О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 362
град Шумен, 04.08.2020 год.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова
в.ч.гр. дело № 226 по описа за 2020 година на
Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
413, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 3,
вр. чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от
"Профи кредит България" ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С..., действащо чрез процесуалния си представител юриск. Р.И.
срещу Разпореждане № 1162/12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 455/2020
г., по описа на РС – Н. п., в частта, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Б.Х.М. за сумата от 1760,40 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
В жалбата се навеждат твърдения, че районният съд не разполага с правомощията да преценява дали уговореното възнаграждение по
сключено между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги е нищожно,
поради нарушение на закона или добрите нрави. Жалбоподателят сочи, че сключването на споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги е опционално и не е условие за одобряване на кредита.
Релевира, че длъжникът се е ползвал от закупените допълнителни услуги, тъй като
е получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на потребителски
кредит. Предвид изложеното счита, че
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил заявлението в частта, в която се
претендира стойността на закупения пакет допълнителни услуги. Моли за отмяна на разпореждането в атакуваната част и за издаване
на заповед за изпълнение за претендираната
сума.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Съдът, като прецени
доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото
доказателства, приема следното:
Производството по ч. гр. дело № 455/2020 г. по описа на Районен съд – Н. п. е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.
410 от ГПК, подадено от "Профи кредит България" ЕООД. В
заявлението е направено искане за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника Б.Х.М., за следните суми: 3336,61 лева - главница по договор за
потребителски кредит № **********/ 18.01.2018 год; 657,95 лева – неплатено договорно възнаграждение,
дължимо за периода 11.06.2019 год. до 13.08.2019 год.; 1760,40 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 265,10 лева – разноски в заповедното производство.
С Разпореждане № 1162/12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 455/2020 г. по описа на Районен съд – Нови пазар съдът е отхвърлил искането на
заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК за сумата от
1760,40 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, за
горницата над присъдените 80,57 лева до пълния претендиран размер,
представляващи заплатена в заповедното производство държавна такса, както и за
горницата над 50 лева до пълния претендиран размер – юрисконсултско
възнаграждение. В останалата част заповедният съд е уважил искането.
Разпореждането се атакува от заявителя в
отхвърлителната част само досежно сумата от 1760,40 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
С новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ бр. 100 от
2019 г.), влязла в сила от 24.12.2019 год., законодателят задължи заповедния
съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя
произтича от потребителски договор, какъвто несъмнено е и настоящият случай.
Целта на новата императивна норма е да се предостави възможност на съда още на
фаза заповедно производство да осъществи защита на по-слабата страна в
договорните правоотношения – потребителя, а чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави
като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително
исково производство.
В мотивите си заповедният съд е приел, че в частта
относно възнаграждение в размер на 1760,40 лв. за закупен пакет за допълнителни услуги, заявлението противоречи на
закона – чл.
10а от ЗПК. Счел е, че тези
клаузи от договора са неравноправни, тъй
като предвиждат възнаграждение за услуги, свързани с усвояване и управление на
кредита. Отделно от това, заповедният съд
е посочил, че в случая не
се касае за реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, които да носят ползи за кредитополучателя, поради което да се налага
съответно заплащането на допълнително възнаграждение.
Действително, спрямо процесния договор за паричен
заем е приложим Законът
за потребителския кредит /ЗПК/. Настоящият съдебен състав намира изводите
на районния съд в атакуваната част за правилни, а частната
жалба по отношение на претенцията за възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги в размер на 1760,40 лв. за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно представеното към процесния договор
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, заплащането на
уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
На първо място, нито
една от посочените в споразумението „допълнителни услуги“ не предоставя на
потребителя преференции, които да обосновават изискването за
възнаграждение, което е в сравнително висок размер (2640,60 лева) предвид
стойността на предоставената в заем сума (4200 лева). По
отношение на услугата "приоритетно
разглеждане“ на
искането за отпускане на кредит, от която потребителят се е възползвал, е налице
изначална липса на яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита
в случай, че не бъде избран допълнителен
пакет. Отделно от това основно
задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената
парична сума, т.е. разглеждането и изплащането на кредита е дейност по
усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се
дължи допълнително възнаграждение. Представените като „допълнителни услуги“
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на
определен брой погасителни вноски и за смяна датата на падежа всъщност се
полагат на кредитополучателя по силата на закона, поради което поисканото
заплащане за тях е неоправдано.
На второ място, посочените в
споразумението допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК
допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски
кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугите, описани в
процесното Споразумение, имат характер на действия свързани с управлението на
кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси.
На
следващо място, с процесното споразумение е закупен пакет от допълнителни услуги
в общ размер на 2640,60 лева с
размер на вноската по него е 73,35 лева, като страните са се съгласили възнаграждението за този пакет да
бъде разсрочено за срока на ДПК на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на главницата. Това възнаграждение, обаче, не
може да се определя по този начин ан блок, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, които са за допълнителни услуги, трябва да са ясно и точно определени в
договора за кредит. В процесния случай не е посочен размерът на всяка една от допълнителните услуги,
поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Не на последно място следва да
се отбележи, че съгласно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги
се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля
на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или преференции за
кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 3 от
ЗЗП.
Предвид
гореизложеното, правилно и
законосъобразно заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата от 1760,40 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
С оглед изхода на спора, не се дължат разноски на
жалбоподателя.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 1162/12.06.2020 г. по ч.гр.д. № 455/2020 г., по описа на РС – Н. п., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя "Профи кредит България"
ЕООД, ЕИК: ... за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Б.Х.М., ЕГН: **********
за сумата от 1760,40 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
В останалата необжалвана част разпореждането е
влязло в законна сила.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.