№ 532
гр. П. , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100132 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за оспорване
на изпълнението по изп.д. №20168210403306 по описа на ЧСИ Петко Илиев,
рег.№821 /с предишен №20148830401195 по описа на ЧСИ Петя Иванова, рег.
№883/, предприето въз основа на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 16.09.2011г., издадени по ч.гр.д. №3708/2011г. на РС-П.
за заплащане на сумите: 10182лв. главница, 609.17лв. договорна лихва, 549.31
наказателна лихва, ведно със законната лихва за забава от 15.09.2011г. до
плащането, както и на сумите: 798.98лв. разноски по делото и 5лв. държавна
такса за издаване на изпълнителния лист, тъй като правото на принудително
изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на
производството по което е издадено изпълнителното основание.
Ищецът АС. А.. ДР. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „Л.“ №5 твърди, че
срещу него се провежда принудително изпълнение за събиране на
горепосочените суми, по което ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ №4-6, се легитимира като взискател въз основа
1
на договор за цесия от 31.01.2018г., сключен между него и предишния
кредитор „Обединена българска банка“ АД, за която цесия ищецът не е
уведомен. Поддържа, че по делото не са извършвани прекъсващи давността
изпълнителни действия след 22.01.2015г., когато е проведен опис на движими
вещи в дома му. Счита, че поради това изпълнителното производство е
прекратено поради перемпция, настъпила по право на 22.01.2017., а главното
и акцесорните вземания по заповедта за незабавно изпълнение са погасени по
давност, тъй като давностните срокове по чл.110 и чл.111, б. „в“ ЗЗД са
изтекли съответно на 22.01.2018г. и 22.01.2020г. Иска от съда да установи по
отношение на ответника, че вземането не подлежи на принудително
изпълнение, тъй като е погасено по давност. Сочи доказателства и претендира
съдебни разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД счита иска за недопустим по
отношение на вземането за лихви и разноски, тъй същите имат акцесорен
характер и погасяването им зависи от съществуването на главното вземане –
чл.119 ЗЗД.
По същество оспорва иска при твърдение, че вземането по заповедта за
изпълнение не е погасено по давност. Твърди давността да е била прекъсвана
многократно, чрез поредица изпълнителни действия като запори на МПС и
извършени описи на движими вещи, както и чрез отправени от взискателя
искания до съдебния изпълнител за предприемане на конкретни
изпълнителни действия. Поддържа, че искането до съдебния изпълнител за
предприемане на изпълнителни действия прекъсва давността, дори ако
същото е направено след изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като се
позовава на Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. на ВКС, ІV
г.о. Моли да отхвърли иска за погасяване на главното вземане, а в останалата
част да го остави без разглеждане. Не претендира и присъждане на съдебни
разноски. Предявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу размера на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Предявен е установителен иск за недължимост на съдебно признато
вземане, включващо главница, лихви и разноски, поради погасяване по
2
давност на правото за принудително изпълнение, настъпило след издаването
на изпълнителното основание. Искът е допустим, доколкото е подаден от
длъжника срещу взискателя по изпълнението и при твърдение за наличието
на ново правопогасяващо обстоятелство, настъпило след издаване на
изпълнителния лист.
Съдът не споделя становището на ответника, че поради акцесорния
характер на вземането за лихви и разноски тяхното изпълнение не може да се
оспорва по исков ред. Всички предвидени в закона способи за погасяване на
задълженията, в т.ч. и погасителната давност, са приложими по отношение на
акцесорните вземания, независимо че тяхното възникване и съществуване е
обусловено от наличието на главен дълг, а чл.119 ЗЗД предвижда
допълнителен способ за погасяването им, който е приложим само за тях.
Акцесорното вземане не може да съществува без главното, но може да се
погаси преди него. Затова в хипотеза при която длъжникът по изпълнението
твърди, че вземането лихви и разноски е погасено след издаването на
изпълнителния лист по давност или чрез някой от предвидените в закона
способи за изпълнение, същият разполага с правен интерес да оспори по
исков ред изпълнението на акцесорното вземане, независимо дали оспорва
или не изпълнението на главното задължение.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е обявил за безспорно, че ищецът и
ответникът са съответно длъжник и взискател по изп.д. №20168210403306 по
описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821 /с предишен №20148830401195 по
описа на ЧСИ Петя Иванова, рег. №883/, образувано за събиране на вземането
по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 16.09.2011г.,
издадени по ч.гр.д. №3708/2011г. на РС-П., както и придобиването на това
вземане от ответника чрез договор за цесия.
Спорът между страните е дали след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, вземането е погасено по давност
или давностният срок е бил своевременно прекъснат.
Съгласно чл.117 ЗЗД, давността за съдебно признатите вземания е всякога
5 години. Тази разпоредба е приложима и по отношение на вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 и 417 ГПК, доколкото след
изтичането на срока по чл.414 ГПК длъжникът не може да оспорва вземането
3
по общия исков ред, което е аналогично с процесуалноправните последици от
силата на пресъдено нещо.
В чл.116, б. „в“ ЗЗД е предвидено, че погасителната давност се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно
разясненията, дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Като примерни такива изпълнителни
действия са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Указано е още, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител
е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл.115 ЗЗД не
предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес за
разлика от исковия.
Съгласно разясненията в решение №170 от 17.09.2018г. по гр.д.
№2382/2017г. на ВКС, ІV г.о., указанията в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК имат действие и се прилагат от момента на
обявяване на тълкувателното решение /26.06.2015г./ и то само по отношение
на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. До датата на обявяване на ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС
№3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност спира да тече в хода
на изпълнителното производство.
Следва да се посочи и това, че съгласно трайно установената съдебна
практика, вкл. и с горецитираното ТР, прекратяването на изпълнителното
производство поради перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва по силата
4
на закона с изтичането на 2-годишния срок от последното изпълнително
действие, без да е необходимо нарочно постановление на съдебния
изпълнител. Със своето постановление съдебният изпълнител само
прогласява вече настъпилото прекратяване.
От гореизложеното може да се направи извод, че до датата на обявяване
на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК перемпцията е
от значение за давността, тъй като в хода на изпълнителното дело давността е
спряна, а след настъпването на перемпцията започва да тече нова давност.
При действието на тълкувателното решение погасителната давност не зависи
от перемпцията, защото новата давност започва да тече от последното й
прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника, а не от прекратяването на изпълнителното дело.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ /Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020г., IV г. о./.
От представените от страните писмени доказателства е видно, че
оспореното от ищеца изпълнение е започнало по молба на цедента
„Обединена българска банка“ АД, депозирана пред ЧСИ Петя Иванова, рег.
№883 на 09.12.2014г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
16.09.2011г. по ч.гр.д. №3708/2011г. по описа на РС – П. въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Към момента на започване на
изпълнението давностният срок по чл.117 ЗЗД не е бил изтекъл. С молбата
взискателят е поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ – запор
върху движими вещи и вземания на длъжника. Запорите са наложени още с
връчването на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на
11.01.2015г., а на 22.01.2015г. е извършен опис на движими вещи,
5
собственост на длъжника.
Така подадената молба е редовна, отговаря на изискването по чл.426, ал.2
ГПК и доколкото в нея се иска извършването на поредица от изпълнителни
действия, изграждащи предвиден в закона изпълнителен способ, тя прекъсва
давността. Освен това, с образуването на изпълнителното дело погасителната
давност е спряна и същата не е текла в хода на производството до момента на
обявяване на тълкувателно решение ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК – през този период приложение намира ППВС
№3/18.11.1980г.
От направените от ЧСИ отбелязвания върху изпълнителния лист е видно,
че в резултат на приложените по искане на взискателя изпълнителни способи
в периода 04.02.2015г. – 17.01.2017г. по изпълнителното дело са постъпвали
суми за събиране на вземането, които са изплатени на взискателя. Тъй като
през този период изпълнителните способи са дали целения от взискателя
резултат, последният не може да бъде санкциониран за бездействието си да
поска прилагане на други изпълнителни способи, нито чрез прекратяване на
изпълнителното дело поради перемпция, нито чрез погасяване на вземането
по давност. И перемпцията и давността са санкция срещу бездействието на
кредитора, а докато по изпълнителното дело постъпват суми от приложените
изпълнителни способи, взскателят не би могъл да прецени дали има нужда от
прилагането на други изпълнителни способи. Ето защо в периода, през който
успешно се осъществява конкретен изпълнителен способ, срокът по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК не следва да се прилага, а погасителната давност се прекъсва с
всяко отделно действие, изграждащо този способ, в т.ч. постъпването на
събраните чрез него суми по сметката на съдебния изпълнител и тяхното
разпределяне между взискателите.
Считано от 17.01.2017г., когато на взискателя е била изплатена
последната постъпила сума в размер на 36.81лв., до началото на устните
състезания по настоящото дело не е изтекъл давностният срок по чл.117, ал.2
ЗЗД.
Междувременно давността е била прекъсната още един път на
07.08.2018г. на основание чл.116, б. „а“ ЗЗД с писменото изявление на
длъжника, обективирано в приетата като писмено доказателство негова молба
6
до ЧСИ, в която признава вече цедираното вземането по изпълнителния лист
и то по отношение на новия взискател - ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Затова съдът намира, че искът за оспорване на изпълнението, което има за
предмет вземането по изпълнителния лист от 16.09.2011г., издаден по ч.гр.д.
№3708/2011г. на РС-П. за заплащане на сумите: 10182лв. главница, 609.17лв.
договорна лихва и 549.31 наказателна лихва, ведно със законната лихва за
забава от 15.09.2011г. до плащането, е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът е длъжен да възстанови съдебните
разноски на ответника, но ответникът не претендира присъждане на разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.439 ГПК на АС. А.. ДР. с ЕГН ********** от
гр.П., ул. „Л.“ №5 против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес
на управление в гр.София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ №4-6 за оспорване на изпълнението по изп.д.
№20168210403306 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821 /с предишен
№20148830401195 по описа на ЧСИ Петя Иванова, рег. №883/, предприето
въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
16.09.2011г., издадени по ч.гр.д. №3708/2011г. на РС-П. за заплащане на
сумите: 10182лв. главница, 609.17лв. договорна лихва и 549.31 наказателна
лихва, ведно със законната лихва за забава от 15.09.2011г. до плащането,
както и на сумите: 798.98лв. разноски по делото и 5лв. държавна такса за
издаване на изпълнителния лист, поради това, че правото на принудително
изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на
производството по което е издадено изпълнителното основание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд
в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7