РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300500999 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на А. Ю. М. ЕГН ********** от гр.***,
чрез пълномощника й адв.М.М.-М. срещу решение № 464/12.02.2020г. по
гр.д. № 2583/2018г. по описа на РС Пловдив, ІІІ бр.с., с което е отхвърлена
молбата на Г. Е. М. - действащ лично и със съгласието на своя баща Е. Г. М. и
на Р. Е. М., действащ чрез своя баща и законен представител Е. Г. М. против
майката на децата П. Ю. М., за издаване на заповед за защита срещу домашно
насилие за извършени актове на домашно насилие от последната на
06.02.2018г., 13.02.2018г. и 14.02.2018г., като неоснователна и недоказана.
С обжалваното решение се задължава ответницата А. Ю. М., да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо непълнолетните Г. Е.
М. и Р. Е. М. за срок от 6 месеца. Забранява се на А. Ю. М. да приближава
пострадалите лица - Г. Е. М. и Р. Е. М., домът им, училището им и местата за
социални контакти и отдих на същите за срок от 6 месеца. Налага се на А.
Ю. М. глоба в размер на 200 лева.
1
Решението се обжалва в частта, в която молбата за защита е уважена
спрямо А. Ю. М.. Сочи се, че в тази част решението е необосновано и
неправилно, като същата никога не е извършвала действия, съставляващи
домашно насилие спрямо племенниците си Г. и Р.. Твърди се, че е изцяло
субективно мнението на съда да не се кредитират показанията на майката на
жалбоподателката поради близка родствена връзка, тъй като такава има и с
племенниците й. Сочи се, че напрежението в дома е създавано и режисирано
от Е.М. и това е видно от проведените срещи с децата и протоколи от
консултация на стр. 185 и 186 от делото. Сочи се, че освен декларацията по
чл.9 ал.2 от ЗЗДН няма други доказателства за извършено домашно насилие.
От представения аудио и видео запис от съда не е установено участие в
конфликта на жалбоподателката. Иска се отмяна на решението в обжалваната
му част. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Е.М., с който се иска
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските по
делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от
легитимирана страна, внесена е държавната такса и е изпълнена процедурата
за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,
съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката А. Ю. М., че
същата никога не е извършвала действия, съставляващи домашно насилие
спрямо племенниците си Г. и Р. и че е изцяло субективно мнението на
първата инстанция да не се кредитират показанията на майката на
жалбоподателката поради близка родствена връзка, тъй като такава има и с
племенниците й. Твърди се в жалбата, че освен декларацията по чл.9 ал.2 от
ЗЗДН няма други доказателства за извършено домашно насилие. От
представения аудио и видео запис от съда не е установено участие в
2
конфликта на жалбоподателката.
РС Пловдив за да приеме за доказани фактите свързани с домашно
насилие, не се е позовавал като доказателствена база само на декларацията по
чл.9 ал.2 от ЗЗДН. В тази насока по делото са събрани и обсъдени от ПРС и
показанията на свидетелите Г. С. и М.Н.. Като тук изрично следва да се
посочи, че първия е лично видял състоянието на Г. и го е прибрал след
бягството му през прозореца от дома на майка му и е видял пак лично следи
от кръвонасядания но врата на детето Р. за случаите през месец февруари
2018г. Всичко това се потвърждава от личното изслушване на двете деца Г. и
Р., извършено от съда при спазване на строга процедура за такова изслушване
на малолетни и непълнолетни лица, като това е осъществено в
съществуващата „синя стая“ към комплекса за социални услуги при община
Пловдив при участието на социален работник. Отделно от всичко това по
делото са изготвени две съдебно-психологически експертизи /л.498-507 и
л.520-529/ на децата, от които се налага категоричен извод че нито едно от
двете деца не е манипулирано от баща си, за да дава подобни обяснения,
въпреки таената обида към майка си и леля си. Отделно от това по делото е
налично и обективно доказателства за нанасяне на телесни повреди по врата
на детето Р., видно от СМУ от следващия ден на насилието 14.02.2018г. /л.9/.
При тези доказателства решението на РС Пловдив е правилно и
законосъобразно относно приемането на извършено насилието от страна на А.
Ю. М. спрямо племенниците й Г. и Р.. Ето защо обжалваното решение в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива по
делото се доказват реално направени в размер на 400 лв. за адвокатски
хонорар по въззивната жалба л.38 от делето.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 464/12.02.2020г. по гр.д. № 2583/2018г. по
описа на РС Пловдив, ІІІ бр.с., В ЧАСТТА В КОЯТО се задължава
ответницата А. Ю. М., да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо непълнолетните Г. Е. М. и Р. Е. М. за срок от 6 месеца. Забранява се
на А. Ю. М. да приближава пострадалите лица - Г. Е. М. и Р. Е. М., домът им,
училището им и местата за социални контакти и отдих на същите за срок от 6
месеца. Налага се на А. Ю. М. глоба в размер на 200 лева.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ решението е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА А. Ю. М. ЕГН ********** да заплати на непълнолетните Г.
Е. М. ЕГН ********** и Р. Е. М. ЕГН **********, чрез техния баща и
законен представител Е. Г. М. ЕГН ********** сумата от 400 лева за
разноските по делото направени пред въззивния съд за адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4