Р E Ш Е Н И Е
№ 628
гр.Плевен, 13.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 753
по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл. 87 вр. с чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ.
Производството по делото е образувано по жалба от А.П.Г.
***, чрез адв.Р.Р. ***, против Отказ рег.№177200-8045/02.09.2021г. на Началника
на Първо РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен, с който на А.Г. е отказано издаване на
разрешително за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие и
боеприпаси за него с цел самоохрана.
В жалбата са наведени доводи, че при издаване на
оспорения отказ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че оспорващият е притежавал разрешение за носене, употреба и
съхранение на един брой късо нарезно оръжие и боеприпаси за него, като в
определения от закона едномесечен срок преди изтичане на разрешението е подал
писмено заявление за продължаване на срока. Сочи се, че със съобщение от
08.07.2021г. е уведомен, че ще бъде започнато административно производство за издаване на отказ и са му дадени указания
за предоставяне на допълнителни писмени възражения и мотиви относно
необходимостта от притежаване на късо бойно оръжие в едномесечен срок. Твърди
се, че от страна на оспорващия са депозирани допълнителни пояснения, но е
издаден обжалвания отказ, като на 07.09.2021г. с протокол за изземване са били
иззети оръжието и боеприпасите към него. Счита се, че отказът е немотивиран и
неясен. Твърди се, че органът неправилно търси доказателства за наличието на
реална опасност, която да обоснове издаване на съответното разрешение. Твърди
се, че при същите обстоятелства през 2016г. от друг административен орган му е
издадено разрешение, поради което отказът е немотивиран, като не е ясно как са
направени изводите. Твърди се още, че в закона, в нито една от хипотезите не е
посочено, че разрешение за оръжие може да бъде издадено с цел самоохрана, като
не е направено и такова искане от оспорващия. Сочи се още, че от отказа не
става ясно какви са фактите и обстоятелствата, които са обсъдени, както и какво
е установила служебната проверка. Счита се, че фактът, че мотивите на
оспорващия не са представени в срок не може да бъде основание за отказа. Сочи
се също, че в чл.58 ал.1 т.10 от закона изрично са изброени основателните
причини за издаване на разрешение, като необходимостта от самоотбрана не е
посочена. Посочва се още, че е налице неяснота на волята на органа в начина на
посочване на правните основания за обжалване на акта. В заключение се моли за
отмяна на обжалвания отказ. Претендира се присъждане на разноски, включително
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
От ответника с представяне на преписката е посочено,
че жалбата е неоснователна и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично
и с адв.Р., която поддържа депозираната жалба на заявените в нея основания.
Счита, че оспореният отказ е незаконосъобразен и излага допълнителни доводи в
тази насока. Моли за неговата отмяна.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт А. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна и
навежда доводи за това. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Оспореният отказ е връчен на А.Г. на 07.09.2021г., а
жалбата срещу него е подадена по пощата на 15.09.2021г. при административния
орган. Като подадена в 14-дневния законоустановен срок за обжалване, от активно
легитимирана страна и при наличието на правен интерес от търсената защита, жалбата
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
По заявление вх.№177200-3877/08.04.2016г. от Началник
Първо РУ при ОД на МВР-Плевен на А.Г. е издадено Разрешение
№20160195811/21.04.2016г. за придобиване на късо цевно огнестрелно оръжие за
самоотбрана и боеприпаси към него, с валидност до 20.07.2016г.
Впоследствие на А.Г. е издадено Разрешение
№20160209877/04.07.2016г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси към тях, с валидност до 03.07.2021г.
Със Заявление вх.№177200-4929/08.06.2021г. до Началник
Първо РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен А.Г. е поискал продължаване срока на
разрешение за носене и съхранение на късо бойно оръжие, с посочена причина – за
самоохрана на семейството и имуществото, което съхранява. Към заявлението са
приложени изискващите се от закона документи, без да са изложени мотиви за необходимостта
от издаване на разрешение.
Извършено е проучване на Г., за което са изготвени
справки и докладни записки. Видно от Справка рег.№1772р-9004/22.06.2021г. е, че
срещу лицето няма заведени заявителски материали; няма данни за водени съдебни
дела срещу него и няма данни спрямо лицето да има проявен интерес от служители
на СКП при Първо РУ-Плевен. От Докладна записка рег.№ 1772р-9003/22.06.2021г. е
видно, че А.Г. се ползва с добро име сред съседите си; оръжието се съхранява в
метална каса здраво закрепена според
изискванията на ЗОБВВПИ; за лицето няма данни за злоупотреба с алкохол и
наркотични вещества; не се води на учет в психо-диспансер; срещу лицето няма
наложени забрани по ЗЗДН; не са установени данни за нарушаване на обществения
ред, като е направен извод че отговаря на изискванията на чл.58 от ЗОБВВПИ и
може да бъде удължен срока на разрешителното за носене и съхранение на КБО и
боеприпаси към него. От Докладна записка рег.№1772р-9424/30.06.2021г. е видно,
че към заявлението не са посочени основателни мотиви за притежаването на КБО и
е направено предложение на лицето да бъде изпратено съобщение за допълнителни
мотиви.
Във връзка с направеното проучване на Г., до последния
е изпратено съобщение от 30.06.2021г. по чл.26 ал.1 от АПК, в което е отразено,
че в заявлението и документите към него не е посочена основателна и мотивирана
необходимост от притежаване на късо бойно оръжие и боеприпаси към него,
съгласно чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, като лицето е уведомено, че ще започне
административно производство за отказ за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо бойно оръжие и боеприпаси, и му е предоставен
30-дневен срок за даване на допълнителни писмени възражения и мотиви относно
необходимостта от притежаване на късо бойно оръжие.
На 31.08.2021г. от А.Г. са подадени мотиви относно
необходимостта от огнестрелно оръжие, в които от лицето се посочва, че
огнестрелното оръжие е придобил за охрана и самохрана на него и личната му
собственост. Посочва се, че притежава имот в с.Обнова, в който развира със
семейството си транспортен бизнес – собственици са на три камиона, които
непрекъснато и денонощно пътуват из страната и чужбина. Твърди се, че често му
са налага да пътува през деня и нощта, за да доставя на водачите части при
авария на камионите, и на големи суми пари.
От Началник Първо РУ Плевен към ОД на МВР-Плевен е издаден Отказ
рег.№177200-8045/02.09.2021г., с който на А.Г. е отказано издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие и боеприпаси
за него с цел самоохрана. За да обоснове този извод административният орган се
е позовал на факта, че в допълнително представените извън определения срок
мотиви за необходимостта от носене, употреба и съхранение на огнестрелно
оръжие, не са посочени обстоятелства за физическа или друга заплаха и нападения
срещу заявителя, регистрирани жалби за такива към прокуратурата или поделения
на МВР, от които да е видно, че лицето се нуждае от самоохрана. Посочил е, че за работата в семейна фирма,
финансовите и други дейности свързани с фирмата, следва фирмата да предприеме
действия за издаване на разрешение за носене на оръжие, собственост на фирмата.
Позовал се е на разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, че не се издава
разрешение на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. В заключение, въз основа на
приложените документи и извършената служебна проверка, и предвид факта, че
става въпрос за общо опасно средство, субективната и обективна опасност от
притежание на огнестрелно оръжие и евентуална вреда от неговото използване, е
отказал издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
нарезно оръжие и боеприпаси за него с цел самоохрана.
Именно този индивидуален административен акт е предмет
на настоящето съдебно производство.
От приложен по делото Протокол за изземване се
установява, че на 07.09.2021г. от А.Г. е иззето притежаваното от него късо
бойно оръжие и боеприпасите към него.
По делото е представена Служебна бележка от „Бултранс Г.“
ЕООД, в която се твърди, че А.Г. извършва пренос на парични средства,
собственост на дружеството.
От Извадка от ТР е видно, че управител на „Бултранс Г.“
ЕООД е П.А. Г..
Установява се от представено Удостоверение за раждане,
че оспорващият А.Г. е баща П.А. Г..
От представени извлечения от сметка на „Бултранс Г.“
ЕООД в „Райфайзен банк“ АД е видно, че където има операция - теглене в брой,
или не е посочено име, или е посочено „П.Г.“.
От представеното извлечение от разплащателна сметка на
„Бултранс Г.“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД е видно, че името на оспорващия не
фигурира.
По искане на
оспорващия, по делото като свидетел е допуснат и разпитан И.Н.П.. Св.Павлов
твърди, че са приятели с оспорващия от 20 години. Твърди, че А.Г. помага във
фирмата на сина си. Свидетелят се обърква в дадените показания за името на сина
на оспорващия, който е управител на фирмата, като при окончателния отговор на
въпроса е подпомогнат от оспорващия. Свидетелят твърди, че А. подпомага
дейността с камионите и превоза на пари.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореният отказ представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, който е издаден от
компетентен орган-Началникът на Първо РУ-Плевен към ОД на МВР-Плевен, предвид
правомощията му по чл.83 ал.5 вр. с чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ и при условията на
заместване, съобразно приложените по делото доказателства - Заповед №316з-3370/19.08.2021г. на
Директора на ОД на МВР-Плевен, с която гл.инспектор Л.Ц. е определен да
осъществява функциите на началника на РУ при неговото отсъствие.
Оспореният отказ е издаден в
предвидената от закона писмена фирма и съдържа всички изискуеми реквизити
съгласно чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за неговото
издаване. По отношение наличието на мотивите (фактически основания), съдът
намира, че отказът е мотивиран от
една страна с разпоредбата на чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, като изрично е
посочено, че разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което няма основателна
причина- -самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. От друга страна, са анализирани резултатите от извършената проверка
и е установено, че в мотивите лицето не е посочило обстоятелства за физическа
или друга заплаха и нападения срещу него, нито регистрирани жалби до
прокуратура или МВР, от които да е видно, че заявителят се нуждае от
самоохрана. Посочено е, че лицето не е представило мотиви в определения срок,
но представените такива извън срока са анализирани и е достигнат извод, че за
дейността на фирмата, чиято дейност се твърди, че оспорващия подпомага, следва
самата фирма да предприеме действия за издаване на разрешение за носене на
оръжие, собственост на фирмата. В заключение е направен извод, че заявителят не
е обосновал необходимост от издаване на исканото разрешение с цел самоохрана с
късо бойно оръжие. Ето защо е неоснователно твърдението в жалбата, че отказът е
немотивиран и неясен.
Процесният отказ е издаден и при
спазване на административно-производствените правила. Производството е започнало по инициатива на
оспорващия, на когото е изпратено съобщение по реда на чл.26 ал.1 от АПК, с
което го уведомяват, че не е посочил основателна и мотивирана необходимост от
притежаване на късо бойно оръжие и боеприпаси към него, и че ще започне
производство по отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на късо бойно оръжие и боеприпаси. На заявителя е дадена възможност да
представи мотиви, от което последният се е възползвал, но е депозирал същите
извън указаният му срок, поради отсъствие на служител КОС. Представените на
31.08.2021г. мотиви са обсъдени в оспореният отказ, който е издаден на
02.09.2021г.
Относно спазване на материално-правните разпоредби
съдът съобрази следното:
Съгласно чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок
преди изтичането на срока по чл.84 ал.2
лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава писмено или по електронен
път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на
МВР или до съответния началник на РУ на МВР. Според чл.87 ал.3 от с.з.,
разрешението по ал.1 се издава по реда на чл. 83.
Разрешението за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е
облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. В чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани
материалноправните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл.83
ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са
свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл.58 ал.1) и с целта, за която
се иска разрешението (т.10). Освен материалноправните изисквания, при наличието
на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект,
който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване
на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което
лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат
приложени към него.
С оглед на разпоредбата
на чл.83 ал.2 от ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде
възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в
производството по издаване на разрешително и е проявление именно на
облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден.
Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той
трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на
изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че
представените не отговарят на изискванията. Освен задължението да укаже липсата
или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал
и кои релевантни факти органът установя сам, т. е. за кои факти той събира
служебно доказателства по смисъла на чл.36 ал.1 от АПК. Съгласно чл.83 ал.4 от ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл.58 ал.1 т.3, както и
дали срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ
характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по
събиране на доказателствата между органа и заявителя.
От изложеното се налага извода, че органът е
длъжен, ако при извършената проверка на съответствието на заявлението и на
приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва
изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на
заявителя и на предмета на исканото разрешително или че представен документ е
непълен, да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на
документа. Органът е длъжен още служебно да събере доказателства за посочените
в чл. 83, ал.4 от ЗОБВВПИ обстоятелства. Органът обаче, няма задължение да
събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително.
Т.е. в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, да докаже заявената
от него цел за издаване на разрешение. В този смисъл е и съдебната практика.
В конкретния случай, спорният по
делото въпрос е за обосноваността на заявлението с оглед на изискването на
чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. За да е налице изпълнение на това изискване е
необходимо заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т.10 причини,
и второ, да е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят
основателна. В случая Г. е обосновал като причина за исканото разрешително самоохрана
на него, семейството му и имуществото му. Самоохраната
не е предвидена като основание за издаване на разрешение в чл.6 ал.3 от ЗОБВВПИ.
Самоохраната е предвидена като основание за издаване на разрешение за служебни
цели – чл.6 ал.2 от ЗОБВВПИ,
а не за граждански. Като основание за издаване на разрешение за граждански цели
в т.1 на чл.6
ал.3 от ЗОБВВПИ е предвидена самоотбраната. Т.е. тази непрецизност е
допусната от самия заявител с подаването на искането за издаване на разрешение,
поради което възраженията в жалбата са неоснователни. Следва да се посочи, че
от страна на Г. не са представени доказателства пред органа, че оръжието му е
необходимо за служебни цели, и че същият работи във фирмата на сина си. Както е
посочил административния орган и в мотивите на обжалвания отказ, при
необходимост закона дава възможност юридически лица да предприемат действия за
издаване на разрешение за оръжие. От друга страна, ако се приеме, че Г. е имал
предвид издаване на разрешение за оръжие за граждански цели, за самоотбрана, то
е следвало да докаже и основателността на причината, т. е. да посочи достатъчно
сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно
обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага
използването на оръжие, в случая, за самоотбрана.
От
доказателствата по делото не се установява наличието на обстоятелства, които да
обосноват извод, че заявителят е застрашен до степен, че да се налага нуждата
от самоотбрана с огнестрелно оръжие. Фактите, на които се основава твърдението за
основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност
да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от
самоотбрана. Посочените от Г. допълнителни мотиви, че пътува денонощно из
цялата страна, както и че пренася големи суми пари, съдът приема за недоказани. В тази връзка съдът не кредитира свидетелските
показания на св. П., доколкото същият е в близки, приятелски отношения с Г., а
и неговите показания не дават конкретика и яснота, за какво точно е необходимо
оръжието на заявителя, когато подпомага дейността на фирмата на сина си. Тези
твърдения на Г. не са от естество да
породят желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за
самоотбрана. Обратното тълкуване би довело до необосновано въоръжаване на
населението, каквато не е целта на закона. Осъществяването на
правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена
опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни
причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на
данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето към
момента на подаване на заявлението, необходимостта от носене на огнестрелно
оръжие не е доказана. Изложените от Г. факти не установяват конкретна заплаха
за него и семейството му, която да води до извод за обоснованост на искането на
заявителя за издаване на исканото разрешение. А предотвратяването на
потенциални посегателства върху личността и имуществото не може да мотивира
издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв характер
съществува хипотетично за всеки гражданин. Съответно разширяването на
тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но
несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и
би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване
на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие.
Фактът, че на Г. е било издавано предишно разрешение за съхранение,
носене и употреба на оръжие е без правно значение за законосъобразността на
оспорения акт, тъй като при всяко сезиране на органа с искане за продължаване
на срока на разрешителното, органът е длъжен да извърши проверка за липса на
отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона.
Противното би значело разрешението да не е със срок, а безсрочно. Притежаването
и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява
източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е
поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени
предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на
пет години, съгласно чл.84 ал.2 от ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж
издадено разрешение задължително за продължава срока му на действие или да
преценява прекратено ли е действието на фактите и обстоятелствата, поради които
е издадено предходното разрешително. В този смисъл е Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. №
3800/2021г.
За пълнота следва да се посочи, че законът не въвежда
различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, в които вече
му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и
изискванията за първоначалното издаване на разрешение за дейностите, предвидени
в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, включително за
подновяването по реда на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ. Законът не борави с понятието продължаване срока на
издадено вече разрешително, поради което при подадено искане следва да се
спазва процедурата по издаване на разрешението. В действителност оспорващият отговаря
на всички останали предпоставки на закона, представил е необходимите документи
за това, но в конкретния случай с оглед данните по делото не се установява и
доказва наличието на основателна причина, каквато изисква законът и чиято
тежест е вменена именно на заявителя. В случая административният орган действа
в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в чл.58
ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, са предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение
за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия. В
изпълнение на нормативно уредените си задължения административният орган е
извършил конкретна преценка, дали към конкретния момент са изпълнени всички
законови предпоставки за издаване на исканото разрешение, поради което е
постановил един обоснован и законосъобразен акт.
Не е налице и твърдяната в жалбата неяснота на волята
на административния орган с посочване на начина на обжалване на отказа. Дори да
са посочени неотносими правни разпоредби, то е отразен срокът за обжалване и
реда, по който става това. От страна на оспорващия е спазен 14-дневния срок за
подаване на жалбата пред съответния административен съд, поради което не му е
нарушено правото на защита.
Отказът е съобразен и с целта на закона, а именно да
не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с изключително висока степен
на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на множество
граждани.
Предвид гореизложеното оспореният отказ съответства на
материалния закон и на целта на закона, поради което жалбата срещу него е
неоснователна.
При този изход на делото и направено своевременно
искане от процесуален представител на ответника за присъждане на разноски,
следва в полза на ОД на МВР-Плевен да се присъдят направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева, на основание чл.
24 от Наредба за правната помощ вр. чл. 37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.
с чл.143 ал.3 от АПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.Г. ***, чрез адв.Р.Р. ***,
против Отказ рег.№177200-8045/02.09.2021г. на Началника на Първо РУ-Плевен при
ОД на МВР-Плевен, с който му е отказано издаване на разрешително за съхранение,
носене и употреба на късо нарезно оръжие и боеприпаси за него с цел самоохрана.
ОСЪЖДА А.П.Г. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен разноски в
размер на 100лева (сто лева).
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: