Р Е Ш Е Н И Е
№ 260794
27.05.2021 г., гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, в публично
заседание на 12.05.2019 г.,
22. наказателен състав състоящ се от:
Председател: Николай Гемеджиев
и секретар Райна
Жекова,
като разгледа
докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 317 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда
жалба, подадена от Л.П.Г., ЕГН ********** ***.
Жалбата
е подадена против Наказателно постановление №НП-272/29.01.2021 г., издадено от заместник-кмета
на Община Бургас.
С това Наказателно постановление (НП) на
основание чл.189, ал.12 и чл.178е от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на
чл.15, ал.7 от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание
по вид „глоба” в размер от 50.00 лева.
С жалбата се иска отмяна
на процесното НП. Счита се, че то е нищожно и незаконосъобразно, защото е
издадено при липса на материална компетентност, в нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и при неизяснени фактически обстоятелства относно
извършването на твърдяното нарушение. Посочва се, че правната квалификация на
вмененото административно нарушение не е правилна, тъй като в обжалваното НП се
посочва „тревни площи“, докато в същото време 2 чл.15, ал.7 ЗДвП се посочва
„детски площадки“, „градини“ и „паркове“. Според жалбата в процесното НП не е
посочено дори населеното място на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Отправя се искане за присъждане на разноски.
Административнонаказващия орган (АНО)
след редовно призоваване, се явява негов процесуален представител, който моли
за потвърждаване на обжалваното НП и присъждане на разноски.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 14.01.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.14
от делото), а жалбата е постъпила в съда на 22.01.2021 г. с вх.№262766/22.01.2021
г., след като е била изпратена по пощата на 21.01.2021 г. (пощенско клеймо на
плик – л.9 от делото).
Ето защо съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен
срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 05.07.2020 г. около 14.35 часа служители на Дирекция „УКОРС“ към Община
Бургас извършили проверка на тревните площи около блок 18 в гр.Бургас, ж.к. „Лазур“.
На тези тревни площи те установили паркиран лек автомобил марка „Нисан“ модел
„Примера“, червен на цвят и с рег.№ *****. На място служителите на Община
Бургас направили 1 снимка на автомобила (л.17 от делото). В същото време имало
много паркирани други автомобили върху тревните площи на междублоковото
пространство около блок 18. От опита си служителите на Дирекция „УКОРС“ знаели,
че въпреки поставените уведомления за глоби, повечето автомобили, които не са
от Област Бургас, по този начин се стремят да избягват плащането на такси в
т.нар. „Зелена зона“ за паркиране на обособените за това места.
По време на проверката на място дошъл и жалбоподателя и заявил, че той е
водача на процесния автомобил.
В резултат на посоченото дотук М.Д. (главен специалист в Дирекция „УКОРС“
при Община Бургас) съставила против жалбоподателя Акт №0094469/10.07.2020 г.,
като правната квалификация на вмененото нарушение била по чл.15, ал.7 ЗДвП. Свидетел
по АУАН бил разпитания в това качество Д.Ф., също главен специалист в Дирекция
„УКОРС“ при Община Бургас.
Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя, а впоследствие на 10.07.2020 г.
било издадено и наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото
производство, с което на Л.Г. била наложена глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното наказателно постановление и
АУАН са съставени от компетентни лица. При съставяне на АУАН и издаване на НП
са спазени всички предвидени в чл. 34 ЗАНН срокове.
Съгласно чл.188, ал.12 ЗДвП, наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност.
Със Заповед №416/26.02.2008 г. (л.19 от делото) кмета на Община Бургас е
предоставил на заместник-кмета Красимир Стойчев правата си по издаване на наказателни
постановления по ЗДвП.
Съгласно чл.167, ал.1, т.1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете
на общините контролират спазването на правилата за паркиране от водачите на
пътни превозни средства.
Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол.
Със Заповед №1453/15.06.2015 г. (л.18) кмета на Община Бургас е възложил на
служителите на Дирекция „УКОРС“ на длъжност: началник отдел, главен
експерт, главен специалист, старши специалист и специалист да съставят
АУАН, фишове и да налагат принудителни административни мерки по реда на ЗДвП.
Както се посочи по-горе, М.Д. е главен специалист в Дирекция „УКОРС“ при
Община Бургас.
От изложеното до тук настоящия състав приема, че процесните АУАН и НП са
съставени от компетентни да сторят това лица.
Съгласно чл.15, ал.7 ЗДвП Забранено е преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в
населените места извън обозначените за това места.
В настоящия случай с жалбата се оспорва, че тревните площи около блок 18 в
ж.к.“Лазур“ в гр.Бургас не са измежду посочените в чл.15, ал.7 ЗДвП места, на
които е забранено паркирането.
Според „Речник на българския език“, издание на Института за български език
към Българска академия на науките (намиращ се и в интернет на адрес https://ibl.bas.bg/rbe/)
едно от значенията на „парк“ е, че това е обществено място за разходка,
почивка, благоустроено с тревни и водни площи, алеи с дървета,
храсти и цветя, често и със съоръжения за спорт, детски площадки
и под. Няма спор, че тревните площи около блок 18 в ж.к.“Лазур“ са в населеното
място гр.Бургас и това е изрично посочено в обжалваното НП, въпреки посоченото
в обратна посока в процесната жалба. При това положение за настоящия състав употребения
израз „тревни площи“ е синоним на „паркове … в населените места извън
обозначените за това места“ в чл.15, ал.7 ЗДвП. Безспорно е, че тревните
площи в междублоковото пространство в ж.к.“Лазур“ са извън обозначените за
паркиране места.
Следователно с паркирането там е извършено нарушение на чл.15, ал.7 ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.3 ЗДвП свидетел по АУАН може да бъде и служебно лице. Свидетелят
по АУАН Д.Ф. е с адрес: *** и е служител в дирекцията на Община Бургас, в която
работи и актосъставителя М.Д.. Непосочването на ЕГН и участието на друг
свидетел в съставянето на АУАН не е нарушение от категорията на абсолютните,
които да налагат категорична отмяна на процесното НП.
Предвиденото административно наказание в чл.178е ЗДвП е в размер от 50 до
200 лева. В настоящия случай е наложено наказание в минималния размер, поради
което не съществува възможност да бъде намален.
Правилно е прието, че настоящият случай не може да се определи като маловажен.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т. 9 НК, съгласно която разпоредба
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Ето защо съдът счита, че при наличие
на всички тези обстоятелства процесното деяние не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия
вид.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния
представител на Община Бургас за присъждане на разноски е основателно и не съществува
причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в
разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която
в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който от своя страна
препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е
поискал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода
на делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за правната
помощ.
Предвид горното и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НП-1825/10.07.2021
г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас,
с което на основание чл.189, ал.12 и чл.178е от Закона за движение по пътищата за нарушение на
чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата
на Л.П.Г., ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание по
вид „глоба” в размер на 50.00 лева;
ОСЪЖДА Л.П.Г., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община Бургас сумата от 80.00 лева, представляваща направени по
делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението,
съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН (чл.63в. - Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.), подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:___________________
Вярно с оригинала!
М.Д.