Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…9....декември….2020г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на…..ДЕСЕТИ…..НОЕМВРИ…….

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДВАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....ПЕТЪР…..ПЕТРОВ,…като…разгледа………….

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…800....…

по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба, подадена от Ц.В.К.,ЕГН-********** с адрес *** – ответник в първоинстанционното производство по   гр.д.№6746/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение,  срещу постановеното по делото  от V-ти гр.с-в съдебно  Решение №967/24.07.2020г.,с което  на основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и и вр.чл. 86 от ЗЗД,  е признат за установено, че дължи на ищеца“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р П.Д. ” №25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите в размер на: 3892.00лв. – главница по Договор за стоков кредит № 2620987, сключен на 13.02.2017г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Ц.В.К.; 307.92лв. – възнаградителна лихва за периода 21.02.2018г. до 21.01.2019г.; 388.50лв. - обезщетение за забава, за периода от 21.02.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2953/2.8.2019г. по ч.гр.д. № 5162/2019г. по описа на ПлРС.със същото решение е осъден да заплати на агенцията-ищец и разноски за заповедното и исково производство.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане  да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да  отхвърли исковата претенция.Излагат се подробни  оплаквания, както следва:  въззивният жалбоподател като длъжник не е уведомен по надлежен начин за прехвърляне на вземането при условията и по реда на ЗЗД. Липсва валидно сключен договор между страните; Налице е нарушение на зтон за защита на личните данни, тъй като същият не е давал съгласие за продажба на личните му данни. Предсрочната изискуемост не е обявена по надлежен начин. Съдебно-счетоводната експертиза не е дала заключение за общия размер на задължението, за погасената част от задължението, за остатъка от дълга.

Ответникът по въззивната жалба – „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, ЕИК:***** със седалище и адрес на управление гр.София, Район“Люлин“, ул.“Д-р П.Д. “№25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, оф.4 – ищец в първоинстанционното произвоство, чрез пълномощника юрк. И.С., е подал  писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и предлага да бъде потвърдено обжалваното решение и да се присъдя претендраните разноски.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема  следното:

Въззивната жалба на Ц.В.К.,ЕГН-********** с адрес *** – ответник в първоинстанционното производство по   гр.д.№6746/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение,  срещу постановеното по делото  от V.ти гр.с-в съдебно Решение №967/24.07.2020г, е подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА 

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№6746/2019г. по описа на Районен съд-Плевен, е образувано на основание   предявени по реда на чл.422 от ГПК установителни искове с обща цена 4588.42лв.(3892.00лв. – главница за периода 21.02.2018г. – 21.07.2019г.;  307.92лв. – възнаградителна лихва, за периода 21.02.2018г. до 21.01.2019г.; 388.50лв. - обезщетение за забава, за периода от 21.02.2018г. до 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането), предявени от ищеца (понастоящем ответник по въззивната жалба)Агенция за събиране на вземания“-ЕАД   със седалище и адрес на управление в гр.София, Район“Люлин“, ул.“Д-р П.Д. “№25, Офис сграда „Лабиринт“, ет.2, оф.4, срещу ответника (понастоящем  въззивен жалбоподател ) Ц.В. К. , ЕГН-**********,***, за установяване съществуване на вземания, за които  по ч.гр.д.№5162/2019г. по описа на РС-Плевен, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК.

В исковата молба се твърди следното:

На 13.02.2017г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“- ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит № 2620987, при който страните са договорили заемна сума от 6 083.27лв., от които чиста стойност 5 500лв., такса за разглеждане на кредита в размер на 385.00лв.; застрахователна премия 198.27лв., възнаградителна лихва в общ размер на 1237.33лв., при спазване на разпоредбите на ЗПК. Уговорено е плащане на кредита  съгласно погасителен план – на 30 анюитетни месечни вноски, всяка по 244.02лв., първата от които на 21.02.2017г., а последната – на 21.07.2019г. Ответникът е заплатил общо сумата от 3 071.36лв., поради което е начислено обезщетение за забава в размер на 388.50лв. за периода от 21.02.2018г. до 30.07.2019г..Срокът на договора е изтекъл на 21.07.2019г. и не е обявявана предсрочна изискуемост по кредита. На 19.09.2018г. е сключил с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“- ЕАД, договор за цесия, по който, с Приложение № 1 от 19.09.2018г., вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“- ЕАД спрямо ответника, е прехвърлено. Цесионерът-ищец е бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което той сторил с писмо, върнато като непотърсено. Счита, че връчването на уведомлението със съдебните книжа на ответника представлява съобщаване на цесията и поражда действие за него.Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК,ответникът  Ц.В.К.  е подал писмен отговор на исковата молба,с който е оспорил изцяло исковата претенция. Изразява  следното становище: Исковете са недопустими и неоснователни;Не дължи посочените суми или евентуално не в предявения размер. Не е уведомен за цесията и прехвърлянето не е породило действие за него. В условията на евентуалност липсва валиден договор между страните, доколкото кредитният посредник не е имал надлежно овластяване за сключване на процесния договор. Обявяването на предсрочната изискуемост не е извършено по надлежния ред. Налице прекомерност на възнаградителната и санкционната лихва.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.Приложено е заповедното производство по ч.гр.д.№5162/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, V.ти граждански състав, се е произнесъл с обжалваното Решение №967/24.07.2020г., с което е уважил изцяло предявените искове.

Въззивният съд приема, че  постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  или недопустимост на съдебния акт.

                          За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Въз основа на събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Приложеното ч.гр.д.№5162/2019г. по описа на Районен съд-Плевен, ГО, е образувано  на основание Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,регистрирано с  вх.№21899/31.07.2019г. по регистъра на съда, подадено от заявителя  „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД,ЕИК-***** със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Д-р П.Д. “№25, сграда“Лабиринт“,ет.2, офис 4, срещу длъжника  Ц.В.К., ЕГН-**********,***.

Към заявлението са приложени  писмени доказателства:

Съдът е уважил изцяло заявлението, като е издал Заповед №2953/02.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът Ц.В.К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, следните куми:  3892.00лв.-главница за  периода от 21.02.2018г. до 21.07.2019г.; 307.92лв.- възнаградителна (договорна) лихва за периода от 21.02.2018г. до 21.01.2019г; 388.50лв.- обезщетение за забава за периода от 21.02.2018г. до 30.07.2019г.,законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -30.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането,  както и направените разноски: държавна такса  -91.77лв.. и юрк. възнаграждение  - 50лв.

Заповедта за изпълнение е връчена лична на длъжника на15.08.2019г.(л.9 от  ч.гр.д.№5162/2019г.) На 29.08.2019г., същият е подал възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането, регистрирано с ВХ.№24266/29.08.2019г.

С Разпореждане №10443/05.09.2019г.,заповедният съд е указал на заявителя, че съгласно чл.415 от ГПК може в едномесечен срок да предяви иск за установяване съществуването на вземането, при довнасяне на държавна такса. Съобщението е връчено на представител на заявителя на 13.09.2019г.(л.13)

На 11.10.2019г.,  чрез куриерска фирма, заявителят „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД –София, е  подал искова молба, чрез която е предявил по реда на чл.422 от ГПК, обективно съединени исковете за установяване съществуване на вземания, за които по ч.гр.д.№5162/2019г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Пратката носи пощенско клеймо на подателя от 11.10.2019г., а исковата молба е регистрирана с Вх.№28612/14.10.2019г. по входящия регистър на РС-Плевен. Следователно, искът( исковете) по чл.422 от ГПК са предявени в указания 1-месечен срок, за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

От събраните в хода на съдебното дирене  доказателства се установи следното:

На 13.02.2017г. в гр.София, между неучастващо в делото юридическо лице – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“-ЕАД-***със седалище в гр.София, като „заемодател“ и ответника в първата инстанция  ( сега  въззивен жалбоподател) Ц.В.К. с постоянен адрес ***, е сключен Договор за стоков кредит №2620987. По силата на договора заемодателят е предоставил на заемателя  сумата от 5500.00лв.( пет хиляди и петстотин лв.), а последният се задължава да върне сумата от 7320.00лв.( седем хиляди триста и двадесет лв.), включваща главница, договорна лихва, такса за разглеждане на кредита от 385.00лв. и еднократна застрахователна премия от 198.27лв.Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент от 15.50% и  годишен процент на разходите(ГПР) в размер на 23.50% Издължаването следва да се извърши  съгласно погасителен план ,на 30бр. месечни вноски , по 244.02лв. всяка една, през периода от 21.02.2017г. до 21.07.2019г. (Съгласно молба на кредитополучателя, със сумата от 1423.23лв. се погасява предсрочно предходен кредит към същия кредитор) Съгласно чл.13,ал.1 от ОУ към договора, при забава на плащанията

Между заемодателя „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“-ЕАД-***със седалище в гр.София и  ищеца ( понастоящем въззиваем) „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, на 20.12.2016г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).На 19.09.2018г.  между същите страни е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение №1 от същата дата, с който съгласно чл.2.1 от Рамковия договор, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“-ЕАД е прехвърлил на   ищеца ( понастоящем въззиваем) „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, вземането си от ответника Ц.В.К. по Договор за кредит №2620987, одобрен и подписан на 13.02.2017г, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството, което вземане е индивидуализирано  под №391 в Приложение №1/19.09.2018г., към  Индивидуалния договор за прехвърляне на вземането( цесия)

Цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“-ЕАД, чрез цесионера - „Изи Асет  Менидмънт“-АД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД,  е направил опит да уведоми длъжника за  извършеното прехвърляне на вземането, като  е изпратил уведомително писмо(л.29 от първоинстанционното дело).Писмото е върнато в цялост, като в обратната разписка е посочено, че пратката не е потърсена. Уведомителното писмо е приложено към исковата молба и е връчено на ответника заедно с последната и приложенията към нея.

 От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява следното:

Предоставената в заем сума е усвоена от длъжника, като на 13.02.2017г. е преведена  сумата от 4076.77лв.по посочената банкова сметка  ***, а  с разликата до 5500.00лв., която е  в размер на1423.23лв., е направено рефинансиране на предходно задължение към същия кредитор.

Кредитополучателят е заплатил за погасяване на задълженията си по кредита общо  сумата  от 3071.36лв., чрез която е погасил изцяло месечните вноски по плана с падеж  от 21.02.2017г.до 21.01.2018г. ( общо 12бр. анюитетни вноски) и частично е погасил вноската с падеж  21.02.2018г. В оглед цялото задължение по договора, с извършеното плащане  е  погасена част от главницата в размер на2191.27лв., част от договорната лихва в размер на 760.80лв. и лихва за просрочие в размер на 119.29лв.

Тъй като срокът на договора е изтекъл на 21.07.2019г., кредитополучателят дължи   съгласно договора и погасителния план  за периода от  21.02.2018г. до 21.07.2019г., следните суми: Остатък от главница в размер на 3892.00лв. и договорна лихва от 476.53лв. , както и лихва за забава в размер на 388.50лв. за периода от забавата – 21.02.2018г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2019г.

Ищецът обаче не претендира цялата дължима договорна лихва за периода от 21.02.2018г. до края на договора – 21.07.2019г., а от  21.02.2018г. до цедиране на вземането – 18.08.2018г., експертизата е посочила, че за този период, размерът на договорната лихва е 307.92лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните  правни изводи:

Съгласно чл.99,ал.1 от ЗЗД,кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2,прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.Съгласно ал.3, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне и съгласно ал.4,прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

 В правната теория прехвърлянето на вземания се нарича цесия.  Тя представлява договор между кредитори, без участието на длъжника, и неговото действие се изразява в преминаването на вземането от предишния кредитор( цедент) върху новия кредитор ( цесионер), от което следва, че първият изгубва вземането от момента на сключването на договора, а вторият го придобива. За сключването на договора е необходимо да се постигне  съвпадане на насрещната воля на  цедента и цесионера,  като съгласието на длъжника, който не е страна по сделката, е без значение. В разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД е  предвидено ограничение относно действието на цесията по отношение на длъжника и на третите лица,  което практически се изразява в следното: Цесионният договор няма действие спрямо длъжника докато цесията не му бъде съобщена, не в смисъл, че изобщо няма задължение към новия кредитор ( цесионера), а в смисъл, че може да плати  с погасителен ефект на предишния кредитор ( цедента), който вече е изгубил вземането си. Т.е. чл.99,ал.4 от ЗЗД урежда изключение от правилото на чл.75,ал.1 от ЗДД, според което   изпълнението към не кредитор не освобождава  длъжника от задължението му.

  Какви са данните в случая? – Установено, че неучастващо в делото лице - „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“-ЕАД  чрез Приложение №1/19.09.2018г. към Индивидуален договор за прехвърляне и продажба на вземания(цесия) от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за цесия от 20.12.2016г., е прехвърлило на  ищеца „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД,  вземането си към въззивния жалбоподател Ц.В.К. по Договор за паричен заем №2620987, като  цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цесията. Няма данни съобщението за цесията, изпратено от цесионера да е достигнало до адресата, тъй  уведомителното писмо е върнато непотърсено. Уведомлението за цесията е връчено едва с исковата молба. По изложените по-горе съображения, от  факта, че на длъжника не е връчено уведомлението за прехвърлянето, не следва, че той няма задължение към новия кредитор, който е придобил вземането на първоначалния кредитор. Обратно, със сключването на договора за цесията,  кредиторовите права преминават от цедента към цесионера. Незнанието на длъжника за прехвърлянето на вземането в смисъла, предвиден в чл.99,ал.4 от ЗЗД,      не го освобождава  от изпълнение на задължението, а гарантира правата му  в случай, че след цедирането на вземането   е платил на предишния кредитор.  В процесния случай обаче не се твърдят и не са осъществени факти, който да се подведат под тази нормативна хипотеза.  – Въззният жалбоподател  Ц.В.К. като длъжник по договор за паричен заем, сключен с първоначалния кредитор„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“-ЕАД, след прехвърляне на вземането към него на ответника по въззивнта жалба - „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД, дължи плащане на новия кредитор.  Съгласно заключението на експертизата, след цесията,  същият не е престирал плащане на предишния кредитор, за да се позовава на разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД за евентуално освобождаване от задължението  до размера на  сумата, платена на  субект, който е изгубил качеството на кредитор.

     По изложените съображения, въззивният съд приема, че възражението за недължимост на  исковата сума, основано на неуведомяването на длъжника за извършена  цесия, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Трябва да се посочи, че законодателят не е регламентирал изричен ред, по който длъжникът следва да бъде уведомен за прехвърляне на вземането. В правната теория и в съдебната практика се приема, че уведомяването може да стане и във висящ исков процес с участието на длъжника, както е процедирано в настоящия казус.

Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че  въззивният жалбоподател  Ц.  В.К. като заемодател по материалното правоотношение, произтичащо от Договор за паричен заем  №2620987/13.02.2017г., сключен  с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“-ЕАД, след цедиране на вземането с подписване на Приложение №1/19.09.2018г.. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на основание чл.2.1 от  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 20.12.2016г, дължи на ответника по въззивната жалба „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД(цесионер), неиздължените суми по договора за  кредит, сключен с цедента.

От доказателствата по делото е установено, че заемодателят, който в последствие е прехвърлил вземането си на ищеца в първоинстанционното производство и въззивният жалбоподател са били обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от договор за заем, уреден в разпоредбата на чл.240 от ЗЗД. Кредитодателят е изпълнил задължението си за предаване на договорената сума, но въззивният жалбоподател като длъжник( кредитополучател) не е изпълнил  точно задължението си за плащане в уговорените срокове, поради което дължи претендираните суми, които се установяват от заключението на експертизата. - Остатък от главница в размер на 3892.00лв.,договорна лихва от 307.92лв.- за периода от спиране на плащането до цесията и 388.50лв. – обезщетение за забава за периода от забавата – 21.02.2018г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2019г. върху главницата се дължи и законната лихва, считано от подаване на заявлението – 31.07.2019г. до окончателното изплащане.

Въззивният съд приема, че в хода на съдебното дирене, са установени всички релевантни за предмета на исковата претенция факти и обстоятелства- валиден договор за кредит, неизпълнение на задължението за плащане от страна на длъжника и валиден договор за цесия, с който вземането на кредитодателя към длъжника е прехвърлено на ищеца.Видно, че същият достига до правни изводи, които са напълно с тези на  първоинстанционния, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни. Същите са били направени и в първата инстанция, обсъдени са в обжалваното решение и мотивите се споделят от настоящата инстанция. Независимо от това, въззивният съд отново се спира на тях , като приема следното:

Неоснователно е оплакването за нарушаване на закона за защита на личните данни, тъй като съгласно чл.8 от Общите условия към договора, въззивникът доброволно е предоставил личните си данни. Освен това евентуално нарушаване на този нормативен акт,  не освобождава длъжника от връщане на получената в заем сума.

Неоснователно е оплакването за неяснота относно формирането на лихвения процент. – Кредитната институция може да определя лихвения процент при сключването на договорите за кредит. В случая  договореният ГЛП от 15.50%, който е част от  договорения ГПР в размер на 23.50%, е съобразен с разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, който е 50.05% .(10.01% Х 5 =50.05%)

Неоснователно е възражението, че предсрочната изискуемост не е обявена по надлежен начин, тъй като ищецът изрично е заявил, че не се позовава на предсрочна изискуемост, поради обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ( 31.07.2019), крайният срок на договора, който е 21.07.2019г., вече е бил изтекъл.

Неоснователно е възражението за неточност на приетата експертиза. – Преди всичко същата не е оспорена от  въззивника като ответник в първата инстанция. Освен това, същата е отговорила на всички въпроси от значение за изхода на делото- размер на задължението,  частично изпълнение на задължението чрез плащане и дължими суми по вид и размер на задълженията, произтичащи от договора за кредит, вземането по който е цедирано на ищеца.

С оглед изхода на въззивното производство,   въззивният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК  настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                       По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК

 

             Р    Е   Ш     И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно  РЕШЕНИЕ №967/24.07.2020г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, V.ти гр.с-в, постановено по гр.д.№6746/2029г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Ц.В.К., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“-ЕАД, ЕИК- *****,със седалище и адрес на управление в гр. София, Район „Люлин“, бул.“Д-р П.Д. “№25, Офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,  на основание чл.78,ал.8 от ГПК, РАЗНОСКИ за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00лв.( сто и петдесет лв.)

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: