№ 104
гр. С., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Търговско дело №
20221800900041 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
"В.“ ООД е предявило срещу „В.” ЕООД – С. отрицателни установителни искове за
признаване за установено, че не дължи сумата от 115408.28 лв., представляваща цената на
консумирани В и К услуги по фактура № **********/27.04.2021 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата. В исковата се твърди следното: „В.“ ООД
разполагало с производствена база, намираща се в индустриалната зона в гр. Б.. Между него
и „В и К“ ЕООД – С. имало сключен договор за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги. Ищецът като клиент на „В и К” ЕООД – С. до момента плащал
изцяло и в срок задълженията си за действително ползваните количества В и К услуги. След
изграждане на мрежата към „В.“ ООД имало запитване за отдаване на един производствен
цех под наем. Наемателят, след проверка на всички съоръжения, установил, че на
хидрантните кранове няма дебит, за това ищецът депозирал жалба до „В и К” ЕООД – С. на
09.06.2020 г. и на 10.06.2020 г. бил изпратен екип за проверка, който констатирал малкия
дебит и отговорил, че нищо не можело да се направи, тъй като тръбите са стари и ако бъде
извършена каквато и да е промяна, било възможно да се спукат. На 14.04.2021 г. инкасатор
на „В и К“ ЕООД – С. посетил адреса на „В.“ ООД и констатирал, че е налице изразходвано
много голямо количество вода. На 16.04.2021 г. представители на „В и К” ЕООД - С., без да
бъде уведомен ищецът, посетили обекта отново. Ищецът получил контролен лист с номер
0009729 за посещение около десет дни след посещението. На 19.04.2021 г. от „В и К“ ЕООД
– С. бил предоставен на ищеца нов контролен лист с номер 009677 и 009678. На 27.04.2021
г. по партидата, открита на името на „В.“ ООД в гр. Б., била начислена допълнителна сума
за консумирани В и К услуги на стойност 115408.28 лв., за която сума при посещение на
1
служители на ответното дружество била представена фактура № **********/27.04.2021 г.
Ищецът възразил срещу неправомерното начисляване на суми по фактурата, а служителите
на ответника отговорили, че първо следва да подпише фактурата и след това да подаде
жалба. Тъй като не подписал фактурата, същата не му била предоставена. В началото на м.
юли 2021 г. ищецът получил предложение от служители на „В и К” ЕООД сумата да бъде
намалена на 30000 лв. и да бъде сключено споразумение за това, на което ищецът отказал.
На 07.07.2021 г. при посещение от служител на ответника ищецът отказал да подпише
протокол за доброволно плащане, предоставен от служителя, и възразил срещу отчетеното
количество. На 21.07.2021 г. служител на „В.“ ООД забелязал, че непознати за него лица
обикалят около новия производствен цех. След удостоверяване на самоличността им
ищецът установил, че последните са дошли да прекъснат водоснабдяването за питейно -
битови нужди към „В.“ ООД. Без ищецът да бъде уведомен тръбата била прекъсната и на
нея била сложена тапа с пломба. След това служителите на ответника оставили протокол с
номер 0004639 за прекъсване на водоподаването на мястото на водомера, в който било
отбелязано „отказ за подпис“, което удостоверяване категорично не съответствало на
обективната действителност, тъй като ищецът не бил присъствал на мястото на проверката
и съответно за него било обективно невъзможно да откаже да се подпише протокола. След
прекъсването на водоснабдяването ищецът получил писмо от служителите си, че не могат да
извършват служебните си задължения поради създалите се нездравословни условия на труд
/предвид липсата на водоснабдяване и предвид настъпилата извънредна епидемична
обстановка във връзка с Covid 19/. Тогава взел решение да затвори предприятието за
неопределено време. Твърди, че към настоящия момент предприятието работи в
изключително намален капацитет с цел да бъде избегнат фалит на дружеството и
обявяването му в несъстоятелност, както и за обезпечаването на кредитите към трети лица и
заплатите на служителите. Дружеството било принудено да спре и строежа на новия
производствен цех. Ищецът не бил консумирал повече вода от тази, която била фактурирана
и платена преди издаване на фактурата от 27.04.2021 г., поради което депозирал изрично
възражение до ответника. Количеството питейна вода не било остойностено правилно при
спазване на изискванията на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Посоченият във фактурата водомер със сериен № W30576.15 бил свален от щранга,
а на процесния щранг била поставена тапа и водоснабдяването било преустановено. На
29.07.2021 г. служител на ищеца намерил процесния водомер със сериен №W30576.15 до
изкопа за нова водомерна шахта, до трафопоста в района на двора на производствена база на
„В.“ ООД и го предал на управителя на „В.“ ООД. На същия ден управителят на „В.“ ООД
отишъл да предаде намерения водомер на „В и К“ ЕООД – С., но служителите отказали
приемането му. Съобразно гореизложеното се предявяват настоящите искове за
установяване, че ищецът не дължи горепосочените главница и лихва на ответника.
Исковете са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищецът е потребител на предоставяните от
2
ответника В и К услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от общи условия за предоставяне на В
и К услуги на потребители, като на същия била открита партида № 19905315 за имот,
находящ се в гр. Б., ул. „Оборище”№ 1А. В отговора на исковата молба твърди следното:
Ищецът не бил възразил срещу сумата по фактура № **********/27.04.2021 г. В
деловодството на дружеството не било постъпвало писмено възражение на основание чл.
34, ал. 1 от общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители. Всички
възражения, жалби, сигнали, заявления или предложения следвало да отговарят на
изискванията, посочени в глава седма от ОУ, а именно: да са написани на български език; да
са подписани от потребителя или упълномощен от него представител. В и К операторът не
бил длъжен да връчва издадените ежемесечни фактури, имал задължение само за издаването
им при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а всеки
потребител можел да се регистрира и да следи издаваните му ежемесечни фактури на база
внедрения от оператора софтуер за електронни фактури. При направено искане по
надлежния ред дружеството в 14-дневен срок предоставяло изисканата информация. На
12.04.2021 г. при отчет на водомера от инкасатор плащания било установено голямо
количество изразходвана питейна вода - при показания на водомера от предходен отчет 5
куб. м. на 12.04.2021 г. показанията били 45640 куб. м., или разлика за фактуриране 45635
куб. м. На 16.04.2021 г. бил направен повторен отчет на водомера поради голямата разлика,
отчетена на 12.04.2021 г. Съставен бил контролен лист, с който било констатирано 45640
куб. м. изразходена питейна вода по водомер. На 19.04.2021г. било изпратено и контролно
звено за потвърждаване на отчетите от 12.04.2021 г. и 16.04.2021 г. и отново бил съставен
контролен лист, като показанията на водомера били 46855 куб. м. На 18.05.2021г. била
извършена последваща проверка от контролното звено на ответника и бил съставен
протокол, с който било констатирано, че абонатът е демонтирал сам водомера си без да
уведоми за това ответника. На 07.07.2021 г. служител на ответника на длъжност организатор
инкасо в технически район Б. на „В и К“ ЕООД – С. лично предявил за връчване покана за
доброволно плащане с рег. № 2000/21 г. на управителя на „В.“ ООД, но същият отказал да я
получи, което било отразено в поканата с подписа на връчващото лице и свидетел. До
връчването на поканата за доброволно плащане се стигнало поради неплащане на
задължението в 30-дневния законоустановен срок. В поканата за доброволно плащане бил
посочен размерът на задължението и периодът, за който се отнася, като със същата бил
даден допълнителен 15-дневен срок за погасяване на задължението. С поканата абонатът
бил уведомен и за последиците от неплащането на задължението, а именно, че
предоставянето на В и К услуги към имота ще бъде преустановено временно на 21.07.2021
г. На 21.07.2021 г. служители на ответното дружество посетили имота на ищеца и
уведомили персонала на дружеството, че предприемат действия по преустановяване на
водоподаването и предявили протокол № 004639 за прекъсване на водоподаването след
предварително уведомяване на потребителя, който протокол служителите на ищеца
отказали да получат. Отказът бил удостоверен в протокола. Спазена била процедурата на чл.
40, ал. 1 от общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители на „В.” ЕООД –
С. при неплащане в срок от потребителя на дължима сума по издадена фактура, а основно
3
задължение на потребителите на В и К услуги съгласно ОУ било да плащат ползваните В и
К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Потребителите имали още и
задълженията да съхраняват целостта на пломбите на водомерите и на пломбите на
холендерите към тях, както и да опазват възвратните клапи, спирателните кранове,
пожарните кранове, хидрантите, хидрофорите и други водопроводни части на сградните
водопроводни инсталации, да осигуряват техническата изправност и правилната употреба на
техническите средства за измерване. Водомерите можели да се свалят за ремонт само от
служител на „В и К”, който изготвял протокол за демонтаж с данните за фабричния номер
на водомера, както и показанията му. Протоколът се съставял в два екземпляра и се
подписвал от абоната и представителя на В и К оператора. След всяка проверка, ремонт
/демонтаж и монтаж/ на арматури и водомери се пломбирал холендера на арматурно-
водомерния възел от представители на В и К оператора, а всякакви манипулации,
извършени без знанието на В и К оператора, се смятали за нарушение. Според протокола от
18.05.2021 г. водомер № W30576-15 за кл. № 0009677, отчетен от дата 19.04.2021 г. с
показания 0046855 куб. м., бил свален/демонтиран от абоната, без да е уведомен В и К
операторът. Ищецът в имота си имал две технически средства за измерване - водомери, едно
на водомерен възел с пломба № 023974 и едно на ТСК с пломба № 0293978. При прекъсване
на водоподаването към имота В и К операторът свалил и оставил при него за съхранение
единствено водомера на водомерния възел, тъй като процесният водомер вече бил
демонтиран без знанието на дружеството, което било констатирано с протокола от
18.05.2021 г. На 29.07.2021 г. ищецът поискал от служители на ответника да приемат
водомер със сериен № WW0576.15, но това било отказано поради факта, че водомерът бил
неправомерно демонтиран от потребителя и от датата на констатиране на демонтажа -
18.05.2021 г., не се знаело къде и как е бил съхраняван, експлоатиран и манипулиран. След
преустановяване на водоподаването към имота на ищеца същият подал молба с вх. № 94А-
00-54/23.07.2021 г., на която получил изчерпателен отговор с разяснение на разписаната в
чл. 40, ал. 1 от ОУ процедура при неплащане в срок от потребителя на дължими от него
суми.
Съдът след преценка доказателствата по делото и доводите на страните намира
следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът
намира следното:
Не се спори по делото, а се установява и от доказателствата, че за производствената
база на ищеца, за която той ползва В и К услугите на ответника за промишлени и питейни
нужди, е открита партида № 19905315.
Видно от представената фактура от 27.04.2021 г., издадена по партидата на
ищеца, е начислена сума за В и К услуги за периода 12.03.2021 г. – 12.04.2021 г. в общ
размер от 115408.28 лв. с вкл. ДДС. Тази сума обаче е начислена за В и К услуги, отчитани
от два водомера – водомер № 19027713 и водомер № 19027712. Видно от фактурата, сумата,
начислена за консумираните В и К услуги, отчетени от водомер № 19027712, е 79.52 лв. с
4
вкл. ДДС. Доколкото досежно отчетените от този водомер В и К услуги няма спор
/твърденията за недължимост, макар и на цялата сума по фактурата, се основават на
оспорване на показанията 45635 куб. м., т. е. тези на водомер № 19027713/, исковете следва
да бъдат отхвърлени за тази сума. Относно разликата – за сумата от 115328.76 лв. с вкл.
ДДС, част от общата сума от 115408.28 лв. с вкл. ДДС по фактурата от 27.04.2021 г.,
главният иск следва да бъде уважен, съответно при извод за основателност на главния иск и
акцесорният иск следва да бъде уважен по следните съображения:
При съпоставка между твърденията на страните /относно отчетеното количество на В
и К услуги/ и отразеното във фактурата се установява, че процесният водомер,
индивидуализиран от страните като водомер със сериен № W30576.15, е идентичен с
водомер, индивидуализиран във фактурата като водомер № 19027713. За отчетените от този
водомер В и К услуги за периода 12.03.2021 г. – 12.04.2021 г. е начислена сума в размер на
115328.76 лв. с вкл. ДДС.
Спорно по делото е дали отчетеното от водомер № 19027713 количество на В и К
услуги от 45635 куб. м. е реално ползвано, съответно дължи ли се неговата стойност на
ответника.
От заключението на изготвената по делото техническа експертиза се установява, че
процесният водомер няма налични метрологични знаци и не са му извършвани
метрологични проверки в периода 01.01.2020 г. – 21.12.2021 г. /т. е. не отговаря на
изискванията на ЗИзм. и на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползването на В и К системи и Наредба за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол/. Установява се също от
заключението, че за периода от 12.03.2021 г. до 12.04.2021 г. през щранга, на който е
монтиран процесният водомер, не може да премине отчетеното количество вода от 45635
куб. м. Максималното количество вода, което може да премине през щранга за този период
съобразно диаметъра на тръбата, е 3907.7 куб. м. При така установеното исковете в
горепосочените размери са основателни, тъй като не се установи, че ищецът реално е
ползвал В и К услуги в посоченото количество на стойност 115328.76 лв. Следва да се
отбележи в тази връзка следното: От доказателствата по делото се установява, че и двете
страни не са изправни по договора си за доставка на В и К услуги – ищецът не е изпълнил
задълженията си да представя водомера за метрологични проверки в нормативно
определения срок, ответникът не е изпълнил задължението си да изисква от потребителя да
поддържа водомера в изправно техническо състояние съгласно нормативно-установените
правила за това. В резултат на това са били отчитани показания чрез техническо средство, за
което не е било ясно дали отчита правилно консумираните В и К услуги. При тези факти
вероятно нереалният отчет на водомера се дължи или на повреда, или на нерегламентирано
въздействие върху него от трети лица /доколкото от такова въздействие, както и от
нерегламентираното демонтиране на водомера, никоя от страните няма интерес/.
Последното обаче съдът излага само за пълнота на изложението, тъй като, от една страна,
решението не следва да почива на предположения, от друга страна в случая релевантна е не
5
причината, поради която процесният водомер е отчел количество В и К услуги, което не
може да бъде реално потребено, а фактът, че е невъзможно това количество да бъде реално
потребено. Същевременно ответникът не навежда никакви други доводи, различни от тези,
че му се дължи сумата по фактурата въз основа на направения отчет /примерно евентуално
за наличие на основания за начисляване количеството на изразходваните В и К услуги
според средномесечния разход за съответния период от предходната година/ и въпреки
заключението на вещото лице не ангажира никакви други доказателства извън
представените писмени такива за направените отчети, от които да се направи извод дали
през щранга, на който е монтиран водомерът, изобщо са консумирани В и К услуги за
фактурирания период /предвид данните, предоставени на вещото лице от ответника, че за
периода 18.12.2019 г. – 12.03.2021 г. е имало нулево потребление през този щранг/ и ако са
консумирани - в какво количество /било максималното такова, посочено от вещото лице –
3907.7 куб м., било по-малко/, за да може съдът да приеме, че поне част от начислената сума
според показанията на водомер № 19027713 се дължи. И доколкото предвид характера на
предявените искове ответникът е този, който следва да докаже наличието на оспореното
задължение, а той не го прави, исковете следва да бъдат уважени за горепосочения размер
от 115328.76 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за
разноски:
Ищецът е направил разноски по делото съобразно списъка по чл. 80 ГПК и
доказателствата за това в размер на 4616.33 лв. за държавна такса, 6000 лв. за
възнаграждение на адвокат с вкл. ДДС и 400 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в общ размер от
5012.87 лв. за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице. По отношение на
адвокатското възнаграждение ответникът е навел възражение за прекомерност, което съдът
намира за основателно. Действителната фактическа и правна сложност на делото не налага
възнаграждение в размер, по-голям от минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съгласно чл.
78, ал. 5 ГПК и чл. 36 ЗАдв./, който минимален размер при уважаването на исковете изцяло
би бил 3838.17 лв. Съответно съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва да
се присъдят разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 3835.53 лв. Върху така
определеното възнаграждение не следва да се присъжда ДДС, тъй като по делото не са
представени надлежни доказателства за регистрация по ЗДДС /издадена фактура не е
надлежно доказателство за регистрация по ЗДДС/.
Ответникът също претендира разноски по делото и с оглед изхода на делото биха му
се дължали такива, макар и в минимален размер съразмерно с отхвърлената чат от исковете,
но по делото не са налице доказателства за направени от ответника разноски, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „В.” ЕООД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „НАДЕЖДА“, бул. „РОЖЕН“ № 15,
представлявано от управителя Н.Н., че „В.“ ООД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ж. к. „Васил Левски“, бл. 3, вх. Б, ет. 2, ап. 4, представлявано от
управителя А. М., не дължи сумата от 115328.76 лв. /сто и петнадесет хиляди триста
двадесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща частта от общата сума
от 115408.28 лв. по фактура № **********/27.04.2021 г., която е начислена според
показанията на водомер № 19027713 и представлява стойността на консумирани В и К
услуги за периода 12.03.2021 г. – 12.04.2021 г. с вкл. ДДС, отчетени от същия водомер,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, като ОТХВЪРЛЯ
исковете на „В.“ ООД в останалата част - за признаване за установено, че „В.“ ООД не
дължи сумата от 79.52 лв. /седемдесет и девет лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща частта от общата сума от 115408.28 лв. по фактура №
**********/27.04.2021 г., която е начислена според показанията на водомер № 19027712 и
представлява стойността на консумирани В и К услуги за периода 12.03.2021 г. – 12.04.2021
г. с вкл. ДДС, отчетена от същия водомер, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к.
„НАДЕЖДА“, бул. „РОЖЕН“ № 15, представлявано от управителя Н.Н., да плати на „В.“
ООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж. к. „Васил Левски“, бл. 3, вх. Б,
ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя А. М., сумата от 5012.87 лв. /пет хиляди и
дванадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото
разноски за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице съразмерно с уважената част
от исковете, както и сумата от 3835.53 лв. /три хиляди осемстотин тридесет и пет лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение
на адвокат съразмерно с уважена част от исковете и съобразно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, наведено от ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от днес.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
7