Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3211 19.09.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3489 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от *** ****А.В.Д.и М.М., чрез пълномощника си адв. В.Г., е предявил против Д.Г.Н., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи част от присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение № 10004/ 18.10.2017 г. по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 16347/ 2017 г. на ПРС, XIV гр. с-в, парични суми, както следва: сумата от 146, 90 лева- за предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги по договор ***/ 08.12.2013 г. по фактура № *********/ 12.09.2014 г. за отчетен период 07.08.2014 г.- 06.09.2014 г. и сумата от 107, 50 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора по фактура № *********/ 19.01.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 16.10.2017 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по заповедното производство в общ размер на 205 лева.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор № ***/ 08.12.2013 г., по силата на който на длъжника били предоставени далекосъобщителни услуги. Съгласно чл. 26 от ОУ на оператора заплащането на услугите ставало въз основа на месечна фактура, като неполучаването й не освобождавало абоната от задълженията му. По договора били издадени две фактури: фактура № *********/ 12.09.2014 г., с падеж- 27.09.2014 г. за отчетен период 07.08.2014 г.- 06.09.2014 г. за ползвани далекосъобщителни услуги за сумата от 146, 90 лева и фактура № *********/ 19.01.2015 г., с падеж- 19.01.2015 г. за отчетен период 07.12.2014 г.- 06.01.2015 г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 107, 50 лева. Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, се пораждало правото на оператора да го прекрати едностранно, както и да начисли неустойка и лихва за забава. В случая договорът се прекратил именно поради неплащане в срок на ползваните услуги от ответника. Клаузата за неустойка била предвидена както в договора, така и в ОУ, като същото се отнасяло и до възможността за едностранното му прекратяване. С подписване на договора абонатът се съгласил и приел ОУ, като следвало да изпълнява задълженията си, защото в противен случай носел отговорност. За събиране на дължимите суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но по образуваното по случая частно гр. дело № 16347/ 2017 г. на ПРС, XIV гр. с-в, длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск. Моли съда да признае за установено съществуването на това вземане по заповедното производство, като се претендират и разноските по настоящото дело. В с.з. страната не се представлява, като с писмена молба поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не подава писмен отговор. В с.з. страната се явява лично и признава иска, като посочва, че не оспорва дължимостта на сумите, за които щяла да поиска разсрочването им от кредитора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 10004/
18.10.2017 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 16347/ 2017 г.
на ПРС, XIV гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати
на ищеца следните суми: 146, 90 лева- главница, дължима за предоставени и
ползвани далекосъобщителни услуги, за която е издадена фактура от 12.09.2014 г.,
за отчетен период 07.08.2014 г.- 06.09.2014 г. по договор от 08.12.2013 г.; 107, 50 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, за която е издадена
фактура от 19.01.2015 г.; 44, 63 лева- мораторна лихва
за забава за периода от 28.09.2014 г. до 25.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда-
16.10.2017 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в
размер на 25 лева за държавна такса и 180 лева- адвокатско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети
сключения между страните договор и приложението към него, както и издадените по
него фактури.
При така събраните доказателства съдът намира
исковите претенции за доказани по основание и размер, по следните съображения:
По делото е безспорно обстоятелството, че е налице
валидно възникнало правоотношение по договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, поради което за всяка от страните възникват съответните
задължения по тази облигационна връзка. Доколкото и общите условия на оператора
са неразделна част от договора, разписаните в тях норми също пораждат
задължения за страните за изпълнението им и съответно влекат неблагоприятни
последици при неспазването им. В този смисъл ответникът има задължението да
заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи,
че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за
погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до
знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договора, като липсата на доказано
изпълнение от страна на абоната е предпоставка за уважаване на иска за осъждане
на ответника да заплати ползваните услуги.
По отношение на претенцията за неустойка, следва да
се посочи, че такава е начислена предвид неизпълнението на абоната да заплати в
срок ползваните услуги, като в ОУ на оператора в подобна хипотеза е предвидена
възможността за ищеца едностранно да прекрати договора между страните и да
определи неустойка. За развалянето не се предвижда специална форма за
валидност, доколкото то настъпва предвид неизпълнение на задължението на
абоната да заплати в срок цената на предоставените му услуги. В тази връзка
след като е изпълнен фактическият състав на неизпълнението по договора,
неизправната страна следва да понесе неблагоприятните последици от своето
поведение, а оттук- и този втори иск се явява основателен.
По отношение на размера на претенциите, същите са
доказани според представените фактури, в които се съдържат данни за неплатените
по договора суми, като тези документи не са оспорени, а и не се представят
доказателства за недължимост на въпросните суми на
друго основание, напротив- дори сумите изрично се признават като дължими.
В заключение следва да се приеме, че
в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, произтичащо от договора,
по отношение на което вземане вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането
за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната
част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски
в пълен размер, доколкото претенцията е уважена изцяло. Разноските надлежно се
претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са
налице доказателства, че те са заплатени: държавна такса в размер на 75 лева
(лист 16 от делото) и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева (л. 5),
които следва да се възложат в тежест на ответника.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 10004/ 18.10.2017 г., издадена по частно гр. дело № 16347/ 2017 г. на ПРС, XIV гр. с-в, Д.Г.Н., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от *** ****А.В.Д.и М.М., чрез пълномощника си адв. В.Г., следните суми: сумата от 146, 90 (сто четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева- за предоставени и ползвани далекосъобщителни услуги по договор ***/ 08.12.2013 г. по фактура № *********/ 12.09.2014 г. за отчетен период 07.08.2014 г.- 06.09.2014 г. и сумата от 107, 50 (сто и седем лева и петдесет) лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора по фактура № *********/ 19.01.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 16.10.2017 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Д.Г.Н., ЕГН: **********,***, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от *** ****А.В.Д.и М.М., чрез пълномощника си адв. В.Г., направените по заповедното производство разноски, както следва: държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 (сто и осемдесет) лева, както и направените в настоящото производство разноски: държавна такса в размер на 75 (седемдесет и пет) лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 (сто и осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала.
АД