Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. П.***, 21.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-П.***, в съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при секретаря
Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 144 по описа за 2021 година на Административен съд-П.***,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на К.П.Р., с адрес *** против Ревизионен акт /РА/ №
Р-22001420002290-091-001/06.11.2020г., издаден от Ф.Й.*** - началник сектор,
възложил ревизията, и С.К.***- старши инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 134/25.01.2021г. на директор на дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С.***, относно
установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., 2017г. и
2018г., и е изменен за данъчен период 2014г. от 5920.87лв. на 5812.87лв., за
2015г. от 5 599.38лв. на 5491.38лв. и за данъчен период 2019г. в
размер на 154.66лв. на 46.67лв., ведно с лихви за забава.
Жалбоподателят
иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че ревизионното производство е протекло по реда на
чл. 119 от ДОПК, а не по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК. Поради това
липсва определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и приходната
администрация не може да се ползва от презумпцията на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на обжалвания РА и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв. В. Р., от АК-АК-С.***
поддържа жалбата и пледира същата да се уважи. Подробни съображения по
съществото на спора излага в депозирана
по делото писмена защита. Претендира и присъждане на съдебни разноски, за което
представя списък на разноските.
Ответникът
по жалбата – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна
практика"–С.***, чрез процесуалния си представител юк. Т. П. оспорва
жалбата. Пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
алтернативно, прави възражение по
чл. 161, ал. 2 от ДОПК по отношение прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В указания срок депозира писмени бележки.
Административен
съд-П.*** след като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след
преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Началото
на ревизията е сложено със заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № №Р-22001420002290-020-001/23.04.2020 г.,
издадена от Ф.С.Й., началник сектор “Ревизии“ в дирекция “Контрол“ при ТД на
НАП- С.***, оправомощена със Заповед №РД-01-818/10.05.2019г. на директора на ТД
на НАП-С.***, за установяване на задълженията за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2014 г. – 31.12.2019г.. Определен е срок за приключването й до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено лично на
жалбоподателя по електронен път на 23.04.2020 г. Със ЗВР № Р-22001420002290-020-002/14.07.2020 г. е
определен нов срок за приключване на ревизионното производство до 23.09.2020 г.
Заповедта е връчена по електронен път на 14.07.2020 г.
В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
Р- 22001420002290-092-001 29.09.2020 г. Същият е връчен на ревизираното лице на 30.09.2020
г. по електронен път. Не е направено
възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
Впоследствие,
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА.
Ревизионният
акт е обжалван изцяло, като с Решение № 134 от 25.01.2021г. директорът на
дирекция "ОДОП"–С.*** е потвърдил акта, в обжалваната част относно
установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г., 2017г. и 2018г.,
и го е изменил за данъчен период 2014г. от 5920.87лв. на 5812.87лв., за
2015г. от 5 599.38лв. на 5491.38лв. и за данъчен период 2019г. в
размер на 154.66лв. на 46.67лв., ведно с лихви за забава.
Решението
на директора на “ОДОП”-С.*** е връчено на ревизираното лице на 01.02.2021г. и
същото на 10.02.2021г. депозира жалба срещу ревизионния акт.
Административен съд–П.***, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация
в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва
да се разгледа.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В хода на
ревизията се установява следното:
Ревизираният
период по ЗДДФЛ е 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. 2018г. и 2019г.
Установено е, че К.П.Р. е местно физическо
лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължено на
основание чл. 6 и чл. 12 от с. з. за получените облагаеми доходи от източници в
България и от чужбина. За ревизираните периоди е бил управител и представляващ
на „***“, с ЕИК Д.В.***. Осигуряван е по договор за управление и контрол.
Подавал е за 2016г. и за 2018г. годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за получени доходи: в приложение № 1 и и в приложение № 4- доходи от
наеми. За останалите ревизирани години не са подавани годишни данъчни
декларации.
За
периода от 10.03.2015г. до 31.12.2019г. е разведен. Има две пълнолетни деца.
Като физическо лице за ревизирания период е
без регистрация по ЗДДС. Същият притежава идеални части от недвижими
имоти, както следва: в гр. С.***, район “***”, жк. “***” бл. ***, ап. **, вх. “***г”;
земя и сграда в с. С.***, общ. П. гр. П., ул. “***” бл. ***, ап. ***, вх. “***”;
гр. П., ул. “***”-гараж и в гр. П., ул. “***” бл. ***, ап. ***, вх. “***”.
Всичките недвижими имоти са декларирани с декларации по реда на чл. 14 от ЗМДТ.
Притежава и има регистрирани на негово име пътни превозни средства. През ревизирания
период е закупил ремарке за товарен автомобил “***”, с рег. № ***и
товарен автомобил “***”, с рег. ***.
В хода на
ревизията, с протокол № 1754542/07.09.2020 г. са присъединени доказателства,
събрани при ревизионното производство на „***“ЕООД, с управител К.Р., а именно РА
№ Р-22001419002756-091-001/23.04.2020г. и РД № Р-22001419002756-092-001/
27.03.2020г., с който са установени задължения по ЗДДС.
В хода на
ревизията на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на Р. са
връчени ИПДПОЗЛ с Р-2200
**********-040-001 от 24.04.2020 г. и повторно ИПДПОЗЛ
№Р-22001420002290-040-002 от 05.08.2020 г., с които са изискани данни, сведения, документи и информация, които имат
отношение към източниците и размера на доходите му, както и за направените
разходи за издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо
имущество, притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от
трети лица, налични парични средства. В отговор на исканията е Р. представя изисканата
информация, както следва:
1.Служебни
бележки за доходи по договор за управление и контрол, издадени от “***”ЕООД за
всяка една от процесните години;
2.
Служебни бележки за получени доходи от наем, издадени от “***”ЕООД за 2016г. и
2018г. и договор за наем от 05.01.2016г.;
3.
Представя и нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** от 19.07.2017г.,
за имот находящ се в гр. П., ул. “***” бл. ***, ап. *** на стойност
17000.00лв., както и документи за собственост на недвижими имоти, придобити
преди ревизираните периоди;
4.Представя
и два договора за покупко продажба на ремарке за товарен автомобил “***”, с
рег. № ***, от 04.06.2018г. и товарен автомобил “***”, с рег. ***, от
04.06.2018г.;
5.За процесните
периоди е декларирал, че не притежава акции, облигации, бижута, изделия от
благородни метали и други ценности; че няма доходи и печалби от хазарт и не е
извършвал залози за участие в хазартни игри.
6.Р. е
посочил, че през 2018г. и 2019г. е получил по банков път доходи от рента;
7. На
12.08.2020г. е депозирал писмено обяснение за декларирани налични парични
средства в брой и в банкови сметки, както и е декларирал разходи за издръжка и
живот.
На
основание чл. 37, ал. 5, чл. 47 и чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания и
искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции,
трети лица, други контролни органи и др., като събраните доказателства са
приложени към РА. Извършените процесуални действия в хода на ревизията са с цел
установяване на имущественото състояние на Р. и направените от него разходи,
установяване на всички източници на доходи на лицето, съпоставка на
притежаваното имущество и направените разходи с декларираните и/или получени
доходи и определяне на дължимите данъци. Ревизиращият екип е установил, че
задълженото лице не доказва наличие на
парични средства за покриване на извършените разходи през всички ревизиране периоди. Констатирано е наличие на предпоставките на
чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние, което води до определяне на данъчната основа за
посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Ревизиращите са установили, че от К.Р. не са представени декларация и
документи във връзка с произхода на предоставените средства за финансиране на „***“
ЕООД, както и документи за платен наем по банков и касов път от дружеството -
на лицето-наемодател във връзка с договора за наем от 05.01.2016 г. Поради това
е изготвено искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-22001420002290-040-003/05.08.2020 г.,
с което на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК е изискана декларация
относно данни за притежавано имуществото, всички източници на доходи, приходи,
източници на формиране на собствения капитал, източници на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност и участие в управлението на надзорни органи
на юридически лица за периода 01.01.2014 г.-31.12.2019 г., Уведомление по чл.
124, ал.1 от ДОПК № Р-22001420002290-113-001 от 05.08.2020г., Уведомление по
чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-22001420002290-139-001/05.08.2020г.
Искането
за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ №
Р-22001420002290-040-003/05.08.2020 г., Уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК № Р-22001420002290-113-001 от 05.08.2020г. и Уведомление по чл. 17, ал. 1,
т. 2 от ДОПК № Р-22001420002290-139-001/05.08.2020г. са връчени на Р. по
електронен път на 06.08.2020г. Съгласно тях задълженото лице е уведомено, че
основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица ще бъде
определена по реда чл. 122-124а от ДОПК.
Във връзка с тях на 20.08.2020г. през системата ИС Контрол с Придружително
писмо за представяне на документи вх. № Р-22001420002290-ПРД-010-И/20.08.2020г.
от ревизираното лице са представени попълнени декларации
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК с данни за притежавано имуществото,
всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения
капитал, източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност и участие
в управлението на надзорни органи на юридически лица за периода
01.01.2014г.-31.12.2019г, с която ревизираното лице декларира следните данни: Имуществено състояние: -апартамент в
гр. П.***, ул. *** ,бл.3, вх. А, ап.7 /придобит 1983 г./; -апартамент в гр. П.***,
ул. *** , бл.***, ет.***, ап.*** /придобит 2008 г./; -гараж в гр. П.***, ул. ***
№ 1 /придобит 2009 г./, както и товарен автомобил, закупен през 2018 г. за
сумата от 1000,00 лв. и ремарке, закупено през 2018 г. за сумата от 7500,00
лв.. Банкови сметки с № *** с наличност
към края на периода-1259,49 лв. и № *** с наличност към края на периода-90159,31
лв. Сделки с имущества или вземания: -продажба на апартамент с нотариален акт
от 19.07.2017 г. на лицето Д.В.***за сумата от 28 000,00 лв. и участие в
управителния съвет на „***“ЕООД, ЕИК Д.В.*** от 2002 г. до момента.
От
страна на органите по приходите е извършена съпоставка на извършените разходи и
доказаните приходи за всички ревизирани
периоди, с цел установяване на причините за несъответствието между тях, с оглед
прилагането на разпоредбата на чл. 123 от ДОПК.
При
ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и са определени
задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2014, 2015г., 2016г., 2017г., 2018г.
и 2019г.
В хода на
ревизията органите по приходите са констатирали, че Р. не е разполагал с декларирани доходи,
съответстващи на извършените от него разходи за съответните данъчни периоди. На
основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК превишението на разходите спрямо доходите се
приема като доход с неустановен произход, подлежащ на облагане. Данъчна основа
за този доход, определена след анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е
величината на установения недостиг на парични средства за 2014г. в размер на 58 128.68 лв., за 2015г.-в размер
на 54 913.77лв;. за 2016г.- в размер на 56 235.60лв.; за 2017г. в размер
на 82 825.58лв., за 2018г. в размер на 10 573.93лв. и за 2019г. в
размер на 466.65лв. Съответно са установени недекларирани доходи от наем по чл.
35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2014г., 2015г. и 2019г. в размер на по 1080.00лв. за всеки
данъчен период. С оглед на това при ревизията е изчислен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер
на 5920.87лв.; за 2015г. в размер на 5599.38лв.; за 2016г. в размер на
5623.56лв.; за 2017г. в размер на 8282.56лв.; за 2018г. в размер на 1057.00лв.
и за 2019г. в размер на 154.66лв. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл. 67, ал. 4 от ДОПК ревизиращият екип е
начислил лихва за невнесените в срок данъци.
С
решението на горестоящия административен орган обжалваният РА е изменен, в
частта относно определеното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014г. като от
5920.87г. е определен на 5812.87лв., за 2015г. от 5599.38лв. е определен на
5491.38лв. и за 2019г. от 154.66лв. е определен на 46.67лв., ведно със
съответните лихви за забава и го е
потвърдил в останалата му част за определените задължения за данъчни периоди
2016г., 2017г. и 2018г..
Горната
фактическа обстановка се възприе от документите съдържащи се в ревизионната
преписка, които като неоспорени от страните са приети като годни доказателства.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – П.***
като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт, достигна до следните правни изводи:
Оспореният
ревизионен акт е издаден от компетентни органи, овластени с нормата на чл.
119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма. Издаден е в
резултат на ревизия, проведена от органи по приходите, определени със Заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22001420002290-020-001/23.04.2020г. (л. 30)
на началник на сектор "Ревизии" при ТД на НАП-С.***. Същата от своя
страна е оправомощена със Заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. (л.28) на директора
на ТД на НАП-С.*** да издава заповеди за възлагане на ревизии. Със заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22001420002290-020-002 от
14.07.2020г., издадена от началник на
сектор "Ревизии" при ТД на НАП-С.*** е продължен срокът на ревизията.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.
119, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е
надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл.
119, ал. 2 от ДОПК.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални
нарушения. Жалбоподателят е надлежно уведомен за издадената Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № -22001420002290-020-001/23.04.2020г., и за Заповед
№ Р-22001420002290-020-002 от 14.07.2020г., видно от разписки за връчване.
Ревизията е протекла в срока по чл. 114,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Във всеки един етап на Р. е предоставена възможност да
представи писмени обяснения и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на
установяване в ревизионното производство. За направените от приходните органи
констатации и предприети действия за определяне данъчната основа по особения
ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК същият е уведомен по реда
на чл.
124, ал. 1 от ДОПК с уведомление № Р-22001420002290-113-001/05.08.2020 г.
(л. 84, прил. № 1), връчено на 06.08.2020г. (л. 85). Събраните в ревизионното
производство доказателства са надлежно приобщени с протоколи №
1754542/07.09.2020г. (л. 580, прил. № 2) и са неразделна част от ревизионния
акт. Ревизионният акт е в предвидената форма, съгласно чл.
120, ал. 1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.
120, ал. 2 от ДОПК. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в
ревизионното производство, които да са самостоятелно основание за отмяна на
ревизионния акт
Органите
по приходите са приложили принципите на обективност и служебно начало, заложени
в чл.
3 и чл.
5 от ДОПК, тъй като всички протоколи от извършени проверки на задължени
лица, на трети лица и институции, искания за представяне на доказателства и
писмени обяснения от трети лица и др., са надлежно оформени по реда на ДОПК и
представляват годни доказателствени средства, и сочат на липса на
преднамереност в действията на органите по приходите. Отделно от това, органите
на данъчната администрация са положили максимални усилия за установяване на
фактите и обстоятелствата за определяне на данъчните задължения на лицето, като
са извършили проверки във всички информационни масиви /НАП, Местни данъци и
такси, ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, относно собствеността на МПС-тата,
МВР-Сектор „Български документи за самоличност“, Община П.***/, както и са
изискали документи, от заинтересовани лица, от който жалбоподателят е получавал
доходи и съответно са изискани документи, от дружества предоставящи обществени
услуги за да се формират коректно направените разходи.
С оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации, а именно, че стойността на имуществото
на задълженото лице не съответства на направените от него разходи с получените
доходи, като разходите надвишават значително размера на получените парични
средства от лицето е прието, че в случая е проявен съставът, предвиден в
хипотезата на чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно: декларираните и/или получените приходи,
доходи, от ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние.
За да се
проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят,
че е налице едно от посочените основания в чл.
122, ал. 1 от ДОПК. В процесния случай, залегналите в ревизионния акт
основания са тези по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. При действието на чл.
124, ал. 2 от ДОПК, доказването на основанията за провеждане на ревизията
по особения ред на чл. 122
и сл. от кодекса, е в тежест на администрацията, като тя е провела успешно
това доказване. С оглед на това следва, че ревизията е проведена по особения
ред на чл.
122 от ДОПК, поради наличие на предпоставките, предвидени в ал. 1, т. 2 и
т. 7 от цитираната норма. За определяне на данъчната основа по този ред е
достатъчно да се установят данни за укрити приходи или доходи, респ.
несъответствие на декларираните и/или получените приходи с имущественото и
финансовото състояние на лицето за ревизирания период. В случая с оглед данните
относно наличните парични средства в началото и в края на процесните периоди, и
постъпленията през тези периоди, недвусмислено сочат наличие на такова
несъответствие, поради което съдът приема, че са обосновани изводите за наличие
към момента на започване на ревизионното производство на данни за несъответствия
между приходи и разходи, поради което законосъобразно ревизията е проведена по
реда на чл.
122 от ДОПК.
Според
разпоредбата на чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2
основа, когато са налице данни за декларираните и/или получените приходи,
доходи, от ревизираното лице, които не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние.
Съответно,
според чл.
123, ал. 1 от ДОПК - в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на
основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността
на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. Направените разходи от лицето и
от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
С нормата
на чл.
124, ал. 2 от ДОПК е въведена презумпция за вярност на фактическите
констатации в РА. След като органите по приходите са установили наличието на
основание за определяне на данъчната основа по този ред, в тежест на
ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване, че несъответствие
между получените приходите и финансовото му състояние не е налице. Според
настоящия съдебен състав това процесуално задължение в случая не е изпълнено.
С оглед на изложеното единственият аргумент на
жалбоподателя поддържан пред съда, че ревизията е проведена по реда на чл. 119 от ДОПК е напълно
неоснователен. За пълнота ще се отбележи, че разпоредбите на чл. 119 и чл. 122 от ДОПК имат съвсем различна
правна регулация. Разпоредбата на чл. 119 от ДОПК регламентира реда, по който
се издават ревизионните актове и определя кръга на компетентните за издаването
им органи. На основание чл. 118 от ДОПК, ревизионният акт е единственият акт, с
който се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и
осигурителни вноски. От своя страна разпоредбата на чл. 122 от ДОПК регламентира особен ред за определяне на данъчната основа за облагане.
Прилагането на този ред обаче се извършва при образувано ревизионно
производство по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК, което приключва с издаване на
ревизионен акт по реда на чл. 119 от ДОПК, както правилно е процедирал ответника. Тоест, определянето на
задължения за данъци по реда на чл. 122 от ДОПК не само не изключва
приложението на реда по чл. 119 от ДОПК, а напротив, то е задължителна
предпоставка, тъй като няма как законосъобразно да бъдат определени задължения
по реда на чл. 120 от ДОПК, без издаването на ревизионен акт по реда на чл. 119
от същия. Определянето на задължения за данъци при определяне на основата по особения ред, се
обективира чрез издаване на ревизионен акт по реда на чл. 119 от ДОПК, както е
сторено в случая.
Относно
задълженията по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Според чл.
6, ал. 1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са носители на задължението за
данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.
В чл.
12, ал. 1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на облагане доходи –
"Облагаеми по този
закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото
лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
силата на закон", а съгласно чл. 17 от с. з. общата годишна данъчна основа
е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с
предвидените в този
закон данъчни облекчения.
Основанията
за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл.
122, ал.1, т.1–7
от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по
особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизираният период е
налице превишение на разходите над приходите, съответно декларираните/получени
доходи не съответстват на финансовото му състояние – обстоятелства по чл.
122, ал.1, т.2 и т.7
от ДОПК. Това безспорно е установено от съставения баланс на паричния поток
за процесните периоди и констатациите за наличие на превишение на разходите над
приходите, както и установяване, че за част от процесния период 2016г. и 2018г.
са подавани ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ единствено за получени приходи от наем.
Относно
сумите формиращи приходната и разходната част на изготвения от органите по
приходите баланс, жалбоподателят не навежда никакви доводи и не излага
аргументи, че същият е неправилно определен. В съдебно заседание не ангажира
доказателства свързани с определените разходи, нито представя такива за
получени приходи.
В
конкретния случай, по отношение установените за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г.,
2018г. и 2019г. задължения, съдът приема, че органите по приходите обосновано
са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от
събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение
на разходите над приходите, което съгласно разпоредбата на чл.
123, ал.1, т.2 от ДОПК, се предполага за основа за облагане с данък върху
доходите. От констатациите в ревизионния акт и изготвения баланс за
разполагаемите парични средства от 2014г.
до 2019г., органите по приходите са извършили цялостен анализ на паричните
потоци на жалбоподателя. Изследвани са всички декларирани от жалбоподателя
източници на доходи, извършен е цялостен анализ на движението по банковите му
сметки. При определяне на разполагаемите парични средства (приходната част на
баланса) са съобразени всички представени документи за получени доходи. Проследено
е движението по банковите му сметки. При формиране на баланса, правилно са
съобразявани наличните и разходваните суми. Налице е правно основание за
определяне на основата за облагане по този ред, тъй като основата не е
формирана по правилата на ЗДДФЛ, а по особения ред по чл. 122
от ДОПК. Разпоредбата на чл. 123
от ДОПК установява презумпцията, че всяко превишение на разходите над
приходите се приема за основа за облагане по особения ред, поради което общите
правила за формиране на основа за облагане с данък върху доходите по ЗДДФЛ са
неприложими.
Следва обаче да
се има предвид, че независимо, че основата за облагане се формира по особения
ред, органите по приходите във всички случаи следва да се съобразят и с
императивните правила по приложимия материален данъчен закон, в случая ЗДДФЛ.
Разпоредбата на чл.
17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с доходите е годишна,
т.е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна
година (арг.чл.
15 от ЗДДФЛ). При това положение, за да е налице основа за облагане по
смисъла на чл.
123, ал.1, т.2 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите
следва да е на годишна база. Тоест, при формиране на баланса на разполагаемите
парични средства, органите по приходите следва да установят общия размер на
всички получените суми, които са на разположение на лицето, съответно общият
размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се
извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или
обратното. От приходната част на изготвената в
табличен вид справка се установява, че същата е изготвена на годишна база, като
в нея са включени всички получени в брой
и по банкови сметки доходи от лицето и източници на финансиране, в това число:
доходи от договор за управление и контрол в „***“ ЕООД, доходи от аренда на земеделска земя, доходи от продажба на недвижим имот, постъпили суми от трети лица и др. В разходната част, изготвена на годишна база,
съответно са включени всички платени от лицето разходи в брой и по банков път,
както и други изходящи парични потоци, като: разходи за комунални услуги по
фактури, издавани от „***.***“ЕАД, „***“ООД,
електро енергия, мобилни услуги, платени банкови такси, предоставени парични
средства на „***“ ЕООД, разходи за придобиване и подобрение на недвижимо
имущество, преведени по сметка, разходи за заплатени месни данъци и такси,
осигурителни вноски, такси и други публични задължения, към НАП. В този смисъл съдът намира, че данъчния орган правилно е процедирал и
установил общия размер на всички получени суми, които са на разположение на
лицето за съответните години, съответно общия размер на всички разходвани за
годината суми и спрямо тези общи размери е извършил съпоставка и е извел
изводи, че разходите превишават получените и разполагаемите суми за съответната
година.
В жалбата
и в хода на съдебното дирене не се прави оспорване на паричните потоци на
изчисленията направени от органите по приходите довели до формиране на
данъчните задължения. При осъществената съдебна проверка, съдът намира, че
същите са и правилно разперделени и въз основа на тях законосъобразно са
определени по размер данъчните задължения за процесните години. Това е така по
следните причини:
Безспорно
като местно физическо лице по смисъла на чл.
4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, Р. е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл. 4
и чл.
6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през отделните данъчни
(календарни) години, попадащи в обхвата на ревизията.
За 2014г. няма подадена ГДД. Наличните
парични средства в брой към 01.01.2014 г. са в размер на 5 000.00 лв., а
налични парични средства по банка са взети началните и крайните салда по
банковите сметки към 01.01.2014г. и 31.12.2014г., като видно от представените
банкови извлечения същите са в размери на 404.50 лв. и на 22 788.07 лв.
Жалбоподателят е декларирал, че има налични парични средства в брой към
01.01.2014 г. в размер на 218 000.00 лв. и към 31.12.2014г. в размер на 178
775.00 лв., но пред данъчния орган, както и пред съда не са представени никакви
доказателства за произход на тази наличност. Поради това напълно
законосъобразно, с оглед доказателства за липса на произход, тези суми не са
взети предвид. Определени са налични средства в брой в началото на периода на
5000.00лв.. Съобразени са постъпленията
от дохода по договор за управление и контрол, който съгласно служебна бележка
са в размер на 2774.95лв., начислените лихви по банковите сметките в „***“АД в
размер на 1056.83лв. и същите са отразени правилно в приходната част. Постъпленията
са в общ размер на 3831.78лв. В разходната част правилно са намерили
отражение-разходите по фактурите издадени от доставчици на обществени услуги в
размер на 2150.71лв., на платени такси и комисиионни за обслужваните банкови
сметка в „***“АД и „***“АД в размер на 105.98лв., заплатените данъци и такси в
размер на 220.50лв., други разходи по ИС на на НАП в размер на 205.68лв. В разходната част е отразена и сума в размер
на 42000.00лв., представляваща дадени парични средства на „***“ЕООД. Няма
доказателства, от които да се установи на какво основание са предоставяни тези
парични суми, както и няма доказателства за произход на тези средства. Последната
сума е счетоводно отчетена от дружеството, видно от хронологичен дневник К-т
сметка 4891. Разходната част е в размер на 44576.89лв. Налице е отрицателно
салдо с превишение на разходите спрямо доходите в размер на 58 128.68 лв. Т.е.
установен е недостиг на парични средства, представляващи доходи от други източници,
които доходи не са декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и че разходите
надвишават размера на доказаните приходи. По същината си това са данни за
укрити приходи или доходи по смисъла на чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. С
оглед на това е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 59
208.68 лв. за 2014г., формирана от
горепосочената сума и констатиран недеклариран доход от наем от „***“ ЕООД в
размер на 1 080.00 лв., приет като доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът намира, че неправилно в общата годишна данъчна основа е включена
сумата за наем, тъй като от представения договор за наем сключен между „***“ЕООД
и К.Р. на 05.01.2016г., е видно, че същият е сключен за периода от 05.01.2016г.
до 31.12.2018г. и съгласно него е предоставил своя собствен недвижим имот - апартамент е
площ от 120 кв. м.. находящ се в гр. П.***, община П.***, област П.***, ул. „***“
№***, ап. **. Единственият аргумент на ревизиращите органи, в подкрепа на
извода за недекларирани доходи от наем в размер на 1 080.00 лв. за ревизираните
2014г., 2015г. и 2019г. е, че по данни
на НАП, декларираният от дружеството адрес по чл. 8 от ДОПК съответства на
адреса, на който се намира собственият на К.Р. недвижим имот и други
адреси не са посочени. От това не
следва, че жалбоподателят е отдал под наем недвижимия имот за периодите,
извън договора за наем и че е получавал доходи от наем, които са останали
недекларирани. Последното се подкрепя и от справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, в която
дружеството е посочило, че са изплатени суми за наем само за 2016г. и 2018г..
Поради това напълно законосъобразно с решението директора на ОДОП е изменил
ревизионния акт, за 2014г., 2015г. и 2019г., в частта за установени недекларирани
доходи от наем от „***“ЕООД. Съгласно
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа
се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна
ставка 10 на сто. Годишната данъчна основа е 58 128.68 лв. и данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в
размер на 5812.87лв. Съответно правилно с решението на
директора на ОДОП е изменен ревизионния акт от 5920.87лв. на 5812.87лв. и
правилно съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е
начислена лихва в размер на 3258.04лв., към 06.11.2020г..
За 2015г. не е подавана ГДД. Наличните
парични средства в брой към 01.01.2015 г. са в размер на 0.00 лв., а налични
парични средства по банка са взети началните и крайните салда по банковите сметки
към 01.01.2015 г. и 31.12.2015 г., като видно от представените банкови
извлечения същите са в размери на 22788.00 лв. и на 47241.14 лв. Жалбоподателят
е декларирал, че има налични парични средства в брой към 01.01.2015 г. в размер
на 178775.00 лв. и към 31.12.2015 г. в размер на 107 670.00 лв., но пред
данъчния орган, както и пред съда не са представени никакви доказателства за
произход на тази наличност. Поради това напълно законосъобразно тази сума не е
взета предвид. Съобразени са
постъпленията от дохода по договор за управление и контрол, който съгласно
служебна бележка са в размер на 2774.95лв., начислените лихви по банковите
сметките в „***“АД и „***“АД в размер на 37.61лв.. Отчетено е в приходната част
върнати парични средства от „***“ЕООД в размер на 5000лв., счетоводно посочени
в сметка 501 и е формирана приходна част в общ размер на 7812.56лв.. В
разходната част правилно са намерили отражение-разходите по фактурите издадени
от доставчици на обществени услуги в размер на 2052.30лв., на платени такси и
комисиионни за обслужваните банкови сметка в „***“АД и „***“АД в размер на 45.80лв.,
заплатените данъци и такси в размер на 109.78лв., други разходи по ИС на на НАП
в размер на 111.18лв. В разходната част
е отразена и сума в размер на 36000.00лв., представляваща дадени парични
средства на „***“ЕООД, за което липсват доказателства на какво основание са
предоставяни и договаряни ли са основания за връщане. Последната сума е
счетоводно отчетена от дружеството, видно от хронологичен дневник К-т сметка
4891 и посочена в банково извлечение. Разходната част е в размер на 38 273.26лв.
Налице е отрицателно салдо с превишение на разходите
спрямо доходите в размер на 54 913.77лв. Т.е. установен е недостиг на парични
средства, представляващи доходи от други източници, които доходи не са
декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и че разходите надвишават размера
на доказаните приходи. По същината си това са данни за укрити приходи или
доходи, които правилно са били обложени. С оглед на това е определена обща
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 55 993.77 лв. за 2015г., формирана от горепосочената сума и от констатиран
недеклариран доход от наем от „***“ ЕООД в размер на 1 080.00 лв., приет като
доход от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. С оглед изложените мотиви по
отношение на договорът за наем в данъчна 2014г. се следва, че неправилно тази
сума е посочена в общата годишна данъчна основа за 2015г. Поради това и съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя като общата
годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Годишната данъчна основа е 54
913.77лв. и данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 5 491.38лв. Съответно правилно с решението на
директора на ОДОП е изменен ревизионния акт от 5 599.38лв. на 5 491.38лв. и
правилно съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е
начислена лихва в размер на 2 009.02лв., към 06.11.2020г..
За 2016г. е подадена ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ с приложение № 1 и приложение № 4 с данък върху общата годишна данъчна
основа 450.91лв.. Наличните парични средства в брой към 01.01.2016 г. са в
размер на 0.00 лв., а налични парични средства по банка са взети началните и
крайните салда по банковите сметки към 01.01.2016 г. и 31.12.2016 г., като
видно от представените банкови извлечения същите са в размери на 47 241.14 лв.
и на 60 643.15 лв. Жалбоподателят е декларирал, че има налични парични средства
в брой към 01.01.2016 г. в размер на 107 670.00 лв. и към 31.12.2016 г. в
размер на 50 300.00 лв., но пред данъчния орган, както и пред съда не са
представени никакви доказателства за произход на тази наличност. Поради това
напълно законосъобразно тези суми не са взети предвид поради липса на
доказателства за произход на средствата.
Съобразени са постъпленията от дохода по договор за управление и
контрол, който съгласно служебна бележка са в размер на 2 996.22лв.,
начислените лихви по банковите сметките в „***“АД и „***“АД в размер на 346.14лв..
Отчетено е в приходната част получен приход от наем от „***“ЕООД в размер на 972.00лв.
и е формирана приходна част в общ размер на 4 314.36лв.. В разходната част
правилно са намерили отражение-разходите по фактурите издадени от доставчици на
обществени услуги в размер на 1 748.81лв., на платени такси и комисиионни за
обслужваните банкови сметка в „***“АД в размер на 67.83лв., заплатените данъци
и такси в размер на 331.31лв., други разходи по ИС на на НАП в размер на 92.77лв. В разходната част е отразена и сума в размер
на 45 000.00лв., представляваща дадени парични средства на „***“ЕООД.
Последната сума е счетоводно отчетена от дружеството, видно от хронологичен
дневник К-т сметка 4891. Разходната част е в размер на 47 147.95лв. Налице е превишение на разходите спрямо доходите в
размер на 56 235.60лв. Т.е. установен е недостиг на парични средства,
представляващи доходи от други източници, които доходи не са декларирани с подадената
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и е установено, че разходите надвишават размера
на доказаните приходи. По същината си това са данни за укрити приходи или
доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. С оглед на това е определена обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 56 235.60
лв. за 2016г.. Поради това и съгласно
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа
се определя като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна
ставка 10 на сто. Годишната данъчна основа е 56 235.60 лв. и данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 5 623.56лв. Съответно правилно с ревизионния акт е
установен размерът на дължимия данък за 2016г. и правилно съгласно чл. 67, ал.
4 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е начислена лихва в размер на
2009.02лв., към 06.11.2020г..
За 2017г. не е подавана ГДД по ЗДДФЛ. От доказателствата по делото е видно,
че наличните парични средства в брой към 01.01.2017г. са в размер на 0.00 лв.,
а налични парични средства по банка са взети началните и крайните салда по
банковите сметки към 01.01.2017г. и 31.12.2017г., като видно от представените
банкови извлечения същите са в размери на 60 643.15 лв. и на 90 885.79 лв.
Жалбоподателят е декларирал, че има налични парични средства в брой към
01.01.2017 г. в размер на 50 300.00 лв. и към 31.12.2017 г. в размер на 33
270.00 лв., но пред данъчния орган, както и пред съда не са представени никакви
доказателства за произход на тази наличност. Поради това напълно
законосъобразно тези суми не са взети предвид, липсата на доказателства, които
да се проверят. Съобразени са
постъпленията от дохода по договор за управление и контрол, който съгласно
служебна бележка са в размер на 3 089.89лв., постъпленията от аренда на
земеделска земя в размер на 526.20лв., доходът от продажба на недвижим имот,
находящ се в гр. П.***, ул. „***“ бл. ***, ап. ***, вх. „***“, обективиран в
нотариален акт № 121 от 19.07.2017г. в
размер на 28 000.00лв., начислените
лихви по банковите сметките в „***“АД и „***“АД в размер на 163.96лв.. Отчетено
е в приходната част също така постъпили по сметката му в „***“АД суми в размер
на 24 000.00лв. „предоставени средства за подпомагане на текущи разходи“ от
дъщеря му А.Д.***. Установено е, че Д.*** е разполагала с възможност да предостави сума в този размер. Следователно
тази сума е намерила правилно отражение в приходната част. От „***“ЕООД на
31.12.2017г. са преведени суми в общ размер на 15 000.00лв. с отбелязване
„върната сума на собственик“, осчетоводени в сметка 501. Тези постъпления са
доказани и въз основа на тях приходна част в общ размер на 70 780.05лв.. В
разходната част правилно са намерили отражение-разходите по фактурите издадени
от доставчици на обществени услуги в размер на 1903.75лв., на платени такси и
комисиионни за обслужваните банкови сметка в „***“АД в размер на 52.00лв., платени
суми чрез ПОС-терминал в размер на 184.30лв., заплатените данъци и такси в
размер на 222.94лв., други разходи по ИС на на НАП в размер на 178.30лв. В разходната част са намерили правилно
отражение суми в размер на 39 000.00лв., на 21 000.00лв. и на
46 000.00лв., представляващи дадени парични средства на „***“ЕООД, видно
от банковите извлечения. В разходната част е намерило и правилно отражение
сумата от 15 000.00лв., за която ревизиращото лице е посочило, че е за извършен
ремонт на недвижим имот. Тази сума, видно от сметката на ревизираното лице в „***“
е наредена и преведена на 30.10.2017г.. С оглед на така доказаните разходи в разходната част за 2017г. са в размер на 123 362.99лв.
Налице е отрицателно салдо с превишение на разходите
спрямо доходите в размер на 82 825.58лв.. Т.е. разходите превишават
доказаните приходи. Установен е недостиг
на парични средства, представляващи доходи от други източници, които доходи не
са декларирани с подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и е установено, че
разходите надвишават размера на доказаните приходи. По същината си това са
данни за укрити приходи или доходи по смисъла на чл. 122,
ал. 1, т. 7 от ДОПК. С оглед на това е определена обща
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 82 825.58лв. за 2017г.. Поради това и съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя като общата
годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Годишната данъчна основа е 82 825.58лв.
и данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 8 282.56лв. Съответно правилно с ревизионния акт е
установен размерът на дължимия данък за 2017г. и правилно съгласно чл. 67, ал.
4 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е начислена лихва в размер на 2 119.12лв.,
към 06.11.2020г..
За 2018г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с която са декларирани доходи по
Приложение №1 и по Приложение № 4-
доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или
имущество. Данъкът върху общата годишна данъчна основа е 899.01лв. От
доказателствата по делото се установява, че наличните парични средства в брой към
01.01.2018г. са в размер на 0.00 лв., а налични парични средства по банка са
взети началните и крайните салда по банковите сметки към 01.01.2018г. и
31.12.2018г., като видно от представените банкови извлечения същите са в
размери на 90 885.79 лв. и на 91 154.72 лв. Жалбоподателят е декларирал, че има
налични парични средства в брой към 01.01.2018г. в размер на 33 270.00 лв. и
към 31.12.2018 г. в размер на 2 400.00 лв., но пред данъчния орган, както и
пред съда не са представени никакви доказателства за произход на тази
наличност. Поради това напълно законосъобразно тези суми не са взети предвид,
тъй като липсват ангажирани доказателства, които да се проверят в хода на
производството. В случая са съобразени постъпленията от доходът по договор за
управление и контрол, който съгласно служебна бележка са в размер на 6 147.09лв.,
постъпленията от аренда на земеделска земя в размер на 131.20лв., начислените лихви по банковите сметките в „***“АД
и „***“АД в размер на 36.44лв.. Отчетено е в приходната част също така
постъпили по сметката му в „***“АД върнати суми от „***“ЕООД в размер на 10 000.00лв.,
видно от банково извлечение и отразяване в хронологичен дневник. Взет е предвид
и получения доход и съответно деклариран такъв от договор за наем, изплатен от
„***“ЕООД в размер на 1944.00лв. Тези постъпления са доказани и въз основа на
тях приходна част е в общ размер на 18 258.73лв.. В разходната част
правилно са намерили отражение-разходите по фактурите издадени от доставчици на
обществени услуги в размер на 2 286.98лв., на платени такси и комисионни за
обслужваните банкови сметка в „***“АД и „***“АД в размер на 33.24лв., платени
суми чрез ПОС терминал в размер на 35.78лв.,
платени данъци и такси в размер на 326.25лв., заплатени суми към „***“ЕАД в размер на 1.40лв., други разходи по ИС на
на НАП в размер на 450.50лв. В този
данъчен период ревизираното лице е придобило товарен автомобил „Мерцедес Атего“,
с рег. ***, съгласно договор за покупко-продажба на МПС на стойност 1000.00лв.
и ремарке на товарен автомобил „***“ на стойност 10000.00лв. Видно от част І-ра
на СР на МПС, К.Р. е вписан за собственик на процесните МПС-та и съответно
същите ги е декларирал с декларация по чл. 54 от ЗМДТ. Съответно в разходната част е намерила
правилно отражение сума в размер на 11000.00лв..
В разходната част са включени суми в общ размер на 17 000.00лв., представляващи
дадени парични средства на „***“ЕООД, видно от банковите извлечения и
хронологичен дневник за тази година, представен от дружеството. В полза на ***
Р. /бившата му съпруга/ е превел сума в размер на 19 000.00лв., представляваща
нейн дял от продажбата на недвижимия имот, на ул. „***“, който е бил в режим на
СИО. С оглед на това тази сума е намерила правилно отражение в разходната част.
Доказаните разходи за 2018г., обективирани в разходната част са в размер на 28 563.73лв.
Налице е отрицателно салдо с превишение на разходите спрямо доходите в
размер на 10 573.93лв. и е установен недостиг на парични средства,
представляващи доходи от други източници, които доходи не са декларирани в
подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и е установено, че разходите
надвишават размера на доказаните приходи. По същината си това са данни за
укрити приходи или доходи. С оглед на това е определена обща
годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 10 573.93лв. за 2018г.. Поради това и съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя като общата
годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Годишната данъчна основа е 10 573.93лв.
и данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 1 057.90лв. Съответно правилно с ревизионния акт е
установен размерът на дължимия данък за 2018г. и правилно съгласно чл. 67, ал.
4 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е начислена лихва в размер на 163.40лв.,
към 06.11.2020г..
За 2019г. не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. От
доказателствата по делото се установява, че наличните парични средства в брой към
01.01.2019 г. са в размер на 0.00 лв., а налични парични средства по банка са
взети началните и крайните салда по банковите сметки към 01.01.2019г. и
31.12.2019г., като видно от представените банкови извлечения същите са в
размери на 91 154.72 лв. и на 90 455.30 лв. Жалбоподателят е декларирал, че има
налични парични средства в брой към 01.01.2019г. в размер на 2 400.00 лв. и към
31.12.2018 г. в размер на 7 500.00 лв., но пред данъчния орган, както и пред
съда не са представени никакви доказателства за произход на тази наличност. Поради
това напълно законосъобразно тези суми не са взети предвид, тъй като липсват
доказателства, които да се проверят в хода на производството. В случая са
съобразени постъпленията от дохода по договор за управление и контрол, който
съгласно служебна бележка са в размер на 6 425.12лв., постъпленията от аренда
на земеделска земя в размер на 1 124.15лв.,
начислените лихви по банковите сметките в „***“АД и „***“АД в размер на
18.55лв.. Тези постъпления са доказани и въз основа на тях приходна част е в
общ размер на 7 567.82лв.. В разходната част правилно са намерили
отражение-разходите по фактурите издадени от доставчици на обществени услуги в
размер на 1621.54лв., на платени такси и комисионни за обслужваните банкови
сметка в „***“АД и „***“АД в размер на 29.47лв., платени суми чрез ПОС
терминал в размер на 5748.21лв., платени
данъци и такси в размер на 1160.82лв., заплатени суми към „***“ЕАД в размер на 6.90лв., други разходи по ИС на
НАП в размер на 166.95лв. С оглед на това
посочените суми са намерили правилно отражение в разходната част за 2019г. в
общ размер на 8 733.89лв.. Доказаните постъпления за 2019г. в приходната част
са в размер на 7 567.82лв. Следователно е налице отрицателно
салдо превишение на разходите спрямо доходите в размер на 466.65лв. и е
установен недостиг на парични средства, представляващи доходи от други
източници, които доходи не са декларирани с подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ,
както и е установено, че разходите надвишават размера на доказаните приходи. По
същината си това са данни за укрити приходи или доходи. В общата годишна
данъчна основа е включена и сума в размер на 1080.00лв. представляваща доход от
наем. С оглед на това е определена обща годишна данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 1 546.65лв. По отношение на недеклариран доход
от наем от „***“ ЕООД в размер на 1 080.00 лв., приет като доход от други
източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ се приема, че същите незаконосъобразно са
включени в общата годишна данъчна основа, тъй като договорът за наем е със срок
до 31.12.2018г. и няма данни да е продължен. Успоредно с това от
доказателствата по делото е видно, че дружеството „***“ЕООД е изплатило суми за
наем само за 2016г. и 2018г.. Не са налице основания, въз основа на които да се
приеме, че тези суми са получени от ревизираното лице. Въз основа на това тези
суми не следва да участват при формиране на общата данъчна основа и е правилно
решението на директора на ОДОП, с което е изменен ревизиониня акт в тази му
част. Поради това и съгласно чл. 48, ал.
1 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя
като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на
сто. Годишната данъчна основа е 466.65лв.
и данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е в размер на 46.66лв. Съответно правилно с решението на
директора на ОДОП е изменен ревизионния акт от 1 546.65лв. на 46.67лв. и
правилно съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ е
начислена лихва в размер на 2.46лв., към 06.11.2020г..
Въз основа на изложеното, съдът намира, че от събраните доказателства,
органът по приходите обосновано е приел, че е налице превишение на разходите
над доходите за всички ревизирани данъчни години. Този извод е изведен в
резултат на обективен анализ на събраните в ревизионното производство
доказателства относно доходите и извършените разходи, като тези доказателства
са предоставени от ревизираното лице и от други контролни органи. Установено е
превишение на извършените разходи спрямо размера на декларираните от
жалбоподателя и установените в хода на ревизията постъпления, т. е. установени
са обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът приема, че с ревизионния акт обосновано е
прието, че извършените от жалбоподателя разходи превишават реализираните от същия
доходи, поради което и предвид разпоредбата на чл. 123
от ДОПК, по силата на закона се презюмира реализиран доход, подлежащ на
облагане. Съгласно разпоредбата на чл. 123
от ДОПК, несъответствието в имущественото състояние на ревизираното лице се
приема за подлежаща на облагане данъчна основа в следните две хипотези: 1/
когато стойността на имуществото на лицето явно и съществено превишава размера
на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране, получени от него; 2/ направените разходи от
лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3 б. "а" от ДР явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства. Видно от
изготвените от органите по приходите "баланси", обложените за
процесния период суми са формирани след извършена съпоставка на наличните към 1
януари на всяка ревизирана година парични средства в брой и по банкова сметка, ***.
12, на всяка ревизирана година салда по банковите му сметки. Извършената от
органите по приходите съпоставка кореспондира и с двете хипотези на чл. 123
от ДОПК. Методиката, която се е използвала към момента на издаване на РА от
органите по приходите за извършване ревизии на физически лица е в съответствие
с чл.
123 от ДОПК. Според методиката, наличността на средствата се изчислява като
от наличните парични средства в брой и по банкови сметки колона 2 /к2/ се
прибавят всички останали приходи /к3/, като от тях се извадят разходите /к4/ и
паричните средства в края на периода /к5/, т. е. к2 + к3 – к4 – к5. Този метод е
в съответствие с чл.
123 от ДОПК и той следва да се използва при определяне на данъчните
задължения /в тази връзка решение по АД № 3902/2017г., АД № 13587/2017 г., АД №
9294/2018 г. и АД
№ 461/2020 г. по
описа на ВАС/. Предвид събраните в хода на ревизията доказателства за целите на
извършваната ревизия – определяне на основа за облагане с данък върху дохода по
ЗДДФЛ и въз основа на коректно направената съпоставка между направените разходи
и получените доходи, органът по приходите правилно е приел, че е налице
отрицателно салдо ревизираните 2014г.,
2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.
С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации описани
по-горе, обосновано органите на приходната администрация са приели, че в случая
е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.
122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, с оглед констатацията, че разходите на жалбоподателя
превишават получените от него доходи през ревизираните години. Само това е
достатъчно, за да се направи извод за наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 от ДОПК и съответно ревизията напълно законосъобразно е извършена
по реда, предвиден в този нормативен текст.
Именно несъответствието на декларираните и получените приходи и източници
на формиране на собствения капитал на ревизираното лице с имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период и наличието на данни за укрити
приходи/доходи, установени в хода на проведеното ревизионно производство, е
наложило необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна
ревизия, предвиден в чл. 122
и сл. ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не
може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Казано
с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните
правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите,
възведени в нормата на чл.
122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените
в закона обстоятелства, които са относими към конкретния ревизиран данъчен
субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни,
които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало
при нормално развитие на правоотношението.
Както вече се посочи, в хода на съдебното производство не се ангажираха други
доказателства за наличието на доходи, респ. разходи, които да не са били взети
предвид от органите по приходите, които да доведат до други изводи.
С оглед на всичко изложено, съдът приема възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, а РА за законосъобразен в частта, в която са установени
задължения за ДДФЛ за 2016г. в размер на 5623.56лв. и лихва в размер на 2009.02лв.;
за 2017г. в размер на 8282.56лв. и лихва в размер на 2119.12лв.; за 2018г. в размер на 1057.90лв. и лихва в
размер на 163.40лв., начислени към 06.11.2020г. и съответно е правилно
решението на директор на ОДОП-С.*** да измени ревизиониня акт за 2014г., 2015г.
и 2019г. и съответно да определи задължения
по ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 5812.87лв. и лихва в размер на 3258.04лв.,
за 2015г. в размер на 5491.38лв. и лихва в размер на 2518.71лв. и за 2019г. в размер
на 46.67лв. и лихва в размер на 2.46лв.,
начислени към 06.11.2020г..
По изложените съображения, обжалваният административен акт се явява
обоснован и законосъобразен. Крайният извод е, че жалбата е неоснователна и
като такава ще следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора ответника има право на разноски. Същите са
своевременно заявени. Жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответника по
делото съдебни разноски в размер на 1621, 57лв., представляващи юрисконсулско
възнаграждение, определено по чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен
съд-П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Р., с адрес ***
против Ревизионен акт № Р-22001420002290-091-001/06.11.2020г., издаден от Ф.Й.***
- началник сектор, възложил ревизията, и С.К.***- старши инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 134/25.01.2021г. на
директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - С.***,
относно установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 5623.56лв. и начислена лихва в размер на 2009.02лв., към 06.11.2020г.;
за 2017г. в размер на 8282.56лв. и начислена
лихва в размер на 2119.12лв. към 06.11.2020г., за 2018г. в размер на 1057.90лв.
и начислена лихва в размер на 163.40лв. към 06.11.2020г. и изменен с
решение № 134/25.01.2021г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно -
осигурителна практика" - С.*** и определен за данъчни периоди данък по ЗДДФЛ: за 2014г. в размер на 5812.87лв. и начислена лихва в размер на 3258.04лв. към 06.11.2020г.; за 2015г. в размер на 5491.38лв. и начислена лихва в размер на 2518.71лв. към 06.11.2020г. и за
данъчен период 2019г. в размер на 46.67лв. и начислена лихва
в размер на 2.46лв. към 06.11.2020г..
ОСЪЖДА К.П.Р., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – С.*** при ЦУ на НАП, съдебни разноски в
размер на 1621,57лв. /хиляда шестстотин двадесет и един лев и петдесет и седем стотинки/,
представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ:/П/