Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.В., 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен
съд, гражданско
отделение, 3-ти състав в
публичното заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
М. С.
при
секретаря М. Е. като разгледа докладваното от
съдия С. гр.д. № 621 по описа за 2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното :
Делото
е образувано по исковата молба на Е.Ц.С. ***, чрез адв. Ан. М. ***.
Твърди се от ищеца, че като работник-шлосер в ответното дружество на 28.12 1986г. е претърпял трудова
злополука, при която загубил напълно
зрението на едното си око. Посочва, че му е съставен
акт за трудова злополука, след
което е пенсиониран пожизнено с ІІІ-та група инвалидност. Посочва също, че редовно поддържа регистрация в Бюрото по труда-гр. В., за да бъда устроен на работа съгласно предписанието на
ТЕЛК, но все още не си е намерил
подходяща за здравето и състоянието
работа. Поддържа, че заемащите
длъжността шлосери получават непрекъснато увеличение на трудовото си
възнаграждение, а той получава само една
минимална пенсия, с която трябва да издържа
себе си и семейството си. Посочва
също, че за периода от 01.04.2019г до 01.07.2019г. е предявил иск, предмет на гр.д. № 1527/2019г. по описа на ВРС, а за периода от 01.07.2019г.
до 01.10.2019г. е предявил иск, въз основа на който е било образувано гр.д. № 2857/2019г.
по описа на ВРС. За периода 01.01.2019г. до 01.02.2020г. е предявил иск, по
който е образувано гр.д. № 6/2020г. по описа на РС – В.. Поддържа, че и след
01.02.2020г. продължава да търпи същите имуществени вреди и пропуснати
ползи, което поражда за него правен интерес от завеждането на настоящето дело .
Иска се от съда
да бъде постановено решение, с което
ответника да бъде
осъден да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на станалата с него
трудова злополука, изразяващи се в разликата
между трудовото възнаграждение, ведно с
всички добавки към същото, предоставяни от работодателя, които би могъл да получи като здрав на длъжността „шлосер” и пенсията по инвалидност за периода от 01.02.2020г. до 01.05.2020г. в размер на 1243.44 лева или по 414.44 лева месечно, ведно
със законната лихва
за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на
следващия месец, за който се дължи до окончателното издължаване. Претендират се
разноските по делото.
Ответното дружество в срока за
отговор на исковата молба е оспорило исковата претенция като неоснователна.
Направено е възражение, че на ищеца е предлагана работа като портиер, но той е
отказал да заеме тази длъжност. Поискано е становище от ТЕЛК – В.. Длъжностите, които са предлагани на ищеца са
съобразени с неговото здравословно състояние. Посочено е също, че ищецът не е
ангажирал доказателства за размера на получаваната пенсия и социалните
придобивки, които следва да бъдат приспаднати.
С протоколно определение от
29.07.2020г. по искане на ищеца, съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1
от ГПК увеличение в размера на исковата претенция като същата се счита
предявена за сумата от 1373.77 лева.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
След
като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът намира за
установено следното :
Не се спори от страните, че ищецът работел като работник-шлосер в ответното дружество и през м. 12.1986г. е претърпял
трудова злополука, при която загубил напълно
зрението на едното си око. Сътавен е акт за трудова
злополука №37/1986 г., а с Експертно решение на ТЕЛК от 11.06.1987 г. на ищеца е призната трета група инвалидност
пожизнено, като са посочени опасните
за работа професии и дейности. От
представените по делото писмени доказателства,
е видно ,че и към настоящия момент ищецът е регистриран в Бюрото по труда като
лице търсещо работа. С ЕР № 0338 от 114/09.09.2011г.
НЕЛК е отменил решението си в частта по трудова препоръка и е дал ново, а именно: че длъжността „портиер” е противопоказана за
ищеца. От представения препис на влязло в законна сила решение по гр.д. № 2857/2019г.
по описа на ВРС, се установява, че е водено дело за периода от 01.07.2019г. до 01.10.2019г.
Доказателства в подкрепа на
твърденията на ответника, че е предлагал подходяща работа на ищеца да процесния
период не се представиха.
Вещото
лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение
за разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът, ако е
на работа в ответното предприятие и размера
на получаваната пенсия за инвалидност като е използван метода на сравнение с
лице, което работи на същата длъжност – Владимир Панайотов Георгиев. На база
брутното трудово възнаграждение от 720.82 лева месечно и получаваната от ищеца
пенсия от 223.88 лева, разликата за
процесния период е в общ размер от 1450.82 лева или по 483.61 лева на месец. Вещото лице е дало и вариант на
база нетно трудово възнаграждение за длъжността.
Вещото
лице е посочило също, че за периода от 01.02.2020г. до 30.04.2020г. ищецът е
получил месечна финансова подкрепа по ЗХУ в размер на 25.41 лева месечно.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна
страна следното :
Предявените искове са с правно основание чл.200, ал. 3 от КТ във вр. с чл.45 от ЗЗД. Претендира се
обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, представляващи разликата
между трудовото възнаграждение, което същият би получил, ако беше здрав и
полагаше труд в ответното дружество и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност
за периода от 01.02.2020г. до 01.05.2020г., ведно със законната лихва за забава.
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е налице
неработоспособност у ищеца за претендирания период поради заболяването му
вследствие настъпила трудова злополука в ответното дружество на длъжност
„шлосер”. Същият е пенсиониран пожизнено
с ІІІ – та група инвалидност. От приложената
по делото регистрационна карта на лице, търсещо работа е видно че за
претендирания период ищецът не е имал работа и не е получавал трудово
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал. 3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда-неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
Съгласно Постановление № 4 от 30.Х.1975г.,
Пленум на ВС, т.6, при причинена трайна нетрудоспособност, вредите се състоят в
разликата между средно получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и
размера на отпуснатата пенсия, като това обезщетение се дължи до навършване на
предвидената за придобиване право на пенсия за изслужено време и старост
възраст. Този срок може да бъде продължен най - много с толкова време, колкото
би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж.
В настоящия случай,
ищецът търпи имуществени вреди, които се изразяват в разликата между възнаграждението,
което би получил, ако беше здрав и работеше в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност.
С
оглед на горното,
настоящият съдебен състав
намира, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени
вреди на посоченото основание.
При определяне размера на обезщетението,
съдът намира, че на ищеца ще следва да се присъди разликата между брутното
трудово възнаграждение, което би получил на длъжността „шлосер” съгласно
разпоредбата на чл. 228 от КТ и пенсията по инвалидност. Тази разлика възлиза в
общ размер от 1450.82
лева, съгласно заключението на
вещото лице, но
исковата претенция ще следва да се уважи до предявения размер от 1373.77 лева
или по 457.92 лева месечно.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че на ищеца му е предлагано
да постъпи на работа на длъжността „портиер”, която е съобразена със
здравословното му състояние. Доказателства в подкрепа на това възражение не бяха ангажирани от
ответника.
По направеното искане за
допускане на предварително изпълнение на решението, съдът намира следното:
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Не всяко обаче от обезщетенията по глава Х-та от Кодекса на труда, дължащо се по
повод трудово правоотношение е обезщетение за работа по смисъла на чл. 242, ал. 1 ГПК. Вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК, за които е предвидено
предварително изпълнение са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни
нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване на индивида. /Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/. В конкретния случай, вземането на ищеца е точно
такова, тъй като същото представлява разликата между трудовото възнаграждение,
което би получавало като здрав и получаваната пенсия. Поради това, на основание чл. 242, ал. 1 от КТ
ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца ще следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати държавна
такса по сметка на ВРС в размер на 54.95 лева и сумата от 100.00
лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, внесени от бюджета.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “В.” АД гр.В., ул.”Ц.И.А. ІІ” № с ЕИК да заплати на Е.Ц.С. с ЕГН ********** ***
сумата в общ размер от 1373.77 лева
– обезщетение за претърпени имуществени вреди,
представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получил за
периода от 01.02.2020г. до 01.05.2020г. на длъжността „шлосер” в
ответното дружество, ако не бе получил заболяване вследствие на претърпяна
трудова злополука и бе останал на работа, и получената от него за този период
пенсия за инвалидност или по 457.92 лева месечно,
ведно със законната лихва за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на
следващия месец, за който се дължи до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА “В.” АД гр.В., ул.”Ц.И.А. ІІ” №
с ЕИК да заплати на Е.Ц.С. с ЕГН ********** ***
сумата от 350.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “В.” АД гр.В., ул.”Ц.И.А. ІІ” №
с ЕИК да
заплати по сметка на ВРС разноски по производството в общ размер от 154.95
лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение, като решението в тази част подлежи на
обжалване с частна жалба пред В.ски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Решението
може да бъде
обжалвано пред ОС- В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :