РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100511383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20110944/10.05.2021г. по гр.д.№ 40748 по описа за 2018г.
на Софийски районен съд, 159-ти състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 2017579/20.06.2018г. на Д. М. Б.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „********** и съдебен адрес:
Адвокатско дружество „Й.И. и ПП.” гр. София, ул. „*******
1. срещу К. Т. Е., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. *******, ап. 51
и САД К.Ж. де Т. Д’И.” – Франция , регистрирано в Париж под №
RBS******* със седалище 23-25, ул. Доктор Ланлонг”, п.к. CS
*******,******* Париж, ******* Франция чрез клона му в България –
„САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. „С*******” № *** за
заплащане солидарно на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД
на сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от 21.12.2017г. , до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в уронване на личния и
1
професионален авторитет, нанесени психически и физически
дискомфорт в следствие на изпратено от К. Е. на 20.12.2017г.
електронно писмо до служители на дружеството, съдържащо
клеветнически и позорящи твърдения, както следва: „Лицето Д. М. Б.
беше освободено от САД С.А. клон България на 06.12.2017г. Лицето
беше освободено поради систематично използване на фирмата за лично
облагодетелстване в особено големи размери” и „Поради наличие на
информация относно вмешателство в работата на „САД С.А. клон
България” след датата на освобождаването му ръководството на
дружеството предприе изготвянето на настоящата заповед”.;
2. срещу САД К.Ж. де Т. Д’И.” – Франция , регистрирано в Париж под №
RBS******* със седалище 23-25, ул. Доктор Ланлонг”, п.к. CS
*******,******* Париж, ******* Франция чрез клона му в България –
„САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* ссъ седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. „С*******” № *** за
заплащане на основание на чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД на сумата от
3371,25лв., ведно със законната лихва от 20.06.2018г., до изплащането й,
представляващи неплатена премия в размер на две трудови
възнаграждения към декември 2017г. на основание на допълнително
споразумение към трудов договор от 12.08.2013г. поради наличие на
удовлетворяващ работодателя резултат;
като Д. М. Б., ЕГН ********** е осъден да заплати на САД К.Ж. де Т. Д’И.”
– Франция , регистрирано в Париж под № RBS******* чрез клона му в
България – „САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* на основание на
чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 2526,52лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25100185/11.06.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
04.06.2021г. от ищеца Д. М. Б., ЕГН ********** в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочил е, че по делото е установено
поведението на ответника Е., същото било противоправно. Не било
установена верността на твърденията на Е., че ищецът се бил
облагодетелствал в особено големи размери за сметка на дружеството-
2
работодател. Свидетелят М. бил посочил, че не бил давал пари на ищеца, че
се видял с него веднъж за 5 минути, работата за която разговаряли не била
възложена на ищеца от работодателя му, а му казали че ищецът е уволнен
Последващото договаряне между свидетеля и дружеството нямало връзка с
ищеца. Електронно разменените писма с оферти не доказвали неправомерно
облагодетелстване на ищеца в особено големи размери, подписването на
протоколи за СМР било част от задълженията на ищеца. Нямал оперативна
самостоятелност да сключва договори и да прави разплащания по тях, такива
правомощия имал прекият му ръководител. Разменената електронна
кореспонденция била обичаен процес по офериране от контрахенти,
корекциите се правели след първоначална оферта и посещение на обекта,
корекцията не доказвала облагодетелстване на ищеца, а и това било процес на
офериране, а не на поемане на задължения. Експертизата на аудио-запис не
доказвала че някой о посочените гласове е на ищеца, неясен бил произхода на
този аудио-запис и законосъобразността на изготвянето му. Думите в този
аудио-запис не доказвали противоправно поведение на ищеца, не се сочело
произход на парите, причините за вземането им, че са били взети във връзка с
дружеството и че това е противоправно. Не били обсъдени от районния съд
положителната референция от предходния регионален мениджър, че не са му
налагани дисциплинарни наказания. Недоказано било и че облагодетелстване
е в особено големи размери, тоест че е над 140 пъти над минималната работна
заплата, не било установено точният размер на сумите, с които се бил
облагодетелствал. Неправилно било прието от районния съд, че
уволнителната заповед доказвала тези обстоятелства , че прекратяването на
правоотношението било по инициатива на работодателя. Уволнителната
заповед била издадена по молба на ищеца от 06.12.2017г. Не претендирал
вреди от твърдението че правоотношението е прекратено, а от посочената
причина за прекратяването на правоотношението. Неправилно било прието от
районния съд че имало вмешателство от ищеца след прекратяване на
трудовото правоотношение. Показанията на св. Я. били в обратния смисъл,
защото той посочил, че ищецът само е минавал покрай обекта, свидетелят го
спрял за 5 минути, здрависали се . Тези показания бил в унисон с тези на св.
М., заявил че видял ищеца само тогава и не бил чувал ищеца да дава
нареждания кое как да се свърши. Неправилно било прието от районния съд,
че няма основание за заплащане на премията. Резултатите за дружеството
3
през годината въз основа на работата на ищеца били добри, нямало основание
да не му се плати премия, такава получили всички от екипа, освен ищеца.
Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на
насрещната страна за разноски. Процесуалните му представители са
претендирали възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемите - ответници по исковете – К. Т. Е., ЕГН ********** и
САД К.Ж. де Т. Д’И.” – Франция , регистрирано в Париж под №
RBS******* чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”, КЧТ,
ЕИК ******* са оспорил жалбата. Изложило е съображения, че решението на
районния съд е правилно. Посочили са , че показанията на св. М. доказвали
начина , по който ищецът е предприемал действия за завишаване на цени от
доставчици и подизпълнители и тези показания обсъдени с останалите
обстоятелства доказвали целенасоченото поведение на ищеца, застрашаващо
материалния интерес на дружеството. Едва с въззивната жалба се правели
оспорвания на събраните гласни доказателства Електронната кореспонденция
не била оспорена от ищеца, тя доказвала поведението на ищеца –
многократно предприемане на действия за завишаване на цените на
доставчиците и подизпълнителите , ползвайки няколко основни схеми, които
били посочили по делото. Приетите протоколи, фактури и платежни
нареждания доказвали че в следствие на поведение на ищеца дружеството
било заплатило завишени цени на множество стоки и услуги и било ощетено
с повече от 13200лв., така била доказана противоправността на поведението
на ищеца. Вярно било, че ищецът не разполагал с правомощия да сключва
договори, но той отговарял за управлението на разпределения бюджет на
проектите, които ръководи, изготвянето и предлагането за одобрение на
договорите, води кореспонденция с клиенти, доставчици и подизпълнители,
използването на ресурсите в интерес на дружеството, тоест той можел да
повлияе върху цената на тези договори. Заключението по техническата
експертиза за аудио-записа не било оспорено включително и че ищецът е
участвал в този разговор, репликите в този разговор били достатъчни, за да се
устанив, че ищецът се бил облагодетелствал за сметка на дружеството при
съобразяване на останалите доказателства по делото. Положителната
референция не съответствала на процесния период, липсата на
дисциплинарни наказания не оборвало извода за вредоносно поведението на
ищеца. Житейския израз „особено големи размери” не следвало да се
4
преценява съобразно ползвания в наказателното право термин, такива
оспорвания не били направени в производство пред СРС Аудио-записа
доказвал че ищецът е признал, че прекратяването на трудовото
правоотношение е било мотивирано от работодателя с вредоносните му
действия спрямо дружеството , предложението за прекратяване по взаимно
съгласие било жест на добра воля от управителя на дружеството. Събраните
гласни доказателства установявали вмешателство на ищеца в работата на
дружеството след прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца.
Свидетелите посочили, че ищецът се явявал на обекти на дружеството,
разменял реплики с работниците и създавал у тях объркване и впечатление че
е началник и все още работи за дружеството. Ползваните думи от ответника
Е. не били клеветнически или обидни. Не било установено претърпяването
на неимуществени вреди от ищеца, причинно-следствена връзка с
поведението на ответника Е.. Процеса по развод, семейните разпри,
посещенията при психолог, ненамирането на работа за известно време не
били във връзка с поведението на ответника Е., а са от естество да причинят
описания от ищеца дискомфорт. Правилно било решението и по иска по чл.
128 от КТ, в тази част жалбата била без аргументи, работодателят не бил
длъжен да заплаща премия на ищеца, преценката била на работодателя и тя
била по целесъобразност, не подлежала на съдебен контрол. В случая не било
установено и да има удовлетворяващи резултат от работата на ищеца след
като някои обекти били на загуба, а били установени и крайно съмнителни
действия на ищеца в ущърб на дружеството. Платените на другите работници
премии били ирелевантни за тази на ищеца, уговорките били с оглед на
личността в индивидуалните трудови договори на всеки от тях. Претендирало
е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № вх. №
2017579/20.06.2018г. на Д. М. Б., ЕГН ********** срещу К. Т. Е., ЕГН
********** и САД К.Ж. де Т. Д’И.” – Франция , регистрирано в Париж под
№ RBS******* чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”, КЧТ,
ЕИК ******* с която е поискал от съда:
да осъди К. Т. Е., ЕГН ********** и САД К.Ж. де Т. Д’И.” – Франция ,
5
регистрирано в Париж под № RBS******* чрез клона му в България –
„САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* да му заплатят
солидарно на основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД на
сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от 21.12.2017г., до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в уронване на личния и
професионален авторитет, нанесени психически и физически
дискомфорт в следствие на изпратено от К. Е. на 20.12.2017г.
електронно писмо до служители на дружеството, съдържащо
клеветнически и позорящи твърдения, както следва: „Лицето Д. М. Б.
беше освободено от САД С.А. клон България на 06.12.2017г. Лицето
беше освободено поради систематично използване на фирмата за лично
облагодетелстване в особено големи размери” и „Поради наличие на
информация относно вмешателство в работата на „САД С.А. клон
България” след датата на освобождаването му ръководството на
дружеството предприе изготвянето на настоящата заповед”;
да осъди САД К.Ж. де Т. Д’И.” – Франция , регистрирано в Париж под
№ RBS******* чрез клона му в България – „САД С.А. клон България”,
КЧТ, ЕИК ******* да му заплати на основание на чл. 128 от КТ и чл. 86
от ЗЗД сумата от 3371,25лв., ведно със законната лихва от–
20.06.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена премия в
размер на две трудови възнаграждения към декември 2017г. на
основание на допълнително споразумение към трудов договор от
12.08.2013г. поради наличие на удовлетворяващ работодателя резултат.
Навел е твърдения, че от 12.08.2013г. до 06.12.2017г. работел при
ответника – юридическо лице, чийто финансов директор бил ответника Е., по
трудово правоотношение като „ръководител проект”, правоотношението било
прекратено по взаимно съгласие, по време на действието на договора
изпълнявал добросъвестно задълженията си, не бил наказван дисциплинарно,
бил поощряван финансово чрез увеличение на заплатата и изплащане на
годишни бонуси всяка година, получавал референции от работодателя, бил в
прекрасни отношения с колегите си. След прекратяване на договора разбрал,
че ответника Е. разпространил невярна и клеветническа информация сред
колегите, като на 20.12.2017г. от служебния си и-мейл разпространил до 17
колеги писмо, с което посочвал, че ищецът е освободен „поради
6
систематично използване на фирмата за лично облагодетелстване в особено
големи размери”, че „е налице информация относно вмешателство в работата
на САД С.А. клон България след дата на освобождаването му”. В писмото се
сочело и че това вмешателство ръководството счита за неправомерно и затова
е предприело изготвянето на тази заповед № 21а/19.12.2017г., за която
уведомява служителите и обектите. Текстът на заповедта силно навеждала на
твърдения за извършвана от ищеца нередна дейност и затова тя била издадена
и разпространена до колегите му и до всички подизпълнители и външни
контрагенти, работещи по обектите на дружеството. Така изнесените
твърдения били неверни и го оклеветили. Не бил сключвал договори от
името на дружеството, нито одобрявал цените по тях, одобряването на
фактурите изисквало одобрение от финансовия директор и от управителя на
клона, което правело невъзможно ищецът да се облагодетелства за сметка на
дружеството. Не бил отстраняван или освобождаван от дружеството,
договорът бил прекратен по взаимно съгласие и нямало връзка с негови
неправомерни действия. Така написаните и разпространени неистини му се
отразили зле, бил възмутен при узнаването от бивши колеги за тази заповед,
изпитал раздразнение и гняв от разпространението на оклеветяващите факти ,
независимо че следващите дни били коледни и новогодишни празници, той
бил много раздразнителен и изнервен, ядосвал се за написаното, чувствал че
не може да се защити, защото вече не работел там, изпитвал срам, че с името
му вероятно искали да си измият ръцете за евентуални вътрешни проблеми,
това го влудявало и загубил апетит, страдал от безсъние, разтрепервал се
често, трудно се успокоявал, приемал успокоително лекарство „лаксан“. Така
изнесените твърдения накърнявали професионалния му авторитет в средата, в
която практикувал, заповедта била разпространена и до всички обекти. Така
понесените от него неимуществени вреди следвало да бъдат обезщетени
справедливия размер на което било 4000лв. Дружеството не му пратило
премия в размер на две трудови заплати, а същата била дължима Това било
ежегоден бонус, плащали му такъв всяка година, дължал се и за 2017г. През
2017г. работел по няколко обекта с възложител Софийска вода” по договор №
7049, както и по обект с възложител „Икспектис”, резултат бил
удовлетворяващ за работодателя. Клеветнически и позорящи твърдения били,
както следва: „Лицето Д. М. Б. беше освободено от САД С.А. клон България
на 06.12.2017г. Лицето беше освободено поради систематично използване на
7
фирмата за лично облагодетелстване в особено големи размери” и „Поради
наличие на информация относно вмешателство в работата на „САД С.А. клон
България” след датата на освобождаването му ръководството на дружеството
предприе изготвянето на настоящата заповед”. Претендирал е разноски.
Ответниците К. Т. Е., ЕГН ********** и САД К.Ж. де Т. Д’И.” –
Франция , регистрирано в Париж под № RBS******* чрез клона му в
България – „САД С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* в предоставения
срок за отговор са оспорили исковете. Навели са твърдения, че и-мейл бил
поверителен до 17 служители не бил адресиран до ищеца, така и заповед №
21а. Поведението на Е. не било противоправно, твърденията в писмото
отговаряли на действителността. На срещата между ищеца и управителя на
дружеството от 06.12.2017г. ищецът заявил, че е взел пари от един от
контрагентите, с което не се гордеел, така той признал вредоносните действия
по отношение на дружеството, както и че лично сее облагодетелствал от тях.
Ищецът многократно бил предприемал действия за завишаване на цени на
доставчици и подизпълнители за предоставените на дружеството материали и
услуги, за което използвал няколко схеми:
завишил единични цени за предоставяните СМР и закупувани
материали след получаването на оферти на подизпълнители/доставчици
като на оферентите за подпис и повторно изпращане на оферти с по-
високи цени от първоначалните. Ищецът провел кореспонденция с
няколко дружества, с които дружеството било в договорни
правоотношения от 07.08.2017г. до 19.10.2017г., от всички тях получил
оферти, които ищецът им върнал със завишени цени – с О. „ЕООД в
периода от 24.08.2017г. до 02.10.2017г. на който дружеството платило
1952,35лв. повече от първоначалната оферта; в периода от 29.08.2017г.
до 14.09.2017г. с „СК М.**”ЕООД на който дружеството платило с
542,35лв. повече от първоначално предложеното; в периода от
29.08.2017г. до 26.09.2017г. със „СК М.**”ЕООД на което дружеството
платило с 685,20лв. повече от първоначално предложеното; в периода от
19.10.2017г. до 31.10.2017г. със „СК М.**”ООД на което дружеството
платило с 527лв. без ДДС повече от първоначално предложеното; в
периода от 23.08.2017г. до 31.08.2017г. на „СК М.**”ЕООД платило с
1976,60лв. без ДДС повече от първоначално предложеното; в периода от
23.08.2017г. до 25.09.2017г. на „СК М.**”ЕООД дружеството платило с
8
878,80лв. повече от първоначално договореното.
съставял и подписвал протоколи за СМР при цени по-високи от
първоначално предложените. Ищецът провеждал кореспонденция с
дружества, с които дружеството имало договори в периода от
17.07.2016г. до 27.11.2017г., от тях получил оферти, като съдействал за
съставянето на договори със завишени единични цени. Такива били
случаите с „Б.Г.”ЕООД по оферти от 17.07.2016г. , от 10.10.2016г. , от
22.11.2016г. , от 10.10.2016г. , при които независимо от оферта ищецът
приел фактура за 8,20лв. на тон и 11,30лв. на тон и така дружеството
платило със 127,80лв. повече по фактура от 30.07.2016г. с 275,79лв.
повече по фактура от 19.08.2016г; с 442,72лв. по фактури от 16.11.2016г.
и от 31.10.2016г; . с 205,79лв. по фактура от 30.12.2016г.; със 129,54лв.
по фактура от 16.01.2017г.; със 195,66лв. по фактура от 31.01.2017г.; със
188,17лв. по фактура от 16.02.2017г.; с 45,43лв. по фактура от
28.02.2017г.; със 166,35лв. по фактура от 16.03.2017г; с 344,22лв. по
фактура от 16.02.2017г; с 574,33лв. по фактура от 28.02.2017г; със
779,56лв. по фактура от 16.03.2017г.; случаите с „В.Т.”ООД по писмо по
и-мейл от 12.07.2016г. при които независимо от предложените
първоначално цени ищецът приел фактури при увеличени цени и така
дружеството платило в повече 293,32лв. по фактура от 31.07.2016г;
866,92лв. в повече по фактура от 22.08.2016г.;
съдействал за приемане и заплащане на извършени доставки на
материали , за които нямало сключен договор, на цени по-високи от
първоначално предложените. С писма по ел. поща от 22.08.2016г.,
16.09.2016г., 30.09.2016г., 01.11.2016г. от В.Т.”ООД ищецът получил
оферти за доставка на материали и в последствие справки за тях, като
издадените фактури за същите били по-високи от оферирани цени и
ищецът ги приел, така дружеството платило повече суми както следва:
431,54лв. по фактура от 15.09.2016г.; 263,42лв. по фактура от
30.09.2016г; 1325,82лв. по фактура от 31.10.2016г.; дружеството платило
16000лв. на Б.Г.”ЕООД по фактура от 20.12.2016г., за което нямало
документи за приемане на стоките и услугите, а фактура била приета от
ищеца.
Посочило е, че имало случаи в които били подготвени договори с
доставчици/подизпълнители, но те не били подписани поради завишаване на
9
цени по описаните механизми. Такива били случаите с А.-А.”ООД от
23.11.2017г. , при който ищецът подготвил договор с по-високи цени от
предложените от А.-А.”ООД и това била причината дружеството да не
сключи договор с този търговец. Посочило е, че имало случаи, в които
ищецът искал от контрагенти на дружеството за лично облагодетелстване
парични средства, използвайки правомощията си по подбор на доставчици.
Такива били случаите с „Л.К.Т. и ко”ООД от декември 2017г. Имало и данни,
че при сключване на договори с контрахенти ищецът приемал парични суми.
Така било с Ф.Г.”ООД през декември 2016г. Вярно било, че след
прекратяване на договора между страните ищецът се намесвал в работата на
дружеството. Той бил забелязван нееднократно на обектите на дружеството,
при което вземал отношение към работния процес, обяснявайки, че скоро ще
се върне на работа в дружеството. Ищецът не бил претърпял процесните
вреди. През част от периода ищецът бил в процес на развод и дори да бил
претърпял дискомфорт то същият се дължал на този процес, а не на
твърденията на ответника Е.. Не се дължало заплащане на премия, същата се
плащала по усмотрение на работодателя ако е удовлетворен от трудовите
резултати, това било преценка по целесъобразност на работодателя, в случая
резултати на ищеца не били удовлетворителни. Претендирал е разноски.
По делото е приет протокол от 20.06.2022г. на НАП, съгласно който е
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, свързани с Д.
М. Б., действащ като ЕТ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2021г., като са
констатирани сделки по договори за покупко-продажба на недвижими имоти,
в които страна е Б. – през 2015г. закупил апартамент на ул. ************
София за 132727,96лв, подал годишна данъчна декларация ; през
2016г.закупили гараж № 14 на ул. „*******, София за 12600лв; през 2018г.
закупил ½ ид.ч. от съсобствен имот –апартамент на ул. ******* гараж 14 на
ул. „******* за общо 70000лв; закупил автомобил за 5000лв; през 2019г.
продал недвижимите имоти гараж 14 и апартамент 2 съответно за 37160,77лв.
и за 338358,59лв; през март-май 2019г. работел за Щрабаг”ЕАД, а през юни-
декември 2019г. работел за „П.Е.Е.С.”АД, а октомври-декември 2019г. за
Х.Г.”ЕООД, водостроително предприятие”ЕАД било платец на дохода му от
5977,50лв.; през 2020г. е закупил право на строеж за 88000лв., има
декларирани доходи от П.Е.Е.С.”АД и Х.Г.”ЕООД; проверена е и дейността
от 2021г. съгласно която ищецът е продал два имота за по 54500лв., закупил е
10
имот за 331151,72 евро без ДДС, имал е доходи от „П.Е.Е. Строителство”АД,
от „В.И.”ЕООД, Е.С.К.”ЕООД, И.П.К.”ООД, Х.Г.”ЕООД, сключил е договори
за кредит за 500 000лв. с А.Б.Б.”АД и за 70 000лв. с Юробанк България”АД,
подавани са декларации за 2015г., за 2017г., когато е деклариран доход от
3269,59лв. от лихви; през 2019г., когато е деклариран доход от 5977,50лв. и
22104,69лв. като доход от продажна цена на недвижими имоти; през 2020г.,
когато е деклариран доход от 22000лв. и от 16500лв. от граждански
правоотношения, през 2021г., когато е деклариран доход от 3500 и от 2625лв.
от граждански правоотношения и доходи от 2550лв. и от 2460лв., от 22950лв.
и от 22140лв. като доходи от продажба на недвижими имоти.
По делото е приет неоспорени от страните индивидуален трудов договор
№ 30/08.08.2013г., акт за встъпване в длъжност, писмо за ангажимент,
съгласно които Д. Б. е работил при САД С.А. клон България на длъжността
„ръководител проект” по договор за неопределен срок при основно месечно
възнаграждение от 2218лв., допълнително възнаграждение от 0,6%, като при
удовлетворяващи резултати от представянето на работника се заплаща 13-та
заплата.
Приета е длъжностна характеристика за длъжността „ръководител проект
на ищеца, съгласно която сред основните му задължения са гарантира добрата
организация на строителната площадка за извършване на дейността,
качествено и от гл.т. на финансов мениджмънт, да спазва условията и
сроковете по договорите, управлява разпределените бюджети, подготвя и
защитава бюджет, подготвя отчети, одобрява поръчки за доставки,
контролира разходи на обекта, изготвя формуляри за поръчки към доставчици
и подизпълнители, проследява допълнителните разходи, проследява
фактурирането, подготвя и прави предложение за одобрение на договор с
подизпълнители и доставчици за обектите, проверява и одобрява фактури.
Съгласно длъжностната характеристика има права да подписва документи,
свързани с работата на строителната площадка, като ръководи въз основа на
дадено пълномощно; представлява дружеството пред клиенти, доставчици ,
власти, непосредствени собственици, с които се среща за професионални
цели, подчинен е на генералния директор и на управителя на обекта.
Приета е междинна препоръка от регионален мениджър на ответника от
28.05.2015г., сочеща че Д. Б. е мотивиран и отговорен човек с висока степен
на почтеност, работи усилено и интелигентно, създава добри
11
взаимоотношения с колеги и партньори, развил силни лидерски и
междуличностни умения, поема инициатива и е способен да вдъхва респект и
да насърчава сътрудничество с ІІІ-ти лица и колеги.
Приети са пълномощни от 11.07.2016г. и от 16.08.2017г., съгласно които Д.
Б. е бил упълномощен да представлява „Обединение „Зона -2 2015”ЗЗД като
подписва актове и протоколи, изготвяни по време на строителство, както и
изходяща кореспонденция до „Софийска вода”АД във връзка с обект
„Изпълнение на инвестиционни проекти по водопроводна мрежа на територия
на СО-зона 2, да представлява обединението пред ІІІ-ти лица във връзка с
изпълнението и въвеждането в експлоатация на обекта, като приема и
подписва актове във връзка със същото; упълномощен е да представлява
САД С.А. клон България” като подписва актове и протоколи, изготвяни по
време на строителство, както и изходяща във връзка с обект „Изместване на
канализация от кв.4, м. „НПЗ Изток-подзона Горубляне”, София по договор
от 19.07.2017г. с И.”ЕООД като представя и подписва документи за същото;
подписва изходяща кореспонденция до възложителя и участниците в
строителството, да представлява го пред ІІІ-ти лица във връзка с
изпълнението и въвеждането в експлоатация на обекта, като приема и
подписва актове във връзка със същото.
Приета е молба от 06.12.2017г. от ищеца до ответника, с която е поискал
да се прекрати трудовия им договор по взаимно съгласие от 07.12.2017г., а
ако молбата му не се уважи, то същата да се счита за предизвестие за
прекратяване на договора.
Приета е заповед № 091/06.12.2017г. , с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание на чл. 325, ал.1 от КТ - по
взаимно съгласие.
Приета е трудова книжка на ищеца съгласно която трудов договор между
страните е прекратен на 06.12.2017г.
Прието е извлечение от електронна поща, съгласно което на 20.12.2017г.
от ел.поща К. Е. е изпратил писмо до 16 колеги, с коетое посочено, че се
изпраща заповед с разяснения, както следва: „ Д. Б. беше освободен от работа
в дружеството САД С.А. клон България на 06.12.2017г. Лицето беше
освободено поради систематично използване на фирмата за лично
облагодетелстване в особено големи размери. Поради наличие на информация
12
относно вмешателство в работата на „САД С.А. клон България” след датата
на освобождаването му, ръководството на дружеството предприе изготвянето
на настоящата заповед. Във връзка с горното моля приложената заповед да
бъде разпечатана на всички обекти на САД , сведена до знанието на
работниците и охранителните фирми и стриктно спазвана ... да бъдат
уведомени всички контрагенти, работещи със САД за обстоятелството, че
лицето не работи за дружеството, а в случай на сигнал за вмешателство,
същите да се докладват...САД има грижата да уведоми своите клиенти и
групата на Веолия ”.
Приета е Заповед № 21а/19.12.2017г. на ответника, с която е наредено Д. Б.
да не бъде допускан до строителните обекти на САД С.А. клон България,
всяко негово посещение считано от 20.12.2017г. да бъде докладвано на
работодателя ... да бъде отстраняван от охраната , а при отказ да бъде
уведомена полицията.
Прието е извлечение от сметка на ищеца, съгласно което на ищеца са
изплащани от ответника премии през декември 2013г., 2014г., 2015г.,
съответно от 2475,67лв. през 2013г.; заплата и премия през декември 2014г.
от 7801,42; заплата, премия през 2015г. в размер на 4220,48лв.; заплата и
премия през 2016г. в размер на 5484,42лв. През 2017г. през декември е
преведена заплата за ноември 2017г. в размер от 2300,28лв.
Приети са извлечения от електронна поща, съгласно които ищецът е
разменил писма с О.Б. от О.”ЕООД, с приложени към тях прикачени файлове,
извлечение от банкова сметка, като на 24.08.2017г. е получил количествено-
стойностна сметка за връзка към чугунен водопровод ф 508 като при
зададените количества сумата е 829,73лв., като на 24.08.2017г. ищецът му е
върнал такава сочеща единични цени на работи по-високи от предложените и
така общата цена по зададените количества е 10204,08лв. и на 24.08.2017г. от
О.” е изпратена оферта с цените, посочени от ищеца, на 15.09.2017г. са
разменени протоколи за извършена работа, като протокол № 1/14.09.2017г.,
изпратен от О. сочи отново единичните цени по първоначална оферта, но
върнатия от ищеца до О. протокол сочи по-високите цени, съобразно същите
е и фактурата от 05.09.2017г., която е платена от ответника.
Приети са извлечения от електронна поща, съгласно които ищецът е
разменил писма със служител на „СК М.**”ЕООД, с приложени към тях
13
прикачени файлове, извлечение от банкова сметка на дружеството , сочещи
че :
на 29.08.2017г. е получил оферта за изработка на стоманенобетонен
панел при единични цени, които при зададените количества са в размер
на 2673,72лв.,, на 29.08.2017г. ищецът е върнал писмо с приложена
оферта със завишени единични цени, като при зададените количества
сумата е общо 3324,54лв, „СК М.**“ е изпратило оферта по посочените
от ищеца цени, на 30.08.2017г. е изпратило и акт за изработката при тези
цени и фактура и тази сума е платена от дружеството.;
на 29.08.2017г. е получил две оферти за бетонов кожух при единични
цени, които при зададените количества са в размер на 5060,16лв. и
5722,80лв.,, на 30.08.2017г. ищецът е върнал писмо с приложена оферта,
на 13.09.207г. СК М.** е изпратило акт със завишени единични цени,
като при зададените количества сумата е общо 6062,40лв. в сравнение с
офертата от 5722,80лв., и тази сума е платена от дружеството.
На 19.10.2017г. е получил оферта от СК М.**”ЕООД за водомерна
шахта при единични цени, които по зададени количества формират сума
от 3837лв., на 19.10.2017г. ищецът им е върнал писмо с оферта за по-
големи суми при увеличение единични стойности в размер на общо
4469,40лв., такава оферта е върната от СК М.**”ЕООД и тази сума е
платена от дружеството;
На 23.08.2017г. СК М.**”ЕООД е изпратило на ищеца приложение № 1
сочещо единични цени за РШ 1 и за РШ 2 които при зададени количества
са за съответно 13092,90лв. и 8919,60лв., на 24.08.2017г. ищецът е върнал
отговор с приложения с по-високи единични цени, които при по-ниски
общи количества формират съответно 12335,22лв. за РШ 1 и 8858,16лв.
за РШ 2, актовете от 23.08.2017г. са по тези по-високи единични цени за
РШ 1.
Приети са извлечения от електронна поща, съгласно които ищецът е
разменил писма със служител на „Б.Г.”ЕООД, с приложени към тях
прикачени файлове, извлечение от банкова сметка на дружеството, сочещи,
че :
На 17.07.2016г. ищецът е получил писмо от В.В. от „Б.Г.” с оферта № 57
за обект в Дианабад” за доставка на материали при единични цени без
ДДС от 6,7лв/тон за МИОС; 10,8лв/тон за фракция 0-4мм трошен пясък;
14
11,1лв/тон за фракция 0-63-Козяк, на 02.08.2016г. е изпратило на ищеца
фактура и протокол № 3 при цена за МИОЗ от 8,2лв/тон без ДДС и тази
сума е платена от дружеството; на 25.08.2016г. е изпратило фактура при
цена за МИОЗ при цена от 8,2лв. /тон без ДДС и тази сума е платена от
дружеството;
На 10.10.2016г. ищецът е получил оферта от № 66 от В.В. от „Б.Г.” за
обект в с. Войняговци за доставка на материали при единични цени без
ДДС: фракция 0-4 10,60лв/тон, кариера Ихтиман; фракция 0-44мм
кариера Студена 11,60лв/тон; фракция 0-63 кариера Рудина 10,3лв/тон;
фракция 0-63 кариера Ихтиман 11,30лв/тон; фракция 0-63 кариера Козяк
11,50лв/тон; фракция 0-55мм кариера Пуклина 9,60лв/тон; скална маса
кариера Студена 11,1лв/тон; фракция 4-12 кариера Студена 13,5лв./тон;
за обект Кокаляне: трошен камък 0-63 мм кариера Ихтиман 10,5лв/тон;
фракция 0-4мм кариера Ихтиман 9,9лв/тон ; на 02.11.2016г. и на
22.11.2016г. са изпратени протокол и фактури сочещи по-високи
единични цени за фракция 0-4мм-12,4лв/тон, като тази сума е платена от
дружеството;
На 22.11.2016г. ищецът е получил от В.В. от „Б.Г.” оферта № 72 за
обект в Шипченски проход” за доставка на материали при единични
цени без ДДС за фракция 0-4мм за 10,6лв/тон и за фракция 0-63мм
кариера Козяк за 11,1лв./тон а от кариера Рудина – 10,3лв/тон, на
05.01.2017г. и на 07.01.2017г., на 31.01.2017г. , на 15.02.2017г., на
01.03.2017г., на 16.03.2017г., е поучил фактури и протоколи при
единични цени за тези материали от 11,60лв. за фракция 0-4мм и
10,60лв. /тон за фракция 0-63мм., а за тези от Козяк-12,2лв/тон и тази
сума е платена от дружеството
На 10.10.2016г. ищецът е получил от В.В. от „Б.Г.” с оферта №66 за
обект в с.Войняговци за доставка на материали при единични цени без
ДДС за фракция 0-4мм Ихтиман за 10,6лв/тон а от Студена – 11,6лв/тон;
за фракция 0-63мм кариера Козяк за 11,5лв./тон, а от кариера Рудина –
10,3лв/тон, а от кариера Ихтиман за 11,3лв/тон, поучени протоколи и
фактури сочат цена от 11,60лв/тон за фракция 0-4мм и 11,3/тон за
фракция 0-63мм и тази цена е платена от дружеството.
Приети са извлечения от ел.поща с приложения, извречление от банкова
сметка съгласно които е разменена кореспонденция между ищеца и служител
15
на В.Т.”ООД, като :
- на 12.07.2016г. ищецът е получил оферта за обект в Дианабад за
транспорт и доставка на фракция 0-63мм кариера Рудина при единична цена
от 9,60лв/тон, на 03.08.2016г. , 22.08.2016г., е получил протокол за извършени
работи, сочещи единична цена от 10,90лв/тон, за тази цена е издадена фактура
и тя е платена от дружеството;
- на 22.08.2016г. е получил оферта от Вижън Траннс за обект в кв.
Бистрица при цена на фракция 0-63мм от различни кариери, най-високата е
12,30лв. / тон и на 16.09.2016г., на 30.09.2016г., на 04.10.2016г., на
02.11.2016г. е получил протоколи и фактури за цена от 12,30лв., която е
платена от дружеството;
Приети са извлечения от ел.поща с приложения, съгласно които е
разменена кореспонденция между ищеца и служител на А.А.”ООД-И.Д. като
на 04.12.2017г. е изпратена на ищеца оферта с машинизацията на цена наема
им и машино-смяна : 310лв. за самосвал 4 оси; 210лв. за самосвал две оси;
самосвал дъмпер – 220лв; самосвал две оси с кран – 250лв., бордови камион
кран – 250лв.; метачна машина – 400лв; верижен багер 550лв; колесен багер
500лв комбиниран багер 320лв; мини багер 250лв; челен товарач 300лв;
вибрационен валяк 1,5т - 250лв., вибрационен валят 3,5т. – 300лв; водоноска –
750лв; комбиниран мини-багер 240лв.
Приети са извлечения от ел.кореспонденция с приложения, съгласно
които на 01.12.2017г. ищецът е изплатил писмо до Х. М. служител на „Л.К.Т.
и Ко”ЕООД с което иска офертата за цени на строителни материали и
транспорт, такава е изпратена на 04.12.2017г., на 05.12.2017г. ищецът е
поискал да се върне подписана оферта, като дадените цени по офертата от
02.12.2017г. са за цени: 5,40лв./тон за фракция 0-63мм Козяк, а от Рудина –
6,50лв/тон; фракция 0/4 кариера Студена 4,95лв./тон , а за фракция 4/11,2 –
7,40лв/тон; скална маса от кариера Ихтиман 4,80лв/тон, скална маса от
Студена – 4,50лв./тон; фракция 4/11,2 Студена 7,40лв/тон, транспорт по
0,13лв.; но преди това е била изпратена оферта с по-ниски единични цени:
4,50лв./тон за фракция 0-63мм Козяк, а от Рудина – 6,12лв/тон; фракция 0/4
кариера Студена 4,00лв./тон , а за фракция 4/11,2 – 6лв/тон; скална маса от
кариера Ихтиман 4,50лв/тон, скална маса от Студена – 3,80лв./тон; фракция
4/11,2 Студена 6лв/тон, транспорт по 0,12лв.
16
Приети са извлечения от кореспонденция съгласно които на 15.12.2016г.
ищецът е изпратил писмо до служител на Ф.Г.” ООД с указание, че обекта им
ще е с очакван оборот от 350000лв-500 000лв. за 2017г. и иска оферта за
СМР по приложение , на 09.01.2017г- е изпратил максимално допустими
единични цени, с уточнение че се е стремял да даде дори по-високи цени от
тези, които плаща дружеството.
Приета е фактура от 20.12.2016г., извлечение то банкова сметка, съгласно
които Б.Г.”ЕООД е издало на СОД С.А. Груп фактура за 19200лв. по
протоколи 15,16,17 и тази сума е платена от дружеството.
Прието е извлечение от сайт по система на Софийски районен съд,
уведомление по дело 66124/2017г., съгласно които това дело е на 86-ти
състав, образувано на 20.09.2017г., проведено е заседание на 30.05.2018г.,
решение е от 08.06.2018г
Приети са удостоверения от І-во РУП на МВР , София, съгласно които има
подадени сигнали за това че : на 27.09.2017г. от обект на бул. ******* от
метален контейнер-тип фургон който е с разбита ключалка липсват
инструменти, ДХ № 225ЗМК2465/2017; образувано е и ДП 3383ЗМК-
762/2017г. по сигнал за отнемане на инструменти от автомобил „Рено” на
САД С.А. клон България, паркиран на обект водопровод Ф 500.
Приет е диск със запис.
Прието е заключение по съдебно-техническата експертиза, с което вещото
лице след запознаване с документи по делото и изслушване на приетия запис
на диск е посочило, че на същия е записан разговор между двама въже, запис
е 10 минути и 20 секунди, разговор е на английски език, няколко думи са на
френски език, като превода на български език на тези разговори е извършен
от заклети преводачи на ТБС Т.”ООД. Посочило е, че в разговорът мъж 1
пита дали събеседникът има предвид конкретен подизпълнител за спешен
обект на Софийска вода, че не е сигурен за какво говори събеседникът му, на
което мъж № 2 е посочил, че говори за кражба на пари от компанията, че не
иска да се принизява да говори в детайли, но че е сигурен. В разговорът мъж
№ 1 е запитал „кога, какво, как”, мъж № 1 е отговорил „така ли смята да
продължим”, мъж № 1 е посочил, че трябва да го докажат и че няма какво да
каже, а мъж № 2 е поискал да узнае защо го е направил мъж № 1, да обясни
от уважение към мъж № 2 и към компанията, защото не можел да разбере как
17
един от проектните ръководители прави такива неща. В записа мъж № 1
сочел, че не е сигурен какво имат предвид под кражба, но е вярно че е взел
пари от един доставчик, защото бил изкушен да го направи, но нямало нищо
феноменално в това според него, че се усещал недооценен и не усещал
подкрепа и било лесно човек да го направи без да мисли за себе си. Мъж № 2
е посочил, че мъж №1 ще трябва да си понесе последствията от това
поведение, че се е подготвил с писмо от мъж №1 за напускане и му го
поднася за подпис , с което напуска компанията и че очаква мъж № 1 да
поеме отговорност за действията си. Мъж № 1 запитал дали моментално важи
това , мъж № 2 е отговорил, че важи от сега и мъж № 1 да си тръгне и да се
върне сутринта ,за да върне всичко. Мъж № 1 е попитал дали трябва да остави
работа на някого – на И., на което е отговорено, че зависи от него, мъж № 1 е
посочил, че ще прехвърли всичко на И., който да поеме Зона 2, посочил е, че
не се гордее със себе си, че решил да го направи, но бил убеден че този ден
ще дойде
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки
при ответника, че през 2017г. ответникът е имал различни обекти по договори
със Софийска вода, резултатите от всеки конкретен обект сочат печалба
освен обект 137,34 който приключва на загуба, че всяка година от 2013г. до
2016г. включително на ищеца е плащана премия, както следва и съответно/
2475,67лв; 7801,42лв; 4200,48лв; 5464,42лв., не била предоставена методиката
за определянето й. Посочило е, че за 2017г. на 5-ма началници на строителни
обекти са изплащани допълнителни възнаграждения в различни размери, като
този с основна заплата от 1879,10лв. са получил бонус от 1756,10лв; този с
основна заплата от 1828лв. е получил бонус от 3317,89лв; този с основна
заплата от 1982лв. е получил бонус от 3626,89лв; този със заплата от 1842лв.
е получил бонус от 1850,87лв; този с основна заплата от 1709,лв. е получил
бонус от 3419,37лв. С.П. не бил получил бонус за 2017г. В индивидуалните
договори нямало методика за определяне на бонуса. Средно аритметичното
между получените от ищеца бонуси от ответника била 3371,25лв., Средно
аритметично между полученото през 2017г. като премия от останалите пет
служители било 2794,22лв. За 2017г. основното месечно възнаграждение на
ищеца било 2754лв., а за 2016г. – 2562лв.
Разпитан по делото св. П. Х.в е заявил, че с ищеца работели заедно от
18
2010г., включително и в САД, вече и двамата не работели там, ищецът
напуснал преди свидетеля през декември 2017г. Работел при ответника като
ръководител на строителен обект, разбрал че ищецът е напуснал от и-мейл на
главния счетоводител Коста, сочещ че ищецът е освободен от длъжност и не
трябва да го допускат до обектите, че е злоупотребил в големи размери.
Заявил е, че съобщил на ищеца за този и-мейл, но той вече знаел, бил много
учуден, защото до този момент нямало упрек за работата му. Посочил е, че до
този момент не било казвано някой да е направил нещо нередно, и-мейл бил
разпространен до колегите и всички го обсъждали, стигнал до служителите,
всички били учудени. Посочил е, че ищецът контактувал с ръководството по
отношение на договори, които не са свързани с производството, бил началник
на свидетеля и му разпределят обекти за които да отговаря, свидетелят
подавал до ищеца заявки за необходими материали и машини. Имало случаи
в които възниквали допълнителни работи – например, ако трябва да
подготвят основа за асфалтиране, но завали дъжд, то тогава трябвало да
минат с валяци и това се поръчвало на фирма , на свидетеля му се случило
сам да търси аварийна скоба, защото без нея трябвало да спрат водата на
хората за цяла нощ. Заявил е, че на една оперативка говорили за отчетността,
явно от дружеството смятали че работата на ищеца е некоректна. За случая
много пъти говорили с ищеца и той бил като всеки човек, който е обвинен н
нещо, бил много притеснен.
Разпитан по делото св. С.Д. е заявил, че с ищеца са състуденти, често се
виждали, до 2018г. ищецът работел в САД, средата на декември 2017г.
ищецът напуснал. Завил е, че се видели преди рождения ден на ищеца, който
бил на 21.12. и тогава ищецът му показал и-мейл, който бил много груб,
пишело че не го допускат и да се сведе до знание на колегите, този и-мейл
бил нетипичен и доста груб за средата, в която работели - гилдията на хидро-
инженерите. Тогава не говорили много, но ищецът не бил позитивно настроен
от случилото се, в последствие ищецът се развел и ходел на психолог.
Случилото се не влияело добре на ищеца, защото не влияело добре на имиджа
му, на самочувствието и на достойнството му, как ще си намери работа. Едва
сега преди 2-3 месеца ищецът си намерил работа , независимо че търсел
такава интензивно. Не знаел защо ищецът не си намерил работа по-рано,
вероятно защото не се чувствал добре, имал и семейни разправии
Разпитан по делото св. Х. М. е заявил, че познава ищеца, с него се видял
19
веднъж по работа на една автомивка, видели се за 5 минути. Свидетелят се
занимавал с транспортни услуги за фирмата „Лоби Кар“, в която работел като
търговец, представлявал я и имал права като всеки търговец, имал и
пълномощно. Видели се с ищеца защото му казали, че може да работи с
фирмата. В този разговор ищецът му казал, че свидетелят може да работи с
фирмата, но някаква разлика между цената, която свидетелят би дал и цената,
която фактурира трябвало да остава за ищеца. Ищецът се свързал със
свидетеля. След този разговор ищецът изпратил и-мейл на свидетеля, за да
може свидетелят да напише втори и-мейл с цената, свидетелят написал този
втори и-мейл, но така и не завършили работата, защото ищецът бил уволнен.
Посочил е, че бил извикан от самата фирма, вероятно имали контрол върху и-
мейлите, знаели всичко, питали го за ситуацията и свидетелят им обяснил,
заявил че иска да работи с тази фирма, защото били коректни и плащали
навреме. След това свидетелят дал на фирмата като оферта пазарните цени,
които били доста по-ниски от вече предложените от него. Започнал да работи
с фирмата. Доколкото помнел разликата в цените по уговорката с ищеца били
с 1лв/тон , работата можело да бъде от 100 до 10 000 тона, както била в
момента. Щял да даде по-ниска цена, тогава разликата била голяма.
Разговорът с ищеца го изненадал, защото дотогава такова нещо не му се било
случвало. Подадената оферта след разговора с ищеца била на цени близки до
първата, така ако първата оферта била за 10лв./тон, то по искане на ищеца
втората оферта била за 11лв./тон. В последвалия разговор между свидетеля и
К. от фирмата и с други нейни представители му обяснили, че ищецът е на
висока позиция във фирмата, обяснили му целия случай и че искат оферта за
цялата работа, като посочили количествата които трябвало да се возят, тогава
свидетелят дал цена, като я свалил още по-надолу. На ищеца свидетелят не
бил дал пари.
Разпитан по делото св. М.Я. е заявил, че работил при ответника от 2015г.
до 02.04.2019г. , започнал като машинист, след това като шофьор, след това
като технически сътрудник. С ищеца работел докато бил шофьор, но не
помнел много добре. Заявил е, че на 15.12.2015г. бил на обекта в кв. Хаджи
Д.” до багера, ищецът минал оттам, спрял, слязъл и се здрависали, нямал
спомен да го е питал как върви работата. Веднага след като дошъл на обекта
имало заповед ищецът да не се допуска до обекта. Свидетелят отишъл и
казал и това било, ищецът поздравил всички и се здрависали, винаги се
20
държали приятелски, нямало промяна в поведението на ищеца. Доколкото
помнел срещата била преди издаването на заповедта, тя продължила не
повече от 5 минути.
Разпитан по делото свЕ.М. е заявил, че работи за фирмата САД от
14.12.2017г. и до момента, видял ищеца само веднъж на обекта на фирмата в
ж.к. Хаджи Д.”, тогава били на тротоара, почиствали, свидетелят седял на
пейката ищецът минал през обекта , колегата Николай отишъл и се здрависал
с ищеца, дошъл и казал, че това бил началник. Не бил чул свидетелят да е дал
нареждания на Николай кое как за свърши.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86 от
ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение,
която отговорност е обективна и безвиновна. Ангажирането на отговорността
по чл. 49 от ЗЗД изисква консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При
отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се установи, че е възложена работа
от отговорното за изпълнението на тази работа лице, като вредите следва да
са претърпени при или по повод изпълнението на възложената работа.
Възлагането на работата представлява отделяне на собствена работа и
изпълнението й чрез друго лице. Изпълнението може да се осъществи както
чрез правни, така и чрез фактически действия. Вредите следва да са
причинени при или по повод на изпълнение на възложената работа,
включително и от бездействие за изпълнение на възложената работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато
причинителят на увреждането не е изпълнил задължителни указания или
правила за извършване на възложената работа. Възложителят може да се
21
освободи от отговорност само и единствено ако докаже, че вредите не са
причинени при или по повод на изпълнение на възложена работа или ако не
са причинени виновно. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички преки
и непосредствени вреди (имуществени и неимуществени), които са последица
от увреждането.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна отговорност. Това е
специално уредена от законодателя гаранционно-обезпечителна отговорност
за чужди действия, която се носи от възложителя на работата за вреди,
настъпили при или по повод на извършване на определена възложена работа.
Отговорност за вреди от изнесена информация от служител на търговец, е
основание за ангажиране отговорността на служителя по реда н чл. 45 от ЗЗД
и на търговеца по реда на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността се носи от търговеца
както при известен автор на изнесената информация, така и при неизвестен
такъв. Двамата носят отговорност за верността на твърденията за факти, както
и за това, че те са резултат от добросъвестна проверка. На проверка на
истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да доведат до
ангажиране на отговорността на автора им, съответно на възложителя му по
реда на чл. 49 от ЗЗД. Мненията и оценките не подлежат на проверка за
вярност – те могат да доведат до отговорност по чл. 45 съответно по чл. 49 от
ЗЗД, само ако представляват обида.(В този смисъл Решение № 85/23.03.2012г.
по гр.д.№ 1486/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О.).
В хипотезата на чл. 45 от ЗЗД само вината се презумира от закона.
Ищецът следва да установи по делото при условия на пълно и главни
доказване както конкретно поведение на посочения в случая ответник –
физическо лице като извършител, така и че ответникът – юридическо лице
му е възложил работата, противоправността на поведението на ответника-
физическо лице, претърпените вреди, но и обстоятелството, че поведението
на ответника-физическо лице е решаващо за настъпване на вредите, тоест че
то е вътрешно необходимо свързано с резултата. Такава връзка между
поведението и резултата ще е налице тогава, когато вредата закономерно
произтича от деянието, а не е случайно свързана с него. Всяко действие или
бездействие, което е в нарушение на обществения порядък е противоправно,
като деецът може да носи за същото административна, наказателна или
дисциплинарна отговорност, които се носят наред с гражданската такава.
Деликтната отговорност по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД се ангажира за увреждащо
22
спрямо ищеца поведение. Тя е защита на субективно право на ищеца и
правнозначими негови интереси.
Правото да се изразява мнение и да се разпространява информация не
може да бъде използвано за накърняване на честта, личното достойнство,
доброто име. Тези ценности са обект на посегателство при обида и клевета.
Ангажирането на гражданската отговорност за унижаване достойнството на
определено лице посредством неприлично отнасяне с него и/или за
съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за него или
приписване на престъпление е ограничение на правото на свобода на
изразяване на мнения, което ограничение е допустимо от Конституцията на
РБ. В хипотези, в които свободата на изразяване на мнение , на търсене и
разпространение на информация не представлява превратно упражняване на
правото по чл. 39 от Конституцията и не е използвано за увреждане на добро
име, то не са нарушени ограниченията на това право. Изказването на мнение с
негативна оценка за коментирано конкретно лице с оглед на обществен
интерес не е противоправно. (В този смисъл Решение № 253/29.01.2014г. по
гр.д. № 1251/2012г. на ВКС, ІІІ-то Г.О., постановено по реда на чл. 290 от
ГПК).
По делото не се спори, че ответникът Е. към 20.12.2017г. е работел при
ответника – юридическо лице, че ответникът Е. на 20.12.2017г. от служебния
си и-мейл е изпратил писма до 16 служители на ответника-юридическо лице ,
съдържанието на което е включвало : „….Лицето беше освободено поради
систематично използване на фирмата за лично облагодетелстване в особено
големи размери. Поради наличие на информация относно вмешателство в
работата на „САД С.А. клон България” след датата на освобождаването му,
ръководството на дружеството предприе изготвянето на настоящата заповед.
”. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от приети по
делото извлечения от електронна поща, неоспорена от страните по делото.
При така установеното съдът приема, че при установена противоправност на
това поведение на Е. в причинно-следствена връзка с което ищецът да е
претърпял вреди, отговорността на ответника Е. и тази на работодателя му –
ответника юридическо лице, може да се ангажира и то при условията на
солидарност. Това е така, защото тези вреди биха били резултат от деликтно
поведение на ответника Е., на когото ответникът-юридическо лице е
възложил работа.
23
Съдът приема, че процесното електронно писмо в твърдяната от ищеца
част сочи ищеца като лице, за което се изнася информация, тази
информация представлява твърдения за факти от действителността в частта,
че ищецът е бил освободен от работа поради систематично използване на
фирмата за лично облагодетелстване в особено големи размери; че има
информация относно вмешателство в работата на „САД С.А. клон България”
след датата на освобождаването му, и това е било причината да се изготви
заповед“. За същите има изрични изявления в писмото, а и тези
обстоятелства не са спорни по делото.
Твърдения за факти в частта, че ищецът е „използвал фирмата за лично
облагодетелстване в особено големи размери“ съдът приема, че са от
естество да причинят болки и страдания на ищеца. Това е така, защото
провеждане на поведението, приписано на ищеца е морално укоримо и
твърденията за такова са от естество да доведат до душевни терзания.
Твърдението за „вмешателство в работата на фирмата“ след прекратяване на
договора също е с негативен оттенък, доколкото навежда на твърдение за
неправомерно поведение на ищеца, като този извод следва основно поради
контекста в който е направено това твърдение – съпроводено с твърдения за
поведение в ущърб на работодателя.
Съдът приема, че така проведеното поведение от ответниците не попада в
хипотезата на чл. 45 ши на чл. 49 от ЗЗД и отговорността им за обезщетение
на вреди, посочени от ищеца не следва да се ангажира. По делото е
установено, че изнесената информация и ползваните изрази не са обидни и
клеветнически. Изнесената информация съответства на събраните по делото
доказателства, като тя е била проверена добросъвестно преди да бъде
изнесена от ответника Е.. Това е така, защото същата съответства на
разменените по електронна поща писма между ищеца и
доставчици/подизпълнители на работодателя му, автентичност на която не е
оспорена своевременно, показанията на св. М., св. Я. и св.М., които съдът
кредитира като логични и последователни, неопровергани от останалите
събрани по делото доказателства. По делото се установи, че ищецът е работел
като „ръководител проект“ при ответника-юридическо лице и е разполагал с
правомощие да управлява разпределените бюджети, одобрява поръчки за
доставки, контролира разходи на обекта, изготвя формуляри за поръчки към
24
доставчици и подизпълнители, проследява допълнителните разходи,
проследява фактурирането, подготвя и прави предложение за одобрение на
договор с подизпълнители и доставчици за обектите, проверява и одобрява
фактури. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото трудов
договор и длъжностна характеристика, носеща подпис за ищеца. Приетата по
делото кореспонденция между ищеца и подизпълнителите „О.“ЕООД ,
СК“М.**“ЕООД от 2017г. установяват, че тези фирми са изпращали няколко
пъти на ищеца оферти с цени на работи, които са им били върнати от ищеца
със завишени цени и по тези завишени цени са се приемали работите и са се
извършвали разплащанията към тези дружества. По делото не е установено
причината за връщането на офертите от ищеца на тези фирми със завишени
цени да е било в интерес на дружеството – например да е било свързано с
качество на материали/услуги, срокове за изпълнение или друго. При така
установеното съдът приема, че по делото не е установено това поведение на
ищеца да е било в полза на дружеството. Доколкото се установи, че
плащаните от дружеството цени са били завишени в сравнение с
първоначално предложението от подизпълнителите, то съдът приема за
установено , че това поведение на ищеца е било недобросъвестно изпълнение
на трудовите му задължения към ответника-юридическо лице . Установява се
от извлеченията от електронна поща, че ищецът през 2016г. е получавал
няколко оферти от „Б.Г.“ЕООД , В.Т.“ООД за цена на материали, като в
последствие е изпращало фактури на ищеца за същите на по-високи цени и
тези по-високи цени са заплащани от дружеството съответно на „Б.Г.“ЕООД
и на „В.Т.“ООД. По делото не е установено причината за приемане на
протоколи и фактури от ищеца на цени които са различни от предложените
от тези фирми и то по-високи, да е било в интерес на дружеството / поради
по-високо качество, по-кратки срокове за изпълнение или друго, което е било
в интерес на работодателя на ищеца/. При така установеното съдът приема, че
по делото не е установено това поведение на ищеца да е било в полза на
дружеството. Доколкото се установи, че плащаните от дружеството цени са
били завишени в сравнение с първоначално предложението от доставчиците,
то съдът приема за установено , че това поведение на ищеца е било
недобросъвестно изпълнение на трудовите му задължения към ответника-
юридическо лице. Не се установи по делото каква е била работата по
протоколи 15,16,17 за която е платена по фактура от 20.12.2016г. на
25
„Б.Г.“ЕООД сумата от 19200лв. Установява се от приетата по делото
кореспонденция по електронна поща, че ищецът през 2017г. е поискал оферта
от Х. М. – търговец на „Л.К.Т. и Ко“ оферта за цени на строителни материали
и транспорт, подадена е оферта, но след това е подадена втора със завишени
цени. Съдът приема за установено по делото, че причината за подаването на
втората оферта е било искане на ищеца за завишаване на цените и за плащане
на разликата между двете оферти на ищеца от „Л.К.Т. и Ко“ЕООД. Това се
установява от събраните по делото гласни доказателства , които съдът
кредитира като верни, логични и последователни, резултат от личните
впечатления на свидетеля, неопровергани от останалите събрани
доказателства по делото, подкрепени от приетата по делото кореспонденция
между свидетеля М. и ищеца. Действително, свидетелят е посочил че срещата
му с ищеца била кратка, но свидетелят е пресъздал съдържанието на
разговора на тази среща в детайли, като този разговор би могъл да се проведе
за посоченото от свидетеля време. Разменената кореспонденция между
ищеца и свидетеля М. по електронната поща съответства на показанията на
свидетеля за проведения разговор включително и за разликата в цените по
първата и втората оферта. При така установеното съдът приема, че няма
основание да не се кредитират показанията на св. М.. Не е установено
завишаването от св. М. на цените да е било в интерес на дружеството или
направено поради друга причина, освен посочената от свидетеля. При така
установеното съдът приема, че по делото не е установено това поведение на
ищеца да е било в полза на дружеството, напротив установено е че то е било в
негов ущърб. Следва да се посочи, че неустановяването по делото, че
завишените цени, плащани от дружеството на В.Т.“ ООД, на „Б.Г.“ЕООД, на
„СК М.**“ЕООД, на „О.“ЕООД , е било в полза на дружеството обосновава
извод, че твърдението на работодателя че това е било в полза на ищеца е
житейски оправдано. Правилата на логиката и на опитните правила
обосновават извод, че всяко поведение има конкретна причина, в
търговските взаимоотношения обичайно е причината за определено
поведение да е стремеж към оптимално съотношение между цена и качество,
както и реализирането на печалба. В случая не е установено проведеното от
ищеца поведение да е било в интерес на работодателя му или на 3-то лице,
което позволява житейски логичния извод, че е било в интерес на ищеца. В
подкрепа на този извод е установеното поведение на ищеца при воденето на
26
преговорите с Лоби Кар Транс и Ко“ ЕООД, пискал да му са заплаща
разликата между дадените първоначално цени завишените в последствие по
искане н ищеца, които е трябвало да заплаща дружеството, ако до договор се
беше стигнало. Причината да не се сключи договор с Л.К.Т. и ко“ООД при
тези завишени цени се установи от показанията на св. М., че е уволнението на
ищеца и разкриване от работодателя му на провежданото от ищеца поведение
и че тези завишени цени не са цените, по които доставчика работи, което не е
било в полза на работодателя.
При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че
събраната от работодателя информация за поведението на ищеца е била
добросъвестно проверена / проследяване на електронна кореспонденция, на
плащани суми, разговор със служителя на Л.К.Т. и ко“/ като разменените
писма по електронна поща, одобрените от ищеца фактури, разликата в
цените, предлагани от подизълнители/доставчици и плащаните им такива,
обосновават извод, че твърденията на Е., че ищецът „систематично е
използвал фирмата за лично облагодетелстване в особено големи размери“ не
може да се приеме за противоправно поведение. Следва да се посочи, че в
случая „особено големи размери“ е употребено в писмото от 20.12.2017г. в
общоприетия смисъл пречупен през призмата н субективното възприятие за
особено големи размери и икономическата обстановка в страната през 2017г.
Размер на сумите, с които дружеството е ощетено е установен от разликите
при заплащането на стоки и услуги по първоначално предложените от
контрагентите и платените в действителност от дружеството цени.
Неприложими в случая са определенията на „особено големи размери“ по
смисъла на наказателното право, защото контекста в който е употребен израза
не предполага същото. Самата информацията съответства на общоприетото
значение на израза, информацията не е голословна, а е подкрепена с такава,
която е събрана от ответниците в рамките на възможностите им – чрез
проверки на разменени писма по ел.поща, проверка заплатени суми, разговор
с потенцални доставчици, с които ищецът е водел разговори. Тази проверка е
била дължима и е била проведена, което обосновава извод, че не е проведено
противоправно поведение от ответника Е. и отговорността на двамата
ответници за същото не може да се ангажира. Приетият пред въззивния съд
протокол от проверка на НАП не е от естество да обоснове обратен извод.
Това е така, защото предметът на тази проверка не е насочен към
27
установяване на произход на доходи на ищеца, нито дали всички негови
доходи са декларирани.
Съдът приема, че посоченото в процесното писмо „…информация за
вмешателство в работата на САД С.А. клон България“ след освобождаването
му“ също не е противоправно поведение за последствия от което да може да
се ангажира поведението на двамата ответници. В случая се установява от
показанията на св. Я. и св. М., които не са опровергани от останалите
доказателства и съдът кредитира, че след прекратяване на правоотношението
между страните ищецът е минавал покрай обект на дружеството, спрял е,
слязъл и с здрависал с работниците, после си тръгнал, работникът Николай
после казал, че ищецът е началник. Така описаното поведение обосновава
извод, че ищецът е пътувал с автомобил, като е спрял движението си,
минавайки покрай обект на дружеството без друга причина освен, че това е
обект на дружеството. Действително , не се установява по делото ищецът да
се е намесил в работата на обекта, но така проведеното поведение обосновава
извод, че ищецът е демонстрирал присъствие и интерес било към работата на
обекта, било към бившите си колеги и затова е спрял на обекта. Това
поведение не може да се квалифицира като „вмешателство“ в прекия смисъл
на думата, изразът е употребен непрецизно от ответника Е.. Поведението
обаче може да се квалифицира като демонстрация на присъствие и интерес.
Доказателства по делото , че точно от това твърдение в писмото от
20.12.2017г. ищецът е претърпял вреди по делото не са ангажирани. Само по
себе си твърдението не предполага претърпяването на вреди, независимо от
принципно негативния оттенък на твърдението. Това твърдение е твърде
неопределено, за да обоснове извод, че не е нужно да се ангажират нарочни
доказателства, за да се приеме, че причинява конкретни неимуществени
вреди. В случая нито един от свидетелите не е посочил конкретно този израз в
разговорите им с ищеца да е посочван от него като причина за терзания. При
така възприето и като съобрази установеното по делото от показанията на св.
Д., че в процесния период ищецът е бил в процес по развод и е имал семейни
проблеми , то съдът приема за неустановено по делото , че посоченото в
процесното писмо „…информация за вмешателство в работата на САД С.А.
клон България“ след освобождаването му“ е причинило на ищеца
неимуществени вреди.
При така възприето съдът приема, че исковете по чл. 49 и по чл. 45 от ЗЗД
28
са неоснователни и правилно районният съд ги е отхвърлили.
Съдът приема, че правилно районният съд е отхвърлил иска по чл. 128 от
КТ. Условие да възникне вземането за допълнителното възнаграждение на
ищеца по договора му с ответника е работата на ищеца за ответника да е
удовлетворяваща. В тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства
по делото, а доказателства за същото по делото не са ангажирани. Напротив, в
случая събраните по делото доказателства за поведението на ищеца по време
на работата му за ответника не позволяват такъв извод.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд
следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за съдебни
разноски по делото следва да се постави в тежест на въззивника и той следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия-юридическо лице съдебни разноски
за възнаграждение за адвокат в размер на 1500лв. с ДДС. Същото не е
прекомерно при съобразяване на броя на исковете и цената им, сравнително
високата сложност на делото . Извод за последното се извежда при
съобразяване на множеството писмени доказателства събрани по делото,
изслушани две съдени експертизи, както и разпитани 5-ма свидетели,
множество спорни обстоятелства по делото.
Въззиваемият-физическо лице не е претендирал разноски и такива не му се
следва.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20110944/10.05.2021г. по гр.д.№ 40748 по
описа за 2018г. на Софийски районен съд, 159-ти състав
ОСЪЖДА Д. М. Б., ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „******* и
съдебен адрес: Адвокатско дружество „Й.И. и П.” гр. София, ул. „******* да
заплати на САД К.Ж. де Т. Д’И.” – Франция , регистрирано в Париж под №
RBS******* със седалище 23-25, ул. Доктор Ланлонг”, п.к. CS
*******,******* Париж, ******* Франция чрез клона му в България – „САД
С.А. клон България”, КЧТ, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
29
гр. София, район Изгрев, ул. „С*******” № *** на основание на чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК сумата от 1500лв. (хиляда и петстотин лева),
представляващи съдебни разноски за въззивно производство пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30