РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. гр. Хасково, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200710 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. С. С. от град Хасково, чрез пълномощника
си – адв. В. Л. срещу Наказателно постановление № 23-1253-001062 от
10.07.2023 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР на същия са отнети общо 12 контролни точки. В жалбата
се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. След като излага
в жалбата липсата на оспорване на определени фактически положения,
включени в състава на административно нарушение, твърди, че при съставяне
1
на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не били спазени изискванията на ЗАНН и било
нарушено правото на защита на санкционираното лице, като се излагат
конкретни и подробни съображения в тази насока. Необосновано било
възприемането и на конкретната концентрация на алкохол в кръвта от гледна
точка допустимата грешка в показанията на техническото средство и
законовите прагове на стойностите алкохол, предвид твърдяното
неизпълнение на задължението за приспадане от установената стойност.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково
на това основание. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител
– адв. В. Л. от АК – Хасково заявява, че поддържа подадената жалба и в хода
по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„ПП” при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по
жалбата и моли описаните в нея обстоятелства да не бъдат взети предвид, а
атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено. Възразява, при
условията на евентуалност, за прекомерност на направените от другата страна
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността , и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 21.06.2023 г., в град Хасково, жалбоподателят М. С. С. от град
Хасково, управлявал автомобил марка ***, модел ******, с рег. ******,
държава България, в град Хасково, по ул. „Странджата“ в посока ул.
„Драгоман“. По същото време свидетелите Н. В. Я. и Ц. Г. Д., двамата на
2
длъжност „полицейски инспектор“ в РУ на МВР – Хасково, в изпълнение на
служебните си задължения и в рамките на провеждана специализирана
полицейска операция за противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, след като възприели движещия се автомобил, управляван от
жалбоподателя, решили да го спрат за извършване на проверка. В хода на
проверката, освен че било установено, след проверка на документите на
водача и тези, за моторното превозно средство, че автомобилът бил
собственост на жалбоподателя М. С. С. и управлявано от него, контролните
органи поискали съдействие от ОДЧ за проверка на водача за употреба на
алкохол. За оказване на такова, на място бил изпратен патрул, включващ в
състава си свидетеля В. С. Д., на длъжност ******* в РУ на МВР – Хасково.
След като жалбоподателят М. С. С. му бил посочен като водач на моторното
превозно средство, същият бил поканен да бъде тестван с техническо
средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARPL – 0566 за употреба на
алкохол. При извършване на проверката, станало в 13:13:30 часа, според
разпечатката от паметта на апарата, било установено, че при издишане на
въздух от водача, скалата на техническото устройство отчела концентрация на
алкохол в кръвта 0.97 на хиляда. След положителната проба на
жалбоподателя бил издаден и съответно връчен в 13:25 часа Талон за
медицинско изследване с цитиран в НП № 116941, като впоследствие не била
взета кръвна проба, тъй като лицето макар да се е явило в съответния център
на лечебното заведение в рамките на предоставеното му време – 40 мин.,
отказал да даде кръвна проба.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу
водача М. С. С. бил съставен на дата 21.06.2023 г., в негово присъствие, от
свид. Н. В. Я. Акт за установяване на административно нарушение, бл. №
052885 за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като било вписано, че
процесното управление на МПС е осъществено на 21.06.2023 г., но в около
14:00 часа, който жалбоподателят подписал, а в съответната предвидена
графа, било вписано, че няма възражения. Такива не са постъпили
допълнително и в рамките на законоустановения срок от връчване на акта,
станало на същата дата, според отбелязването в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, като наложил процесната санкция за описаното
3
нарушение на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, след като пояснил, че
наказанието се налагало за резултата от техническото средство. Била
издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1970-000132/21.06.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца за извършено управление на МПС на 21.06.2023 г. в
около 12:45 часа след употреба на алкохол 0.97 промила
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. В. Я. и Ц. Г. Д.
относно обстоятелствата, свързани начина на извършване на проверката и
констатациите, до които са достигнали при установяване на
административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се
основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, включително и най – вече относно факта на извършваната от
жалбоподателя дейност по управление на моторно превозно средство с
уговорката, че нямат ясен спомен за часа на това управление. Възприемат се
за достоверни и относно процедурата по съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, като обективно и безпристрастно дадени пред
съда. Съдът дава вяра на изложеното и от свид. В. С. Д.. Показанията на този
свидетел, макар и опосредени, се приемат за истинни в частта относно
качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство,
спряно за проверка, представен му като такъв от служителите на РУ на МВР –
Хасково, като за този факт, жалбоподателят всъщност не възразява, имащо
отношение към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в
съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото
впоследствие въз основа на него наказателно постановление. Показанията на
този свидетел, обаче не биха могли да се кредитират от съда изцяло с доверие
и относно предприетите от него действия за тестване на жалбоподателя за
употреба на алкохол с техническо средство и конкретно за часа, в който това е
станало, както и мястото, на което е била извършена тази проверка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
4
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По
силата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или
с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира такива процесуални нарушения по чл. 40, респ. чл. 42 от
ЗАНН, които да са от категорията на съществените и поради това да налагат
отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от
ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето му в присъствие и връчването лично на жалбоподателя. На същия
е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него. Възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения при привличане към административно –
наказателна отговорност със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при реализирането й – с издаване на
наказателното постановление, следва да се възприемат и за неоснователни,
доколкото при осъществения контрол за законосъобразност, не е установен
порок в дейността във всеки от разгледаните по – горе аспекти, както и при
подбора на релативната правна квалификация, която съответства на
въведеното описание на деянието. То, от своя страна, макар и лаконично, е
пълно от гледна точка изискванията на фактическия състав на посочената
като нарушена норма, което пък го прави годно да удовлетвори изискването
за обезпечаване правото на защита на привлеченото към
5
административнонаказателна отговорност лице в пълен предоставен от
закона обем. Съвсем отделен, но по същество се явява въпросът за
обосноваността на тези твърдения. АУАН е бил съставен от компетентно
лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на актосъставителя
– мл. инспектор в РУ на МВР - Хасково, с оглед възложените функционални
задължения, съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган – Началник – група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, овластен по реда и на основание
чл. 189, ал. 12 от Закона за движението по пътищата със Заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Наказателното
постановление е издадено в кръга на неговите правомощия, спазени са
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си то формално също
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите
реквизити, доколкото важи изнесеното по – горе относно съдържанието на
съставения АУАН, възприето изцяло от наказващия орган с уговорката за
обосноваността.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, не се установяват по недвусмислен и категоричен
начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление
дата и място жалбоподателят М. С. С. от град Хасково управлявал автомобил
марка ***, с рег. *******, държава България, но при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, с което действие е отпочнато
административнонаказателното производство и повдигнато административно
наказателното обвинение е вписан час на управление – около 14:00 часа,
възпроизведено като твърдение и в санкционния акт, а при очертаване на
хронологията на събитията в приетите годни доказателства се установява, че
проверката с техническо средство за употреба на алкохол и самата употреба с
отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 0.97 на
хиляда е регистрирана в 13:13:30 часа, респ. талонът за медицинско
изследване е издаден и връчен в 13:25 часа. Или, действията по установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта всъщност предхождат управлението
на моторно превозно средство, което се твърди, че е станало в отклонение от
6
забраната по чл. 5, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Действително,
в процесния АУАН, както и в НП контролните органи не са били длъжни да
вписват точен час на управление на моторно превозно средство, а само дата и
място, но след като са се ангажирали с подобни твърдения относно този факт
с юридическо значение, включен в състава на административно нарушение,
то следва тези твърдения, след проверката им със събраните годни
доказателства, анализирани откъм достоверност заедно и поотделно да водят
до извод за тяхната обоснованост съобразно разпределението на
доказателствената тежест в административнонаказателното производство.
Нещо, което в случая не е изпълнено, а тъкмо напротив – установява се, че
процесното управление на МПС, твърдяно в НП е осъществено в момент,
следващ действията по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с
техническо средство и евентуално чрез химическо изследване.
Изложеното обосновава извод, че не е безспорно доказано
осъществяването от обективна страна признаците на състава на
административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 3, т.1 от Закона
за движението по пътищата, както иначе правилно деянието би било
квалифицирано от административнонаказващия орган.
За да бъде осъществен съставът на административно нарушение,
предвиден в цитираната разпоредба, за което жалбоподателят е привлечен и
съответно е реализирана отговорността, е необходимо деецът да управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 до
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.
Като елемент от състава на нарушение в закона е посочена точно
определена величина в границата над минимума, за съдържанието на алкохол
в кръвта на дееца – 0,8 промила, очертаващи административнонаказателната
му отговорност по т. 2 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, за разлика от отговорността по
административен ред по т. 1, където минимумът е по – занижен – 0,5 на
хиляда до горния праг на стойността - 1.2 на хиляда, надвишаването на която
обосновава ангажирането на наказателна отговорност. Следователно, точното
й определяне е от съществено значение за характера на отговорността на
дееца. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин само с
предвидените от закона средства. Без каквото и да е съмнение е, надлежният
ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното
7
количество от над 0.8 до 1,2 на хиляда, достатъчно за съставомерност по
текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или
с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух, респ. този Наредбата № 1 от 19 юли
2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози и в случая специалните правила са изцяло
съобразени. Установен в хода на съдебното производство е фактът на
употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело до
наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата
от закона, визирана в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно
0.97 на хиляда, като не се оспорва годността на използваното от контролните
органи техническо средство, но за да бъде осъществено деянието, според
изискванията на фактическия състав в цитираната норма е необходимо
деецът, освен да е употребил алкохол, в резултат на което концентрацията в
кръвта му да бъде над 0.8 до 1.2 на хиляда, да е управлявал моторно превозно
средство. Последното налага анализ, кога всъщност е налице управление на
моторно превозно средство, изпълващо със съдържание основния елемент на
изпълнителното деяние на състава на административно нарушение по чл. 174,
ал. 1, вр. чл. 5, ал. 3 от ЗДвП по принцип и в който момент то е осъществено,
като съобразно изложеното по – горе доказателствата сочат, че управлението
е осъществено в последващ момент, а не към този, в който е установена
концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Поради това, санкционният
акт се явява необоснован и на това конкретно основание наказателното
постановление подлежи на отмяна от съда, който няма правомощие, нито пък
възможност в рамките на осъществявания съдебен контрол да преценява дали
това несъответствие се дължи на техническа или фактическа грешка при
излагане на твърденията от актисъставителя и от наказващия орган досежно
кумулативно дадените признаци от обективна страна, включени в състава на
административно нарушение.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
8
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
макар делото да не е приключило в едно, а в две съдебни заседания, то по
своята правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а
отлагането на делото се е налагало веднъж, поради нуждата да бъдат събрани
допълнителни доказателства. Изложеното обосновава тезата за необходимост
размерът на разноските, които следва да бъдат присъдени да бъде определенн
съобразно минимално установения относно възнаграждението на
упълномощения адвокат по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на 500 лева, в какъвто
обаче те са уговорени, а възнаграждението – заплатено, поради което не се
налага редуцирането му, поради прекомерност.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1253-001062 от 10.07.2023
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на М. С. С. с адрес:
**********************, ЕГН: ********** сумата в размер на 500.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
9