Решение по дело №13546/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 20.10.2022  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември през 2020 г. в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                              ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

                    мл.с. ИРИНА СТОЕВА

при секретаря А.Петрова,  като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 13546 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 171864 от 22.07.2019 г. СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 15418/2019 г. е признал за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Х.С.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 411,88 лв.-цена за доставена от дружеството топлинна енергия  за апартамент № 50, находящ се в гр.София, жк „*****за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. със законната лихва от 19.12.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за сумата над 411,88 лв. до пълния предявен размер от 412,15 лв.; на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 41,02 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2016 г.-30.04.2018 г. и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД -сумата от 27,60 лв.-обезщетение за забава плащането на задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 14.01.2017 г. до 10.12.2018 г. и сумата от 7,62 лв.-законна лихва за забава върху услугата за дялово разпределение за периода 14.01.2017 г.-10.12.2018 г., за които суми по ч.гр.д.№ 79836/2018 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Х.С.Р. в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 411,88 лв.-главница за потребена топлинна енергия, 41,02 лв.-главница за дялово разпределение, 27,60 лв.-мораторна лихва и 7,62 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение с оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил мораторна лихва въпреки липсата на доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или да е установена по друг начин забава на ответника.Твърди, че Методиката за дялово разпределение е отменена с решение № 4777 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 1372/16  г., че е бил преклудиран срока за представяне на доказателства по чл.190 ГПК, не е доказано и основанието за заплащане на сумата за дялово разпределение.Въззивникът твърди, че съдът неправилно е кредитирал заключението на техническата експертиза, която е работила по документи, които не са представени по делото, не са представени и документи за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, не е разпределена правилно доказателствената тежест, неправилно не е уважено искането му за представяне на свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция.Във въззивната жалба се излагат и оплаквания за липса на качество на потребител на ответника и за неправилно определяне на размера на потребената топлинна енергия.Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.

Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Моли съда да отхвърли въззивната жалба.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника.

Третото лице-помагач-„ Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Ищецът- „Т.-С.” АД твърди, че на 19.12.2018 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Х.С.Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 412,15 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г.; 27,60 лв.-лихва за забава от 14.01.2017 г. до 10.12.2018 г., дялово разпределение за периода от м.05.016 г. до м.04.2018 г. в размер на 41,02 лв. и 7,62 лв.-лихва от 14.01.2017 г. до 10.12.2018 г. със законната лихва върху главниците до окончателното плащане и по ч.гр.д.№ 79836/18 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди като собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 50, находящ се в гр.София, жк „*****, аб.№ 048600.Твърди, че му е доставил топлинна енергия при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 2008 г. и 2014 г., и че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ.Твърди, че с ОУ се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.Съгласно ОУ от 2014 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Сградата, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 412,15 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018 г.; 27,60 лв.-лихва за забава  от 14.01.2017 г. до 10.12.2018 г.; дялово разпределение за периода от м.05.016 г. до м.04.2018 г. в размер на 41,02 лв. и 7,62 лв.-лихва от 14.01.2017 г. до 10.12.2018 г. със законната лихва върху главниците до окончателното им изплащане.

Със заявление вх.№ 3098494/19.12.2018 г. ищецът- „Т.-С.” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Х.С.Р. за  процесните суми.На 28.12.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 21.02.2019 г.Исковата молба е подадена на 15.03.2019 г.

Видно от протокол от 17.09.2008 г. ОС на етажните собственици в гр.София, жк „*****е взело решение да се сключи договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Т.С.“ ЕООД.В списъка с етажни собственици срещу процесния апартамент фигурират името и подписа на П.Х.Т..

С нотариален акт № 183 по н.д.№ 3481/1993 г. е оформен договор, с който П.Х.Т. е продала на дъщеря си Д.С.Х.и на сина си Х.С.Р. собствения си недвижим имот: апартамент № 50, находящ се в гр.София, жк „*****, ет.5, като продавачът си е запазил правото на ползване върху имота до края на живота си.

Видно от нотариален акт № 36 по н.д.№ 482/2006 г. Д.С.Х.и Е.С.Х.са продали на съсобственика си Х.С.Р. 1/4 ид.ч.  от притежаваната от тях в режим на съпружеска имуществена общност ½ ид.ч. от описания по-горе апартамент.

С нотариален акт № 165 от 02.06.2008 г. по н.д.№ 356/2008 г. е оформен договор, с който Д.С.Х.и Е.С.Х.са продали на съсобственика си Х.С.Р. собствената си 1/4 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност от описания по-горе апартамент.В нотариалния акт е посочено, че продавачите продават имота без всякакви тежести, и че трети лица нямат каквито и да е права върху него.

Със заявление вх.№ Г-5596/21.03.2018 г., адресирано до „Т.С.“ ЕАД Х.С.Р. е направил възражение, че за периода до м.09.2013 г. задълженията му към дружеството са погасени по давност, а задълженията за периода от м.07.2015 г. до м.02.2018 г. ще изплати на каса-352,47 лв.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице И.У.е установено, че в процесния имот всички отоплителни тела са били демонтирани и няма начислена топлинна енергия за отопление на имот.До м.09.2016 г. партидата е била на името на П.Х.Т. и от м.10.2016 г. тя се води на името на Х.С.Р..Изравнителните сметки, изчислени от ФДР, са в съответствие с действащата Наредба № 16-334/2007 г.Общо начислената сума по фактури за  процесния период възлиза на 371,31 лв., а след съобразяване на изравнителните сметки-на 411,86 лв.Сумата е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по  тях.Общият топломер на АС е преминал на метрологични проверки през двегодишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице И.Г.е установено, че сумите за процесния период не са платени.От датата на изпадане на ответника в забава до 10.12.2018 г. размерът на законната лихва върху главницата от 451,40 лв. е на стойност 34,70 лв. /27,49 лв. върху главницата за топлинна енергия и 7,21 лв. върху главницата за дялово разпределение/.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Х.С.Р. в частта, с която са същите са уважени.В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.

            Първоинстанционният съд е приел, че между главните страни по делото е възникнало облигационно отношение предвид качеството на ответника на собственик на процесния имот, поради което същият е потребител на топлинна енергия по смисъла на & 1, т.42 от ДР на ЗЕ.По отношение на размера на дължимата сума за отопление от сградна инсталация и за БГВ съдът е кредитирал приетата по делото СТЕ, а по отношение на сумата за дялово разпределение и лихвите върху претенциите за топлинна енергия и за дялово разпределение-ССЕ.

Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право, когато има интерес от това.Ищецът мотивира правния си интерес с твърдението, че ответникът е подал възражение в срока  по чл.414 ГПК, поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове за установяване на относно вземанията си.При това положение е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове и същите се явяват допустими.

Настоящият съдебен състав счита, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ. Липсват данни същият да е възразил срещу Общите условия в предвидения в закона срок.От представените по делото нотариални актове е установено, че от 2008 г. ответникът е изключителен собственик на процесния имот, като в нотариалния акт е посочено, че имотът е чист от вещни тежести и че трети лица нямат права върху него.При това положение ответникът е потребител на топлинна енергия поради качеството му на собственик на процесния имот през исковия период, като обстоятелствата дали той е подал молба-декларация за откриване на партида за имота, както и дали фактически е ползвал имота, в случая са ирелевантни.Освен това в заявление, адресирано до ищцовото дружество ответникът е заявил готовност да заплати сумите за периода от м.07.2016 г. до м.02.2018 г., а в отговора на исковата молба ответникът е заявил, че ще плати сумите за топла вода и за услугата на „Т.С.“ ЕООД, които изявления имат характер на признание качеството на потребител на топлинна енергия.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ  продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-етажна собственост /ЕС/ заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

От приетата техническа експертиза е установен размера на реално потребената топлинна енергия за сградна инсталация и за БГВ, а от съдебно-счетоводната експертиза-размера на сумата за дялово разпределение и на мораторните лихви.Техническата експертиза е изготвена въз основа на показания на общия топломер в абонатната станция, данни за технологичните разходи за единица време на съоръженията в абонатната станция и при съобразяване на изравнителните сметки.Поради изложеното неоснователни са възраженията на ответника, че не е в облигационно правоотношение с ищеца, както и че размерът на топлинната енергия е неправилно определен.

Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм., но действала през процесния период/ и чл.36 от ОУ в сила съответно от 2008 г. и от 2016 г.

Останалите оплаквания във въззивната жалба вкл. и за недължимост на мораторна лихва, са преклудирани, тъй  като са въведени за първи път пред въззивната инстанция извън срока по чл.131, ал.1 ГПК и не следва да се обсъждат.С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не е  сключил договор с ищеца, че не ползва топлинна енергия за отопление и че е заплащал суми за сградна инсталация, без да е възразил срещу основателността на исковете за мораторни лихви.

Други конкретни оплаквания не са направени с въззивната жалба, а съгласно чл.269 ГПК настоящата инстанция е обвързана от изложеното във въззивната жалба.

            Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част.

 

 

                На въззиваемия не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като същият не е подал отговор на въззивната жалба, не е бил представляван в съдебно заседание, а е подал само бланкова молба за отхвърляне на въззивната жалба, без да излага конкретни доводи.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

           

ПОТВЪРЖДАВА решение № 171864 от 22.07.2019 г. на СРС, 157 с-в, по гр.д.№ 15418/2019 г. в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.