Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. В. , 27.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 227 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес ***, срещу П.А.Д., ЕГН**********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 579,40лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по
щета № ********** за настъпило на 26.06.2016г. застрахователно събитие – ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.07.2019г., до окончателното ѝ изплащане; иск по чл.86
от ЗЗД за заплащане на сумата от 100,10лв. - обезщетение за забава върху
главницата за периода 11.11.2017г. - 26.07.2019г.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
26.06.2016г. в гр. В. , на ул. „Ш.” посока ОД на МВР – В. и на около 20метра преди кръстовището с
ул.“Хан Аспарух“ е реализирано ПТП по вина на ответника с „Опел Корса“ с ДК № *,
собственост на Л. М. Д. и управлявано от него. За произшествието органите на
КАТ съставили Констативен протокол за ПТП № 1634410/26.06.2016 г., в който било
отразено, че причините за произшествието се дължат по вина на ответника, който
поради движение с несъобразена скорост и с релефа на пътя, излиза вдясно извън
пътя и блъска в метална ограда. Установено било, че ответникът е управлявал
автомобила с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон.
Процесното МПС било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“
АД със застрахователна полица №BG/02/115003210748, валидна към датата на
произшествието. В ищцовото дружество била заведена щета под № ********** от
застрахователя на собственика на увреденото имущество Община В. – ЗАД “Армеец“, по която е изплатено
застрахователно обезщетение от 554,40лв. Сочи, че регересното му вземане
произтича от нормата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ, както и че
ответникът не го е погасил. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника.
С писмена молба, депозирана преди
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска.
Ответникът редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните не е спорно, че
процесното ПТП е настъпило на 26.06.2016г. по вина на ответника и че същият е
управлявал МПС „Опел Корса“ с ДК № *, с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма.
Видно от съставения АУАН
№609161/26.06.16г. концентрацията на алкохол в кръвта му към момента на
настъпилото ПТП е 1.81 промила.
Между страните не е спорно, че
автомобилът на ответника е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“
при ищцовото дружество към датата на настъпване на ПТП и че са настъпили щети и
е увредено имущество, собственост на
Община В. , което е било застраховано при ЗАД“Армеец“, както и че в тази
връзка ищцовото дружество е заплатило на ЗАД“Армеец“ застрахователно
обезщетение в размер на 554,40лв.
Представени по делото са описи на
щетата, изготвени от застрахователя, в които са подробно описани реализираните
щети на имуществото, собственост на Общината. От З. „Б.И.“ АД до ответника е
изпратена регресна покана от 11.10.2017г. за заплащане на сумата от 579,40 лева
(включваща и ликвидационни разноски), на основание чл.500 от КЗ, тъй като
застрахованият е употребил алкохол над 1,2 промила. Поканата е изпратена по
пощата, но е върната с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
От заключението на назначената по
делото съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено, се установява, че е налице причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и причинените вреди в зоната на ПТП. Общата стойност на
щетите, така както са установени от представител на застрахователя и описани в
Констативен протокол по щета №13016080100156/14.07.2016г., изчислени по средни
пазарни цени към датата на ПТП, са в размер на 545лева, а с вкл. разходи за
ликвидация на щетата -585лева. Изплатеното от застрахователя обезщетение в
размер на 539,40 лева съответства на нужните средства за отстраняване на
причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за
определяне на обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“.
От заключението на назначената по
делото съдебно –счетоводна експертиза,
кредитирано от съда в цялост и неоспорено от страните, се установи, че
изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото ПТП от ищеца
на ЗАД“Армеец“ е в размер на 554,40лева.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно
средство, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на
ищеца е да докаже валидно сключен договор за застраховка „гражданска
отговорност” с ответника, изплащането на застрахователното обезщетение,
настъпването на процесното ПТП и обстоятелството, че ответникът като участник в
същото е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма. В тежест на ответника е да установи погасяване на вземането на
застрахователя.
В настоящия случай безспорно
между страните е, че автомобилът, управляван от ответника, е бил застрахован
при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
процесното ПТП. Безспорно е и настъпването на ПТП, причинено от ответника.
Установи се още, че същият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта
значително над допустимата по закон норма, а именно 1.81 промила - по отношение на това обстоятелство и след
извършена служебна справка от настоящия състав
се установи, че е налице влязла в сила присъда от 26.6.2017г. по НОХД 2432/2017г., ВРС, 23 състав, с която
подсъдимия П.А. Демиров е признат за
виновен, за това, че: на 26.06.2016г. в гр. В. е управлявал моторно превозно средство – „Опел
Корса“ с рег. № в 46 38 ск, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 1.81 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер 7410+“ с фабричен
номер № arsm-0092.
По делото безспорно се установи,
че вследствие на причиненото ПТП от ответника, са причинени щети, които
съобразно заключението на съдебно-автотехническата експертиза са в размер на
545лева по средни пазарни цени, а по
методика на застрахователя – в в размер 539,40 лева.
Безспорно е, че на застрахователя
на собственика на увреденото имущество -
ЗАД“Армеец“ е изплатено застрахователно обезщетение в размер на е в размер на
554,40лева.
Предвид изложеното съдът намира,
че регресната отговорност на ответника за заплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 554,40лева следва
да бъде ангажирана. Ликвидационните разноски на застрахователя в размер на 25
лева са в рамките на обичайните такива и също следва да бъдат заплатени от
ответника съобразно разпоредбата на чл.500 от КТ.
С оглед горното предявеният иск
по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска по
чл.86 от ЗЗД
Регресната отговорност към
застрахователя възниква от момента, в който същият е изплатил обезщетение.
Въпреки това съдът намира, че обезщетението за забава на основание чл.84, ал.2
от ЗЗД е дължимо от датата на получаване от ответника на поканата за плащане, а
не от деня на изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования. Без
да бъде уведомен застрахованият по риска „Гражданска отговорност“ не би могъл
да извърши доброволно погасяване, доколкото не знае нито дали е заведена щета
от пострадалия, нито дали е платено обезщетение от застрахователя и кога, нито
в какъв размер. Заявителят е представил като доказателство писмо уведомление до
застрахования П.А.Д., но същото не е достигнало до него.
По изложените съображения съдът
намира, че искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е реализирал
разноски в общ размер на 690лева, от които: за заплатена държавна такса от 100
лева, платено адв. възнаграждение от 240лева, съгласно договор за правна защита
и съдействие и от общо 350 лева за депозити за вещи лица, от които ответникът
следва да му заплати 588,35лева.
Ответникът също има право на
разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, но те не се претендират, поради което
съдът не присъжда такива.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН**********, с адрес *** да
заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
сумата от сумата от 579,40лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по
щета № ********** за настъпило на 26.06.2016г. застрахователно събитие – ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.07.2019г., до окончателното ѝ изплащане, на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** срещу П.А.Д., ЕГН**********,
иск за заплащане на сумата от 100,10лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
11.11.2017г. - 26.07.2019г., на
основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.А.Д., ЕГН**********, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 588,35лева, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: