Р Е Ш Е Н И Е №2572
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
22.07.2020г.,
гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на
08.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена
Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1680 по описа
за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна
квалификация чл. 415 вр. с чл.422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.
С молба, с вх. №
83039/18.12.2019г.от ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е предявен иск срещу ответника И. М. Я..
На 08.05.2017г.
между „Банка ДСК“ ЕАД и И. М. Я. бил
сключен договор за стоков кредит, с № ***, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит.
С
подписването на договора кредиторът се
задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на
1975,96 лева за закупуване на стоки, описани в договора за кредит.
На
основание сключения между страните договор, кредитополучателят се задължил да
върне сумата по кредита в срок до 08.03.2019г. на 22 броя месечни погасителни
вноски, съгласно погасителен план.
Длъжникът
не погасил изцяло паричния заем към дружеството. Сумата, която била погасена до
момента била в размер на 1092,12 лева, с която са погасени, както следва:
452,70 лева договорна лихва и 539,42 лева главница.
В
исковата молба се твърди, че на 17.10.2018г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 11.04.2018г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по
силата на който вземането, произтичащо от договор за стоков кредит № ***. между
„Банка ДСК“ ЕАД и И. М. Я. било прехвърлено
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
В
изпълнение на изискванията на закона до ответника било изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД,
съответно с изх. **** от 31.10.2018г. посредством „Българските пощи“ ЕАД с
известие за доставяне. Същото се върнало в цялост като неполучено и пратката е
непотърсена.
Ищцовото
дружество отново изпратило уведомително писмо с
изх. **** от 02.12.2019г., като същото се върнало отново като
непотърсено.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника И. М. Я..
Образувано
е частно гражданско дело № 7001/2019г.
по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав.
Издадена
е заповед за изпълнение на парично задължение № 3772/09.05.2019г. по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 1336,54 лв.
– главница, представляваща
дължими 14 броя погасителни вноски за периода от 05.02.2018 г. до 08.03.2019
г. по Договор за стоков кредит № *** от 08.05.2017 г., сключен
с БАНКА ДСК ЕАД, вземането по който е
прехвърлено на 11.04.2018 г. на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за цесия.; сумата от
373,69 лв. – договорна лихва за периода
от 05.02.2018 г. до 08.03.2019 г.; сумата от 101,81 лв. –
обезщетение за забава за периода от 05.02.2018 г. до 03.05.2019г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 03.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на
36,24 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
От
съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника И. М. Я., че
дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми: сумата от
1336,54 лв. – главница, представляваща дължими 14 броя
погасителни вноски за периода от 05.02.2018 г. до 08.03.2019 г. по Договор за
стоков кредит № **** от 08.05.2017 г., сключен с БАНКА ДСК ЕАД, вземането по който е
прехвърлено на 11.04.2018 г. на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за цесия.; сумата от
373,69 лв. – договорна лихва за периода
от 05.02.2018 г. до 08.03.2019 г.; сумата от 101,81 лв. –
обезщетение за забава за периода от 05.02.2018 г. до 03.05.2019г., ведно със
законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 03.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират
се разноски както по настоящето, така и по заповедното производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника И. М.
Я. не е постъпил писмен отговор.
Препис от исковата молба е редовно връчен на
ответника при условията на отказ по чл. 44, ал.1 ГПК оформен изрично от
длъжностното лице по връчването във върната в цялост разписка като съдът е
приел за надлежно връчване на съобщението считано от 03.02.2020г. като е
разпоредил прилагане съобщението към делото.
Ответникът
в приложеното към делото съобщение изрично е бил уведомен, че при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да
поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както
и присъждане на разноските.
Дадена
е възможност на ответника да се яви в о.с.з., да вземе становище по
доказателствата, да ангажира доказателства, да упражни процесуалните си права –
това не е сторено. Не поискано отлагане на делото, не се заявяват
доказателствени искания, не се правят оспорвания. Призовката за първото по
делото съдебно заседание е връчена при условията на отказ по чл. 44, ал.1 ГПК
оформен изрично от длъжностното лице по връчването във върната в цялост
разписка като съдът е приел за надлежно връчване на призовката считано от
16.06.2020г. като е разпоредил прилагането й към делото.
В
тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде
уважен, без решението да се мотивира по същество.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати сумата от 303,46 лева разноски за заповедното
производство и за настоящата инстанция.
Поради
изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.Я. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Петър Дертлиев №
25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис № 4 чрез юрк.М.М. – С. сумите за които е
била издадена заповед № 3772/09.05.2019г. по ч.гр.д. № 7001/2019г. по описа на
РС – Пловдив както следва:
1336,54
лв. –
главница, представляваща дължими 14 броя погасителни вноски за периода
от 05.02.2018 г. до 08.03.2019 г. по
Договор за стоков кредит № *** от
08.05.2017 г., сключен с БАНКА ДСК ЕАД,
вземането по който е прехвърлено на 11.04.2018 г. на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД по силата на Договор за цесия.;
373,69 лв. – договорна лихва за периода от
05.02.2018 г. до 08.03.2019 г.;
101,81 лв. –
обезщетение за забава за периода от 05.02.2018 г. до 03.05.2019г.,
ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 03.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА И.М.Я. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Петър Дертлиев № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис № 4
чрез юрк.М.М. – С. сумата от 303,46 лева разноски за настоящата инстанция и
заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване, а
ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните
СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
В.С.