Р Е Ш Е Н И Е № 1060
20.09.2019 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като разгледа гр.дело № 1961 по описа за 2019г. на Окръжен
съд – Пловдив, VІІ гр.с., докладвано от съдия Виделина Куршумова, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 19 628/
26.06.2019 г. ( входирана с писмо вх.№24 921/20.08.2019г.), подадена от И.Н.Н., ЕГН:********** с адрес: ***,
в качеството си на длъжник, чрез адв. Г.К., против Разпореждане от 14.06.2019
г. по изп.д.№ 20128290400290 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег.№ 829 от
КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК .
В жалбата се релевира възражението за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Излагат се твърдения,
че с молба от 17.12.2013 г. взискателят „ОББ“АД е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, след събиране на таксите
по изпълнението. На 08.01.2014 г. била подадена молба от длъжника, с която се е
съгласил да погаси задължението за такси в рамките на една година, за което е
извършил доброволни плащания на 26.02.2014 г. и 01.07.2014 г. На 08.06.2016 г.
без направено искане от взискателя, съдебният изпълнител е наложил запор на
трудовото възнаграждение на длъжника. При така изложените факти се твърди, че
през периода 17.12.2013 г. - 08.06.2016 г. няма подадена молба от взискателя с
посочено изпълнително действие за събиране на задълженията по делото, от което
се приема, че изпълнителното дело е прекратено на 18.12.2015 г. по силата на
закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По повод мотивите на съдебния
изпълнител при постановяване на отказа да прекрати изпълнителното производство
се излага становище, че решението на съда по жалбите с правна квалификация
чл.435 от ГПК не се ползват със силата на присъдено нещо. Искането към съда е за отмяна на отказа на съдебния
изпълнител да прекрати производството по изпълнителното дело, обективиран в
Разпореждане от 14.06.2019 г. и даване на задължителни указания на съдебния
изпълнител за издаване на изрично постановление за прекратяване на
производството по изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Претендират
се разноските по делото като се представят договор за правна защита и
съдействие, адвокатско пълномощно и платежно нареждане за платени такси към ОС
Пловдив.
Ответната страна по жалбата - взискателят „Обединена
българска банка“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 89-Б, чрез юрк. Е. А., депозира писмено
възражение за недопустимост на жалбата на осн.чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК, а по
същество за нейната неоснователност. Представя се Решение № 695 от 29.05.2019г.
постановено по гр.д.№ 749/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба на И.Н.Н. против отказ на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното производство. Искането към съда е за прекратяване на делото,
поради недопустимост на жалбата, а разгледана по същество да се остави без
уважение.Не претендира разноски по делото.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Зорница Добринова излага подробни доводи за недопустимост, а по същество - за
неоснователност на жалбата. Намира, че соченият от жалбоподателят двугодишен
срок от 17.12.2013 г. до 18.12.2015 г. е разгледан по гр.д.№ 749 по описа на
Окръжен съд Пловдив, длъжникът незаконосъобразно се бил позовавал на действия,
по отношение на които съдът се е произнесъл, а от постановяване на решението по
горепосоченото дело до подаването на жалбата нямало новонастъпили факти и
обстоятелства, относими към изп.дело. По същество излага подробно доводи за
задължението на длъжника да заплати дължимите на ЧСИ такси и разноски на
основание чл.79, ал.1 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа
становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на обжалвания
акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено
следното:
По допустимостта на жалбата.
Изпълнителното производство по изп.д.№
20128290400290 по описа на ЧСИ Зорница Добринова, рег.№ 829 от КЧСИ, е образувано
по молба от 06.11.2012 г. на взискателят „ОББ“АД против длъжника И.Н.Н. за
събиране на вземане по изпълнителен лист от 22.10.2012 г., издаден по ч.гр.д.№
16310/2012 г. на ПРС.
С молба от 16.12.2013 г. взискателят е поискал
спиране на производството на осн.чл.432, т.2 ГПК, поради сключено с длъжника
споразумение от 13.12.2013 г.,
представено с молбата. Съгласно споразумението изп.производство се прекратява с
окончателното плащане на задължението от длъжника като последният се задължава
да заплати на съдебния изпълнител дължимите такси за прекратяване на делото.
С молба от 17.12.2013 г. взискателят е уведомил съдебния
изпълнител за пълното погасяване на задължението на длъжника към „ОББ“АД,
поради което е помолил след заплащане на всички разноски по изпълнителното дело
производството да бъде прекратено.
На 08.01.2014 г. длъжникът е депозирал молба с
искане за вдигане на наложения от ЧСИ запор на трудовото възнаграждение,
предлагайки разсроченото плащане на
дължимите такси на ЧСИ с 12 вноски по 166 лв., считано от 08.02.2014г.
По делото са приложени: сметка от 26.02.2014 г.
изд. от ЧСИ за заплатени от длъжника в брой 169, 99 лв. по ПКО № 1336 от
26.02.2014 г.; сметка от 01.07.2014 г.
изд. от ЧСИ за заплатени от длъжника в брой 200,00 лв. по ПКО № 1482 от
01.07.2014 г.
С разпореждане от 08.06.2016 г. ЧСИ е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а с разпореждане от
08.01.2018 г. е наложен запор по вземането в Банка „ДСК“ ЕАД.
На 13.02.2019 г. е постъпило заявление от длъжника
до ЧСИ с искане за прекратяване на изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК и на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано от 17.12.2015 г. С разпореждане от
20.02.2019 г. ЧСИ е оставил без уважение искането за прекратяване на изп.дело,
което е обжалвано от длъжника. С решение № 695 от 29.05.2019 г. постановено по
гр.д.№ 749 по описа за 2019 г. на ПОС, V гр.с. е оставена без уважение жалбата на длъжника
против разпореждането от 20.02.2019 г.
Със заявление от 12.06.2019 г. длъжникът е поискал
да прекрати изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С обжалваното разпореждане от 14.06.2019 г. ЧСИ е
оставил без уважение искането на длъжника
за прекратяване на изп.производство, позовавайки се на постановеното
решение № 695 от 29.05.2019 г. по гр.д.№ 749 по описа за 2019 г. на ПОС, V гр.с. и приемайки
липсата на новонастъпили факти и обстоятелства относими за изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В случая
въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е подадена в
срок от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от
обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Неоснователни са възраженията за недопустимост
на жалбата предвид постановеното решение № 695 от 29.05.2019 г. по гр.д.№ 749
по описа за 2019 г. на ПОС, V гр.с., тъй като липсва идентичен предмет за двете
производства. С цитираното решение съдът е оставил без уважение жалбата на
длъжника против отказ на ЧСИ по искане в заявление от 13.02.2019 г. за
прекратяване на изп.дело на осн.чл.433, ал.1, т.2 ГПК и на осн.чл.433, ал.1,
т.2 и т.8 ГПК, считано от 17.12.2015 г.,
при което предмет на проверка по делото е било настъпването на перемпция към
17.12.2015г. Предмет на проверка в настоящото производство е перемпция на
делото към датата на депозиране на заявлението на длъжника от 12.06.2019г., доколкото
искането в него за прекратяване на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК не се обосновава с
конкретен период / за разлика от искането в заявлението от 13.02.2019г./. С
обжалваното разпореждане ЧСИ се е произнесъл по заявлението от 12.06.2019 г.
като е оставил същото без уважение, позовавайки се както на постановеното
решение по гр.д.№ 749/2019 г. на ПОС, така и на липсата на новонастъпили факти
и обстоятелства след това. Следват и да се имат предвид задължителните
разяснения в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по
т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, според които решението
на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по
законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да
бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос.
Ето защо, жалбата е допустима и за това следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
В текста на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК е посочено, че изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години. Посоченият
срок не е давностен,
а процесуален преклузивен срок, с изтичането на който срок се погасява само правото на взискателя да продължи започналото
изпълнително производство.
Съгласно задължителните разяснения, съдържащи се в мотивите към т. 10 на тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия
са - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съдебната практика на ВКС
еднозначно приема също така, че разрешенията, дадени в т. 10 на ТР № 2/ 2013 г.
на ОСГТК на ВКС относно това, кое изпълнително действие е валидно и прекъсва
давността по смисъла на чл. 116 б."в"от ГПК намират приложение и при
фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Обобщавайки съдебната практика и
теория по приложение на чл. 433ал.1, т. 8 от ГПК се стига до извода, че
фактическия състав на правната норма ще бъде осъществен, когато в продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително
действие, взискателят не е поискал извършването на нови
изпълнителни действия. Касае се до неоправдано процесуално бездействие на
взискателя и дезинтересованост от изпълнителното производство.
В настоящото производство обаче не се установява прекратяване
на изпълнителното
производство по право, на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
По делото се установява, че между взискателя и
длъжника е постигнато споразумение, въз основа на което длъжникът напълно е
погасил задължението си към взискателя. В този случай не може да се приеме, че
е налице визираното в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК процесуално бездействие
от страна на взискателя, тъй като неговото вземане е било удовлетворено и не е
следвало да се извършват изпълнителни действия за събиране на същото.
В действителност след погасяване на вземането на
взискателя дължими по делото са останали неплатените на ЧСИ разноски и такси по
Тарифа
за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Съгласно Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът
дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху
събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото
правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка
на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил
плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. По смисъла на т. 11 от ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителното
действие не е опорочено поради невнасяне от взискателя на авансово дължимата
такса за него, тъй като съдебният изпълнител може да я събере от длъжника на
основане чл.
79, ал. 2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.
Ето защо, ЧСИ се явява кредитор на длъжника
относно таксите и разноските по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, за които
длъжникът отговаря. С молба от
08.01.2014 г. от длъжникът е признал задължението си към ЧСИ за такси и
разноски като е предложил тяхното
разсрочено заплащане по 166 лв. на месец за период от 12 месеца, което е
прието от ЧСИ. Въз основа на така постигнатото между ЧСИ и длъжника съгласие на
26.02.2014 г. длъжникът е заплатила сумата в
размер на 169, 99 лв. по ПКО № 1336 от 26.02.2014 г., а на 01.07.2014 г. е
платил в брой 200,00 лв. по ПКО № 1482 от 01.07.2014 г.
С разпореждане от 08.06.2016 г. ЧСИ е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а с разпореждане от
08.01.2018 г. е наложил запор по вземането на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД.
При това положение не може да се
приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване по право на изпълнителното производство. С признаване на задължението в молба от 08.01.2014 г., както и с извършените плащания на 26.02.2014 г. и на 01.07.2014г., които също се
ценят като признание на вземането от длъжника, се прекъсва давността за вземането
по смисъла на чл. 116
б."а" от ЗЗД, и съответно, от следващата плащането дата следва да се
счита, че е започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В предвид последното плащане от 01.07.2014 г.
двугодишният срок е изтичал на 01.07.2016 г. като същият е бил прекъснат с
налагането на запор от ЧСИ на 08.06.2016 г. на трудовото възнаграждение на
длъжника.
В предвид разпореждане от 08.01.2018 г. на ЧСИ за
налагането на запор на вземането на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД, към датата на
депозиране на заявлението от 12.06.2019 г. на длъжника, а дори и към момента, не е налице изтекъл двугодишен
срок по смисъла на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Воден от горното настоящият
съдебен състав приема, че отказът на ЧСИ ЧСИ Зорница Добринова да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20128290400290 по
молба на длъжника И.Н.Н. на основание
чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК се явява
законосъобразен. Ето защо жалбата ще бъде оставена без уважение като
неоснователна.
При този изход на делото неоснователно е искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството, такива се следват
на ответника по жалбата, но тъй като същият не претендира разноски, с решението
не се присъждат разноски в производството.
Мотивиран от
горното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 19 628/ 26.06.2019 г. ( входирана с писмо вх.№24 921/20.08.2019г.), подадена от И.Н.Н.,
ЕГН:********** с адрес: ***, в качеството си на длъжник, чрез адв. Г.К., против
Разпореждане от 14.06.2019 г. по изп.д.№ 20128290400290 по описа на ЧСИ Зорница
Добринова, рег.№ 829 от КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като
неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.