзка безспорно в настоящия случай са налице предпоставките на
чл. 229, ал. I,5 от ГПК за спиране на производството по дело по приключване на
образуваното наказателно производство.В същото, е оглед предявените претенции
срещу ответника, е от съществено
значение дали ПТП-то е настъпило вследствие виновно управлявания от
застрахованото лице автомобил.В започнатото досъдебно производство ще бъдат
установени факти, имащи пряко отношение към предмета, основанието и размера на
предявения иск, именно поради което евентуално поставеновените присъда или
споразумение ще бъдат задължителни за гражданския съд, разглеждащ спора за
репариране на вредоносните последици от евентуално настъпил деликт.B конкретния случай се касае до установяване факта на престъпление, който
не може самостоятелно да бъде изследван от гражданския съд с оглед
идентичността на деянието, предмет на образуваното досъдебно производство и
противоправното деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи
гражданската отговорност на деликвента.
С оглед изложеното се прави искане да се спре настоящото гражданско
производство до приключване на образуваното ДП 138/2018г.
по описа на РУ на МВР - гр. Долна Митрополия.Алтернативно, ако се приеме, че
производството следва да продължи, се оспорват изцяло изложените от ищеца
твърдения относно механизма на ПТП, които не намират опора в доказателствения
материал.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача
на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, се оспорва
да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки
от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на
водача на МПС с марка „Фолскваген”, модел „Транспортер”. Събитието е случайно
(чл. 15 от НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност
да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорват се правните доводи на ищеца за допуснати от
водача на МПС нарушения на правилата за движение по
ЗДвП.
Оспорва се да е налице само вина у
водача на посочения лек автомобил. В исковата молба липсват доказателства в тази посока,
като отсъстват обстоятелствата и причините, при които е настъпило ПТП-то, липсата на видимост при всеки един от
участниците, наличната пътна маркировка и действията на същите, непосредствено
преди и при настъпване на удара
Оспорва се твърдяните от ищеца увреждания да се намират
в причинна връзка и да е следствие от процесното ПТП. Оспорват се всички
твърдения на ищеца в тази насока.
Безспорно е, че настъпилите
увреждания на ищеца не са разултат единствено на твърдяното от него виновно поведение на водача на лек
автомобил марка „Фолскваген”, модел „Транспортер”. Налице е съпричиняване от
страна на пострадалия, като няма данни дали той е бил с поставен предпазен
колан и дали управлявал собственото си МПС при спазване на императивните
изисквания на ЗДвП, като степента на приноса му е много над 50%. Налице е
обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия
пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и
степен и от собственото му противоправно поведение. При съблюдаване на
нормативните изисквания вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в
значително по-лека степен.
Налице е
съпричиняване на ПТП и вредоносния резултат от страна на ищеца спрямо
настъпилите вреди - чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение,
осъществено от водача на МПС, се твърди,
че ПТП и произтеклите от него вреди са
съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и
условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.
Съобразно
въведеното с т. 7 на ППВС 17/1963г. правило, съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице когато с действие или бездействие, пострадалият
обективно е способствал за настъпването
на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен,независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно.
Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК,
решение 159 от 24,11.2010г. по т.д. 1117/2009г, на II т.о,, ВКС и решение 98 от
08.07.2010г. по т.д. 942/2009г. на II т.о., ВКС, принос за настъпване на
увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането, като е без значение дали
пострадалият е действал виновно.
Оспорва
се предявения иск по размер. Претендираните с исковата молба суми са силно завишени и не отговарят на трайно установената практика на съдилищата
за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в
чл. 52 от ЗЗД. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Тя има определени граници, именно с оглед на които са определените
застрахователни лимити. Застрахователят отговаря само до размера на съответния
лимит, Съгласно съдебната практика и нормативните разпоредби обезщетението по
чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост.
Обезщетението,
което се претендира е силно завишено, като очевидно се търси не реално
репариране на вредата, а обогагяване от настъпилия инцидент. Ако се дължи
обезщетение, то следва същото да бъде определено по справедливост и при вземане
предвид на всички факти и обстоятелства, преценени като съвкупност, така и
индивидуално.
Напълно нелогично е търсената сума за
настъпилите травми, като в тази насока е и съдебната практика при причинени
телесни увреждания от посоченото естество. Прекалено пресилени са посочените
страдания, като по - голямата част от тях са непълно, необосновани, нелогични и
граничещи с абсурда. Видно от представените с исковата молба епикризи,
пострадалия т е изписан в добро състояние като движи активно четирите си крайници при
липса на данни за травматични костни
увреди.Оспорват се твърденията, че
евентуално получените в следствие
на ПТП увреждания са довели
до продължителни болки и
страдания. 'Оспорват се твърденията, че оздравителният процес е бил продължителен и към настоящия момент
болките и страданията продължават, тъй като видно от представените с исковата
молба документи данни такъв да е протичал като цяло липсват. В случай, че се
установи някаква по - голяма продължителност на оздравителния процес ,се
твърди, че същото е следствие на поведението и неспазване на
лекарските предписания от страна на ищеца както и на несвързани с процесното
събитие предходни заболявания.
Оспорват се твърденията за
търпени неимуществени вреди от страна на ищеца под формата на изживян стрес и
душевни страдания. Ясно е желанието на процесуалния му представител да засили
максимално настъпилите болки и страдания на ищеца, но посочени по този бланкетен начин, същите нямат абсолютно
никаква логическа обосновка и не следва да се приемат от съда като основателни.
Оспорват
се изцяло исковете за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди
като неоснователни по съображенията за неоснователност на главните искове.
Ответниковото дружество не е дало повод
за завеждане на настоящето дело и не дължи лихва за забава, каквато се
претендира, като не е правилно посочен и моментът, от който може да се претендира
законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от
процесното ПТП.
Съгласно чл.497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетение
не е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В случая има данни и за това
застрахователят да е изисквал конкретни документи по реда на чл. 106 от КЗ,
които да не са му били представени (решение 728 от 11.10.2018г. по т.д.
215/2018г. на Окръжен съд - гр. Варна; Решение 93 от 04.10.2018г. по т.д.
54/2018г. на Окръжен съд - гр. Хасково; Решение 812 от 26.10.2018г. по т.д.
414/2018г. на Окръжен съд - гр. Варна), видно от представения отговор по искане за обезщетение.
Прави се искане, съдът да постановите
решение, с което да отхвърли исковите претенции, като изцяло неоснователни и
недоказани. Алтернативно, в случай че исковите претенции на ищеца са поснователни да намали размера на
претендираните обезщетения, тъй като размерите им не кореспондират с принципа
на справедливост и установената съдебна практика. Ако все пак съдът намира за установено наличието на твърдените
неимуществени вреди, да се определи размера на дължимото обезщетение
като се съобрази с принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52
от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и се вземе предвид съпричиняването на
пострадалото лице. Да се присъдат
направените в производството разноски съдебни и деловодни разноски и адвокатски
хонорар. В случай на частично уважаване
на иска, да се присъдите съдебни и
деловодни разноски и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от
иска, В случай че претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален
представител е в размер над минималния,
се прави възражение за прекомерност и същото да се намали на основание чл. 78 ал. 5 ГПК
Правят се следните
доказателствени искания:
1. Да
се задължите ищеца да се яви и присъства лично в съдебно заседание,както и да
даде обяснения по реда на чл. 176 от ГПК по въпроси относно изясняване на
причините за настъпване на ПТП, механизъм за настъпването му, място на
настъпване, поведение му като водача на МПС, бил ли е с поставен колан, с каква
скорост се е движил - релевантни обстоятелства за правилното решаване на
повдигнатия спор. Личното явяване на ищеца е необходимо и с оглед изграждането
от страна на решаващия съд на лични впечатления относно състоянието му.
2. Да
се допуснете като свидетел при режим на
призоваване водачът на автомобил марка „Фолскваген”, модел „Транспортер” с per.
номер *** - И.В.Г. с ЕГН ********** с адрес: гр. Плевен, ул. ***, с чиито
показания освен, че ще се установи как и къде е настъпило ПТП, ще се даде и
ясна представа каква е била пътната обстановка, с каква скорост е управлявал
МПС, какво е било поведението на другия водач и състоянието му непосредствено
след удара.
В тази
връзка, в случай че се допусне за
изготвяне на експертиза, тя да бъде извършена след събиране на гласните
доказателства, с оглед набавянето на
достатъчно изходни данни за изготвянето им.
3. Да
бъде извършена САТЕ, като след запознаване с материалите по делото и след.
разпитата на посочените свидетели, вещо лице-автоексперт да даде заключение
освен по зададените с исковата молба въпроси и по следните въпроси:
- къде
по широчина и дължина на пътното платно е настъпило ПТП?
- бил
ли е предотвратим удара за водача на МПС?
-можело
ли е ПТП да бъде избегнато от всеки един от участниците в него и по какъв
начин?
-бил ли
е подаден ляв мигач от водача на
автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ преди удара и с каква скорост се е движил той?
-било
ли е възможно, възприет ли е и в обсега на страничното огледало ли е бил
автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ в момента на започване на завИ.ето наляво
от другия автомобил, участник в ПТП-то?
-снабден
ли е моделът „Пасат“ на марката „Фолксваген“ с предпазни колани на всички
седалки, предназначени за водачи и пътници и дали тяхната употреба намалява
риска от травми.
На основание
чл.372,ал.1 от ГПК, с Разпореждане №260132/15.09.2020г. съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на ищеца, чрез неговия пълномощник
с указания по чл.372,ал.2 от ГПК.-(л.39 от делото)
В предоставения срок не е
постъпила допълнителна искова молба.
С
Определение № 260147/1011.2020г., постановено по настоящето дело, съдът
е приел, че размяната на книжа е приключила и е преминал към подготовка на
делото в закрито съдебно заседание. С определението е оставил без
уважение искането на ответника за оставяне на ИМ без движение като нередовна и
за спиране на гражданското производство на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.
Изготвил е проекто-доклад, който е обявил на страните и е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на съдебно-медицинска
и на авто-техническа експертизи, приложена е преписка на РПУ-Червен бряг във
връзка с издаване на наказателно постановление срещу Симеон Йонков Симеонов от гр.Червен
бряг.
По делото
е проведено едно открито съдебно
заседание на 20.01.2021г.
Събрани
са писмени и гласни доказателства,
приети са заключения на съдебно-медицинска и на авто-техническа експертизи,
приложено е прекратено досъдебно производство №Д-1295/2018г. по описа на
РП-Плевен.
Страните, чрез процесуалните
представители( адв.Ст.Б. от САК за ищеца и адв.Р. Н. за ответника) поддържат
изразените становища и представят писмени бележки.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност представените от страните
доказателства и заключението на съдебно-медицинската и авто-техническата експертизи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.07.2018г. около 20.00ч., свидетелят И.В.Г.,
който е правоспособен любител- шофьор
управлявал лекотоварен автомобил
марка „***“, с рег.№ ***, собственост на сина му С. И. В., по път 3-118, км 23+300, в местност „***“,
около гр.Долна Митрополия, Област-Плевен.
Зад него се движил лек автомобил „***“, рег.№ ***, собственост на И.В. А.,
управляван от ищеца М.В.В., който е с квалификация на професионален шофьор.
Времето било светло и сухо, видимостта – добра.
С оглед целта му на движение,
свидетелят И.В. като водач на лекотоварния автомобил„***“, е следвало да
извърши завой на ляво и да отиде в обект извън пътното платно. Затова намалил
скоростта и се изнесъл в дясно. Ищецът М.В.,
който управлявал движещия се след него л.а.“ ***“, възприел
отклонението на товарния автомобил в дясно и намаляването на
скоростта му като знак за предстоящо
спиране. Движейки се със скорост около и
малко над 90км/ч, той предприел изпреварване,чрез преминаване от лявата страна
на лекотоварния автомобил „***“. Последният обаче не е спрял, а с намалена
скорост, от положението, в което се
намирал в дясната част на пътното платно, предприема маневрата „завой на ляво“. Ищецът като водач на лекия автомобил„Фолксфаген Пасат“ възприема опасността от движението на
намиращия се пред него автомобил и с цел да избегне удар между двете моторни превозни
средства, предприема рязко отклоняване на ляво. Навлиза в левия банкет и
продължава движението по банкета. С предната лява част се удря в лявата предна част паркирано на банкета
товарно ремарке „РСД-4“, с рег.***. Ударът
е много силен, като предната част
на колата попада под ремаркето, а задната
се завъртяла напречно на пътя.
Според показанията на свидетеля И. В.Г., колата, управлявана от ищеца
била „брутално унищожена под ремаркето“. „След няколко минути, по чудо, защото
бил страхотен удар, излязъл шофьорът от колата“,който споделил, че се е спасил,
защото бил легнал на седалката и въздушните възглавници са го запазили.
Между лекотоварния автомобил марка „***“, с рег.№ ***, управляван от свидетеля И.В.Г. и лекия автомобил „***“, рег.№ ***, управляван
от ищеца М.В.В., не е настъпил удар. Всъщност, такъв е избегнат, поради
отклоняването на ищеца рязко в ляво.
Съгласно авто-техническата
експертиза, изготвена от в.л. инж.В. П., която не е оспорена от страните, водачът
на товарния автомобил ( свидетелят И. В.Г.) е бил длъжен преди да предприеме завой на
ляво, да се убеди, че не го изпреварва друго превозно средство и ако е
предприето изпреварване да пропусне
изпреварващите го автомобили и след това да извърши маневрата за
отклоняване от посоката на движение. В случая , чрез огледалото за обратно
виждане, е имал възможност да възприеме движението на лекия автомобил,
управляван от ищеца и да го пропусне, но не го е сторил
След настъпването на описаното
ПТП, на местопроизшествието са били свидетеля Г. В. И., водачи на други автомобили- участници в
движението. Пристига и майката на ищеца – свидетелката Е. М. и други негови
близки.
Местопроизшествието е посетено от
органи на КАТ и от „Спешна помощ“.Съставен е Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; Изготвен е план-схема на ПТП. Образувано е досъдебно
производство Д-1295/2018г. по описа на РП-Плевен, което в последствие е
прекратено.(Постановление за прекратяване на л.18 и сл. от делото)
Пострадалият ищец същата вечер (
13.07.2018г) е приет в Клиника по Неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“-ЕАД-Плевен, от където е изписан след три дни – на 16.07.2018г. Диагностициран е със следните увреждания:
Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в лекостепенно мозъчно сътресение без
данни за реална опасност за живота; Счупване на капачка та на дясното коляно,
охлузвания по кожата и травматичен излив в ставната капсула; Счупване на долния
край на малкия пищял на десния крак ( т.н.“малеол-израстък“); Охлузване на
кожата на двете ръце и двата крака.
От показанията на свидетелите И.В.
Г. ( посочен от ответника) и Е. М.- майка на ищеца, се установява, че непосредствено след произшествието, по лицето
и тялото на пострадалия е имало стъкла и кръв от порезни рани. Майката сочи, че
синът й е „бил в безсъзнание, имаше
кръв, набити стъкла“. След изписването
от болница кракът го е болял, започнал е да се надува. Получил бил сътресение
на мозъка. Оплаквал се от болки в крака и в главата. След инцидента главата на
пострадалия ищец“започнала да става на петна“, появил се косопад, който според
майката-свидетел, е последица от стреса. Ходили са при лекари - специалисти,
но косопадът продължава. Посочва
конкретно името на д-р Н. – дерматолог, която е преглеждала пострадалия. Понастоящем ищецът може свободно да ходи без
помощни средства.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от
в.л. доц.д-р д.Д.,поддържана в съдебно заседание, се установява следното:
В резултат на ПТП, настъпило на
13.07.2018г, на ищеца са причинени телесни увреждания, описани в представената по делото медицинска
документация: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в лекостепенно мозъчно
сътресение без данни за реална опасност за живота; Счупване на капачка та на
дясното коляно, охлузвания по кожата и травматичен излив в ставната капсула;
Счупване на долния край на малкия пищял на десния крак ( т.н.“малеол-израстък“);
Охлузване на кожата на двете ръце и двата крака;
Уврежданията са резултат от тъпи травми, като механизмът на тяхното причиняване
може да бъде обяснен с удари на тялото в части на купето на автомобила при
рязка промяна на скоростта и посоката на
последващите деформации; По медицински данни не може да се установи дали
пострадалият е бил с предпазен колан.; Според статистическите изследвания, при поставянето на предпазни
колани, тежестта на получените травматични увреждания и смъртността от тях при
ПТП е по-ниска, като употребата на предпазен колан води до намаляване на
травмите у водача и пътника до него до
50-60%. Наличието на закопчани предпазни колани
не винаги предотвратява травмите и смъртността от тях. Медицинската експертиза не може да
установи дали ищецът М.В. е бил с
поставен предпазен колан.
След изписването на ищеца от болницата, където е престоял от 13 до
16.072018г, на 19.07.2018г., същият е
прегледан от ортопед, направените са му
ренгенови изследвания и е наложена имобилизационна шина на десния крак. Не са
представени медицински документи относно поява на усложнения
и удължаване на нормалния оздравителен процес, поради което експертизата
счита, че оздравителният процес е протекъл в обичайните срокове и без усложнения.
Нормалният оздравителен процес при такива травми продължава до три, три и
половина месеци. През този период ищецът е търпял болки и страдания, които
условно могат да се разделят на силни –з през първите 5-6 дни, средни – през
следващите един и половина месеци и слаби – за още до два месеца;
Медико-биологичната квалификация на черепно-мозъчната травма е разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота. Медико-биологичната квалификация на
травмите в областта на капачката на
коляното и на малкия пищял на десния крак е трайно затруднение на движенията на десен крак; В наличната
медицинска документация няма данни ищецът да страда от „съпътстващи
заболявания“, които да оказват негативно влияние върху оздравителния процес от
причинените травми.
Разпитан в о.с.з., в.л.доц. Д. Д.
– специалист по съдебна медицина, посочва следното: След изслушване на свидетелските
показания, заключението на експертизата
следва да се допълни, като се отбележи, че на ищеца са причинени и неголеми по
площ повърхностни охлузвания и плитки
полезни ранички по лицето и главата в резултат на счупени стъкла при ПТП-то,
които не са описани в медицинската документация, тъй като при постъпването му в
болнично заведение, не са се нуждаели от специално лечение. Същите представляват
разстройство на здравето – временно и неопасно за живота с оздравителен процес
около две, максимум три седмици; Не може
да се приеме пряка причинна връзка между ПТП-то и установените от свидетелката
Е.М. кожно заболяване.
За лекотоварния автомобил марка „***“, с рег.№ ***, собственост на сина му С. И. В., управляван от свидетеля И.В.Г., е сключен застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ с ответника - ЗД„БУЛ ИНС“-
АД със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***, за което е издадена
застрахователната полица е № BG/02/*****, със срок на действие от 11:48ч. на
17.01.2018г. до 23:59ч. на 16.01.2019г.(л.90 от делото). В Констативния
протокол за ПТП с пострадали лица, неправилно е записано, че автомобилът е застрахован при друг застраховател „Лев инс“-АД, но
номерът на полицата е верен. (л.7)
Не са представени
доказателства сключен ли е договор „ГО“
по отношение на управлявания от ищеца
лек автомобил „***“, а в посочения протокол също е посочен като застраховател
„Лев инс". Няма данни дали паркираното товарно ремарке, в което се е
блъснал управлявания от ищеца автомобил, подлежи на застраховане. ( Аргумент от
разпоредбата на чл.481,ал.2 от КЗ)
С Молба вх. № ОК-201466/13.04.2020 г., ищецът
чрез пълномощника адв. Ст.Б., е депозирал на основание чл.429,ал.1 от КЗ доброволна
претенция към застрахователя, което обстоятелство се признава с отговора на
исковата молба.(л.5 и л.6 ).Споразумение не е постигнато.
Горната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, с които е
попълнено делото, от показанията на свидетелите
И.В.Г. и Е. М. С., от заключенията на авто-техническата експертиза,
изготвена от инж.В.П. и съдебно-медицинкската, изготвена от доц.д-р Д., които
не са оспорени от страните, както и от материалите в приложеното приключило
ДП№1285/2018г. на РП-Плевен.
От
изложеното е видно, че като цяло съдът
възприема фактическата обстановка, описана в исковата молба.
Ответникът
не е представил доказателства, които да
установяват други фактически положения.
С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание по чл.432,ал.1 от КЗ и цена 90000.00(
деветдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 13.07.2018г., около 20.00ч.,
на път 3-118,км 23+300 в м.“***“, около гр.Долна Митрополия, Област-Плевен. Т.е.
касае се за т. нар. пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на причинителя
на вредата (деликвента), за обезщетение
по застраховка „Гражданска
отговорност“.
По допустимостта на иска:
Тъй
като с прекия иск на увреденото лице се
претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 14.07.2018г., приложим закон е КЗ в сила
от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ,
специална допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу
застрахователя по ГО на виновния водач
на МПС, а именно предварително сезиране на застрахователя по
чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за
доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод
заплащане на застрахователно
обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по чл.380 от КЗ на 13.04.2018г,
извънсъдебно споразумение не е постигнато, а исковата претенция по прекия иск е
заявена на 21.07.2020г., от което следва, че е
налице специалната процесуална предпоставка за допустимост на
предявените преки искове на увреденото
лице. Освен това, исковете да допустими
и с оглед общите критерии на ГПК, тъй като са предявени между надлежни
страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават
фактическите предпоставки на чл.432 от КЗ.
По основателността на иска:
Отговорността
на ответника- застраховател по чл.432 от КЗ е договорна, но предпоставка за
възникването й е деликт, осъществен под формата на ПТП от водача на
застрахования автомобил.
В
тежест на ищеца е да установи следното: Настъпването на ПТП;
Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при управлението
на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да
има действие за периода на настъпилото събитие;
Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3 във вр. чл.496 от КЗ; Вид и
характер на причиненото увреждане на
здравето; Оздравителен период –
продължителност и специфики; Претърпени
болки и страдания.
В тежест
на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи,
че не са налице фактическите положения,
описани в исковата молба.Да докаже възражението си за съпричиняване на
настъпилия резултат.
От
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и заключенията
на приетите съдебно-медицинска и авто-техническа експертизи, е установено по
категоричен начин, че в резултат на
настъпило ПТП на 13.07.2018г. около 20.00ч., на път 3-118,км 23+300 в м.“***“,
около гр.Долна Митрополия, Област-Плевен, на ищеца М. В.В. са причинени множество увреждания: Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в лекостепенно мозъчно сътресение
без данни за реална опасност за живота; Счупване на капачката на дясното
коляно, охлузвания по кожата и травматичен излив в ставната капсула; Счупване
на долния край на малкия пищял на десния крак ( т.н.“малеол-израстък“);
Охлузване на кожата на двете ръце и двата крака; Неголеми по площ
повърхностни охлузвания и плитки полезни
ранички по лицето и главата в резултат на счупени стъкла при ПТП-то, които не
са описани в медицинската документация, тъй като при постъпването му в болнично
заведение, не са се нуждаели от специално лечение.
Въз основа на съвкупната преценка
на доказателствата и с оглед
общоизвестни факти, съдът приема,
че винаги след ПТП пострадалите
изживяват стрес, уплаха, паника и други
неприятни емоции, които допълнително
влошават качеството им на живот.
Въз основа на неоспорената
автотехническа експертиза, съдът приема, че
за настъпването на ПТП, при което е пострадал ищецът, е допринесло
поведението на свидетеля И.В.Г., като водач на
автомобил „***“ с рег.№***, който
чрез огледалото за обратно виждане е
имал възможност да възприеме, предприетото от ищеца като водач на л;а.“***“,
изпреварване, но вместо да го пропусне, е предприел завой на ляво. Това е
принудило ищецът рязко да се отклони на ляво, да премине в насрещната лента за
движение и да се удари в товарно
ремарке, паркирано на левия банкет. ( В същия смисъл е и заключението на
тройната експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство)
Независимо, че този въпрос не се
повдига от страните по делото, съдът намира, че за настъпването на ПТП, при
което е пострадал ищецът, е допринесло и поведението на неустановения и неиздирван собственик на паркираното
товарно ремарке, намиращо се на левия банкет по посока на движението. - С местоположението си върху банкета на пътя, където неправилно е
паркирано, ремаркето в значителна степен е допринесло за настъпването на увреждането. – Ако същото не се намираше на установеното
място, след като ищецът се е отклонил
рязко на ляво, за да избегне удара със
завиващия пред него автомобил, той нямаше да срещне препятствие, в което
да се удари, а щеше да продължи напред ,
след което да се отклони в дясно и да се завърне в полагащата му се лена за
движение.
За настъпване на вредоносния
резултат е допринесло и поведението на
пострадалия ищец, който е карал с
висока, несъобразена скорост, което обуславя и голямата сила на удара и тежестта на настъпилите увреждания. Ако скоростта, с която е карал пострадалият е
била по-ниска, свидетелят щеше да
разполага с повече време за реакция, а ударът в паркираното ремарке щеше да
бъде по-слаб или дори да бъде избегнат.
Ответникът възразява, че ищецът е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е ползвал
предпазен колан, но от доказателствата по делото не се установи това
обстоятелство.
Въз доказателствата по делото, съдът приема, че съотношението в
поведението на пострадалия М.В. В.
и на свидетеля И.В.Г., допринесли за
настъпването на ПТП-то е 2:3. ( две към три ) Така приетото съотношение следва да се съобрази при
определяне размера на обезщетението за вреди
на ищеца.
(По-горе
съдът посочи, че за настъпването на
увреждането е допринесло и поведението на неустановения собственик на неправилно паркирало товарно ремарке, в което
ищецът се е ударил, но тъй като
срещу такъв субект не е насочена исковата претенция, а освен това, всеки
деликвент отговаря солидарно за всички причинени вреди, съпричиняването се определя само като
съотношение между поведението на водача на застрахованото при ответника МПС
и на пострадалия)
За да се произнесе относно
размера, в който следва да се уважи искът, съдът съобрази следното:
От
медицинската експертиза е установено, че в резултат на процесното ПТП, на ищеца са причинени
множество увреждания, всяко от което самостоятелно води до разстройство на
здравето, болки и страдания. Настъпили в съвкупност, както е установено по
делото, те водят до много по-силно влошаване здравето на пострадалия и повече неприятни изживявания.
–Черепно-мозъчната травма е разстройство на здравето – временно и неопасно за
живота;Травмите в областта на капачката на коляното и малкия пищял на
тесния крак, е трайно затруднение на
движенията на този крайник; Раните в областта
на главата в резултат на счупените стъкла е разстройство на здравето – временно и неопасно за живота.
Максималният оздравителен период за най-тежките от констатираните телесни увреждания на ищеца (на десния крак) е
до три, три и половина месеци.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, както като физически увреждания, болки
и страдания, така и като неприятни емоционални изживявания.
В исковата молба не се твърди и не са представени доказателства, от които да
се направи извод за отклонение от нормалното развитие на оздравителния
процес. Според в.л. доц.д-р Д. липсва
медицинска документация, въз основа на която да се направи извод за причинна
връзка между настъпилото ПТП и установените от свидетелката Е.М. – майка на
ищеца петна по главата и косопад.
Съобразявайки
настъпилите увреждания на здравето на ищеца,лечението чрез имобилизация на
горен крайник, претърпените болки,
страдания и неприятни емоционални изживявания, социално -икономическата
обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на
инцидента и практиката на съдилищата по
аналогични казуси, съдът приема, че за възстановяване на претърпените неимуществени
вреди, е необходимо обезщетение от 50000.00лв.(петдесет хиляди лв.) Тъй като
съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия ищец в съотношение с поведението на свидетеля И. В.Г.,
в размер 2:3, определеното обезщетение,
следва да се намали съгласно чл.51,ал.2 с 2/5 и на ищеца М. В. да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000.00лв. ( тридесет хиляди
лв.)
Следователно, ответникът като застраховател на деликвента по
застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден
да заплати на ищеца като увредено лице,
обезщетение по справедливост съгласно
чл.52 във вр. чл.51,ал.2 от ЗЗД в размер
на 30000лв.(тридесет хиляди лв.).
За
разликата от 30хил.до 90 хил.лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. – Преди всичко претендираната сума от 90хил.лв. е твърде
завишена с оглед характера на
увреждането, социално- икономическите условия в страната и съдебната практика.
Освен това, от представената медицинска
документация не се установява отклонение от нормалния оздравителен процес
и усложнения при лечението е
възстановяването.
Възражението
на ответника за недоказаност на исковата претенция е неоснователно с оглед
представените по делото доказателства. – От писмените и гласни доказателства и от заключението на
авто-техническата и съдебно-медицинска
документация, категорично се
установява, че ищецът е пострадал от ПТП, причинено от водача на автомобил „***“
***** ВТ, за който с ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, по време на действие на
договора.
Неоснователно
е и възражението за размера на съпричиняванто от страна на
пострадалия, тъй като от заключението на авто-техническата експертиза е установено, че водачът на застрахования при ответника
автомобил е станал причина за настъпването на ПТП, при което е пострадал ищецът,
тъй като неправилно е предприел маневра „завой на ляво“, без преди това да пропусне движещия се след него
автомобил, управляван от ищеца.
Относно лихвата върху присъденото
обезщетение:
В
исковата молба се претендира присъждане
на законна лихва върху обезщетението, считано от деня на увреждането – 13.07.2018г.
,т.е. от деня на ПТП. Отговорността на застрахователното дружество, обаче не е деликтна, а договорна, тъй като се
основава на сключен договор „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, управляван от виновния
водач.Затова моментът на забавата, от
който се дължи лихва, се определя като
функция на датата, на която е заявена
претенцията на пострадалите по чл.380 от КЗ за извън-съдебно уреждане на спора и сроковете за произнасяне от страна на
застрахователя. В разпоредбата на чл.497 от КЗ са уредени няколко хипотези, за
определяне началната дата за присъждане на лихва. В процесния случай, като съобрази
данните по делото, съдът приема, че лихвата върху присъдените на ищците обезщетения за
неимуществени вреди се дължи съгласно чл.497,ал.1,т.2 във вр. чл.496,ал.1 от КЗ
- след изтичане на три месеца от датата на предявяване на претенцията по чл.380
от КЗ. От писмените доказателства,
представени с исковата молба, се установява, че претенцията на ищеца е заведена
при ответника- застраховател с
Вх.№ОК-201466/13.04.2020г. (л.5) При това положение началната дата за
присъждане на лихва е от 13.07.2020г. до
окончателното изплащане на
задължението.В частта, в която се претендира присъждане на законна лихва
за периода преди 13.07.2020г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като претенцията противоречи
на разпоредбата на чл.497 от КЗ.
Относно разноските:
Съгласно
чл.83,ал.2 от ГПК, ищецът е освободен от
внасяне на такси и разноски. С оглед изхода на делото, ответникът следва да
бъде осъден на основание чл.78,ал.6 във
вр.чл.83,ал.2 и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да
заплати по Бюджета на Съдебната власт, в
полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважената част от иска, което
означава д.т. от 1200.00лв.( хиляда и
двеста лв.) върху присъденото обезщетение от 30000.00лв.( тридесет хиляди лв.)
Ищецът
не претендира заплащане на разноски и не е доказал такъв разход.
Пълномощникът
на ищеца – адв. Ст.Б. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА. Съдът
съобразявайки разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и правна
сложност на делото и участието на адвоката в производството, намира, че с оглед
уважената част от иска, на пълномощника на ищеца - адв.Б. следва да се определи възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на
1430.00лв.( хиляда четиристотин и тридесет лв, изчислено, както следва: 830лв.+ 3% върху 20000.00лв.=
830.лв.+600лв.=1430.00лв.)
Искането
на адв. Б. за изпращане на присъденото обезщетение чрез пощенски запис не може да бъде уважено, тъй като за съда не съществува такова процесуално
задължение.
Ответникът ЗД“Бул Инс“-АД, претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение за адв. М.Г. в
размер на 3960лв., съгласно на §2а от
Наредба №1/2004г. на ВАдС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по
ДДС. (л.82 от делото) Съдът с приема, че клаузата на раздел ІІІ от договора за
правна защита и съдействие на л.83 има характера на разписка за получаване на
уговорената сума.С оглед отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2640.00лв.( две
хиляди шестстотин и четиридесет лв.)
От
бюджета на съда са преведени 200.00лв. за изготвяне на авто-техническа експертиза, която е
допринесла за изясняване обстоятелствата по делото. Тъй като предявеният иск частично се уважава,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд на
основание чл.78,ал.6 от ГПК – сумата от 200.00лв. ( двеста лв.) – разходи за
експертиза.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление в гр.София, ****, ДА
ЗАПЛАТИ на М.В.В., ЕГН-********** с постоянен адрес в ***** и съдебен адрес адв.С.В.Б. –гр.София, **** на
основание чл.432 от КЗ във вр. чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, СУМАТА от 30000.00лв.( тридесет хиляди лв.) - застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от водач на
товарен автомобил „Volkswagen Transporter“ с рег.№***, при съпричиняване
от страна на пострадалия, на 13.07.2018г, около 20.00ч., на път ІІІ-118,
км.25+500, местност „***“ в района на гр. Долна Митрополия, Област-Плевен, при сключена от собственика на автомобила
застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица №BG /02/*****, издадена
от ЗД“Бул Инс“-АД-София, със срок на
валидност от 17.01.2018г. до 16.01.2019г, ведно със законната лихва върху сумата от 30000.00лв., считано от 13.07.2020г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М.В.В., ЕГН-********** с постоянен адрес в ******* и съдебен адрес адв.С.В.Б. –гр.София, ***** СРЕЩУ ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище
и адрес на управление в гр.София, ****,
ИСК за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ за сумата от 60000лв.( шестдесет хиляди лв), представляваща РАЗЛИКА от
30000.00лв.( тридесет хиляди лв.) до 90000.00лв.(деветдесет хиляди лв.) и за
присъждане на законна ЛИХВА върху
главницата от 30000.00лв. за периода от 13.07.2018г. до 13.07.2020г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление в гр.София, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2 и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК по Бюджета на Съдебната власт, в полза на
Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 1200.00лв.( хиляда
и двеста лв.) върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление в гр.София, ****, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,ал.6 във вр.
чл.83,ал.2 от ГПК , по сметка на
Плевенски окръжен съд, СУМАТА от 200.00лв.(
двеста лв.) – възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ – АД, ЕИК-*** със седалище и
адрес на управление в гр.София, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. В.Б. от САК с
адрес в гр.София, ***на основание чл.38,ал.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 1430.00лв.(хиляда
четиристотин и тридесет лв.)
ОСЪЖДА М.В.В.,
ЕГН-********** с постоянен адрес в ****
и съдебен адрес адв.С.В.Б. –гр.София, ***ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС“ –
АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***, РАЗНОСКИ за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 2640.00лв.( две хиляди шестстотин и
четиридесет лв.)
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: