Решение по дело №3295/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№1090/2.3.2020г.

 

Гр.Варна,02.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри състав, в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3295 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. чл.422, ал.1, вр. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД със сезиращата РС Варна искова молба с регистрационен вх.№ 15 528/28.2.2019 г., уточнена с писмена молба с вх.№ 23 475/1.4.2019г., с допълнително представени с молба от 24.4.2019 г. с вх.№ 30102/19 доказателства за доплатена държавна такса.

Ищцовата страна „А. Б.“ ЕАД (с предходно наименование „М.“ ЕАД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете на Съвета на Директорите А. Д.и М. М., чрез адвокат Д. Ц., преупълномощена от *, със съдебен адрес: * е предявила в срок специалния положителен установителен иск против ответника С.Р.Р., ЕГН *********** - чрез процесуален представител адвокат Й.А. ***, със съдебен адрес:*** с цена  на иска 2 369,04 лв. от които 2 168,22 лв. главница, 200,82 лв. законна лихва за забава,изчислена върху сумата от 1 321,52 лева за периода от 28.1.2017 г. до 21.12.2018г., законна лихва за забава върху размера на главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Исковата си молба и уточнителната дружеството ищец основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

Кредитора „А.Б.“ ЕАД, с предишно търговско наименование „М.“ ЕАД, ЕИК № *, сочи в исковата си молба, че упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 28.12.2018 г. депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 19295/2018 г. Районен съд Варна издал заповед за изпълнение, като осъдил С.Р.Р., ЕГН **********, да заплати на „А. Б.“ следните суми: 2 168,22 лева - главница; 200,82 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 321,52 лева за периода от 28.01.2017 г. до 21.12.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 48,38 лева - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна.

В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника С.Р.Р., ЕГН **********, било подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.Предвид горното, за ищцовото дружество, в качеството си на заявител, бил налице правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си, респ. влизане в сила на издадената от заповедния съд Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Ищцовата страна навежда твърденията, че между „А.Б.“ ЕАД и С.Р.Р. били сключени Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. и Договор № М5481817 от 23.12.2016 г.Посочените договори били с рамков характер и имали за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях били предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите.Номерата на горепосочените договори - М2681849 и М5481817, представлявали индивидуални клиентски номера и реферирали към услугите, които ползвал абонатът. Съгласно Общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. По тези клиентски номера се издавали и месечните сметки/фактури. Другият индивидуализиращ признак на абоната ,конкретизира ищцовата страна бил ID номер (Account ID), с който клиентът се въвеждал в системата на оператора. Под този ID номер се завеждали всички договори и приложения, сключени между страните.В настоящия случай, абонатът С.Р.Р. фигурирал в системата на ищцовото дружество под индивидуален абонатен номер (ID) *********. Във връзка с изложеното в предходната точка, към рамков Договор № *(М2681849) от 01.02.2011 г., се твърди от ищцовата страна в исковата молба, че бил подписан Договор за електронни съобщителни услуги от 10.01.2017 г. С Приложение №1 от страна на абоната била  избрана услугата домашен интернет (М.Нет). Стандартната месечна абонаментна такса за тази услуга възлизала на 19,99 лева (16,65 лева без ДДС). Към нея била уговорена отстъпка в размер на 25 %, или по-конкретно 5,00 лева (4,16 лева без ДДС). В тази връзка, промоционалната месечна абонаментна такса възлизала на 14,99 лева (12,49 лева без ДДС). Съгласно чл. 6.2.1 от съответното Приложение № 1, срокът на ползване на услугата бил 24 месеца, считано от датата на активиране на услугата и същият изтичал на 17.01.2017 г.Изрично е подчертано в обстоятелствената част на исковата молба, че за предоставяне на услугата фиксиран интернет се прилагали ОУ действащи между „М.“ ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена  електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни (Общи условия за взаимоотношения между „М.“ ЕАД и потребителите на достъп до интернет). Съгласно т.47 от същите, релевира ищцовата страна потребителят бил длъжен да върне предоставеното му оборудване в седемдневен срок от Прекратяване на Договора за услуги. Видно било от чл. 6.3.4 от Приложение № 1 от 10.01.2017 г. за съответния пакет от услуги,че при прекратяване на договора същото следвало да се върне в пълна комплектност и изправност. В противен случай се дължала неустойка за невърнатото устройство, съгласно действащия ценоразпис на мобилния оператор.

На следващо място,твърди в исковата си молба ищцовото дружество, към горепосочения рамков Договор № *(М5481817) от 23.12.2016 г. било подписано Приложение № 1 от 23.12.2016 г., с което бил избран тарифен план за телефонен номер **********. С него била определена месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева (19,99 лева без ДДС) с уговорена отстъпка от 25% за срока на договора, или по-конкретно 6,00 лева (5,00 лева без ДДС). Съгласно чл. 6.2.1 от съответното Приложение №1, срокът на ползване на услугите бил 24 месеца, поради което същият изтичал на 23.12.2018 г. Първата издадена фактура за този телефонен номер , се сочи в исковата молба, че била с номер ********* от 12.01.2017 г. Тъй като периодът на фактуриране бил от 09.12.2016 г. до 08.01.2017 г., видно било, че от датата на сключване на договора и активиране на услугата - 23.12.2016 г. до края на периода -08.01.2017 г., услугата била ползвана, поради което и била начислена част от месечната такса за съответните дни. Освен това към нея  била добавена и месечната такса за следващия отчетен период, тъй като съгласно т.22.2 от Общите условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, месечната абонаментна такса се предплащала ежемесечно. В тази връзка в посочената фактура били начислени 2 бр. месечни такси в размер на 30,95 лв. без ДДС, като било съобразено времето на ползване на услугата в първия отчетен период. Освен това била начислена и такса за активиране на услугата в размер на 9,90 лева (8,25 лева без ДДС), съгласно действащия Ценоразпис за процесния период. Към посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г. По силата на този договор, продавачът – „А. Б.“, прехвърлял на купувача - С.Р.Р., правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължавал да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно условията и сроковете по договора. Договорът бил подписан за срок от 23 месеца (чл. 11 от Договора), като били уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски. Всяка вноска била в размер на 49,98 лв. Първоначалната вноска била платима при подписването на договора, а всяка следваща била описана в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.

Предмет на същия договор, сочи ищцовата страна бил Апарат *. По отношение на горепосочения рамков договор били начислени и други такси, съгласно действащия Ценоразпис на Оператора, отразени в представените фактури, като такава била и таксата уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49 лева (1,24 лева без ДДС).Отделно от изложеното по-горе, ищцовата страна заявява в исковата си молба, че за неуредените в индивидуалния договор въпроси, следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които ОУ имали задължителна сила за абонатите (удостоверeно чрез подпис на абоната под договора за услуги, съгласно т. 6 от Общите условия). Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищцовото дружество А. Б.,твърди, че издавало ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче, последният не изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите.

В настоящия случай били налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 1 321,52 лв., разпределени както следва:

По Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. - по фактури за периода от 01.06.2017 г. до 01.09.2017 г. /приложени като доказателство към исковата молба/.;

По Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. - по фактури за периода от 01.06.2017 г. до 01.09.2017 г., приложени като доказателство към исковата молба:

ТАБЛИЦА 1

Фактура №:	Договор:	Дата на издаване:	Падеж:	Стойност:
*********	М2681849 от 01.02.2011 г.	01.06.2017	16.06.2017	14,99 лв.
*********	М2681849 от 01.02.2011 г.	05.07.2017	20.07.2017	14,99 лв.
*********	М2681849 от 01.02.2011 г.	01.08.2017	16.08.2017	14,99 лв.
*********	М2681849 от 01.02.2011 г.	01.09.2017	16.09.2017	11,61 лв. -остатък по фактура
Общо:				56,58 лв.

По Договор № М5481817 от 23.12.2016 г. - по фактури за периода от 12.01.2017 г. до 12.07.2017 г., приложени като доказателство към исковата молба: ТАБЛИЦА 2 :

Фактура №:	Договор:	Дата на издаване:	Падеж:	Стойност:
*********	М5481817от 23.12.2016 г.	12.01.2017	27.01.2017	37,75 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	12.01.2017	27.01.2017	49,98 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	13.02.2017	28.02.2017	19,48 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	13.02.2017	28.02.2017	49,98 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	13.03.2017	28.03.2017	17,99 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	13.03.2017	28.03.2017	49,98 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	11.04.2017	26.04.2017	17,99 лв.
*********	М5481817от 23.12.2016 г.	11.04.2017	26.04.2017	49,98 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	12.05.2017	27.05.2017	17,99 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	12.05.2017	27.05.2017	49,98 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	12.06.2017	27.06.2017	4,20 лв. -остатък по фактура
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	12.06.2017	27.06.2017	49,98 лв.
*********	М5481817 от 23.12.2016 г.	12.07.2017	27.07.2017	849,66 лв.
Общо:				1 264,94 лв.

Горепосочените задължения по издадените фактури /посочеви в табличен вид – в Таблица 1 и Таблица 2, заявява ищцовата страна били станали изискуеми, тъй като съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. На следващо място се сочи в исковата молба, че издадените от „А. Б.“ фактури относно задълженията на потребителя за процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от Общите условия, според която точка от ОУ, месечните сметки на Потребителя можело да бъдат оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване на фактурата, каквото оспорване в случая не било налице. Гореизложеното според „А. Б. „ водело до извод, че същото дружество изпълнило задължението си по горепосочените договори, поради което възниквало и задължението на потребителя за заплащане от негова страна на получените услуги.

По отношение на договора за продажба на изплащане, подчетара ищовото дружество в исковата си молба, че следвало да се има предвид, че същият се прекратявал при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача. В настоящия случай била налице тази хипотеза и всички суми, дължими до края на срока на гореописания договор за продажба на изплащане ставали изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми (в случая това била Фактура № ********* от 12.07.2017 г. за Договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г.) и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок /съгл. чл. 12.3. от Договора за продажба на изплащане/. Договорът се считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало задължението на купувача за плащане на дължимите суми.Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги и приложенията към тях, релевира дружество „А. Б.“, били прекратени едностранно от страна на „А. Б.“, съгласно т.40.ж, във връзка с т.54.1 от Общите условия. В тази връзка била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, като били съобразени правилата, описани в съдебната спогодба, подписана между КЗП и „М. „ ЕАД по гр.д. 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд, документирана в протокол от 21.04.2016 г., приложен към исковата молба. В тази връзка били начислени неустойки за оставащите месечни такси за съответните услуги, както следва: 49,95 лв. (3 месечни вноски х 16,65 лв.) - за предоставена интернет услуга по Приложение № 1 от 10.01.2017 г. към рамков Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. по сметка № ********* от 21.09.2017 г.; 59,97 лв. (3 месечни вноски х 19,99 лв.) - за предоставена мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 23.12.2016 г. към рамков Договор № М5481817 от 23.12.2016 г. по сметка № ********* от 16.06.2017 г. При предсрочното прекратяване на договора по вина на Абоната, твърди още „А. Б.“, се дължало и възстановяване и на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и част от пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. В тази връзка били начислени следните неустойки за отстъпка от абонаментен план, както и отстъпки от цената на закупено крайно устройство: 68,54 лв. - за отстъпки от месечната абонаментна такса по предоставена интернет услуга към рамков Договор за интернет услуги от 10.01.2017 г. по сметка ********* от 21.09.2017 г. ; 568,24 лв. - за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към рамков Договор № М5481817 от 23.12.2016 г. по сметка № ********* от 16.06.2017 г. Съгласно чл. 6.3.4 от Приложение №1 от 10.01.2017 г. към рамков Договор № М2681849 от 01.02.2011 г., при прекратяване на договора предоставеното оборудване следвало да се върне на мобилния оператор. В противен случай се дължала неустойка за невърнатото устройство. В тази връзка била начислена следната неустойка: 100,00 лв. - Неустойка за невърнато устройство за услугата Домашен интернет (М.Нет) към рамков Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. по сметка № ********* от 21.09.2017 г.; Във връзка с изложеното, общата сума на начислените неустойки за рамков Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. била в размер на 218,49 лева, а по отношение на рамков Договор № М5481817 от 23.12.2016 г. - 628,21 лева. Въз основа на горните факти и обстоятелства, ищцовата страна обобщава, че към датата на депозиране на настоящата искова молба „ А. Б.“ имало изискуемо и непогасено вземането към С.Р.Р. по гореописаните непогасени фактури. Претендираната от „А. Б. „ главница се формирала като сбор от посочените по - горе суми във фактурите по Таблица 1 и Таблица 2 - в размер на 1 321,52 лева и начислената неустойка в общ рамер на 846,70 лева, при неизпълнение на гореописаните договори. При неизпълнение в срок на задълженията си, потребителят дължал на „А. Б.“ и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на „А. Б.“. С оглед твърденията за изпадане на ответника в забава, ищцовата страна претендира и обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите (описани в Таблица 1 и Таблица 2 в текста на молбата) до датата на предявяване на исковата молба (дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлизала на сума в общ размер на 200,82 лева.Изрично е заявено в обстоятелствената част на исковата молба, че същата се подава във връзка с подадено заявление по реда на чл. 410 и следващите от ГПК и постъпило възражение от длъжника в заповедното производство, както и че сама по себе си исковата молба представлявала доказателство за предявен иск относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съобразно изхода от настоящия спор, ищцовата страна обективира искане съдът да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в заповедното производство (ч.гр.д. 19295/2018 г., PC Варна) разноски.

Отправеното до настоящия исков съд ИСКАНЕ със сезиращата искова молба по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК е да бъде постановено Решение , по силата на което исковият съд да признае за установено, че ответникът С.Р.Р., ЕГН **********, дължи на  ищцовото дружество „А.Б.“  ЕАД, *** и адрес на управление:***, с ЕИК № * присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми:

Сумата от 2 168,22 (две хиляди сто шестдесет и осем цяло и двадесет и две стотни) лева - главница;

Сумата от 200,82 (двеста цяло и осемдесет и две стотни) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 321,52 лева за периода от 28.01.2017 г. до 21.12.2018 г.;

Законна лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

В УТОЧНИТЕЛНА МОЛБА от дата  1.4. 2019г. /л. 77 от делото/ ищцовата страна е конкретизирала искането си , като е видно, че :

СУМАТА от 2 168,22 лв. главница е формирана от сбора на сумата от 1 264,94 лв. – неплатени суми за които са издадени фактури за ползвани електронни съобщителни услуги и закупени продукти за периода от 12.1.2017 г. до 12.7.2017 г. по Договор № М5481817 от 23.12.2016г.; 628,21 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване по Договор № М5481817 от 23.12.2016г.;56,58 лв. – незаплатени суми за които са издадени фактури за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 1.6.2017 г. до 1.9.2017 г. по договор № М2681849 от 1.2.2011г.;218,49 лв. неустойки за предсрочно прекратяване по договор № М2681849 от 1.2.2011г.

СУМАТА от 200,82 лв. законна лихва за забава - изчислена върху сумата от 1 321,52 лв./ сбор на сумите по всички издадени от ищцовото дружество фактури за периода от 28.1.2017 г. до 21.12.2018 г.

Законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила докацателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът по иска С.Р.Р., в отговора на искова молба, чрез адв. Й.А. *** оспорва иска и по основание и по размер.

По отношение на допустимостта на иска - предените ОСИ с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл.86, ал.1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,ответникът намира за допустими.

По отношение на основателността – отвеникът счита, че претенцията на ищовото дружество се явява неоснователна и следвало да бъде отхвърлена, като съображения в тази насока са следните:

На първо място по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 и чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД е изцяло оспорен така и по основание и по размер.Изложените в исковата молба факти, че С.Р. и дружеството - ищец са били обвързани с посочените договори за мобилни услуги и параметрите на конкретните уговорки, възрава ответникът, че не отговаряли на действителното положение.Твърди се, че С.Р.Р. не е сключвал посочените договори, не се е ползвал от услугите, предмет на същите договори, респективно не дължал претендираните суми. Представените с исковата молба договори по своята същност,оспорва ответникът, се явявали неистински документи.Твърди се още, че към исковата молба липсвали каквито и да било доказателства, че операторът-ищец предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за процесния период, както и липсвал приемо-предавателен протокол за предоставено устройство за домашен интернет и за мобилно устройство. Липсвали също данни дали договорите били прекратени и на коя дата. Неясно било /според ответника/ дали била проведена валидно процедурата по чл. 87 ЗЗД. Поради неоснователността на този иск,ответникът счита, че следвало да се отхвърли и акцесорния иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.На поредно място по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД ответникът е направил и възражение за нищожност на всички клаузи от Общите условия и от сключените договори, на които ищеца се позовава.За основателността на предявения иск, твърди в отговора си ответникът, в тежест на ищцовото дружество било да докаже наличието на неустоечно съглашение в случай на предсрочно прекратяване на договора; че ищецът бил изправна страна, че било налице виновно неизпълнение на задължението от страна на ответника, довело до прекратяване на договора, както и размера на уговорената неустойка.В тази връзка, сочи отвеникът в отговора си на искова молба, че от представените /с исковата молба/ Договори за услуги и Приложения към тях, се установявало, че между страните е било налице съглашение по силата на което в случай, че клиентът наруши задълженията си, произтичащи от договора, приложенията към него, ОУ, или ако по негова вина договорът бъде прекратен, ищцовото дружество има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до дата на изтичане на определения срок за ползване. Този извод ответникът аргументира от правна страна и със задължителните за съдилищата разяснения обективирани в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, както  и Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о.; Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., II т. о., ВКС и др., според които съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. Т.е. при съобразяване формираната практика на Върховния съд, съдът следвало служебно да се произнесе по валидността на неустоечното съглашение по процесния договор. Непротиворечиво и утвърдено в съдебната практика ,конкретиза възражението си ответникът, било разбирането, че клаузата за неустойка е нищожна, когато е уговорена извън присъщите й функции и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Принципно допустимо било уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора (т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС). При тази преценка, сочи още ответникът, следвало да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: „мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да я заплати, но само срещу предоставената му услуга“. В случая, обобщава ответникът, уговорената между страните неустойка излизала извън присъщите й функции. Видно било, твърди Сл. Р., че била уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, следователно мобилният оператор по прекратения договор щял да  получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не е бил прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, а в случая дори и в пъти повече, доколкото неустойката се определяла въз основа на стандартната месечна такса („без отстъпки“), а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно, според отв. Сл. Р., уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излизала извън по-горе очертаните функции на неустойката, създавала условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушавала принципа за справедливост. В този смисъл отвеникът се позовава и на константната практика на ВКС, обективирана в цитираните в отнговора на искова молба: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I Т.О.; Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I Т.О.; Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I Т.О. и др., съгласно която уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, се явявала  нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ето защо, ответинкът счита, че предявеният иск за установяване на дължимост на сумата от 846.70 лв. (сбор от 628.21лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване по Договор №М5481817 от 23.12.2016г. както и 218.49лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване по Договор № М2681849 от 01.02.2011г.) -неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги се явявал неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, а издадената заповед в тази й част да бъдела обезсилена.В заключение относно „бланкетно фактическо изложение в исковата молба“, по отношение на твърдяно парично задължение, според ответника, следвало да се обърне особено внимание на това, че ответникът оспорва изцяло задължеността си по същото. Посочената сума в едно с лихви, вкл. и неустойки, ответникът твърди, че е недължима от него към мобилния оператор а в условията на евентуалност оспорва посочения размер в едно с претендирани лихви - възнаградителна, законна и др., като прекомерни.По отношение на представените доказателствата и направените доказателствени искания, отвеникът сочи, че няма възражения за приемането и прилагане на същите.Във връзка с направени в хода на производството евентуални нови твърдения и доказателствени искания на ищеца,ответникът желае  съдът да му даде възможност за излагане на допълнително становище и доказателствени искания.При всичко гореизложеното ответникът желае ВРС да постанови Решение по силата на което да отхвърли иска на „А. Б.“ АД, ЕИК * като неоснователен и недоказан и да присъди в полза на ответника сторените съдебно-деловодни разноски.

В прведеното по делото открито съдебно заседание от 31.1.2020 год.  ищцовата страна –редовно призована не  изпраща преставител, но в писмена молба от 26.11.2019 г.,чрез адв. Д. Ц. поддържа иска като представя и списък по чл. 80 ГПК.

В същото съдебно заседание ответникът не се явява, представляван от адвокат Й.А. ,намира предявения иск за не основателен и недоказан, като прави възражение относно претендираното от ищцовата страна възнаграждение за процесуално представителство като прекомерно .

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

С исковата молба ищцовата страна е представила писмени доказателства ( приобщени по надлежния ред към материалите по делото) а именно: заверени копия на: Общи условия за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE; Общи условия за взаимоотношения между „А.Б.” ЕАД и потребителите на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни; протокол от проведено на 21.04.2016 г. открито съдебно заседание по гражданско дело № 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-18 състав; Договор № *********/10.01.2017 г.; Приложение № 1/10.01.2017 г. към Договор № *********/10.01.2017 г. – Цени и условия за ползване на услугата М.домашен интернет (М.Нет); Приложение № 3/10.01.2017 г. към Договор № *********/10.01.2017 г.  – Ценоразпис на „М.” ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги; Допълнение към Приложение № 1 от 10.01.2017 г. – Допълнителни декларации по Закона за защита на потребителите;  Договор № *********/23.12.2016 г.; Приложение № 1/23.12.2016 г. към Договор № *********/23.12.2016 г. – Условия за ползване на тарифни планове М.безкрай S, M, L и XL; Договор за продажба на изплащане № *********/23.12.2016 г.; Приложение № 2 към Договор за продажба на изплащане № *********/23.12.2016 г.; фактура № **********/01.06.2017 г.; фактура № **********/05.07.2017 г.; фактура № **********/01.08.2017 г.; фактура № **********/01.09.2017 г.; фактура № **********/12.01.2017 г.; фактура № **********/13.02.2017 г.; фактура № **********/13.03.2017 г.; фактура № **********/11.04.2017 г.; фактура № **********/12.05.2017 г.; фактура № **********/12.06.2017 г.; фактура № **********/12.07.2017 г.; сметка № **********/16.06.2017 г.; сметка № **********/16.06.2017 г.; сметка № **********/21.09.2017 г.; сметка № **********/21.09.2017 г.; сметка № **********/21.09.2017 г.; извлечение от Търговския регистър за актуално състояние на „А. Б.” ЕАД; удостоверение от 19.11.2018 г. по фирмено дело № 15924/2007 г. по описа на Софийски градски съд, VІ 21 с-в;. (представените с молба вх.рег.№ 61680/23.08.2019 г. ) писмени доказателства в оригинал, а именно: Договор № М2681849/01.02.2011 г.; Приложение № 1/01.02.2011 г. към Договор № М2681849/01.02.2011 г. – Промоционални условия за ползване на тарифни панове LOOP SURF, PLAY LOOP и MEGA LOOP; Договор, ведно с Приложение 1.1 от 01.02.2011 г.; Договор № *********/10.01.2017 г.; Приложение № 1/10.01.2017 г. към Договор № *********/10.01.2017 г. – Цени и условия за ползване на услугата М.домашен интернет (М.Нет); Приложение № 3/10.01.2017 г. към Договор № *********/10.01.2017 г.  – Ценоразпис на „М.” ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги; Допълнение към Приложение № 1 от 10.01.2017 г. – Допълнителни декларации по Закона за защита на потребителите;

Изискано е и приобщено като писмено доказателство е и частно гражданско дело №19295/2018 год. по описа на Районен съд – Варна, 42 ри състав, като с писмена молба вх.рег.№ 61680/23.08.2019 г. ищцовата страна е представила СD с надпис „С.Р.Р., А1”съдържащ относимите към спора ел.файлове на основните по делото електронни документи.

Въз основа на така цитираните писмени доказателства от фактическа страна се установява следното :

На 28.12.2018г. „М.“ ЕАД / дружество вече с ново наименование А.Б. ЕАД / е депозирало заявление по чл. 410 ГПК пред РС Варна с искане за издаване на Заповед по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника С.Р.Р. , по което заявление е образувано ч. гр.д.№19 295 /2018 г. по описа на ВРС ,ХLII –ри състав.Със Заповед №  9505/31.12.2018г.,издадена по същото частно гр.дело ВРС е разпоредил : Длъжникът С.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „А.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1309, *, представлявано заедно от А. Д.и М. М., чрез пълномощника адв. Д. Ц. - САК, със съдебен адрес: *,сумата от 2168,22 лв. (две хиляди сто шестдесет и осем лева и двадесет и две стотинки), представляваща главница, дължима по Договор № М5481817 от 23.12.2016 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сключен между С.Р.Р., с индивидуален абонатен номер *и „А.Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) и Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. за електронни съобщителни услуги, сключен между С.Р.Р., с индивидуален абонатен номер *и „А.Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД);сумата от 200,82 лв. (двеста лева и осемдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1321,52 лв. за периода от 28.01.2017 г. до 21.12.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.12.2018 г., до окончателното изплащане, на основание чл. 410, т. 1 ГПК,както и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 47,38 лв. (четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки), за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.В същата заповед е вписано,че вземането произтича от следните обстоятелства: Незаплатени задължения по Договор № М5481817 от 23.12.2016 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сключен между С.Р.Р., с индивидуален абонатен номер *и „А.Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) и Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. за електронни съобщителни услуги, сключен между С.Р.Р., с индивидуален абонатен номер *и „А.Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД).

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника ,видно от л. 14 –ти от частното дело , като в срока по чл.414 ГПК Сл.Р., чрез адвокат Й.А. е възразил против заповедта.При така установено и от заповедния съд надлежно и в срок оспорване на дължимостта на паричното вземане, с Разпореждане № 2562/18.1.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя,че има възможност в 1 месечен срок, съгласно чл.415,ал.1 ГПК, считано от получаване на Разпореждането да предяви специалния положителен установителен иск за установяване на вземането си, ведно с последиците от непредявяване на иска.От приложените по заповедното дело писмени доказателства -  лист 19 –ти  и следващи е видно,че искът по чл.422 ГПК е предявен в преклузивния срок, като е представено доказателство за предявяване на иска и пред заповедния съд.

Факт е, че и в исковото производство длъжникът поддържа възраженията си против дължимостта на вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК .

От така изложеното по-горе се налага извода, че исковото производство е допустимо и по предявения иск исковият съд дължи произнасяне по същество.За да изведе съответните правни изводи съдът се спира на първо място на приложените по делото оригинали на документи :

На 103 -105 е приложен оригинал на Договор № М 2681849 , ведно с Прибложение № 1 към ДОГОВОР № М 2681849  от 1.2.2011 г./Л.106 -108/ ; Договор приложен в оригинал на л.109 -111 ведно с Приложение 1.1. приложено  на л. 112-114, Договор № *– приложен на л.115 -116 , Приложение 1 към Договор № *от 10.1.2017 г. л. 117 -119 , Приложение № 3 към Договор № *от 10.1.2017 – л. 120 -121 и Допълнение към приложение 1 – Допълнителни декларации  по Защона за защита на потребителите . Така цитираните писмени доказателства в оригинал в рамките на предоставения от съда срок на ответната страна не са оспорени, респ. не е откривано и производство по оспорване истинностата им.Не е оспорен от ответника и електронния документ – магнитен носител приобщен по делото на бист 123 –ти, което води до извода, че всички договори и приложения са подписани от ответника а от там че е доказано наличието на валидна облигационна връзка .

За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната и проведена  необходимата ССчЕ,заключението по която е приобщено на листи 168 -170 от делото . В.л.Е.Т. видно от обстоятелствената част на ССчЕ , след проверка на  всички приложени по делото документи и на база представена  справка за издадените фактури и извършените плащания по тях по потребител № М 2681849 и № М 5481817 на клиент С.Р.Р. за периода 12.01.2017г. – 01.10.2017г. обосновава следните констатации в обстоятелствената част на експертизата.1.Относно обстоятелството : Отразени ли са в счетоводството на А. Б. ЕАД извършени плащания от името или за сметка на С.Р.Р., с цел погасяване на задълженията по процесните договори за електронни и съобщителни услуги и договори за продажба на изплащане (като  посочи датите и размерите на плащанията, както и фактурите, по които са осчетоводени), констатира вещото лице следното: На клиент С.Р.Р. ЕГН ********** са издадени фактури за месечни такси и пакетни отстъпки за мобилен номер 0889/902-601 и за закупен мобилен апарат на изплащане от «М.» ЕАД както следва:

 

 

 

 

 

 

фактура №/дата	отчетен период	суми без ДДС			ДДС	Вноска за изплащане	ВСИЧКО
		мес. такса	отстъпка	ОБЩО
По договор № М 2681849/01.02.2011г.
*********/01.06.17	28.04-27.05.17	16.65       -4.16     12.49 2.50					14.99
*********/05.07.17	28.05-27.06.17	16.65	-4.16	12.49 2.50			14.99
*********/01.08.17	28.06-27.07.17	16.65	-4.16	12.49 2.50			14.99
*********/01.09.17	28.07-27.08.17	16.65	-4.16	12.49 2.50			14.99
ДКИ №**********/01.10.17			-2.82	-2.82 -0.56			-3.38
По договор № М 5481817/23.12.2016г.							56.58
*********/12.01.17	09.12-08.01.17	39.2	-7.74	31.46	6.29	49.98	87.73
*********/13.02.17	09.01-08.02.17	21.23	-5	16.23	3.25	49.98	69.46
*********/13.03.17	09.02-08.03.17	19.99	-5	14.99	3.00	49.98	67.97
*********/11.04.17	09.03-08.04.17	19.99	-5	14.99	3.00	49.98	67.97
*********/12.05.17	09.04-08.05.17	19.99	-5	14.99	3.00	49.98	67.97
*********/12.06.17	09.05-08.06.17	19.99	-5	14.99	3.00	49.98	67.97
ДКИ №**********/12.07.17			-11.49	-11.49	-2.30		-13.79
*********/12.07.17	09.06-08.07.17					849.66	849.66
ОБЩО:							1264.94
*********/16.06.17	Неуст. Мес. такси					59.97	59.97
*********/16.06.17	Неуст. Отстъпки от цена на устройство					568.24	568.24
*********/21.09.17	Неустойка устройство					100	100
*********/21.09.17	Неуст. Мес. такси					49.95	49.95
*********/21.09.17	Неуст. Отстъпки от цена на услуги					68.54	68.54
ОБЩО:							846.7
ВСИЧКО:							2168.22

Общото задължение за мобилни услуги и за закупен мобилен апарат на изплащане на ответника за целият период по издадени фактури,в.л. сочи ,че  се равнява на 1 321,52 лв. (56,58 лв. + 1 264,94 лв.).Общата стойност на начислените неустойки се равнява на 846,70 лв.Общата стойност на всички задължения по издадените фактури се равнява на 2 168,22 лв.

По фактурите ,заключава в.л., че няма извършено плащане.

2. Относно обстоятелството: Какъв е общият размер на задължението на ответника към А. Б. ЕАД, включващо сбора на главницата и лихвите към 28,12,2018г., както и размерът на направените в настоящото производство разноски, констатира в.л.Ел.Т.  следното:

Лихвите за забава върху процесните фактури от датите на падеж по всяка една от тях до дата 28,12,2018г. вещото лице сочи в табличен вид, както следва:

Т.е.лихвата за забава за периода 28,01,2017г. - 28,12,2018г. общо ,заключава в.л.,че се равнява на 203,78 лв.Общият размер на задължението по двата договора и по всички издадени фактури,определя вещото лице, че е както следва:За главници - 1 321,52 лв.;За законни лихви за периода 28,01,2017г. - 28,12,2018г. - 203,78 лв.;За неустойки - 846,70 лв.За разноски по държавна такса - 88,35 лв.При така направените констатации вещото лице дава и заключението, че  именно посочевнивнете в Раздел Четвърти – талица 1 и таблица 2 суми по периоди и основания са дължими от ответника към мобилния оператор .

Т.е. при сравнение на вписаното в заповедта и установеното от в.л. Ел.Т.се установява дължимостта на сумата оот 2168,22 лв. (две хиляди сто шестдесет и осем лева и двадесет и две стотинки), представляваща главница, дължима по Договор № М5481817 от 23.12.2016 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сключен между С.Р.Р., с индивидуален абонатен номер *и „А.Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) и Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. за електронни съобщителни услуги, сключен между С.Р.Р., с индивидуален абонатен номер *и „А.Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД, в която главница се включват сумата от 1 321,52 лв. и сумата от - 846,70 лв.неустойки.Установено и доказано чрез ССчЕ, че ответинкът е изпаднал в забава и дължи лихва за забавено изпълнение в размер на  - 203,78 лв.;за периода 28,01,2017г. - 28,12,2018г. / т.е. дори по-висока от тази за която е била издадена Заповедта по чл.41 ГПК .-сумата от 200,82 лв. (двеста лева и осемдесет и две стотинки), представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1321,52 лв. за периода от 28.01.2017 г. до 21.12.2018 г.,

Извън така описаните писмени доказателства, представени от ищцовата страна, магнитния носител на който се намират файловете на цитираните по-горе договор и приложения, самите оригинали на договорите и приложенията - които не са оспорени въобще от ответната страна - други доказателства по делото не са ангажирани .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД/ вр. чл. 79 и чл. 92 ЗЗД/.

Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило Възражение от задълженото по същата лице- длъжник в заповедното производство и ответник в исковото . При така изложената фактическа обстановка по-горе,съдът прави извода,че искът е допустим и съдът следва да се произнесе по същество. Възраженията на ответника С. Р.,затова,че не е била налице облигационна връзка между него и мобилния оператор съдът намира за изцялонеоснователни.

Фактът ,че дружеството кредитор е променило наименованието си може да бъде установен от справка в търговския регистър а и може дори да бъде приет за ноторен.С оглед горното исковият съд приема, че промяната на търговското наименование на един мобилен оператор не обуславя извод различен от този, че искът е допустим и че специалния положителен установителен иск е предявен именно от кредитор.

При така изложените мотиви за допустимост на исковото производство съдът следва да даде отговор дали установителните претенции са доказани и по основание и по размер, като на първо място се спира на тежестта на доказване.

Видно от обявения за окончателен доклад по делото, съдът е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:По предявения специален положителен установителен иск (обективно кумулативно съединени специални установителни искове) съдът е разпределил тежестта на доказване между страните както следва:Съгласно общото правило на чл.154 ГПК всяка една страна е следвало да установи и докаже твърденията и възраженията си, въз основа на които черпи за себе си положителни права.Съдът е указал на ищцовата страна, че следва да установи твърденията си въз основа на които основава активната си процесуално правна и материално правна легитимация а именно: Че е било образувано по Заявление на ищцовата страна частно гр.дело по описа на РС Варна, по което дело в полза на заявителя била издадена Заповед по чл. 410 ГПК, че заповедта е оспорена от длъжника на осн. чл.414 ГПК и че в срока по чл.415 ГПК ищцовата страна е предявила положителния установителен иск. В тежест на ищцовата страна е възложено да установи и докаже че е носител на оспореното парично вземане в качеството й на кредитор на вземанията като установи и докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на валидна облигационна връзка между „М.“ ЕАД/ вече „*“/ и С.Р.Р., обективирана в цитираните и по-горе договори за мобилни услуги с посочени от ищеца номера и ID. В тежест на същата страна е било да установи и докаже,че с договорите сключени между оператора и потребителя страните са поели насрещни задължения обективирани и в договорите и в общите условия към тях, по които договори ищцовата страна е изправна такава. Т.е.ищецът е следвало да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване и основанието и размерите на претенциите си, както и твърденията си, че ответникът бил изпаднал в забава и продължава да се намира в такава, респ. дължи на ищеца вземанията за които се води настоящото исково производство / индивидуализирани и в петитума на иска и по основание и по размери/, вкл. и че договорите са били едностранно прекратени –основанието на което са прекратени ,датата на която е станало прекратяването. В тежест на същата страна е било и да докаже, че страните по спора като страни по договорно правоотношение са постигнали съгласие за приложимост на института на неустойката / чл.92 ЗЗД /, че договорените неустоечни клаузи са действителни, че са начислени по надлежния ред, на годно и действително правно основание неустойки, техните размери и че същите неустойки не са прекомерни. Предвид направените общи оспорвания на ОУ на ищцовата страна и оспорванията касаещи приложимостта на разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, съдът е  указал на ищцовата страна че следва да ангажира доказателства от които да се установи,че между страните по спора,към исковия период е съществувала действителна, валидна облигационна връзка годна да породи правни последици .Съдът е указал на ответната страна, че следва да наведе всички възможни правоизключващи, правопогасяващи и/или правоотлагащи възражения по предявените специални положителни установителни искове, каквито вече е навела в отговора на искова молба

При така разпределената тежест на доказване съдът намира по същество, че ищцовата страна е установила и доказала твърдението си за наличие на валидна облигационна връзка между „М.“ ЕАД в качество на оператор на мобилни услуги и ответника С.Р..

В контекста на основанието, на което се претендира вземането –- Договор № М2681849 от 01.02.2011 г. за електронни съобщителни услуги, сключен между С.Р.Р., с индивидуален абонатен номер ID *и „А.Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) и Договор № М5481817 от 23.12.2016 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти, сключен между С.Р.Р., с индивидуален абонатен номер *и „А.Б.” ЕАД (с предишно наименование „М.” ЕАД) съдът след запознавене с копията и оригиналите на същите извежда извод,че тези договори са с рамков характер и предмет –предоставяне на електронни съобщителни услуги , като към договорите са сключени приложения. Към договор № М2681849 от 01.02.2011г.е бил подписан договор за електронни съобщителни услуги от 10.1.2017 г. и с Приложение 1 е била избрана от ответника услугата домашен интернет , като самия договор е сключен при действието на ОБЩИ УСЛОВИЯ .

Към договора от 23.12.2016 г.е било подписано Приложение 1  от 23.12.2016 г. по силата на което абонатът – отв.Сл.Р. е избрал ТАРИФЕН ПЛАН за телефонен номер ********** , с месечна абонаментна такса 23,99 лв. с ДДС,подписано и Приложение 1 със срок от 24 месеца.Към точно този договор е бил подписан и  Договор за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., по силата на който ищецът е прехвърлил на ответника вещ – мобилен апарат модел  *.Всички договори и приложения са подписани от ответника, поради което и съдът извежда извода, че е възникнала  валидна,действителна облигационна обвързаност между страните а и оспорване на оригиналите от ответника не е направено .

В конкретния случай, съдът приема, че страните са били обвързани от валидна облигационна връзка, произтичаща от договор за далекосъобщителни услуги за индивидуален потребителски номер ID *Приобщените на листи от 49 –ти до 59 –ти заверени за вярност с оригинала  копия на първични счетоводни документи - фактури, касаят вземанията за горния ID *по договори  М2681849  и М5481817  а приобщените на листи от 60 –ти до 62 –ри вкл. двустранно копирани  сметки  начислените  неустойки .

Претенцията на ищеца е посочена като 2 1688,22 лв. главница, 200,82 лв. законна лихва изчислена върху сумата от 1 321,52 лв. за периода от 28.1.2017 г. до 21.12.2018 г. ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.12.2018 г. В уточнителната молба от дата 1.4.2019 г./ Л. 77/ ищцовата страна е прецизирала искането си,като е видно ,че в сумата от 2 168,22 лв. главница са включени  1264,94 лв. незаплатени суми закоито са издадени ф-ри за ползвани ел.далекосъбщителни услуги  за закупени продукти за периода от 12.1.2017 – 12.7.2017 г. по Договор М 5481817 от 23.12.2016 г., 628,21 лв. неустойки за предсрочно прекратяване по договор № М 5481817 от 23.12.2016г., 56,58 лв. представляващи незаплатени суми за които са издадени фактури  за ползвани ел.съобщителни услуги за периода 1.6.2017 – 1.9.2017 г. по договор № М 2681849 от 1.2.2011 г., 218,49 лв. представляващи неустойки за предсрочно прекратяване по договор № М 2681849 от 1.2.2011 г.,  сумата от 200,82 лв. законна лихва за забава изчислена върху сумата от 1 321,52 лева ( сбора от сумите по всички издадени от мобилния оператор фактури ) за периода от 28-1-2017 г- до 21.12.2018 г., ведно със законата лихва считано от датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение - 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането .

При така изложеното и след като самия оператор сочи, че претендира със СПН да бъде установено вземането така както е заявено в заповедното производство , ВРС счита ,че искът е  допустим.Наведените уточнения относно формирането на главно задължение от  общо 2 168,22 лв. е видно още от заповедното произвоство,че  включват и начислените по двата основни договора неустойки.В самото заявление заявителят – сега ищец е претендирал законна лихва  върху сумата от 1 321,52 лева – т.е. върху сбора от главните задължения,поради което и ВРС счита, че не е налице различие нито във фактическите твърдения нито в искането на ищеца .

На база обективното и компетентно дадено заключение на в.л.Ел.Т.,неоспорено от страните, ВРС приема, че исковете са доказани и по основание и по размери . Ето защо същите като основателни и доказани следва да бъдат уважени ведно с акцесорното вземане за законна лихва, като началният момент на забава за плащане съгласно трайната практика съдът възприема датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и от тази дата присъжда законната лихва съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД .

За разлика от исковете за установяване на дължимостта на вземанията за цена за ползвани мобилни услуги, съдът намира предявените искове за вземанията за неустойки за неоснователни .

Видно и от заповедното и от исковото производство мобилният оператор претендира не една а две отделни неустойки – като и за двете са издадедени отделни сметки Съдът намира, че и двете неустойки,макар и трудно да могат да бъдат разграничени са недействителни, т.к. неустоечните клаузи въведени от оператора на мобилни данни са неравноправни.Неравноправните клаузи в потребителски договори са предмет на правна уредба в Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на закона имат повелителен характер, поради което и с оглед указанията в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като съдът следи служебно за тяхното наличие и дължи произнасяне по тях, независимо дали е сезиран от заинтересованата страна с изрично оплакване или възражение за съществуването им. С решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, като възражението на потребителя за неравноправен характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба и може да бъде наведено за пръв път във въззивното производство; Поради повелителния характер на нормите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, уреждащи материята на неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, по отношение на същите намират приложение указанията в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото разрешение е аргументирано с практиката на Съда на Европейския съюз, създадена във връзка с тълкуването на Директива № 93/13/ЕИО, разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство съгласно пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП. В тълкувателната част на цитираното решение, чрез препращане към практиката на Съда на Европейския съюз, е прието, че в съответствие с Директива № 93/13/ЕИО, в чл. 143, т.1 - т.18 ЗЗП са изброени примерни хипотези на неравноправни клаузи в потребителски договор и че независимо от изброяването, неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличие на общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП (чл. 3, пар.1 от Директивата) - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Посочено е, че поставените общи критерии за преценка на евентуално неравноправния характер на клауза в потребителски договор по чл. 143 ЗЗП обуславя и процесуално правните аспекти както на служебната проверка на съда, така и на съдържанието на заявеното от потребителя възражение - служебната проверка на съда се основава на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на които може да се изведе неравноправност на договорна клауза, поради което към възражението на потребителя не трябва да се поставят допълнителни изисквания с оглед конкретизиране на някоя от хипотезите по чл. 143 ЗЗП.

При направената служебна проверка, настоящият състав, установи че клаузата за неустойката по чл.6.3.1 от Договор № *от 10.1.2017 г./л.37/  а и на чл.54.12 от от ОУ е неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси дължими до изтичане на определения срок на ползване / чл.6.3.1 от Договора / а и едновременно с това оператора има възможност и да прекрати договора едностранно /чл.54.12 от ОУ/, се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. Идентичен извод, настоящият състав прави и по отношение на че клаузата за неустойката по чл.6.3.1 от Договор № *от 23.12.2016 г./л.44/  а и на чл.54.12 от от ОУ като  неравноправна, както и на клаузата на чл. 14 и 15 от Договора за продажба на изплащане № *********/л. 47 /.С оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че договорите се съставят предварително и полетата се попълват от представител на ищеца-търговец следва да се приеме, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, което налага извода, че не е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Освен това, неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл трайната практика на ВКС - решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о. и др.

Ето защо съдът намира, че начислените в  отделни сметки от дата. неустойки са недължими и поради нищожност на клаузите, с които са уговорени . Т.е. в тази част искът следва да бъде отхвърлен изцяло – за сбора от 628,21 лв. неустойки за предсрочно прекратяване по договор № М 5481817 от 23.12.2016г. и 218,49 лв. представляващи неустойки за предсрочно прекратяване по договор № М 2681849 от 1.2.2011 г., -628,21лв.+218,49 лв.= 846,70 лв./

При този изход на спора се налага извода,че претенцията на ищеца следва да бъде уважена за сумата от 1321,52 лв. + 200,82 лв. и отхвърлена за сумата от 846, 70 лв. При заявен материален инерес 2 168,22 лв.+200,82 лв. се получава сбор от 2 369,04 лв. Или при уважена част на ОСИ от общо 1 522,34 и отхвърлена част 846,70лв. в проценто съотношение искът следва се уважи за 0,64 %.При това процентно съотношение на уважената част на иска съдът следва да разпредели отговорността за разноски по делото.

Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса, които съразмерно с уважената част от иска възлизат при общ рамер от 47,38 лв. на точно 30,32лв.

По исковото производство в списъка по чл. 80 ГПК ,приложен на л. 164 –ти ищцовата страна претендира три разхода – 89,45 лв. за платена д.т.ведно с преводната такса, 91,55лв. за доплатена д.т. и 151,10 лв. за депозит за в.л. ведно с преводната такса.Сборът от трите разхода съдът пресмята като 332,10 лв. Претендираните разноски са доказани по основание и размер,поради което съобразно уважената част на иска съдът присъжда 0,64 % от тези разходи в полза на ищцовата страна в исковото производство – сумата от 202,58 лв. На ответната страна също се дължат разноски съобразно изхода на спора в размер на 0,36 %.Искане за присъждане на разноските е направено още в отговора на искова молба .Ответникът е представил едно единствено доказателство за заплатен адвокатски хонорар в брой – л. 17 –ти по заповедното дело.Този разход следва съобразно отхвърлената част на иска да бъде присъден в полза на ответника по заповедното произвоство а именно в процентно съотношение възлиза на 108 лева. Други доказателства по делото ответникът не е ангажирал за извършени съдебно-деловодни разноски .

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищцовото дружество „А. Б.“ ЕАД (с предходно наименование „М.“ ЕАД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете на Съвета на Директорите А. Д.и М. М., със съдебен адрес: * и ответника С.Р.Р., ЕГН *********** - чрез процесуален представител адвокат Й.А. ***, със съдебен адрес:***, че ответникът С.Р.Р., ЕГН **********,дължи на ищцовото дружество „А. Б.“ ЕАД присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК суми по частно гр.дело № 19 295/2018 г. по описа на РС Варна,ХLII – ри състав, както следва :

СУМАТА от 1 321,52 лева (хилада триста двадесет и един лева и петдесет и две стотинки) - главница; формирана от сбора на сумата от 1 264,94 лв. – неплатени суми за които са издадени фактури за ползвани електронни съобщителни услуги и закупени продукти за периода от 12.1.2017 г. до 12.7.2017 г. по Договор № М5481817 от 23.12.2016г. и 56,58 лв. – незаплатени суми за които са издадени фактури за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 1.6.2017 г. до 1.9.2017 г. по договор № М2681849 от 1.2.2011г.;

СУМАТА от 200,82 (двеста цяло и осемдесет и две стотни) лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 1 321,52 лева за периода от 28.01.2017 г. до 21.12.2018 г.;ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 1 321,52 лева , считано от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА за разликата от установения размер от 1 321,52 лева до общо заявения от 2 168,22 лв., която разлика е сбора от 628,21 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване по Договор № М5481817 от 23.12.2016г. и 218,49 лв. неустойки за предсрочно прекратяване по договор № М2681849 от 1.2.2011г., като неоснователен и недоказан, на осн. на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД .

 

ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕАД (с предходно наименование „М.“ ЕАД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете на Съвета на Директорите А. Д.и М. М., със съдебен адрес: *  ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Р., ЕГН *********** - чрез процесуален представител адвокат Й.А. ***, със съдебен адрес:*** СУМАТА от 108 лева( сто и осем лева ) – сторените от ответника съдебно деловодни разноски съобразно отхвърлената част на иска ,по заповедното производство – ч.гр.д.№ 19 295/2018 г. по описа на РС Варна,ХLII – ри състав, на осн.чл. 78, ал.3 ГПК .

 

ОСЪЖДА С.Р.Р., ЕГН *********** - чрез процесуален представител адвокат Й.А. ***, със съдебен адрес:*** да заплати на „А. Б.“ ЕАД (с предходно наименование „М.“ ЕАД), ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от членовете на Съвета на Директорите А. Д.и М. М., със съдебен адрес: * СУМАТА от 30,32 лева (тридесет лева и тридесет и две стотинки ) –сторените от ищеца съдебно –деловодни разноски в заповедното производство – ч.гр.д.№ 19 295/2018 г. по описа на РС Варна,ХLII – ри състав и СУМАТА от 332,10 лева ( триста тридесет и два лева и десет стотинки) – сторените от ищеца съдебно деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част на иска , на основание чл. 78, ал.1 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: