Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 1796 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на „Б.“ ЕАД срещу
разпореждане от 22.01.2021 г. на частен съдебен изпълнител М. М., рег. № 786, по изп. д. № 20217860400006 относно разноските
по изпълнението.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител
не е уважил направеното от длъжника възражение и не е приел, че на взискателя
не се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Посочва, че
взискателят не е представил договор за правна защита и съдействие, в който да е
уговорено адвокатско възнаграждение за образуване и представителство по
изпълнителното дело, съответно не може да се приеме, че представеното към
молбата за образуване на изпълнително дело платежно нареждане установява реалното
извършване от страна на взискателя на разноски за адвокатско възнаграждение. Не
излага доводи за незаконосъобразност на разпореждането на съдебния изпълнител в
частта, с която се е произнесъл по заявеното от длъжника възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК и е намалил размера на дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение от 7500 лева на 2758.99 лева и съответно на така намаления
размер е намалена и дължимата такса по по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ. Моли съда да отмени разпореждането на съдебния
изпълнител и да приеме, че на взискателя не се дължат никакви разноски за
адвокатско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело „S.A.L.P. S.p.A.”, дружество регистрирано в РИталия, е получил препис от
жалбата, като има подадено възражение
срещу същата в законоустановения срок. Взискателят излага доводи за
неоснователност на жалбата и представя сключени между него и адвокати А.К.Б.и Р.О.М.договор
/писмо за възлагане/ от 01.10.2020 г. и
анекс към това писмо от 01.11.2020 г., със заверен от страната превод на тези
документи.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20217860400006 е изложил
подробни мотиви по обжалваното разпореждане, съгласно разпоредбата
на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
На 11.01.2021 г. по молба на взискателя „S.A.L.P. S.p.A.”, дружество регистрирано в
РИталия, подадена
чрез адв. М., е образувано процесното изпълнително дело срещу „Б.“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 06.01.2021 г., издаден от Софийски градски съд по реда
на 406, ал. 1 и ал. 3 от ГПК вр. чл. 404, т. 1, предл. последно от ГПК и чл.
51, ал. 1 от ЗМТА. В молбата за образуване на изпълнително дело е посочено, че
от общо присъдените в полза на взискателя с изпълнителния лист суми длъжникът е
възстановил сумата от 132545.68 лева и
остава да дължи сума за главница в размер на 180152.30 лева и лихва за забава
върху тази сума от 10.11.2020 г. Затова се иска от съдебния изпълнител да събере тази сума, както и разноски по
изпълнителното дело, вкл. адвокатски хонорар в размер на 7500 лева. Към молбата
е приложено пълномощно, с което адвокати
А.К.Б.и Р.О.М.са упълномощени да представляват взискателя заедно и поотделно
пред Арбитражния съд на БТПП, съдилищата на РБългария, както и да подават молби
за образуване на изпълнителни производства и да представляват дружеството в
изпълнителното производство и свързаните с него производства. Представено е
авизо за получено преводно нареждане от 21.10.2020 г., видно от което, по
нареждане на българския клон на дружеството взискател, по банковата сметка на А.К.Б.е
преведена сума в размер на 7500 лева, с основание на плащането „engagement letter
of 01.10.2020“.
Видно от представените към възражението на подадената жалба документи,
възлагателното писмо от 01.10.2020 г. има за предмет оказването на правна
защита и съдействие във връзка с принудително изпълнение на арбитражното
решение по м.а.д. № 7/2017 г. на АД при БТПП /това решение е предмет на изпълнителния лист,
издаден от СГС на 06.01.2021 г./, включително и процесуално представителство в
производството по принудително изпълнение. Уговорено е общо възнаграждение в
размер на 12 800 евро без ДДС, което се заплаща на части, съгласно
постигнатото от страните съгласие. С анекса към този договор, страните изменят
начина, по който е платимо уговореното възнаграждение, като приемат, че уговореното
с него авансовото плащане в размер на 15 000 лева се дължи, както следва :
50 % от него се дължи за процесуално представителство пред СГС в производството
по издаване на изпълнителен лист и 50 % се дължи зда процесуално
представителство в производството по принудително изпълнение въз основа на
издадения изпълнителен лист, като първата част е платима по банковата сметка на
адв. М., а втората част – по банковата сметка на адв. Б..
На 18.01.2021 г. длъжникът подава възражение, с което иска да се приеме, че на
взискателя не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, евентуално да се
намали приетото като дължимо такова поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя, като при намаляване на дължимото адвокатско
възнаграждение се намали съответно и дължимата такса по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да приеме, че на
взискателя не се дължат никакви разноски за адвокатско възнаграждение и
намалява приетото за събиране адвокатското възнаграждение на взискателя от
7500 лева на 2758.99 лева, съответно намалява таксата по т. 26 от Тарифата към
ЗЧСИ от 6957.98 лева без ДДС на 6863.17 лева без ДДС.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на
длъжника за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в
цялост копие на изпълнителното дело,
извършените от адвоката на взискателя действия
по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. В представените от взискателя пълномощно и възлагателно писмо изрично е
постигнато съгласие, упълномощените адвокати да извършват действия, както за
образуване на изпълнителното дело, така и за извършване на всякакви необходими
действия по него във връзка със събирането на вземането. Съдът намира за неоснователни направените от
жалбоподателя възражения, че не се установява реалното извършване на разноски
за адвокатско възнаграждение от страна на взискателя. Съгласно дадените разяснения в т. 1 на Тълкувателно
решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване и процесуалният закон урежда единствено
случаите, при които разноските са заплатени и следва да се определи
отговорността на страните за поемането им. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане и
когато възнаграждението е уговорено като платимо по банков път, този
факт следва да бъде
документално установен със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. В случая
от представените от взискателя доказателства, включително и към възражението по
подадената жалба, може да се приеме за установено, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 7500 лева е платено по банков път, съгласно
уговорения от страните начин, а именно: по банкова сметка ***. Б., разкрита в
„Банка ДСК“. Доколкото жалбоподателят не излага доводи за неправилност на
разпореждането на съдебния изпълнител в частта, с което е намалено дължимото на
взискателя адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал.
5 от ГПК, съответно е намалена и пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, то актът на съдебния изпълнител не подлежи на проверка в
тази част.
Предвид
произнасянето на съда по съществото на жалбата с окончателен акт, заявеното от
жалбоподателя искане по чл. 438 от ГПК се явява безпредметно.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.“ ЕАД срещу разпореждане от 22.01.2021 г. на частен съдебен
изпълнител М. М., рег. № 786, по
изп. д. №
20217860400006 относно разноските по изпълнението.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.