Решение по дело №2/2021 на Районен съд - Бяла Слатина

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бяла Слатина, 18.05.2021г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ наказателен състав, в публичното си заседание на 22 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия Вельовски АНД.№ 2/2021г. по описа на РС-Б.Слатина

            За да се произнесе, взе предвид следното:

            Р.И.А. ***, с ЕГН **********, чрез адвокат Б.К. ***, е обжалвал НП № 26-0000204/28.05.2020 год. на Директор на РД ”АА” гр.Враца, определен от министъра на  МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА от 2000,00лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от МТ.

            ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.

            В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представя писмени бележки чрез процесуалния си представител – адв.К. ***, поддържа жалбата и излага аргументи в подкрепа на становището си. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита.

           Ответната страна не изпраща представител в с.з. В писмото, с което изпраща административнонаказателното производство, взема становище по жалбата, че атакуваното НП е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му. Предлага НП да бъде потвърдено.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи и съображения, приема за установено следното:

            Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е основателна.         

            От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 18.05.2020г. служителите на РД ”АА” гр.Враца - свидетелите Ю.М.Ф., Т.Д.Г. и К.Д.К. /инспектори към РД ”АА” гр.Враца/, извършвали проверки в района на гр.Бяла Слатина, на ул.“З.С.“, до Общинска Болница. Около 15.50часа те спрели за проверка товарен автомобил марка „Даф”, кат.N3, с рег.№ А 8743 МР, с прикачено полуремарке, кат.О4, с рег.№ А 0090 ЕМ, който бил управляван от жалбоподателя. При извършената проверка служителите констатирали, че той извършва превоз на товари от с.Алтимир за гр.Нова Загора, видно от представения пътен лист № 453342 и товарителница № 196700 от 18.05.2020г. В хода на извършената проверка проверяващите установили, че водачът извършва превоз на територията на Р.България без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. 

           Свидетелят Ю.М.Ф. приел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.18, т.3 от Наредба № 33/1999 г. на МТ, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение № 274745/18.05.2020г., за нарушение на посочената разпоредба, в присъствието на свидетелите-очевидци Т.Д.Г. и К.Д.К. и в присъствието на жалбоподателя. Нарушителят се е запознал със съдържанието на акта и е подписан от него без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е представил писмени възражения.  

            Въз основа на така съставения акт, било издадено и обжалваното НП от Началник РД ”АА” гр.Враца, с което му е наложено административно наказание глоба от 2000,00лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

            Изложената по делото фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – АУАН № 274745/18.05.2020г., НП № 26-0000204/28.05.2020 год., Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на МТИТС, пътен лист № 453342, товарителница № 196700, писмени бележки с приложени писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Ю.М.Ф. /актосъставител/, Т.Д.Г. и К.Д.К. – свидетели при установяване на нарушението и  при съставяне на АУАН.

           Съдът кредитира показанията на тези свидетели като обективни, безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от доказателствения материал по делото.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник РД ”АА” гр.Враца, съгласно Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на МТИТС.

           В настоящия случай на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ за това, че на посочената дата като водач на товарен автомобил марка „Даф”, кат.N3, с рег.№ А 8743 МР, с прикачено полуремарке, кат.О4, с рег.№ А 0090 ЕМ, извършва превоз на територията на Р.България без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. 

           Съгласно чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ водачът на автомобил за обществен превоз на пътници трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

          Описаното в АУАН словесно нарушение е идентично с това в оспорваното НП.    За извършеното нарушение, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Съгласно посочената разпоредба, административно наказание глоба в размер на 2000 лева се налага за извършено първо нарушение на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Въпреки безспорното установените фактическите констатации на контролните органи, относно извършено от страна на жалбоподателя нарушение, настоящата инстанция прие, че следва да отпадне реализацията на административна отговорност за него, като атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Причина за това е допускането на съществено нарушение на материалния закон при съставянето на АУАН и на НП при подвеждане на нарушението към уреждащата състава му материално правна норма. И актосъставителят в АУАН, и административно-наказващият орган в НП са приели, че жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по см. на чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

           В АУАН и в НП има несъответствие между описаното от фактическа страна нарушение и правната квалификация. С това са нарушени разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, т.6 от ЗАНН. От фактическа страна се сочи, че на посочените дата и място водачът на товарен автомобил марка „Даф”, кат.N3, с рег.№ А 8743 МР, с прикачено полуремарке, кат.О4, с рег.№ А 0090 ЕМ, извършва превоз на товари на територията на Р.България без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.  Описано е поведение, свързано с осъществяване на дейност по превоз на товари. В същото време разпоредбата, посочената като нарушена – чл.18, т.3  от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министъра на транспорта, се отнася до превоз на пътници. Според чл.18, т.3  от Наредбата, водачът на автомобил за обществен превоз на пътници следва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл.18, т.3  от Наредба № 33 не отговаря на описаните факти, че водачът е извършвал превоз именно на товари, а не на пътници. Идентично правило за поведение, относимо към превоза на товари, се съдържа в чл.87, т.2 от същата Наредба № 33. То обаче не е посочено от наказващия орган. Според чл.87, т.2 от Наредбата водачът на автомобил за обществен превоз на товари следва да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В случая описаното нарушение е неправилно правно квалифицирано.

Смесването на разпоредбите за превоза на товари и пътници съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя и само по себе си е основание за отмяна на НП. Съдът не може да преквалифицира за първи път описаното от фактическа страна нарушение, особено към по-тежко.

Налице е в случая според съдебния състав неправилно приложение на Закона, с което се засяга правото на защита на санкционираното лице. Нарушено е изискването за правилно посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, съответно за АУАН по чл.42 т.5 от ЗАНН и за НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Недопустимо е изначално некоректно подвеждане на противоправното поведение на нарушителя под грешна норма в АУАН – определящ фактическата и правна рамка на административното обвинение, съобразно по която рамка жалбоподателят следва да се защитава. Тези процесуални нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и на НП, преценени като съществени, налагат и отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Съдът следва да отбележи, че намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че при извършената проверка в условията на „извънредно положение“ срокът на валидност на документите е бил удължен, съобразно разпоредбата на администрацията, публикувана в сайта, поради което не е извършил нарушението. Същият изначало не е притежавал такова удостоверение, преди датата на проверката. Такива доказателства в обратна насока не са представени по делото, както и не се установява да е удължаван срокът на валидност на удостоверенията за психологическа годност.

Независимо от гореизложеното, на следващо място съдът счита, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Видно от разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид. При съпоставяне степента на обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения на законодателство в тази сфера, съдът в настоящия си съдебен състав, приема, че конкретният казус разкрива белезите маловажност, предвид обстоятелствата, че се касае за първо нарушение от страна на жалбоподателя, при извършената му проверка, не са били констатирани други нарушения или липсата на документи, които е следвало да придружават превоза на товара. Няколко дни след проверката жалбоподателят вече е притежавал удостоверение за психологическа годност – издадено на 23.05.2020г./л.27 от делото/, преди издаването на НП. С конкретното деяние не е съществено засегнат установения ред на държавно управление, нарушението е допуснато за първи път и при липса на други вредни последици, то същото се явява с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Ето защо деянието само формално осъществява признаците на административно нарушение.

Вмененото на жалбоподателя нарушение не е било преценено от страна на наказващия орган за наличието или липсата на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от гледна точка на маловажност на случая. Във връзка с това, основателни са и доводите на жалбоподателя в писмените бележки за маловажност на нарушението и приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че необосновано и несправедливо е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева. Не е било необходимо за нарушение с такава степен на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона санкция, който размер, макар и точно определен, не е малък.

Предвид на това и с оглед, на обоснования от съда извод за маловажност на извършеното от нарушителя деяние не е налице пречка въззивната инстанция да направи тази преценка в посочения по-горе смисъл. Изложеното по необходимост води до отмяна на атакуваното НП и се явява напълно съобразено с ТР № 1/2007 г. на ВКС, съгласно което в обхвата на законосъобразност на НП, се включва и преценката на чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

  При този изход на делото съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -  София да заплати на жалбоподателя Р.И.А. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

 

     Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

                                                             Р   Е   Ш   И  :

 

 

           ОТМЕНЯ НП № 26-0000204/28.05.2020 год. на Директор на РД ”АА” гр.Враца, с което на Р.И.А. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА от 2000,00лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ -  София да заплати на жалбоподателя Р.И.А. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.     

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: