РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Благоевград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас И.ов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20211210103069 по описа за
2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
А.А. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт М.К. срещу Й. В. К., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, с която е предявен положителен установителен иск – за установяване, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1454/2021 г. по описа на РС-
Благоевград.
Навежда се в молбата, че на 19.02.2021 г. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23013128 срещу
Й. В. К. за сумата от 505,12 лв., от които 412,51 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия през периода 08.2018 г. - 04.2020 г. и лихва в размер на
86,18 лв., както и 5,96 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.11.2019 г. до м. 02.2020 г. и 0.47лв. - законна лихва за забава за периода от
31.07.2018 г. до 24.06.2021 г. Заявлението било уважено и в полза на заявителя срещу
длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В
срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с което ищецът обосновава правния
си интерес от предявяване на иска. Твърди се, че м ежду Й. В. К. и “Топлофикация София”
ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е
обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е
обогатил неоснователно до размера обедняването. Сочи се, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за
енергетиката 07.2012 г. потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
1
горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на
издръжка на държавния или общинския бюджет, поради което по силата на нормативните
актове Й. В. К. не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за
продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на
енергетиката. Пояснява се, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на
ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от
“Топлофикация София” АД и се одобряват от Държавната комисия за 2 енергийно
регулиране (КЕВР) към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Сочи се, че
съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се
изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране (ДКЕВР) към Министерски съвет, се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че за
процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ[1]013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ
одобрени с Решение № ОУ[1]033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на
решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответникът), са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от
този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В
случай, че длъжникът е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то
всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да
предяви възражение - чл. 40, ал. 2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството ни не е
постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните
начислени суми. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за
топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни
месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
„Топлофикация София” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването
2
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004
г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007
г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните
сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.
В случай, че резултата от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на Й. В. К., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД за сумата от 505,12 лв.,
от които 412,51 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
през периода 08.2018 г. - 04.2020 г. и лихва в размер на 86,18 лв., както и 5,96 лв.,
представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.
02.2020 г. и 0.47лв. - законна лихва за забава за периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г.,
както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че оспорва иска, както и обстоятелствата, на които се основава. Навежда се, че
ответникът не е потребявал топлинна енергия за спорния период. Сочи се, че въпреки, че
щццовата претенция е неоснователна, на 28.03.2022 г. на касата на „Топлофикация София“
ЕАД, ответникът доброволно е заплатил сумата от 801,85 лв., която представлява: 418, 47
лв. - главница; 86,65 лв. - мораторна лихва; 200 лв. - съдебни разноски; 50,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение и 46, 23 - законна лихва. Изтъква се, че ответникът не
смята, че дължи сумата, но е решил да я заплати, страхувайки се, че дружеството ще заведе
иск срещу него и ще го въвлече в съдебни спорове и същевременно е обмислял какви
действия да предприеме на свой ред, за да защити правата си от неоснователните претенции
на „Топлофикация София“ ЕАД. Твърди се, че към 28.03.2022 г. - датата на плащане на
спорната сума, ответникът не е знаел, че има предявена искова молба по чл. 422 ГПК от
ищцовото дружество, този факт ответникът е узнал на 20.04.2022 г., когато му е връчена
исковата молба. Изтъква се, че макар ответникът да е платил претендираната от ищеца сума
по гражданско дело № 3069/ 2021 г., смята, че същата е неоснователна, а претендираната
сума е недължима. Твърди се, че през спорния период от 08.2018 г. - 04.2020 г. ищцовото
дружество не е доставило реално претендираната топлоенергия, съответно същата не е
потребена от ответника. Не се оспорва твърдението, че страните не са сключили писмен
договор, съгласно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, поради което между тях липсва
възникнало валидно облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, за
спорния период, по силата на което да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника за заплащане на претендираните суми. В подобна ситуация, ответникът би
дължал сумите за топлинна енергия на основание неоснователно обогатяване, но само при
положение, че реално е използвана услугата за топлоснабдяване на процесния имот, тъй
като само в подобна хипотеза той ще се е обогатил неоснователно. Евентуалното
обогатяване за ответникът би се изразило в спестените разходи за използваната топлинна
3
енергия. При положение, че ищцовото дружество не е доставило претендирана топлинната
енергия, респективно ответникът не я е консумирал, не може да се приеме, че е налице
неоснователно обогатяване. По подробно изложени правни съображения се прави искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира ответника разноски за производството.
В съдебно заседание, ищецът не се явява, не делегира процесуален представител,
изразява писмено становище, с което подкрепя иска и представя доказателства.
Ответникът не се явява, делегира процесуален представител, оспорва иска по
основание и размер.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно с изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
По делото се установява, че на 19.02.2021 г. ищцовото дружество е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 23013128 срещу
Й. В. К. за сумата от 505,12 лв., от които 412,51 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия през периода 08.2018 г. - 04.2020 г. и лихва в размер на
86,18 лв., както и 5,96 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.11.2019 г. до м. 02.2020 г. и 0.47лв. - законна лихва за забава за периода от
31.07.2018 г. до 24.06.2021 г. Заявлението е било уважено и в полза на заявителя срещу
длъжника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В
срока по чл. 414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с което ищецът обосновава правния
си интерес от предявяване на иска.
С платежно нареждане от 28.03.2022 г., ответникът е заплатил задължението по
спора в размер на 801.85 лв., което обстоятелство се признава от ищеца.
От правна страна, съдът намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са три
предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове- по първия иск е
спорното материално право да се иска установяване на съществуване на оспорено вземане
от трето лице, което вземане е правото на заемодателя по договор за заем да иска връщане
на заетата сума по договора при изпълнение на задължението си- спрямо заемодателя, която
правна квалификация е чл. 422 от ГПК, по втория иск е правото на вземане на кредитора за
лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД, а по третия иск
това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от
ГПК.
Установява се от обсъдените по-горе писмени доказателства, че ответникът е
заплатил процесните суми. Ето защо, настоящият състав счита, че предявените искове са
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По иска за разноски в настоящето производство, при този изход на спора, на ищеца
следва да не се присъдят разноски, с оглед чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно отхвърлената част от
исковете.
4
На ответника се дължат разноски, в оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, чрез
юрисконсулт М.К. срещу Й. В. К., с ЕГН **********, за приемане за установено, че
съществува вземането в размер на 505,12 лв., от които 412,51 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия през периода 08.2018 г. - 04.2020 г. и лихва в
размер на 86,18 лв., както и 5,96 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна
енергия за периода от м.11.2019 г. до м. 02.2020 г. и 0.47лв. - законна лихва за забава за
периода от 31.07.2018 г. до 24.06.2021 г., ведно със законната лихва от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 09.06.2021 г. до окончателното плащане, както и иска на
ищеца за заплащане на сторените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт
М.К., да заплати на Й. В. К., с ЕГН **********, сумата в размер на 300.00 лв. (триста лева),
представляваща разноски за адвокат.
Решението е постановено при участието на третото - „Техем сървисис“ ЕООД,
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5