Р Е Ш
Е Н И
Е № ……
Гр. София, 23.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ - „В” състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия
: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл.съдия Чернева
в. гр.
дело № 13045 по
описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 84631 от 11.05.2020 г. постановено по гр. д.
№ 39198/2017 г. по описа на СРС, е
допуснато извършването на съдебна делба между В.Я.Т., И.В.Д. и Н.П.И. на
недвижим поземлен имот, находящ се в гр. София,
съставляващ неурегулиран поземлен имот с планоснимачен
номер 986, в квартал 51, 51а и 49а по плана на гр. София, местност „Манастирски
ливади изток“, с площ по скица от 3 166 кв. м., при съседи (граници) по скица –
имот с планоснимачен номер 965, имот с планоснимачен номер 974, имот с планонимачен
номер 1232 и ровини, съставляващ бивша нива, находяща се в землището на гр. София, кв. „Драгалевци“ с
площ по документи за собственост от 3216 кв. м. и при съседи (граници):
наследници на К.В.и С.С., ровини
и Г.С.; По скица на поземлен имот №15-141832-29.03.2017 г., издадена от
АГКК-СГКК – гр.София представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1006.355
по кадастралната карта на гр.София, общ. Столична, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016
г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот гр. София,
район "Триадица", ул. „******“, площ: 2415 кв. м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 m), номер по предходен план: 986 , квартал: 51, 51а, 49а, парцел: VI-986 , при съседи: 68134.1006,1126, 68134.1006.356,
68134.1006.1176, 68134.1006.354, 68134.1006.353, 68134.1006.352 при дялове: - В.Я.Т.
– ¼ идеална част, И.В.Д. – ¼ идеална част, Н.П.И. – ½ идеална част.
Срещу първоинстанционното
решение е подадена въззивна жалба от И.В.Д. и Н.П.И.
чрез Б. Е.. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания акт поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивниците са придобили процесния
имот по давност вр. чл.79, ал.2 ЗС. Моли съда да
отмени оспореното решение.Претендира разноски по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Въззиваемата страна
- В.Я.Т. чрез пълномощника си адв. Д. М., оспорва жалбата
като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено като правилно
и законосъобразно.Претендира присъждане на направени разноски по делото. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. СРС, III ГО, 87 състав, е сезиран с конститутивен
иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 344, ал. 1 ГПК. За
да постанови обжалваното решение, решаващият първоинстанционен
съд е приел, че процесният имот е придобит на правно
основание сключена покупко – продажба на недвижим
имот с нот. акт № 99, том V, рег. № 13328, дело № 793
от 22.12.2006 г. от В.Я.Т. и Н.П.И. като
по време на придобиването на недвижия имот, В.Я.Т. е
била в брак И.В.Д., поради което половината от имота е придобита от двамата
съпрузи при условията на съпружеска имуществена общност, която след развода на
дата 30.09.2011 г. (видно от представеното по делото съдебно решение №
III-86-156/30.09.2011 г., постановено по гр. д. № 2079/2011 г. по описа на СРС,
86 състав) се е трансформирала в обикновена съсобственост при дялове от по 1/2
идеална част за всеки един от двамата съделители. Съдът е намерил за недоказано предявеното
от ответника в първоинстанционното производство И.В.Д.
възражение за придобивна давност в негова полза на процесния имот. Изложени са мотиви, че в настоящия случай
няма доказателства в посока, че при придобиването на имота формата на придобивната сделка е била опорочена или че прехвърлителят не е бил собственик на имота към момента на
прехвърлянето, за да се разсъждава върху въпроса дали е осъществявано изобщо
владение вр. чл.79, ал.2, поради което не може да се
приложи института на кратката петгодишна давност. Отвхърлено
е още твърдението на Н.И., че сделката за покупко –
продажба на делбения имот, обективирана
в процесния нотариален акт е била симулативна,
тъй като по делото не е налице установената с надлежни доказателствени
средства твърдяна симулация.
При тези обстоятелства СРС е изложил
обоснован извод, че ответншците в производството не
са доказали при условията на пълно и главно доказване, че са придобили процесния имот по давност, поради което е налице
съсобственост между ищцата В.Я.Т. и ответниците по
отношение на него, от което следва, че същият следва да бъде допуснат до
съдебна делба при посочените по-горе дялове. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за
установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. За да се
уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални
предпоставки /юридически факти/: 1/ ищецът да е носител на съответна идеална
част от правото на собственост върху включения в делбената
маса имот; 2/ предметът на делбата да бъде годен обект на право-то на
собственост и 3/ в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг.
чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС. Спорният по делото въпрос във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания е, дали въззивниците
И.В.Д. и Н.П.И. са придобили процесния недвижим имот
по давност по арг. чл. 79, ал.2 ЗС. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
По силата на чл.79, ал.2 ЗС ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. т.
е. чрез упражняване на фактическа власт върху имота с намерение да се държи
само за себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Институтът
на придобивната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно правно
основание – арг. чл. 77, предл.
2 ЗС, като, за да е налице владение, следва да се установят в процеса на
доказване две материални предпоставки /юридически факти/, при проявлението на
които възниква това оригинерно придобивно
основание – 1/ в продължение на определен период от време /5 години/ едно лице,
да упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата
власт върху определена вещ, като това фактическо господство като фактическо
отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните
правомощия на собственика /обективният признак на владението/ и 2/ фактическата
власт следва да се упражнява с намерение за своене, а
именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни
действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното
съдържание на сложното вещно право на собственост /субективният признак на
владението/. При спор за придобиване по
давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си
целия имот и от кога. Обикновено упражняването на фактическата власт продължава
на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. В настоящия случай въззивниците
се позовават на придобивна давност, поради което
същите следва да докажат, че са извършили действия, с които са престанали да
държат идеалните части от вещта за другия съсобственик и са започнали да я
държат за себе си с намерение за своене, като тези
действия са доведени до знанието на другия съсобственик - въззиваемата
В.Я.Т.. Завладяването частите на останалите съсобственици и промяната по начало
трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва
да бъдат доказани /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г., постановено по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Приетото с
посоченото Тълкувателно решение следва да намери приложение и в настоящия
казус. От данните по делото обаче въззивният съд не може да направи обоснован извод за явно манифестирано
от страна на въззивниците с намерение пред другия съсобственик за своене
на процесния недвижим имот. Противно на твърдяното в жалбата,
от представените в първоинстанционното производство
гласни доказателства се установява, че единствена между всички съсобственици В.Я.Т.
е полагала грижи за имота. В тази връзка, тъй като за нито един от останалите
съсобственици И.В.Д. и Н.П.И. съдът не установява, че същите реално са
осъществили фактическа власт и са довели до знанието на В.Я.Т. субективното си
намерение да считат имота за изцяло техен, то намират приложение
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, поради които настоящият състав намира, че въззивната
страна не може да бъде легитимира като единствен собственик на имота на
твърдяното придобивно основание.
С оглед на гореизложеното, настоящият
състав намира, че въззивниците не доказаха при
условията на пълно и главно доказване, че са придобили процесния
имот по давност и е налице съсобственост между тях и В.Я.Т., поради което правилно
СРС е допуснал имота до съдебна делба при точно разпределени дялове. Поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По отношение на разноските във въззивното производство. При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ в
доказан размер за сторените по делото разноски. Възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар съдът намира за неоснователно, съобразявайки чл.7, ал.4
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ-„В“ с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 84631 от 11.05.2020 г.
постановено по гр. д. № 39198/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 87-ми състав ОСЪЖДА
И.В.Д. и Н.П.И. със съдебн адрес ***, на основание чл.78,
ал.1 ГПК да заплатят на В.Я.Т. адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на сумата от 800 лева /осемстотим
лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.