№ 838
гр. Пловдив , 20.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330201338 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36-
0000091/18.01.2021г. на Началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на ЕМ. С. К., ЕГН ********** от гр.
******, обл. ******, е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000 лв. за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ, на
основание чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/.
По съображения, изложени в жалбата си и допълнително писмено
становище, жалбоподателят К. моли съда да отмени обжалваното НП като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив не
изпраща представител. В писмено становище, депозирано до съда, излага
доводи за потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на
жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар
до предвидения минимум.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.12.2020г., около 15:00ч. в гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул.“ Цар
Симеон“, на пътния банкет преди кръстовището с „Ягодовско шосе, св. Г. Д.
Д. – ****** към РД „АА” - Пловдив извършил проверка на документите на
жалбоподателя К.. Последният като водач на товорен автомобил „Мерцедес
Актрос” с рег. № ******, категория N3, и прикачено към него ремарке
„Шварцмюлер“ с рег. № ******, категория О4, и двете собственост на
„Тонибон-71” ЕООД, извършвал обществен превоз на товари за собствена
сметка /дървесен материал/ с превозен билет № 4856/00219/№
ЗМ8ZOC/21.12.2020г., заповед за извършвания превоз № 16/21.12.2020г. и
удостоверение на пътно превозно средство за обществен превоз на товари на
територията на Република България към лиценз № 10797. В хода на
проверката св. Д. установил, че жалбоподателят извършвал превоза без да
притежава карта за квалификация на водача, като след направена справка в
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ - София
контролните органи установили, че водачът никога не е притежавал такава.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №
255703/21.12.2020г. срещу Е.К., с който актосъставителят Д. квалифицирал
нарушението по чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ. Като
възражения водачът посочил, че притежава удостоверение за преминат курс
за квалификация, което било посочено и във възраженията, депозирани в
срока по чл.44 от ЗАНН. Те обаче били приети за неоснователни от
административнонаказващия орган, който въз основа на съставения АУАН
издадал обжалваното НП.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
актосъставителят Г. Д. Д., който потвърждава констатациите в АУАН, като в
допълнение сочи, че след проверка в базата данни е установил, че Е.К. никога
не е имал карта за квалификация, което било потвърдено и от самия водач.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като обективни, логични,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото -
АУАН с бланков № 255703/21.12.2020г., заповед № 16/21.12.2020г.,
удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на
товари № 107-001647/02.03.2017г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
2
от правна страна:
Законосъобразно и правилно е прието от административнонаказващия
орган, че в разглеждания случай, с оглед представените по преписката
безспорни доказателства, жалбоподателят виновно е осъществил състава на
административно нарушение по чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на
транспорта, съгласно която водачите на моторни превозни средства, за
управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E,
D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за
квалификация на водача.
От текста на §4 от ПЗР на цитираната наредба на МТ е видно, че тя е
издадена на основание чл.7б ал.5 и чл.7г ал.4 от Закона за автомобилните
превози и с нея се въвеждат изискванията на Директива 2003/59/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО)
№ 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на
Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ, L 226/2003 г.)
В разглеждания случай жалбоподателят К., като водач на товарен
автомобил от категория N3 и прикачено към него ремарке от категория О4,
притежаващ СУМПС от категория С, СЕ, към датата на проверката е
извършвал превоз на товари за собствена сметка без да притежава валидна
карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба №
41/04.08.2008г. на МТ, като такава същият никога не е притежавал, който
факт и самият той не оспорва. Това се потвърждава и от издадената на
13.01.2021г. карта за квалификация на водача, която е първата такава,
издадена на С.К.. Изложеното налага еднозначен извод у съда, че водачът не е
отговарял на изискването, посочено в разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба №
41/04.08.2008г. на МТ, а именно да извършва превоз на товари за собствена
сметка като притежава карта за квалификация на водача. В този смисъл съдът
споделя изцяло дадената правна квалификация от наказващия орган,
доколкото в случая непритежаването от водача на такава карта, субсумира
горепосочения административен състав на нарушение по чл.2 ал.1 от
наредбата.
3
Неоснователно е становището в жалбата, че представеното
удостоверение за професионална компетентност е достатъчно за
извършването на обществен превоз на товари, тъй като е доказателство за
притежаването на умения и познания, придобити чрез посещения на курсове
и полагане на изпит. Удостоверението за професионална компетентност е
само предпоставка за издаването на нормативноизискуемата карта за
квалификация на водача и няма същите удостоверителни функции като нея.
Изрично в чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ е посочено, че
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни
средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка,
трябва да притежават карта за квалификация на водача, като съгласно ал.2 на
същия текст такава се издава на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или
периодичното обучение на водача. Следователно единственият
нормативнопризнат документ за удостоверяване на професионална
компетентност е картата за квалификация на водача, а не удостоверението за
професионална компетентност, аргумент за което е и разпоредбата на чл.10
от Директива 2003/59/ЕО. Тази карта съдържа хармонизирания код на
Общността и отговаря на по-големи изисквания за сигурност с оглед на
важността на правата, които дава за пътната безопасност и равните условия
на конкуренция, поради което не може да бъде заместена от друг
удостоверителен документ. Удостоверението за професионална
компетентност е доказателство единствено и само за придобита начална
квалификация или преминато периодично обучение от водача и това изрично
е записано в самия образец на удостоверението съгласно приложение № 2 към
чл.2 ал.2 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ, поради което притежаването
му не е равнозначно на притежаването на карта за квалификация на водача.
Не се споделят и оплакванията, изложени в жалбата и писменото
становище, че е налице несъответствие между описаното нарушение и
приложената санкционна норма. С въведената законодателна промяна /ДВ
бр.17 от 2011г., изм. бр.60 от 2020г., в сила от 07.07.2020г./ е разширен
единствено предметният обхват на действие на санкционната разпоредба,
като е въведено и изискване за притежание на удостоверение за
осъществяване на обществен превоз на моторно превозно средство, като в
случая водачът е санкциониран за това, че не е притежавал документ, който
се изисква от подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на ЗАП, а
именно Наредба № 41/04.08.2008г. от МТ, както и от регламент на ЕО -
Директивна 2003/59, който текст съществува и след законодателните промени
4
на санкционната разпоредба.
Според настоящия състав случаят не може да бъде приет за маловажен.
По делото не са налице доказателства за изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. Следва да се има предвид и че курсът за
обучение на Е.К. за придобиване на професионална квалификация е бил още
през 2017г., видно от цитираното удостоверение № 107-00647/02.03.2017г., от
което става ясно, че жалбоподателят е бездействал с години и не е направил
постъпки за снабдяване с карта за квалификация на водача, като единствено
съставеният АУАН го е мотивирал да предприеме необходимите действия за
това. За важността на охраняваните обществени отношения и възможността
да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо нарушителите, се
съди от предвидения от законодателя твърде висок, респектиращ размер на
административното наказание. Идеята на законодателя при определяне на
този действително висок размер на глобата още при първо нарушение е да
въздейства възпиращо по отношение на нарушителите, като ги дисциплинира
да не допускат нарушения по ЗАП и подзаконовите актове, които регулират
значими обществени отношения, свързани освен с всичко друго също и с
живота и здравето на неограничен брой хора. Ето защо, преценката на
наказващия орган, че с поведението си жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ, което не
съставлява маловажен случай на административно нарушение, се явява
правилна. Осъществяването на обществен превоз на пътници изисква
водачите да отговарят на всички изисквания за квалификация. По тази
причина предвиденото наказание е във фиксиран размер, за да се отчете
значимостта на обществените отношения, които се охраняват. Необходимата
квалификация, на която трябва да отговарят водачите, се удостоверява с
предвидените за това документи, като за всеки вид от тях е предвидена
определена процедура и условия, при които могат да бъдат издадени. А и
липсата на карта за квалификация е формално нарушение, поради което с
оглед на конкретните фактически обстоятелства не е налице основание за
квалифициране на деянието като маловажно.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на наказателното постановление.
Предвид изхода от спора, искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява
5
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-
0000091/18.01.2021г. на Началник отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ - Пловдив, с което на ЕМ. С. К., ЕГН ********** от гр.
******, обл. ******, е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000 лв. за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ, на
основание чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6