Решение по дело №90/2022 на Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 8                       

гр. Силистра, 06.02.2023 г.

Административен съд - Силистра, в открито заседание на двадесет и пети януа­ри две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Павлина Георгиева - Железова

ЧЛЕНОВЕ:                Валери Раданов

Маргарита Славова

при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурора от Окръжна прокурату­ра - Силистра Свилен Тодоров разгледа КАНД № 90 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 232 I 18.10.2022 г. по АНД № 349 / 2022 г. Силистренският райо­нен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-2200068 / 31.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра, и е осъдил ЗК "Казимир-93", ЕИК *********, седалище: с. Казимир, обл. Силистра, да заплати на Главна дирекция „Инспекция по труда“ 80,00 лв. за процесуално представителс­тво.

Касаторът ЗК "Казимир-93", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Казимир, обл. Силистра, Стопански двор № 1, развива довод за нарушение на ма­териалния закон, с който обосновава искане за отмяна на горепосоченото решение и за изменение на потвърденото с решението наказателно постановление, като се при­ложи чл. 415в, ал. 1 КТ.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноските по делото.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е основателна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 19-2200068 / 31.05.2022 г., издадено от директо­ра на Дирекция „Инспекция по труда“ - Силистра, на касатора, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ, е наложена иму­ществена санкция в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 261 КТ във вр. с чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: на 05.05.2022 г. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при касатора на обект - селскостопанска база, находяща се в с. Казимир, общ. Силистра; установило се, че между касатора и лицето М.Й.И., ЕГН **********, е сключен трудов договор от 17.01.2014 г., изменен с допълнително споразумение от 01.01.2021 г., съгласно който горепосоченото лице изпълнявало длъжността „Портиер“ при условията на пълно работно време и основно трудово възнаграждение в размер на 700,00 лв.; установено било също така, че през месец септември 2021 г. работникът, споменат по-горе, е по­ложил нощен труд с продължителност 80 часа, за което му било изплатено допълнително възнаграждение в размер на 40 лв., т.е. по 0,50 лв. за всеки отработен нощен час при дължим минимален размер от 1,00 лв. за всеки отработен нощен час между 22,00 ч. и 06,00 ч.

СРС е потвърдил гореописаното наказателно постановление, окачествявайки като правилни фактическите констатации на административнонаказващия орган, прилагането на материалноправните разпоредби и процесуалните действия по реа­лизирането на отговорността на нарушителя. Част от фактическите и правните съображения на районния съд са следните: «[...] Нарушението е извършено през ме­сец септември 2021 г., констатациите за същото са на 17.05.2022 г., наказателното постановление е издадено на 31.05.2022 г., а плащането на дължимото е извършено на 14.06.2022 г. Визираните времеви интервали разкриват, че действията, необходи­ми за състава на маловажен случай не са били осъществени в най-кратък период [...] от установяване на простъпката, а е било изчакано да се начислят и изплатят запла­тите на 14.06.2022 г. [...] Представената пред АНО информация от 20.06.2022 г. от ЗК за изплатения в пълен размер нощен труд, не е отчетено като новонастъпил факт от наказващия орган, тъй като процесното НП вече е било издадено на 31.05.2022 г. Предвид това съдът приема, че отстраняването на нарушението не е било във възможно най-кратко време от установяване му и лишаването на работника от пола­гащите му се за положения труд средства се явява фактор, отразяващ се небла­гоприятно на имуществената му сфера. [...] деянието не може да се квалифицира като маловажен случай съобразно нарочната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като [...] нарушението не е отстранено веднага след установяването му по предвиде­ния в КТ ред при налична обективна възможност за това и не следва да бъде толери­рано съзнателното бездействие на работодателя [...] да отстрани този пропуск в максимално кратък срок [...] дадените задължителни предписания, като вид прину­дителна административна мярка, регламентирана в чл. 404 КТ, е насочена към преустановяване на неправомерното бездействие, за което в конкретния казус конт­ролните органи са направили преценката, че следва да бъде и санкционирано. [...]».

Доводът, развит от повереника на касатора, се свежда до следните разсъждения: «В протокола за извършена проверка, оформен под № ПР2214178 / 17.05.2022 г., се съдържат предписания до ЗК „Казимир-93“, насочени към „... отстраняване на конс­татираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях [...] Съгласно т. 14 от предписанията на компетентния държа­вен орган, представляваната от мен кооперация следва да изплати по ведомост на ра­ботника М.И. разликата между вече изплатеното (76 лв.) и дължимото до­пълнително възнаграждение (от 152 лв.) за положения нощен труд от 152 часа през периода м. септември 2021 г. [...] Указаният от органа срок за изпълнение на това предписание е 25.06.2022 г. [...] Предписанието е изпълнено».

Гореописаният довод, насочен към обосноваване прилагането на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, е неоснователен. Една от предпоставките за прилагането на го­респоменатата разпоредба е отстраняването на нарушението „[...] веднага след уста­новяването му [...]“. Терминът „веднага“ не би могъл да означава период от дни, седмици или месец след установяване на нарушението, а в случая касаторът е уведо­мил ответника повече от месец след установяването на нарушението и седмици след издаването на наказателното постановление, че нарушението е отстранено. Обстоя­телството, че отстраняването на нарушението е осъществено в срока на предписа­нието, издадено от инспектори на ответника, сочи, че касаторът не е нарушил предписанието. Последното обаче е било насочено само към отстраняването на на­рушението в срок, определен от съответните длъжностни лица, а не към отстранява­нето на нарушението в срока по чл. 415в, ал. 1 КТ, т.е. „веднага“. Въпрос на избор на поведение от страна на касатора е било дали да отстрани нарушението в срока на предписанието или, освен този срок, да спази и срока по чл. 415в, ал. 1 КТ. Касато­рът е избрал да отстрани нарушението в рамките на срока по предписанието, без да извършва това „веднага“ (дори да се изходи от очевидно несъстоятелната теза, че на­рушението се счита за установено едва след издаването на наказателното поста­новление, пак не би могло да се приеме, че отстраняването на нарушението е извършено „веднага“, тъй като въпросното отстраняване е осъществено след почти две седмици, считано от съобщаването на наказателното постановление, което по никакъв начин не се вмества в темпоралната идея на термина „веднага“). Ето защо съставът на чл. 415в, ал. 1 КТ не може да се счита за осъществен. Колкото до употребената в чл. 415в, ал. 1 КТ фраза „[...] по реда, предвиден в този кодекс [...]“, от нея не би могъл да се направи извод, че предписанието е удължило срока по чл. 415в, ал. 1 КТ от „веднага“ на повече от месец. Дори в предписанието да бе изрично изразена воля, че се удължава срокът по чл. 415в, ал. 1 КТ (а такава воля не е изразя­вана), тя не би произвела никакво правно действие, защото в КТ не е предвидена възможност за удължаване от административните органи на императивно фиксираните в трудовоправните норми срокове. Освен това безспорно е, че касаторът е спа­зил реда, предвиден в този кодекс [...]“ (чл. 415в, ал. 1 КТ) при отстраняването на нарушението, но това не е достатъчно, защото, както вече се спомена по-горе, в чл. 415в, ал. 1 КТ фигурира и темпорално условие, а именно - отстраняването да е извършено „веднага“.

По всички останали въпроси на правния спор настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАПИ, към мотивите на СРС.

Предвид неоснователността на касационната жалба, настоящата инстанция определя - с оглед разпоредбите на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 63д, ал. 4 ЗАНН - юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., дължимо от касатора на юридическото лице, в чиято структура попада ответника.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232 / 18.10.2022 г. по АНД № 349 / 2022 г. на Си­листренския районен съд.

ОСЪЖДА ЗК "Казимир-93", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Казимир, обл. Силистра, Стопански двор № 1, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.