Р Е Ш
Е Н И Е № 684
01.11.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 11 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, бул.”Витоша” №146, Бизнес център „България“, сграда
А, ет.4, представляван от изпълнителните директори С. Я. и Г. К., чрез
юрисконсулт С. Г., против Х.Г.К. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 28.10.2014г. ответникът кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит. Процедурата започнала с попълване на заявление за
отпускане на кредит от разстояние на интернет страницата на ищцовото дружество.
В зададените полета в заявлението длъжникът попълнил личните си данни – три
имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес,
електронен адрес, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др. При
подаване на заявлението лицето посочило и желания размер на кредита, срока на
договора за кредит, наименованието на кредитния продукт, при условията на които
желае да ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата. След подаване
на заявлението на посочения ел.адрес на ответника при сключването на договора
за кредит били изпратени автоматично договор за кредит, ведно с приложение 1
към него, приложимите общи условия за предоставяне на кредити и стандартен
европейски формуляр /СЕФ/. Освен това на сайта на дружеството гореизброените
документи били налични и преди сключване на договора, съдържащи цялата
необходима преддоговорна информация за желания кредит. На ответника бил
предоставен достъп до проект на договора за кредит и приложението към него, в
които били посочени дължимите от него на дружеството суми – заявеният размер на
главницата и размерът на възнаградителната лихва при заявения период на
погасяване. След запознаване с всички условия във връзка с кредита ответникът
декларирал, че е получил СЕФ на посочения от него ел.адрес и приема общите
условия и договора, с което свое действие заявил съгласието си да бъде обвързан
от процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. В резултат на гореизложеното на
28.10.2014г. между страните се сключил във форма на електронен документ договор
за кредит за сумата от 1137,94лв. – главница, с краен срок на погасяване ведно
с уговорената лихва 10.11.2015г. Ответникът сам избрал при кандидатстването за
кредит да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор, като
осигури поръчителство от трето одобрено от кредитодателя юридическо лице, като
имал възможност да избере и необезпечен кредит. Поръчителят се съгласил да
предостави поръчителство за задълженията на ответника при цена на услугата
106,19лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Ищецът твърди,
че не представя договор за предоставяне на поръчителство и приложения към него,
тъй като не разполага с тези документи. Договорът за предоставяне на
поръчителство се сключвал между поръчителя и съответен клиент на ищеца, който
избрал да осигури обезпечение на задълженията си по договор за потребителски
кредит. Ищецът твърди, че изпълнил задълженията си по договора, сключен с
ответника и предоставил заем в размер на 1137,94лв. при лихва и други условия,
подробно уговорени в договора, приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. От своя страна
ответникът се задължил да върне предоставената заемна сума по процесния договор
чрез 12 равни месечни вноски, описани в уговорения между страните погасителен
план. Ответникът не изпълнил основното си договорно задължение да върне
предоставения кредит при договорените условия. За погасяване на процесното
задължение постъпили само четири частични плащания, с които се погасявала само
част от дължимите суми по процесното вземане. Така направените частични
плащания представлявали сами по себе си признание на договорните отношения,
както и наличието на задължения от страна на ответника. След 01.05.2015г.
плащания във връзка с погасяване остатъка на задължението към ищеца не били
постъпвали. Във връзка с това неизпълнение ответника бил търсен многократно.
Предвид липсата на пълно и точно изпълнение от страна на ответника на поетите
задължения с договора и безрезултатните опити за доброволно уреждане на
отношенията ищецът бил принуден да предприеме действия за събиране на дължимите
суми по съдебен ред и подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз
основа на същото било образувано ч.гр.д.№2019/2018г. по описа на РС-Хасково, по
което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и възразена от
длъжника в срока по чл.414 от ГПК. Ето защо, се иска постановяване на решение,
с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на
вземания в полза на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2019/2018г. по описа на РС-Хасково за
сумите от 1137,94лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане, 82,36лв. – административни
разноски, 171,35лв. – договорна лихва за периода от 11.03.2015г. до
10.11.2015г., 653,46лв. – наказателна лихва за периода от 02.05.2015г. до
30.07.2018г. Прави искане за присъждане на разноските в заповедното и
настоящото производство.
Ответникът
депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, като оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че не е налице валидно сключен договор чрез размяна на
електронни съобщения. Ответникът твърди, че не се е регистрирал в сайта на
ищеца, не е получил на имейла си преддоговорната информация – нито договора,
нито приложенията му. Нямало представени доказателства, установяващи, че
ответникът е автор на електронното заявление. Самото заявление не съдържа
електронен подпис, нито пък се твърди, че ответникът разполага с такъв, който
да го идентифицира като автор на електронното заявление. Ищецът не представял и
доказателства за твърдяното обстоятелство, че в отговор на заявлението изпратил
по електронен път процесния договор за потребителски кредит, приложението, общите
условия и СЕФ за предоставяне на информация за конкретния кредит, съответно
нямало доказателства същите да са били получени на електронния адрес на
ответника. Нямало доказателства, че на ответника е предоставена заемната сума.
Предвид гореизложеното ответника твърди, че липсват доказателства за валидно
сключен между страните договор за кредит, който да установява договорна
обвързаност и задълженост на последния, поради което иска следва да се отхвърли
като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2019 по
описа за 2018г. на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 1137,94лв. – главница, 82,36лв. – административни разноски, 171,35лв. – договорна
лихва за периода 11.03.2015г. – 10.11.2015г., 653,46лв. – лихва за забава за
периода 02.05.2015г. – 30.07.2018г., дължими по договор за кредит №368581 от 28.10.2014г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2018г.
до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2019/2018г.
по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за потребителски
кредит, същият е сключен между страните на 28.10.2014г. Към договора са
приложени условията на кредита, СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити и общите условия за предоставяне на кредити. В протокол
от 10.08.2018г. ръководител отдел „Събиране на вземания“ в ищцовото дружество
описва извършените услуги по извънсъдебно събиране на просрочени вземания от
ответника, възлизащи на сумата от 82,36лв. Третото неучастващо по делото лице –
„Изипей“ АД, гр.София, представя изисканата от него разписка с дата
28.10.2014г. за изплащане на сумата 1500лв. от ищцовото дружество на ответника,
подписана от последния.
Поради оспорване на
подписа, положен от клиент на разписката от 28.10.2014г. за получаване на
сумата от 1500лв., съдът назначи и изслуша заключението на съдебна графологична
експертиза. В своето заключението вещото лице категорично заявява, че подписа срещу
клиент на оспорената разписка е положен от ответника Х.Г.К..
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за потребителски кредит. В тази връзка
съдът намира възраженията за липса на валидно сключен договор между страните,
направени в отговора на исковата молба, за изцяло неоснователни. Разгледан по
същество предявения установителен иск в настоящото производство се явява
основателен. Видно от представения договор, сключен между страните, ответникът
е получил в заем сумата от 1500лв. срещу поетото от него задължение да я върне
заедно с лихвите и разноските по кредита. Страните по този договор са уговорили
вноските за погасяване на задължението и срока, в който следва да стане това,
както и съответното оскъпяване на кредита. Приложен е също така СЕФ, от който
се установява от кого се отпуска заемната сума, размера на същата, на кого се
изплаща, размера и падежа на вноските, лихвените проценти, оскъпяването и
правата на заемополучателя да се откаже от договора или да го погаси
предсрочно. Представена е по делото също така разписка от 28.10.2014г., от която
се установява заплащането на заемната сума от кредитодателя на
кредитополучателя. Действително по делото няма данни, от които да се установи
по несъмнен начин, че ответникът е подписал договора за заем от 28.10.2014г.,
тъй като липсва положен от него подпис на документа. По безспорен начин се
установи обаче, че на същата дата на ответника е изплатена заемната сума от
ищеца в договорения размер. В своето заключение графологичната експертиза даде
категоричен отговор, че оспорения подпис на клиент в разписката е положен от
ответника. Доколкото договора за заем е реален договор, същият се счита за
сключен с получаване на заемната сума. Ето защо, съдът приема, че между
страните е налице валидно сключен договор за заем, по силата на който
ответникът е получил от ищеца в заем сумата 1500лв. при конкретно уговорени
условия за нейното връщане, визирани в представения по делото писмено договор. Въпреки
дадените указания с доклада по делото на ответника да представи доказателства
за изплащане в съответните срокове на дължимите по договора за заем задължения,
такива не се представиха по делото. Наред с гореизложените съображения следва
да се има предвид, че липсват данни, от които да се направи извод за
основателност на възраженията на ответника за недължимост на процесните суми.
Доколкото изцяло в тежест на ответника е възложено да установи, че е извършил
съответно заплащане на задължението си към ищцовото дружество, а в тази насока
липсват доказателства, съдът приема, че иска се явява основателен.
С оглед изхода на
делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника
да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ
размер на 250лв., от които 150лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение в двете производства. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското, респ. юрисконсултско
възнаграждение, тъй като същото е в предвидения минимален размер.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Х.Г.К.
с ЕГН:********** ***, че дължи на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул.”Витоша” №146,
Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, представляван от изпълнителните
директори С. Я. и Г.
К., сумите 1137,94лв. – главница, 82,36лв. – административни разноски, 171,35лв. – договорна
лихва за периода 11.03.2015г. – 10.11.2015г., 653,46лв. – лихва за забава за
периода 02.05.2015г. – 30.07.2018г., дължими по договор за кредит №368581 от
28.10.2014г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
главницата от 20.08.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед №879/22.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№2019/2018г. по описа на
РС-Хасково.
ОСЪЖДА Х.Г.К. с
ЕГН:********** ***, да заплати на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул.”Витоша” №146,
Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, представляван от изпълнителните
директори С. Я. и Г.
К., направените в
заповедното и настоящото производство разноски
в размер общо на 250лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.