№ 77
гр. Сливен , 30.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Я. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мария Я. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500169 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА гр. дело № 169 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от юриск. М.
– пълномощник на „ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София,
************ против разпореждане № 260059/14.01.2021 г. по ч.гр.д. 42/2021
г. на Котленския районен съд, в частта с която е било отхвърлено искането на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
К.А.Б, ЕГН **********, с адрес гр.Котел, *********, за сумите 38.82лв. –
договорна лихва за периода 16.10.2019г. – 04.03.2020г., 269.10.лв.-
възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство), 36.00лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането, 30.82лв. – законна лихва върху
главницата по договора за кредит за периода 05.03.2020г. – 12.03.2020г. и от
14.05.2020г.- 22.12.2020г.
1
Страната счита, че в обжалваната част разпореждането на РС е
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Посочва се, че за да е налице „ неравноправна клауза“ е
необходимо да са налице кумулативно три предпоставки : 1.неиндивидуално
определена уговорка във вреда на потребителя; 2. тази уговорка да не
отговаря на изискването за добросъвестност и 3. тази клауза да води до
значително неравноправие по отношение на правата/задълженията между
търговеца и потребителя. Заплащането на възнаградителна / договорна лихва
било следствие на ползването на главницата от кредитополучателя. В случая
лихвеният процент не бил само затова, че кредитополучателят ползвал
главницата по кредита. В размера му влизала и цена за самата услуга по
отпускане на кредит. Ето защо тя не следвало да се разглежда и преценя в
светлината на „добрите нрави“. Освен това договорът за кредит бил съобразен
с действащия в РБългария принцип на свободно договаряне. Жалбоподателят
твърди, че сумите за разходи за извънсъдебно събиране на задължението са
дължими. Те били за необходими за изпращане на напомнителни писма,
телефонни разговори, ел.съобщения. Обезщетението за забава било изчислено
върху непогасената част от главницата с основния лихвен процент плюс 10
пункта. Моли се в обжалваните части разпореждането на КРС да бъде
отменено и за търсените суми да бъде издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна:
На 11.01.2021 г. пред РС – Котел е била депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от жалбоподателя
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ********** против К.А.Б, ЕГН
**********, с адрес гр.Котел, *********. В заявлението било посочено, че
вземането на страната произтича от сключен договор за кредит №
3651485/08.10.2019г. между „ Изи Асет Мениджмънт“ АД и К.Б., заетите
суми по който не са били върнати в срок. Освен това на 08.10.2019 г. Б.
сключила със заявителя договор за предоставяне на поръчителство по силата
на който “ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е задължил да сключи с „ Изи
Асет Мениджмънт“ АД договор за поръчителство, по който да отговаря за
2
всички задължения на Б. спрямо „ Изи Асет Мениджмънт“ АД. Капиталът на
“ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е 100 % собственост на „ Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
В заявлението се твърди, че задължението на Б. е било цедирано от „
Изи Асет Мениджмънт“ АД на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, но такива доказателства не са представени. Няма
представени доказателства и за уведомяването на длъжника за
извършената цесия.
Със заявлението били претендирани главница в размер на 520.08лв.- по
договора за кредит, 38.82 лв. – договорна лихва за периода 16.10.2019г. –
04.03.2020г., 269.10лв – възнаграждение по договора за поръчителство, 36.00
лв.- разходи за извънсъдебно събиране, 30.82 лв. – мораторна лихва за
периода 05.03.2020г. – 22.12.2020г., както и законна лихва от датата на
депозиране на заявлението.
По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 42/2021г. по
описа на КРС. На 14.01.2021 г. било постановено обжалваното разпореждане,
с което частично било отказано издаването на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 38.82лв. за претендираните суми за договорна лихва за периода
16.10.2019г. – 04.03.2020г., 269.10лв – възнаграждение по договора за
поръчителство, 36.00 лв.- разходи за извънсъдебно събиране, 30.82 лв. –
мораторна лихва за периода 05.03.2020г. – 22.12.2020г., както и претенцията
за разноски до пълния претендиран размер от 225.00лв.
Обжалваното разпореждане е било съобщено на жалбоподателя на
29.01.2021 г. Същото е било обжалвано на 03.02.2021 г. - в едноседмичния
законоопределен срок.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ГПК е посочено, че освен в
предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди
права пред съд. В настоящия случай представените доказателства сочат на
наличието на облигационни отношения между “ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД и К.А.Б, между „ Изи Асет Мениджмънт“ и К.А.Б, но не и между К.А.Б
3
и заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД. По делото няма никакви доказателства за извършена цесия на
задължението на Б. и за уведомяването за това, и тъй като производството е
заповедно по своя характер на заявителя не може да бъдат дадени указания в
посока да представи доказателства за наличието на активна процесуална
легитимация. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС
обективирана в т.1 от ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК.
Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано от лице без активна процесуална легитимация, то съдът се е
произнесъл по недопустимо искане и постановеното от него разпореждане се
явява недопустимо, поради което на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, същото
следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 260059/14.01.2021 г. по ч.гр.д. 42/2021
г. на Котленския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. 42/2021 г. на Котленския
районен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4