Решение по дело №692/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 156
Дата: 27 юли 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20212230200692
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Сливен , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230200692 по описа за 2021 година
при съдебен секретар НЕДЕЛИНА БОЖИЛОВА като разгледа
докладваното от председателя АНД № 692 по описа за 2021 год. за да се
произнесе съобрази:
Производството е по повод жалба от „ДЕЛУКСЕ“ ЕООД – гр. Сливен
представлявано от ИСМ. Х. ИСМ., против НП № 570574-F593035 от
23.04.2021 год., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр.
Бургас в ЦУ на НАП, с което на търговеца, за нарушение на чл.25, ал. 1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка чл. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева.
Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, като моли издаденото НП да бъде
1
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, изпраща представител, който счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 13.02.2021 г. в 12:10 часа служители на ТД на НАП посетили
търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - фризьорски салон
„ДЕЛУКСЕ“, находящ се в гр. Сливен, ул. „Братя Миладинови № 8,
стопанисван от „ДЕЛУКСЕ“ ЕООД, с ЕИК *********.
Актосъставителят С. извършил контролна покупка – подстригване на
стойност 8,00 лв. Плащането е извършено от него в брой с една банкнота от
10 лв. и прието от Х.Й.Г. с ЕГН *****, хигиенист в търговския обект, като е
върнато ресто от една монета от 2 лв., като за услугата не е бил издаден
фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан. В обекта е било
налично монтирано, въведено в експлоатация и работещо фискално
устройство, модел INCOTEX 181 KL-Q с ИН на ФУ: IN 030438 и ФП N№
54030438. След покупката проверяващите се легитимирали и продължили
проверката в обекта, като от фискалното устройство е бил отпечатан КЛЕН за
13.02.2021год. / Клен запис № 20 / от който е видно, че горепосочената
продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон .
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка Серия АА №
0051120/13.02.2021 г., в който констатациите от проверката били подробно
описани. В същия протокол представител или упълномощено лице на
дружеството бил поканен за съставяне на АУАН.
На 22.02.2021 г., за констатираното при проверката на дружеството бил
съставен АУАН, за това че при извършена на 13.02.2021 год. проверка в
търговски обект – фризьорски салон „ДЕЛУКСЕ“, при извършване на
контролна покупка преди легитимация на ОП на подстригване на стойност
8,00 лв. не е бил издаден фискален касов бон. В съставения АУАН е отразено,
2
че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на съставеният АУАН е
издадено процесното НП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 500,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин, че „Делуксе“ ЕООД – гр. Сливен е
допуснало нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредбата независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3,
ал. 1. За извършената от проверяващия покупка, платена в брой, не е бил
издаден фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че нарушението не е доказано от страна на АНО, чието
задължение е да докаже констатациите по съставения АУАН. Напротив и
актосъставителят и свид. И. са категорични, че за ползвана от
актосъставителя услуга – подстригване и заплащане на сумата от 8,00 лева в
брой, не е бил издаден касов бон. Не са налице разминавания в показанията
на двамата по отношение на нито един от установените факти. Свид. И.
заявява, че не собственикът а другото лице е подстригало актосъставителя, но
по отношение на този факт не е налице соченото от процесуалния
представител на жалбоподателя разминаване, тъй като в показанията си
актосъставителят не е уточнявал кой го е подстригал и никъде в тези
3
показания не са налице твърдения, че това е бил собственика.
Показанията на водените от жалбоподателя свидетели не разколебават
изводите на съда за допуснато нарушение. Свид. Георгиев – хигиенист в
обекта твърди, че не е видял мъжът да се подстригва, което не изключва това
да се е случило без той да го е видял. Още повече, че в салона е имало и други
хора /това не се отрича и от свидетелите на жалбоподателя/. Свид. Османов
трудно разбираше и говореше на български език и това, което е отразено в
протокола е по-скоро опит на съда и секретаря да пресъздават това което
искаше да отговори на задаваните от страна на адв. Д. въпроси. Поради това
и процесуалният представител на възз. страна се отказа от задаването на
въпроси, а съдът прие, че на неговите показания не може да се даде вяра. Все
пак и двамата заявяват, че актосъставителят е платил на свид. Г. /т.е.
плащането е установено безспорно/ и за това плащане в брой не е бил издаден
касов бон.
Съдът намира за неоснователни доводите за прилагане на чл.28 от
ЗАНН. Нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата е от категорията на
формалните нарушения или т.нар. нарушения на просто извършване.
Характерно за тях е, че в техния състав не е посочен някакъв конкретен
вредоносен резултат и че същите се осъществяват със самия факт на
извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се
презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от
увреждане на обществени отношения.
Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на
акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа
на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е
описано допуснатото от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при
които е допуснато.
Размерът на наложеното наказание е в рамките на законоустановения и
то в неговия минимален размер, поради което не може да бъде променен от
съда с настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на делото следва на ЦУ на НАП да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
4
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е
с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 570574-F593035 от 23.04.2021 год., издадено
от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Бургас в ЦУ на НАП, с
което на „Делуксе” ЕООД – гр. Сливен, ЕИК *********, представлявано от
ИСМ. Х. ИСМ., за нарушение на чл.25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, издадена от МФ, във връзка чл. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Делуксе“ ЕООД, представлявано от ИСМ. Х. ИСМ. да
заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от
80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5