Определение по дело №245/2019 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 29.05.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

             ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 245 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр.  чл. 121 от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на А.С.З., подадена чрез пълномощник адв. Й. - Т., срещу определение от 14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 890/2018 г. на К.ски районен съд, с което е оставено без уважение направеното от жалбоподателката – ответник по делото възражение за местна неподсъдност на делото.

В жалбата се сочи, че предявеният иск е подсъден на Софийски районен съд, в района на който е адресът на ответницата А. З., и където е открито наследството, включващо и движими вещи. Излага се довод, че не се касае за делба на наследство, а на обикновена съсобственост и поради това, че в тази съсобственост за включени и движими вещи, находящи се в гр. София, искът за делба следва а бъде разгледа от Софийски районен съд, където е и адреса на жалбоподателката.

В писмения си отговор ответниците по жалбата П.В.П. и Р.С.П., чрез пълномощника им адв. К., оспорват жалбата с искане обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийски окръжен съд, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение, намира за установено следното :

 Производството по гр.д. № 890/2018 г. на К.ски районен съд е образувано по предявен от П.В.П. и Р.С.П. срещу А.С.З. иск за делба на недвижими имот, находящ се в с. Д., община К., съставляващ УПИ І  - 426 от кв. 6 по плана на с. Д., заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, както и на намиращите се в този имот движими вещи, описани по вид и брой с последваща уточнителна молба. Ищците твърдят, че с ответницата са съсобственици на описания недвижим имот и движимите вещи на основание наследяване от С. Е. П., починал на 04.03.2017 г.

С представения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата оспорва исковете. С отговора е направено възражение за местна неподсъдност на спора с довод, че искът е подсъден на Софийски районен съд,  района на който е адресът на ответницата, и където е открито наследството, включващо и движими вещи.

Видно е от представеното с исковата молба удостоверение за наследници на С. Е. П., същият е починал на 04.03.2017 г. и негови наследници по закон са страните по делото. Видно е от изискания от съда акт за смърт на С. Е. П., че същият към момента на смъртта си е имал постоянен адрес ***.

За да постанови обжалваното определение, с което е отхвърлено направеното от ответницата възражение за местна неподсъдност на делото пред К.ски районен съд, първоинстанционният съд  е приел, че с оглед мястото на откриване на наследството на общия наследодател С. Е. П. предвид разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ГПК, местно компетентен да разгледа предявения иск за делба е именно К.ски районен съд, а не Софийски районен съд.

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Ищцата основава предявения от нея иск за делба на процесните недвижим имот и движими вещи на възникнала по наследяване от общия на страните наследодател С. Е. П. съсобственост. След като твърдяната съсобственост се основава на наследяване, относно местната подсъдност на иска за делба важи правилото на чл. 110, ал. 1 от ГПК – искът се предявява в съда, в района на който е открито наследството. Съгласно чл.1 от ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. При обикновената съсобственост, която се основава на друг правопораждащ юридически факт, различен от наследяването, местната подсъдност се определя от местонахождението на имота – чл. 109 от ГПК.

В случая с оглед твърденията на ищцата в исковата молба относно основанието за възникване на съсобственост между страните и установения с представени акт за смърт факт, че общият наследодател на страните С. Е. П. е имал последно местожителство ***, приложима за местната подсъдност на така предявения иск за делба е разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ГПК, с оглед на която местно компетентен е съдът, пред който искът е предявен, а именно К.ски районен съд, в района на който е населеното място по последното местожителство на наследодателя. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме от представените с исковата молба писмени доказателства, че е налице обикновена съсобственост между страните /което принципно е въпрос на преценка при решаване на спора по същество/, то с оглед местонахождението на делбения недвижи имот в с. Д., обл. Софийска, местно компетентен и в тази хипотеза е К.ския районен съд, пред който искът за делба е предявен, на основание разпоредбата на чл. 109 от ГПК.

С оглед на горното, законосъобразно К.ският районен съд е приел, че е местно компетентен да разгледа предявения иск за делба, поради което обжалваното определение, с което е отхвърлено направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на делото,  следва да бъде потвърдено.

 

С оглед  на горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.С.З. срещу определение от 14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 890/2018 г. на К.ски районен съд, с което е оставено без уважение направеното от А.С.З. възражение за местна неподсъдност на делото.

Определението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.