Р E Ш Е Н И
Е
№
02.05.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар:
НИНА КЪНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско
дело № 5949 по описа на съда за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск правно основание чл.150, във вр. с
чл.143, ал.2 СК от К.Д.К., като
майка и законен представител на малолетното дете Д.М.К., срещу М.К.К..
В исковата молба се твърди, че К.Д.К. и М.К.К. живели
на семейни начала през периода от 2012 г. до края на 2015 г., като от
съвместното им съжителство имат едно малолетно дете - Д.М.К., с ЕГН **********,
родена на *** г.
Откакто ответникът напуснал съвместно обитаваното им
жилище през 2015 г., същият не полагал грижи за отглеждането на детето. Детето Д.М.К.
живеела при ищцата на адрес *** и само тя се грижела за него - отглеждала го и
го възпитавала.
С влязло в сила определение № 1410/17.05.2016 г. по
гр.д. № 948/2016 г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, ответникът М.К.К.
бил осъден да заплаща на малолетното дете Д.М.К., чрез ищцата К.Д.К., като
нейна майка и законна представителка, ежемесечна издръжка, в размер на 120
лева, считано от 25.02.2016 г. до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
От началото на 2016 г. до края на 2018 г. изминали 3
календарни години. В началото на 2016 г. детето било на 1 година и 3 месеца, а
сега вече на 4 навършени години. Детето пораснало, с което пораснали и неговите
нужди. Към настоящия момент детето посещавало Детска градина № 6 „Камбанка” гр.
Стара Загора. Месечната такса за посещение в детската градина през 2018-2019 г.
била между 40-50 лева. Тъй като детето посещавало лечебна гимнастика, народни
танци и курс за деца по английски език към детската градина, майката
допълнително всеки месец заплащала по още 71 лева (за лечебна гимнастика
заплащам по 2 лева на посещение, два пъти седмично - общо 16 лева на месец; за
народни танци заплащам по 2,50 лева на посещение, два пъти седмично - общо 20
лева на месец; за курса по английски език - 35 лева на месец). Отделно от това,
всеки месец закупувала и носела в детската градина консумативи (мокри кърпи,
носни кърпи и др.), събирали се суми за нови помагала и пособия (моливи,
флумастери, блокчета и др.), както и за провеждане на различни мероприятия и
театри или общо за допълнителни разходи заплащам още около 10-20 лева на месец.
Тоест, издръжката от 120 лева на месец не достигала дори за покриване на
разходите по посещение в детската градина. Отделно от това, тъй като детето
било и с неукрепнала имунна система, а
посещавало детско заведение, то често, поне веднъж месечно, се разболявало от
вирусна или бактериална инфекции. Налагало се да закупува лекарства за неговото
лечение (пиретици, антибиотици, антивирусни и имуностимулиращи лекарства, и
др.), за което допълнително заплащала по около 40-50 лева на месец, а понякога
и много повече.
Тъй като детето било малко и подрастващо имало нужда
от силна, разнообразна и богата на полезни вещества храна. По тази причина, на
месец за храна разходите възлизали на около 300 лева.
Детето имало нужда и от прилични дрехи. Изискванията
на детската градина били да са осигурени и налични всеки ден при посещението в
нея по 5 комплекта от всеки вид дреха - 5 броя потници, 5 броя долно бельо, 5
броя клинове, 5 броя тениски и др., както и 2 чифта пантофи, които в случай на
измокряне, изпотяване и т.н. да се сменят и детето да бъде преоблечено,
преобуто и сухо. Отделно от тези дрешки, то трябвало да има и такива, с които
да ходи вкъщи и да излиза навън. Тъй като детето е в период на засилен растеж,
периодично на всеки 2-3 месеца се налагало да му се подменят дрешките (връхни
дрехи и бельо), което налагало закупуване на нови такива. Същото важало за
обувките и пантофите. Поради тази причина периодично (на всеки 2-3 месеца)
разходите за нови дрехи, обувки и пантофи на детето били около 200 лева.
На 10 ноември бил рождения ден на детето, като за този
празник майката похарчила допълнително още 300 лева, за да направи този ден на
детето си специален и незабравим. Наложило се да взема назаем пари от приятели
и роднини, които трябвало впоследствие да връща, за да плати тортата за
рождения ден (55 лева), наетият детски кът за рождения ден (40 лева),
консумираното детско меню (48 лева), консумацията за родителите на поканените
деца (107.51 лева) и подарък за рождения ден (50 лева).
Детето имало и други нужди и разходи, които К.Д.К.
трудно посрещала сама. За поддържане на добро здравословно състояние, както и
за по-добро отглеждане и възпитание на детето било необходимо да се подобри
битовата среда, в която живеели. В момента ремонтирала кухнята, а предстоял
ремонт и на детската стая, както и поставяне на нов климатик (който струвал 700
лева), за да се поддържа постоянна топла температура в апартамента през зимния
период, тъй като детето се разхождало във всички стаи и отваряло всички врати,
а то трябвало да обитава топла, приветлива и уютна домашна среда. За всичко
това били необходими допълнителни средства, които сама много трудно можела да посрещне.
За неговото добро физическо, психическо и емоционално
развитие било добре то да посещава детски кътове, където да играе и общува с
други деца. За неговото правилно отглеждане и възпитание, закаляване и
подсилване на имунитета му било наложително да ходи на почивки, както през
зимата, така и през лятото, на санаториуми, балнеолечебни курорти и др.
К.Д.К. твърди, че нямала никакви доходи, тъй като била
студентка с малко дете и на този етап не можела да си позволи да работи. За
заплащане на домакинските разходи - вода, ток, телефон, телевизия и др., помощ
получавала единствено от родителите си, но и те били финансово затруднени и
самите изнемогвали. Допълнителни доходи, чрез които да осигуря необходимите
средства за издръжка, за нормални и ежедневни условия за живот на детето, за
неговото нормално отглеждане - нямала. Междувременно икономическата обстановка
в страната се влошила – увеличени били горивата, ток, данъци, стоки и храни.
На този фон, като добавела и обстоятелството, че ответникът
не заплащал редовно издръжката (поради което било образувано изпълнително
дело), моли съда да приемете, че предявеният от иск за увеличаване на размера
на издръжката за детето е основателен и доказан. Ответникът разполагал със
средства за заплащане на по-висок размер издръжка, тъй като пътувал често в
чужбина (Испания, Англия, Германия, Франция и др.) като международен шофьор и
получавал солидни доходи от тази си работа.
Искането на К.Д.К., като майка и законен представител
на малолетното дете Д.М.К., до съда е: да постанови решение, с което да измени определената по гр.д. №
948/2016 год. по описа на Районен съд – Стара Загора издръжка за детето Д.М.К.
от 120,00 лв. на 500,00лв., считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, като издръжката
да се заплаща по банков път или чрез пощенски запис до 10-то число на месеца,
за който се дължи.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.К.К. не е подал
отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
В съдебно заседание, К.Д.К., като майка и законен
представител на малолетното дете Д.М.К., заявява, че поддържа исковата молба по
изложените в нея съображения. Навежда допълнителни доводи за увеличени нужди на
детето от издръжка във връзка с възникнал след завеждане на делото проблем на
детето – заекване, налагащо посещения при логопед и психолог.
В съдебно заседание, ответникът М.К.К., редовно
призован, не се явява и не взема становище по иска.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора,
редовно призовани, не изпраща представител, депозират социален доклад по
делото.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 2305 от
13.11.2014 г. се установява, че детето Д. е родено на *** г. и негови родители
са К.Д.К. и М.К.К..
Видно от приложеното гр.д. № 948/2016г. на РС – Стара Загора, с протоколно
определение от 17.05.2016г. съдът е одобрил постигнатата между страните съдебна
спогодба, по силата на която ответникът е осъден да заплаща на дъщеря си ежемесечна
издръжка в размер на 120 лева, считано от 25.02.2016г.
По делото са представени приходни квитанции, издадени
от Детска градина „Камбанка“ за заплатени такси за посещение на детето Дея К. –
за м. май 2018г. сумата в размер на 41.25 лева, за м. юни 2018г. сумата в
размер на 28.33 лева, за м.юли 2018 г. сумата в размер на 40.45 лева, за м.
август 2018г. - 31.75 лева, за м.септември 2018г.-34.44 лева, за м. октомври 2018г.
- 31.74 лева. Представени са и квитанции за заплатени за детето такси за
народни танци в размер на 7.50 лева с дата 07.11.2018г. и в размер на 12.50 лева с дата 04.12.2018г.,
както и квитанция за английски език за 60 лева от дата 04.12.2018г.
Представени са фискални бонове (л. 13 от делото) за
закупени лекарства на стойност 32.10 лева на 02.10.2018г. и на стойност 8.61
лева на 20.10.2018г.
Представени са разписки (на л. 10-11 от делото) за
заплатена консумирана ел. енергия за 23.09.2018-22.10.2018г. на стойност 37,70 лева на адрес град Стара
Загора, ул. Ген Столетов 78 (жилището, в което живее майката с детето) и за
консумирана вода на същия адрес и за същия период на стойност 19,07 лева.
С декларация от 26.11.2018г. К.Д.К. е декларирала, че
е безработна и не притежава имущество. Представено е уверение от 13.11.2018г.,
издадено от Тракийски университет – Стара Загора, от което е видно, че тя е била записана през 2016/2017г. учебна
година, в летен семестър, на четвърти курс, редовно обучение, специалност
зооинженерство.
Видно от служебно изисканата от съда справка относно
действащи трудови договори на ответника, във връзка с призоваването му (на л.
23 от делото), М.К.К. работи на длъжност „шофьор“ в „Дискордиа“ АД, гр. Варна,
считано от 06.12.2018г.
От свидетелските показания на разпитаната по делото К.Б.
(баба на детето по майчина линия) се установява, че Д. живее само с майка си и
майката е човекът, който полага непосредствените грижи по отглеждането й, а тя
(свидетелката) и съпругът й им помагали финансово, тъй като дъщеря й не
работила. Давали й около 400 лева на месец, отделно й заплащали комуналните и
битовите услуги. Разказва, че бащата бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 120 лв.,
но не я плащал редовно, поради което дъщеря й образувала изпълнително дело
срещу него (относно този факт са представени и писмени доказателства –
удостоверение от ЧСИ Биволова от 14.12.2018г. , л. 43 от делото). Казва още, че
бащата работил като международен шофьор и получавал висока заплата. За внучката
си Д. разказва, че е на 4 години и половина и посещавала детска градина. Разходите
за детето били високи – майката заплащала такса за детска градина, такса за
посещение на народни танци, английски език и лечебна гимнастика - на месец
отивали към 100 лв. само за това. Отделно в детската градина искали детето да
има по няколко комплекта бельо, дрехи, пантофи. Тези комплекти се сменяли почти
всеки сезон, защото детето растяло бързо. По 150 лв. за дрехи и обувки отивали
на месец. Отделно детето често боледувало. Препоръчали им детето да се лекува в
санаториум, за което пак трябвали средства (представена е по делото фактура с
касов бон от 17.12.2018г. за заплатена сума от 199 лева за хотелски услуги в
гр.Павел баня, л. 44 от делото). Бащата на детето не е помогнал с нищо и за
рождения ден на детето, за което платили към 200 лева (представени са касови
бонове от детски Център Мерлин от 10.11.2018г. за сумата от 40 лева и сумата от
107.51 лева и бележка за детска торта на
стойност 55 лева, на л. 14 от делото). Разказва, че се наложил ремонт на
кухнята в жилището, където живеела дъщеря й и внучка й, който отново платили тя
(свидетелката) и съпруга й, с цел навсякъде да е отоплено за детето
(представени са фактури с дати 07. и 08.01. 2019 г. за закупен климатик на
стойност 595 лева и за кухненско обзавеждане на стойност 1370.04 лева, л. 45 и
46 от делото). Свидетелката разказа и за
нововъзникнал проблем с говора на детето - започнало да заеква от месец март,
което налагало да посещава логопед и психолог. Детето от скоро ходило на
психолог, майката водила детето и свидетелката не била запозната каква е цената
при психолог и логопед.
Другата разпитана по делото свидетелка Д.Н. (майка на
детенце в същата група от детската градина, в която ходи Д.), разказва за
разходите, свързани с детската градина. Таксата за детската градина била 50 лв.
месечно. Отделно се заплащали такси спрямо часовете, които е посетило детето -
по английски език, народни танци, лечебна гимнастика – около 100 лв. се
събирали таксите на месец. Постоянно се искали и някакви пари в детската
градина за различни неща - за мокри кърпи, консумативи, театър, подаръци – така
можело да се достигне и разход до 200 лв. месечно. В детската градина искали и
комплекти дрехи за преобличане на децата – по 5 – 6 . Свидетелката разказва
още, че за храна отивали към 400 лв., като изхождала и от нейното дете – „барнита“,
„зрънчо“, играчки, яйца, сладолед и по 20 лв. в детски път. Всяка майка ходила
веднъж – два пъти седмично на детски кът. На сезон разходите за дрехи и обувки
били около 200 – 300 лв. Д. също така боледувала, а лекарствата били скъпи -за антибиотик и витамини отивали към 100 лв.
на месец. Свидетелката разказва още, че знае от К., че са разделени с бащата на
Д. и той не плащал издръжката, която бил осъден да плаща. Чувала К. да се
обажда по телефона на родителите на бащата и да иска пари от тях, но те я
„отрязвали“. Знаела, че дядото на Д. имал фирма за камиони и бащата работил като шофьор, карал ТИР в Испания. От К.
знаела, че родителите й помагали финансова. Тя също й е давала пари на заем и К.
й е ги връщала след това. К. не работила, била студентка. Тази свидетелката
също разказва за възникнал проблем при Д. – заекване при говора и че на К. й
препоръчали да води детето на логопед и психолог, което било много разходи. Тя
(свидетелката) плащала за логопед за своето дете по 20 лева за половин час.
Съдът кредитира показанията и на двете свидетелки като
еднопосочни и съответстващи на писмените доказателства, като констатираните
противоречия в тях са несъществени и касаят индивидуалната оценка на
свидетелите за необходимите разходи за
детето.
От данните от извършеното социално проучване,
обективирано в социалния доклад, се потвърждават гореизложените факти. Посочено
е, че детето е добре гледано от майката и са задоволявани нуждите му. С бащата
не бил осъществен контакт, тъй като бил „на път“ и впоследствие не се явил в
Дирекцията.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на
¼ от размера на минималната
работна заплата, която в момента е 560 лева, т.е. минимално дължимата от
родителя издръжка е 140 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Необходимо е
изменението да е трайно и съществено, като то може да се изразява в трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото се установи безспорно, че от датата на
първоначално определената за детето издръжка в размер на 120 лева през 2016г.
досега е изминал период от около 3 години, че детето вече посещава детско
заведение, което е свързано с допълнителни разходи за такси и за лекарства предвид
зачестили боледувания и че при детето от тази година е констатиран проблем с
говоренето (заекване), налагащ посещения при специалисти. Поотделната и
съвкупната преценка на три факти налага извода за трайно и съществено изменение
на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка на детето -
увеличение на нуждите на търсещия издръжка съотнесени към променените
икономически условия на живот в страната за изтеклия период от време.
Следователно са налице предпоставките за увеличение на същата.
Установените по делото разходи на детето за
посещаваната от него детска градина възлизат на около 100 лева месечно (месечната
такса е около 30 – 40 лева, виж л. 6,7 от делото), народни танци (около 10 лева
средно на месец, предвид това че таксата варира взависимост от присъствените
дни, виж л.12,42 от делото), лечебна гимнастика (максималната такса 20 лева,
също зависеща от броя посещения), английски език (максимална такса 20 – 30
лева), билети за театър през определен период от време (не всеки месец),
разходи за консумативи като мокри кърпи, сухи кърпи и др.. В тази насока са и
свидетелските показания, че горепосочените разходи са на около 100 лева месечно.
Отделно от тези разходи, са разходите за дрехи, обувки, храна, лекарства, комунални
услуги и съдът изхождайки от ноторно известните им цени и като взе предвид данните на НСИ (общоизвестни
факти – отчетите се публикуват в Интернет) за средствата, необходими за
издръжка на едно лице, ги определи на разходи от около 300 лева.
Наред с горното, съдът намира, че следва да отчете и
необходимите разходи за посещения при специалисти, предвид нововъзникналия
проблем с говора на детето (заекване) и макар да не са представени писмени
доказателства за това, от свидетелките показания и от отразеното в социалния
доклад се установява този факт, като св. Н. каза, че един преглед при логопед е
20 лева. Затова съдът определя за необходими още за детето средства около 50 –
100 лева месечно.
Съдът не взема като изходна база за определянето на
разходите на детето казаното от свидетелката Н., че само за храна за дете на възрастта
на Д. разходите били около 400 лева месечно – за „барнита“, „зрънчо“, играчки, сладолед,
шоколадови яйца, детски кът и т.н. Първо, изброените от свидетелката продукти
не са храната, от която имат нужда децата за здравословно израстване,
ежедневното й закупуване не само, че не е необходимо, но не е полезно и второ,
ако се приеме, че 400 лева са нужните за едно дете разходи за т.нар “junk food” и за детски кътове, то следва че цялостната му
издръжка ще надхвърли дори средната работна заплата за страната, което не
отговаря нито на стандарта на живот в България, нито на получаваните трудови
възнаграждения от основната част от населението. При определянето на
ежемесечната издръжка, съдът не взема предвид и заплатените разходи за рожден
ден на детето, за обзавеждане на жилището, за почивка в гр. Павел баня (няма
представени доказателства, че това е санаториум и че по препоръка на лекар
детето е било там), тъй като ги счита за извънредни, а не за ежедневни и
необходими разходи. Действително всеки родител се стреми да осигури най –
доброто за детето си, но при условие, че майката не работи, а е заплатила 300
лева за рожден ден на дете на 4 години, то това показва, че тя не съобразява
желанията си с реалните си възможности. Всъщност по делото се установи, че
разходите на майката и детето се поемат преимуществено от нейните родители.
Ето защо, съдът приема, че цялостната нужна издръжка на детето
Д., предвид възрастта му, като отчете и конкретните му особености, съотнесени
към нормативната уредба за размера на дължимата издръжка и обичайно
присъжданата такава в аналогични случаи, следва да бъде определена на около 450
– 500 лева. Тази издръжка следва да се поеме и от двамата родители. Като изходи
от възможностите на родителите (майката е студент, безработна, бащата работи
като шофьор, като той не представи доказателства за получаваните от него
доходи, поради което съдът приема, че същият реализира доход, равняващ се на средната
работната заплата за страната за сектора, в който работи) и като взе предвид
това, че майката е тази която полага непосредствените грижи за детето (т. 7 от
ППВС № 5/1970 г.), приема, че от нужната цялостна издръжка на детето бащата
следва поеме сумата от 300 лева. Остатъкът от 150- 200 лева за издръжката следва
да бъде поет от майката. Същата би трябвало да е завършила вече висшето си
образование предвид представеното като доказателство по делото уверение, че за
учебната 2016 – 2017г. е била записана като студент 4 - ти курс, степен
бакалавър, но доколкото в социалния доклад е отразено, че същата е прекъснала
обучението и понастоящем отново е студент, то съдът приема, че в най – скоро й
предстои завършване и съответно започване на работа. Недоказани останаха
твърденията в писмената защита на процесуалния представител на ищцата, че
бащата работи по два трудови договора – с „Дискордиа“ АД и с „Маниста – Халкова“
ЕООД. Видно от служебно изисканата от съда, във връзка с призоваването на
ответника, справка за трудови договори в НАП, понастоящем той има действащ
трудов договор само с „Дискордиа“ АД, на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил,
а трудовият му договор с „Маниста - Халкова“ ЕООД е бил прекратен още през
2016г. – виж л. 23 – 24 от делото.
Предвид горното, съдът намира, че определяне на
издръжка в по – нисък размер няма да бъде в интерес на детето, предвид неговите
нужди и предвид предвидената от законодателя минимално дължима от родителя издръжка
в размер на 140 лева. Детето е във възраст на интензивен растеж, а и е с констатиран
проблем с говора – заекване, нуждаещо се от посещения при специалисти. Определянето
на по – висок размер на издръжката би било несъобразено с възможностите на
бащата, такива, каквито се доказаха по делото. Родителите дължат издръжка на
непълнолетните си деца, дори да са нетрудоспособни и да не могат да се издържат
от имуществото си. Но при определянето на размера на издръжката се изхожда и от
реализираните от тях доходи. А ищцата не доказа твърдението си, че същият
получава много висока заплата като международен шофьор. В тежест на ищцата,
изрично разпределена й с доклада по делото, е да установи твърдените от нея
факти, обуславящи увеличаване на размера на издръжката, а тези факти са
свързани с нарастване на нуждите на търсещия издръжка и/или с увеличаване на
възможностите на даващия такава.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за увеличаване
на издръжката на детето Д. следва да бъде уважен в размер на 300 лева, като
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, над този размер до пълния
претендиран от 500 лева.
На основание чл. 242 ал. 1
от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената сума за издръжка.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените разноски за възнаграждение за един
адвокат, съразмерно суважената част от иска, а именно сумата от 240 лева. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, държавна такса върху увеличения
размер на издръжката, която възлиза на 259,20 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка по гр.д. № 948/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора, КАТО:
ОСЪЖДА М.К.К., с ЕГН: **********,***, да
заплаща на малолетното си дете Д.М.К., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен
представител К.Д.К., с ЕГН: **********,***, ежемесечна
издръжка в размер на 300 лева /вместо досега определената от 120 лева месечно/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.11.2018 г. до настъпване
на законни основания за нейното изменение или прекратяване,
която да се заплаща до 10 – число на
месеца, за който е дължима, заедно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за издръжка
над присъдения размер от 300 лева месечно до пълния претендиран размер от 500 лева месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА М.К.К., с ЕГН: **********,***, да заплати на К.Д.К., с ЕГН: **********,***, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.М.К., с ЕГН: **********, направените
по делото разноски за процесуално
представителство в размер на 240 лева, съразмерно
с уважената част на иска.
ОСЪЖДА М.К.К., с ЕГН: **********,***, да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт, сумата от 259,20 лева, представляваща
дължима държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 02.05.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: