МОТИВИ по НОХД 1090/14г.по описа на СпНС,15-ти
състав
В Специализирания
наказателен съд е внесен обвинителен акт срещу И.Р.Р. за това, че: През периода от началото на 2012г. до
16.12.2013г. на територията на области Я., Б., С. и Х. участвал в организирана
престъпна група- имаща за цел извършване на престъпления по чл.143,чл.194,чл.198,чл.213а и чл.214 НК, с ръководител К.Г.Ж. и с
участници Р.Г.В., Н.Д.И., Г.В.Е., Д.А.А., М.А.К., Д.Д.Т., Т.Д.А., А.П.П. и Г.П.С.,
като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321,ал.3,т.2;вр.ал.2
НК; срещу Д.А.К. за това че:На неустановена
дата през месец септември
2012г. в с.В. , област Я., в съучастие като извършител с К.Г.Ж.-подбудител, и Г.В.Е.
,Р.Ж.Ж. и Г.П.С.-извършители, като лице по чл.142,ал.2,т.8 НК-действащо по
поръчение на организирана престъпна група, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот/разбита входна врата/ и чрез използване на
техническо средство/кирка/ отнел чужди движими вещи- двукрила алуминиева входна
врата, телевизор „Ел Джи“, метална поставка за телевизор, готварска печка
„Нео“, спалня, матрак,четирикрилен гардероб, 2броя нощни шкафчета, тоалетка с
огледало и скрин, всички вещи на обща стойност 600лева, от владението на К.Г.К.
без нейно съгласие с намерение протИ.законно да ги присвои- престъпление по
чл.195, ал.1,т.3,т.4 и т.9; вр.чл.194,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК; за това,че: На неустановена дата в периода от 15.06. 2013г. до 20.06.2013г. в гр. Я. и в с.Б.,обл.Я., в условията на продължавано
престъпление, в съучастие като извършител с Г.В.Е.,Н.Д.И., Д.А.А. и К.Г.Ж.-извършители,
действайки по поръчение на организирана престъпна група отнел чужди движими
вещи, на обща стойност 2256лева, от владението на С.Й.Й. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за
това сила и заплашване, както следва:
На неустановена дата в периода от 15.06. 2013г. до 20.06.2013г. в гр. Я. и в с.Б.,обл.Я., в съучастие, като извършител с Г.В.Е.,
Д.А.А. и К.Г.Ж., отнел чужди движими вещи- бойлер „Теси“, готварска печка,
пералня „Роса“, микровълнова фурна, телевизор „Нео“, усилвател, преносим
компютър „Леново“, чаршафи и кафемашина „Сайко“, на обща стойност 1430лева от
владението на С.Й.Й. с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребил за
това сила и заплашване, и На неустановена
дата в периода от 15.06. 2013г. до 20.06.2013г. в гр. Я. и в
с.Б.,обл.Я., в съучастие, като извършител с Г.В.Е., Д.А.А., Н.Д.И. и К.Г.Ж.,
отнел чужди движими вещи- хладилник „Нео“, стол, 2броя табуретки, еднокрила
алуминиева входна врата, 2броя вентилатори, на обща стойност 826лева от
владението на С.Й.Й. с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребил за
това сила и заплашване- престъпление по чл.199,
ал.1,т.5;вр.чл.198,ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК; за това,че: На неустановена дата в периода от
15.06.2013г. до 20.06.2013г. в гр.Я.,с.Б. и по пътя
гр.Я.-с.Б., при условията на продължавано престъпление, като извършител и в
съучастие с К.Г.Ж.-подбудител, Г.В.Е., Н.Д.И. и Д.А.А.-извършители, като лице
по чл.142,ал.2,т.8 НК-действащо по поръчение на организирана престъпна група,
принудил С.Й.Й. да претърпи нещо противно на волята му- да бъде подстриган,
гримиран, да му бъдат лакирани ноктите, да му бъдат обръснати веждите и да бъде
сниман в този вид, както и да извърши нещо противно на волята му- да се облече
в женски дрехи, да се качи в каросерията на автомобил, откъдето да пее, както и
да запали свои и на баща си дрехи, като употребил за това заплашване- престъпление
по чл.143,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр. чл.20,ал.2 НК; както и срещу Г.Г.Г. за това,че: В периода от
неустановена дата през месец декември 2012г. до 16.01.2013г. в с.Л.,обл.Я., в гр. Я.
и в гр.С.,обл.Я., в условията на продължавано
престъпление, като лице по чл.142,ал.2,т.8 НК- действащо по поръчение на
организирана престъпна група , с цел да набави за К.Г.Ж. имотна облага
принудил, чрез сила и заплашване различни лица да извършат нещо противно на
волята им и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 737лева, като
деянията били придружени с отнемане на имущество и били извършени от повече от
две лица, както следва:
На неустановена дата през месец декември 2012г. в с.Л., обл.Я. и
в гр. Я. принудил Д.П. Щ., чрез заплашване, да извърши нещо противно на волята
му- да плати сумата от 150лева и с това
му причинил имотна вреда в размер на 150лева, като деянието било извършено от
него заедно с Г.В.Е., Н.Д.И. и К.Г.Ж., и
На 16.01.2013г. в с.Л., обл.Я. и в гр.С.,обл.Я. принудил Т.С. Щ.а, чрез заплашване, да
извърши нещо противно на волята й- да плати сумата от 587лева и с това й причинил имотна вреда в
размер на 587лева, като деянието било извършено от него заедно с Г.В.Е., Н.Д.И.,
Д.А.А. и К.Г.Ж. и било придружено с отнемане на имущество-конска каруца и
люцерна - престъпление по чл.214,ал.2,т.1;вр.ал.1;
вр.чл.213а,ал.2,т.3,т.4 и т.5 ;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК.
В съдебно заседание на 29.11.2019г.
представителят на специализираната прокуратура поддържа така повдигнатите
спрямо И.Р., Д.К. и Г.Г.Г. обвинения за горепосочените престъпления като счита,
че същите са доказани по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, закрепени в показанията на разпитаните свидетели; в приложените
писмени доказателства; от заключенията на вещите лица, от ВД и ВДС. Прокурорът пледира съда да наложи на всеки от подсъдимите И.Р., Д.К. и Г.Г.Г. наказание “лишаване
от свобода” в различен размер за всяко от престъпленията, определен в съответните
разпоредби от Особената част на НК, като
предлага тези наказания да бъдат изтърпени от подсъдимите ефективно при
първоначален „общ“ режим.
Защитата на подсъдимите И.Р., Д.К. и Г.Г.Г. пледира пред
съда за постановяване
на оправдателна присъда, приемайки недоказаност на всички обвинения срещу тях. На
първо място, защитниците на подсъдимите Р., К. и Г. оспорват извода на
прокурора, че събраните доказателства обосновават в достатъчна степен обстоятелствата,
описани в обвинителния акт и касаещи поддържаните спрямо подсъдимите обвинения.
На второ място, защитата счита, че описаните в обвинителния акт деяния/посочени
и по-горе/ не са били осъществени от подсъдимите лица , тъй като същите не са взели
участие в организираното престъпно сдружение/за Р./, при отнемане на
инкриминираните вещи и/или при упражненото
насилие /принуда/ спрямо лицата, които са ги владеели/за К. и Г./. Всеки от подсъдимите И.Р., Д.К. и Г.Г.Г.
се възползва от предоставената му законова възможност и даде обяснения в хода
на съдебното следствие,като всеки от тях отрече своето участие в осъществяване
на инкриминираните деяния, в които е обвинен.
При упражняване
на своето право на последна дума всеки от подсъдимите И.Р., Д.К. и Г.Г.Г. моли
съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.Р.Р. е роден на ***г*** ,
български гражданин, неженен, осъждан, със
средно образование, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.А.К. е роден на ***г***
, български гражданин, женен, осъждан,
със средно образование , ЕГН **********.
Подсъдимият Г.Г.Г. е роден на ***г***
, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, ЕГН **********.
В
периода от началото на 2012г. до края на 2013г. търговското дружество „К.“ООД,
което било регистрирано пред ОС-Я. със седалище в гр.Я.,ул.“И.“, № * и с
управител Е. П., осъществявало дейност по предоставяне на кредити срещу
съответна лихва на физически лица със средства, които не били привлечени чрез
публичното набиране на депозити. За извършване на тази търговска дейност и в
изпълнение на изискванията на ЗКИ , дружеството било вписано на 01.10.2009г., в Регистър на финансовите институции, воден от
БНБ, въз основа на съответна заповед на подуправител на БНБ. „К.“ООД
осъществявало тази своя търговска дейност на територията на областите Я., Б., С.
и Х., като в различни населени места в тези области били създадени и поддържани
офиси, в които назначените към дружеството служители изпълнявали своите
служебни и трудови задължения. На територията на гр.Я. такъв офис на фирмата
функционирал на адрес ул.“Г. Д.“, № *, на Централен кооперативен пазар. През
посочения по-горе период в „К.“ООД , на длъжност „офис-куриер“ към този офис в
гр.Я. , бил назначен К.Ж., който само формално заемал посочената длъжност, а
реално осъществявал функции по ръководство и управление върху цялостната дейността
на дружеството. Така К.Ж. еднолично вземал решенията, касаещи откриване и
закриване на офиси на фирмата, назначаване и освобождаване на служителите на
фирмата,координирал и надзиравал действията на тези служители, осъществявал
непосредствен контрол върху същинската дейност по отпускане на кредити на
различните лица, като определял условията по тези кредити, разрешавал тяхното
отпускане, както и контрола по изпълнението им, най-вече от страна на
кредитополучателите. Тези функции на К.Ж. намерили своето правно основание в
издаденото му от управителя на „К.“ООД нарочно пълномощно. Тази своя дейност К.Ж.
осъществявал в офиса на фирмата, намиращ се на кооперативния пазар в гр.Я..В
същия този офис на фирмата и през същото това време, наред с К.Ж. работели подсъдимия И.Р., който изпълнявал длъжността
„касиер-счетоводител“, както и Н.В. и свидетелката В.В., които били „касиери“. От
К.Ж. бил установен ред за осъществяване на дейността по отпускане на кредитите,
при който лицето, кандидатстващо за отпускане на кредит, се явявало лично в
офиса на фирмата, предоставяло документ за самоличност обикновено на подс.Р.,
който извършвал съответна проверка на „кредитната история“ на това лице, чрез
наличната за целта компютърна програма и уведомявал К.Ж. за установеното при
тази проверка. Съобразно резултата от проверката К.Ж. вземал решение дали на
даденото лице да бъде отпуснат кредит, в какъв размер, при какви условия/срок,
лихва, обезпечения/ и указвал да бъдат изготвени необходимите документи за
това. Следвайки указанията на Ж., подс.Р.,
Н.В. или св.В.В. изготвяли договор за кредит и погасителен план/схема за
плащания/, който договор се подписвал от Ж. и от кредитополучателя. Парите по
отпуснатия кредит били давани на лицето веднага от Ж. или от подс.Р., когато Ж.
отсъствал от офиса. Наред с това служителите в офиса обяснявали на
кредитополучателя и датите и начините, по които същия можел да заплаща вноските
си по кредита-лично в офис на фирмата, с пощенски запис, по банков път.По
отношение на определена част кредитополучатели, чийто доходи били единствено
получавани от тях социални плащания от държавния бюджет, била установена
практика, при която със съгласието на лицето неговата банкова /дебитна/ карта
оставала в офиса на фирмата, като кредитополучателя предоставял на служителите
възможността,чрез съответните банкови операции с нея, ежемесечно да си
„удържат“ вноската по съответния кредит. По този начин била организирана
дейността на фирмата във всичките й офиси и тя била осъществявана така от
самото й начало през 2009г. Във фирма „К.“ООД били назначени множество лица на
длъжност „офис-куриер“, чиито служебни задължения формално били определени като
обработване,съхранение и доставка на кореспонденцията и документи, създадени
при дейността на офисите на фирмата по отпускане на кредити. Всеки от тези
куриери били одобрени за работа във фирмата от К.Ж. и изпълнявали задълженията
си под неговия непосредствен контрол, като отчитали резултата от своята работа
отново на Ж.. По установената от Ж. практика всеки от „офис куриерите“ имал за
основно задължение да получи от съответния офис на фирмата/предимно от този в
гр.Я./ списък с имена и адреси на кредитополучатели, които не били внесли
дължимата си вноска, както и уведомителни писма до тях с искане за съответно
плащане , да посети този длъжник и да му връчи лично уведомителното писмо,
съдържащо изискване за незабавно плащане на дължимата вноска. При тези
посещения, в някои случаи ,задълженото лице предавало на куриера парите по
дължимата вноска, а този куриер ги предавал в съответния офис на фирмата на
касиера, който отразявал това плащане в счетоводната система. В по-голяма част
от случаите при тези срещи длъжниците уведомявали куриерите, че не могат да платят
вноската си, като изтъквали различни /най-често липса на пари/ причини за това
и искали удължаване на срока, като обещавали бъдещи плащания, които обвързвали
с очаквани от тях парични постъпления. Тези забавяния в плащане на дължими
вноски по кредити, който реално били отпуснати без нарочни обезпечения, водели
до намаляване възвращаемостта на отпуснатите средства и се отразявало негативно
върху имуществото и планираната печалба
за „К.“ ООД. За да предотврати тези негативни последици в началото на 2012г. К.Ж.
указал и започнал да изисква от „офис куриерите“ на фирмата по „твърд“ подход
при срещите им с такива длъжници, който трябвало да ги принуди да платят
задълженията си веднага и независимо по-какъв начин. Така куриерите приели
изискванията на Ж. и започнали да притискат тези длъжници, като започнали да ги
заплашват с физическо насилие върху тях или техни близки, с посегателство върху
тяхно имущество и с отнемане на техни вещи, ако не платят веднага не само
дължимата сума, но и целия остатък по кредита, ведно с лихва, а понякога и
„глоба“ за разходите за посещението им на адреса на длъжника. При извършване на
тези си действия „офис-куриерите“ поддържали постоянна връзка с К.Ж. по
телефона и били напътствани и подпомагани с „идеи“ от него, който наред с това
многократно се включвал и лично в отправяне на заплахи към длъжниците, било то
лично в офиса в гр.Я., било то в телефонен разговор с кредитополучателя. За
осигуряване на необходимия им репресивен ефект и за подсилване усещането за
опасност в свидетелите , куриерите започнали да посещават тези длъжници „в
екип“ от поне два-трима служителя, като се придвижвали със служебни автомобили
на фирмата, обозначени със съответните фирмени надписи. Освен изискването за
„екипност“ К.Ж. установил и известно териториално разпределение в тези
принудителни действия на своите служители, съобразно местоположението на
съответния длъжник. Тези „екипи“ били определяни от К.Ж., който решавал кои
лица /куриери/ да бъдат включени в тях и кои длъжници да посетят, като им
указвал и какви суми да съберат от конкретния кредитополучател. Наред с това К.Ж.
при поддържане на телефонни контакти с тези „екипи“ им давал конкретни
нареждания относно принудителните действия, които да предприемат съобразно
конкретния случай или одобрявал вече извършените от лицата такива, като им
указвал или се съгласявал да отнемат вещи от длъжника или да принудят същия да
ги „заложи“ и да им предаде получените пари, или да вземат от длъжника различна
от първоначално поисканата сума. Така по различно време, в периода от началото
на 2012г. до 16.12.2013г., в тази контролирана
от К.Ж. дейност, при която от множество различни лица, чрез използване на
насилие- физическо и психическо, били „принудително“ събирани парични средства,
определяни като дължими по силата на договори за кредит, или от такива лица
били отнемани движими вещи без тяхното съгласие, участвали лицата Р.В., Н.И., Г.Е.,
Д.А., М.К., Д.Т., Т.А., А.П., Г.С., Р.Ж., М.С., С.Т.. К.Ж. осъществявал поС.ен,
ежедневен контакт с Г.Е., Н.И., Д.А. и Р.В., които посещавали офиса в гр.Я., от
където получавали списък с длъжниците, които трябвало да посетят и от които да
съберат „принудително“ указана им от К.Ж. парична сума. На тези лица Ж.
възлагал посещенията на длъжници, живеещи в населени места от областите Я. и С.,
като към тях и в изпълнение на указанията на Ж. се присъединявали и М.К., Р.Ж.
и Г.С.. Задачите за оказване на непозволено давление върху длъжници от
областите Б. и Х., К.Ж. възлагал на лицата Т.А., А.П., М.С. и С.Т.. Комуникация
при непосредственото изпълнение на задачите К.Ж. поддържал основно с Г.Е., Р.В.
и Т.А., които го уведомявали за извършените от тях действия и за събраните от
тези действия пари. Така получените от длъжниците парични средства били
предавани от лицата в съответните офиси на фирмата, най-често в гр.Я. и лично
на К.Ж.. В рамките на горния период като „офис куриер“ в „К.“ООД бил назначен и
работел и подсъдимия Г.Г., който по нареждане на К.Ж. понякога също бил
включван в „екипите“ за посещения на длъжници в района на област Я., като
обикновено управлявал служебните автомобили и придружавал Г.Е., Н.И. и Д.А.,
които изпълнявали конкретните задачи, поставени от Ж.. Подсъдимият Д.К. също
работел в „К.“ООД, като след 2010г., неговите задължения били обособени, като
технически сътрудник във връзка със служебните автомобили на фирмата. Така в
периода от началото на 2012г. до 16.12.2013г. подс.К. осъществявал дейност по
регистрация, оборудване, поддръжка и ремонти на множеството автомобили,
притежавани от „К.“ООД и ползвани от нейните служители за осъществяване на
дейността й.
На неустановена дата през месец септември
2012г. свидетелката К.К. посетила офиса на фирма „К.“ООД в гр.Я., където
уведомила К.Ж., че поради финансови затруднения не може да внесе дължимата от
нея вноска за месеца по получения от нея по-рано паричен кредит от дружеството.
На това изявление на свидетелката К.Ж. отговорил със заплахи, като й казал, че ще
я удари и ако не внесе дължимото още на същия ден ще я посети в дома, за да си
ги вземе сам. Св.К.К. се прибрала в дома си в с.В.,обл.Я., но уплашена от
изявленията на К.Ж. го напуснала, като заключила входната врата на къщата си и
отишла при свои съседи. По-късно на същия ден пред дома на св.К. в селото
пристигнали със служебен автомобил на „К.“ООД лицата Г.Е., Р.Ж. и Г.С.,както и
св.В.З., които били изпратени от К.Ж., за да принудят свидетелката да си плати
дължимата вноска. Тези лица установили, че св.К. я няма в дома й, а къщата й е
заключена и започнали да обикалят с автомобила из селото, за да я търсят. След
като не успели да открият свидетелката,
те се обадили по телефона на К.Ж., който им разпоредил да отидат в дома й, да
вземат вещи, които открият там и да ги продадат, а парите за тях да му ги
занесат. Е., Ж. , С. и св.З. се върнали до къщата на св.К. и с помощта на
кирка, поискана от св.Х.А., св.З. отворил входната врата, като я разбил в
областта на ключалката. От дома на свидетелката К. четиримата взели и изнесли телевизор „Ел Джи“, метална поставка за
телевизор, готварска печка „Нео“, спалня, матрак,четирикрилен гардероб, 2броя
нощни шкафчета, тоалетка с огледало и скрин, както и входната врата на къщата,
която била двукрила алуминиева
врата,която
св.З. извадил от стената с помощта на кирката. Всички тези взети вещи, съобразно заключението
на СОЕ, възлизали на обща
стойност 600лева. Така взетите вещи четирите лица продали на различни хора от селото, а
получените за тях пари занесли на К.Ж., като св.З. задържал за себе си взетата
алуминиева врата.
На
неустановена дата през месец декември 2012г. К.Ж. разпоредил на лицата Г.Е. и Н.И.
*** и да вземат от свидетелите Т. и Д. Щ.и сумата от 150лева, които били дължима
вноска по кредит на тяхна племенница. В изпълнение на това указание Г.Е. и Н.И.
отишли със служебен автомобил на фирма „К.“ООД, управляван от
трето неустановено лице до дома на свидетелите Щ.и в с.Л.. Там трите лица се
срещнали със свидетелите Т. и Д. Щ.и и поискали от тях да им дадат 150лева, тъй
като тяхна племенница не си била платила вноската, а неин гарант по кредита бил
синът им С., който не бил в България.
Свидетелите Т. и Д. Щ.и отказали да дадат исканата сума, като казали на лицата,
че нямат пари, при което последните им заявили, че ако не им дадат пари ще
изкъртят дограмата на къщата им, а тях щели да закарат при К.Ж., където ще
бъдат пребити. При тези заплахи св.Д. Щ. казал на лицата, че може да вземе пари
от сестра си, която живеела в гр.Я. и поискал от тях да го закарат при нея. Е.,
И. и третото лице,управляващо автомобила се съгласили и четиримата заедно
отпътували със служебния автомобил за гр.Я., където св.Д. Щ. взел от сестра си-
св.Р., сумата от 150 лева и я предал на Г.Е. и Н.И.. На 16.01.2013г. К.Ж.
разпоредил на Г.Е., Н.И. и Д.А. *** и да накарат св.Т. Щ.а да изплати цялото си
задължение в размер на 514лева, което имала към „К.“ООД, тъй като била забавила
плащането на една от вноските по този кредит. В изпълнение на тези указания Г.Е.,
Н.И. и Д.А. отишли със служебен автомобил на фирмата в с.Л., където открили св.Т.
Щ.а в дома й и поискали от нея да им даде сумата от 514лева. Св.Щ.а им казала,
че няма тези пари и не може да им плати. При тези изявления на свидетелката
трите лица й казали, че ако не им плати парите ще влязат в дома й и ще й вземат
всички вещи. Св.Т. Щ.а им казала, че ще изтегли друг кредит от друга фирма, за
да им даде исканите пари, при което трите лица поискали от свидетелката да се
качи в автомобила им, за да я закарат в гр.С.. Св.Щ.а се съгласила и заедно с
трите лица отишла в гр.С., откъдето взела кредит в размер на 300лева, които
веднага предала на лицата, но последните заявили, че тази сума не е достатъчна
и свидетелката трябва да им даде още пари. Св.Щ.а им казала, че няма откъде да
вземе още пари. Тогава трите лица, заедно със свидетелката тръгнали със
служебния автомобил из гр.С. и на място в града видели събрана група от хора,
спрели автомобила до тях и ги попитали дали някой от тях иска да купи конска
каруца и сено, каквито вещи имало в двора на къщата на св.Щ.а. Към това
предложение на лицата проявил интерес св.С.М., който също се качил в автомобила
при тях и св.Щ.а и заедно отишли в с.Л. пред къщата на св.Щ.а. Там св.М.
огледал каруцата и купата със сено и предложил за тях 200лева на св.Д. Щ.,
който също бил в двора. Последният, макар и неохотно се съгласил и св.М. дал на
Г.Е. 200лева, като взел каруцата и сеното на свидетелите Щ.и. След това Г.Е.
настоял пред св.Щ.а да му даде и пари за бензин. Св.Щ.а уплашена от случващото
се дала на Г.Е. още 22 лева, които имала, след което трите лица си тръгнали със
служебния автомобил.
В
периода от 2009г. до края на 2013г., свидетелят С.Й.Й. многократно посещавал
офиса на фирмата „К.“ООД в гр.Я., на кооперативния пазар, от където получавал
различни парични суми, като кредит, който суми коректно връщал. При тези
многократни посещения в офиса св.С.Й. установил трайни отношения с К.Ж., който му
давал кредитите, като наред с това св.Ст.Й. опознал по име и физиономия и
другите служители на фирмата, включително и подсъдимия Д.К., който му бил
известен и с двете си имена. При тези си отношения с К.Ж. св.Ст.Й. вземал/купувал/
различни движими вещи, които изплащал с отпуснатите му от Ж. парични кредити,
които връщал на определените му вноски, давайки ги лично на Ж. в офиса на
фирмата. При отпускането на всеки от тези кредити св.Ст.Й. уведомявал К.Ж.
какви вещи ще си купи с парите от кредита, както и за това за какво и как ще
ползва тези вещи. Това съгласуване на намеренията на свидетеля за закупуване на
определени вещи с Ж., което условие било поставено от К.Ж., създало у последния
погрешното усещане, че придобитите от св.Й. с получените в заем пари движими
вещи не ставали негова собственост, преди взетия за тяхното закупуване кредит
да бъде върнат на Ж. и свидетелят нямал право да се разпорежда с тях. На
20.08.2013г. св.С.Й. отишъл в офиса на фирмата в гр.Я., за да плати вноска по
отпуснат му кредит. Там свидетелят С.Й. се срещнал с К.Ж., като в хода на
разговора между тях до свидетеля се приближил Г.Е., който видял подаващия се от
джоба на свидетеля заложен билет, който му бил издаден от заложна къща, в която
св.Й. бил оставил в залог своя движима вещ, която преди това бил закупил с
парите от отпуснатия му от фирма „К.“ООД кредит. Г.Е. издърпал заложния билет
от джоба на свидетеля и го дал на К.Ж., който прочитайки го се ядосал, че
св.Ст.Й. си е позволил да заложи такава вещ и започнал да нанася удари с ръце и
крака по лицето и тялото на свидетеля, като наред с това заплашвал свидетеля с
по-жестоки изтезания и му казал, че трябва незабавно да му даде всичките си
движими вещи, които бил закупил с отпуснатите му кредити, за да бъдат продадени
на други лица. Веднага след това К.Ж. разпоредил на Г.Е. да вземе св.Ст.Й. и
заедно с него и други от „офис куриерите“ да отидат със служебен автомобил в
дома на С.Й. и да вземат намиращите се там движими вещи, които да докарат при
него. В изпълнение на тези указания Г.Е. извикал лицата Д.А. и Н.И. и заедно
със св.С.Й. отишли със служебен автомобил, тип „пикап“ до дома на свидетеля в
с.Б.. Докато пътували към жилището на свидетеля Г.Е. отправял към С.Й. заплахи
за „запалване на краката“ и за „изтръгване на нокти“. От дома на св.С.Й. лицата
Г.Е., Д.А. и Н.И. взели и натоварили в „пикапа“ вещи,собственост на свидетеля- бойлер
„Теси“, готварска печка, пералня „Роса“, микровълнова фурна, телевизор „Нео“,
усилвател, преносим компютър „Леново“, чаршафи и кафемашина „Сайко“, които възлизали на обща стойност 1430лева.Освен това трите лица
взели и намиращи се в дома на свидетеля неустановени негови и на неговия баща
дрехи, които също натоварили в автомобила. След това трите лица качили в служебния
автомобил и св.Й. и заедно с взетите вещи отпътували от с.Б. към гр.Я.. След
като напуснали селото, на неустановено място по пътя към гр.Я. лицата спрели
автомобила и разтоварили взетите от свидетеля негови и на неговия баща дрехи до
пътното платно и ги полели със запалителна течност, след което Г.Е. принудил,
чрез отправяне на заплахи, св.С.Й. да ги запали. След това Г.Е., Д.А. и Н.И.,
заедно със св.С.Й. ***, където в офиса на фирмата на кооперативния пазар
разтоварили взетите вещи, които били описани от К.Ж. в тетрадка. Ж. казал на Г.Е.
да се върнат в дома на св.С.Й. и да му докарат и други негови вещи, за да бъдат
продадени на други лица. В изпълнение на това, Г.Е., Д.А., Н.И. и св.С.Й.
отишли със служебния „пикап“ отново до дома на свидетеля в с.Б., от където
взели и натоварили в автомобила хладилник
„Нео“, стол, 2броя табуретки, еднокрила алуминиева входна врата, 2броя
вентилатори,които вещи възлизали на
обща стойност 826лева. След това Е., А., И. и св.С.Й. отпътували с автомобила и взетите вещи към
гр.Я.. При пристигането им в гр.Я. отишли с автомобила до жилището на Г.Е., в
което четиримата разтоварили взетите стол и 2броя табуретки. След това,
намирайки се още в апартамента, Г.Е. с машинка за подстригване остригал косата и
веждите на свидетеля Ст.Й., след което го принудил да си лакира ноктите на
ръцете и краката, да гримира лицето си и да се облече в рокля. След като
направили това четиримата отишли до „пикапа“, като Е., А. и И. се качили в
кабината му, а св.С.Й. по тяхно указание се качил на каросерията му. Пак по
указание на тримата, св.С.Й. бил принуден да пее песни, докато автомобила се
движел по улиците на града и пристигне пред офиса на фирмата на кооперативния
пазар. Там вещите, взети от свидетеля били разтоварени и описани от К.Ж., а Г.Е.
снимал свидетеля С.Й. с мобилния си телефон. След това по указание на К.Ж.,
лицата Г.Е., Д.А. и Н.И., както и св.С.Й. отишли с „пикапа“ за трети път до
дома на свидетеля в с.Б., като този път заедно с тях там отишли и други
неустановени лица, които пътували с камион. При това трето посещение от дома на
св.С.Й. били взети и натоварени в камиона легло с матрак и бюро за компютър,
след което всички лица, включително и св.С.Й. заедно с взетите вещи отпътували
към гр.Я., където взетите вещи били предадени на К.Ж.. Всички тези взети от
свидетеля С.Й. вещи били продадени, по указание на К.Ж.,***, като получените за
тези вещи пари били взети от Ж..
Изложената
фактическа обстановка се обосновава от обясненията на подсъдимите Р., К. и Г.,
от показанията на свидетелите А.К., А.З., А.Д., Б.Д., Б.Г., Б.Б., Б.Ж., Б.Б., Б.Н.,
В.В., В.З., В.Х., В.М., В.Л., Г.И., Г.Н., Г.Ш., Д.Й., Д.М., Д. Щ., Д.П., З.А., З.Й.,
З.Н., И.С., И.В., И.П., И.Н., Й.Т., Й.Р., К.К., К.Я.,К.К., К.Х., К.Х., Л.Р., М.М., М.Х., М.К., М.И.,М.М.,
Н.М., Н.Ж., Н.Й., Н.Н., Н.Н., Н.Ж., Н.И.И.,
П.В., П.П., П.С., Р.А., С.Д., С.Й.Й., С.Г., С.М., С.Т., С.Д., С.К.Й., С.Й., Т. Щ.а,
Т.Б., Т.Я., Т.Г., Т.П., Х.С., Х.А., Ц.Г., Ц.Д., Ю.И., Ю.Ю., Я.Х.И., Я.И. и Я.А.И.,
от показанията на допуснатите и разпитани в хода на съдебното следствие в
качеството на свидетели К.Ж., Г.С., Н.Д.И., Т.А., А.П., М.С., Р.Ж., Г.Е., Р.В.,
М.К., Д.А., С.Т., С.А., П.К., Д. Н., Т.П., Н.С.Т., Н.С., Д. В., И.Г., Т.Н. ;от
заключенията на извършените техническа и
съдебно-оценителни експертизи; от писмените доказателства по делото:справки,
фирмени документи ; кредитни досиета, пълномощни, договори за кредит; от писмените доказателствени средства:
протоколи за разпознаване, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за
доброволно предаване,протоколи за оглед на ВД,
изготвените при тези действия фотоалбуми; от иззетите веществени доказателства:мобилни телефони,
компютри, пари, ножове, палки, дебитни карти, фотоапарати, флашпамети,тефтери.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимите Р.
и К., дадени от тях в хода на съдебното следствие, частично обясненията на
подсъдимия Г., дадени от него в хода на съдебното следствие и обясненията му ,дадени
пред разследващ орган на ДП и приобщени по реда на чл.279,ал.2;вр.ал.1,т.3 НПК;
показанията на свидетелите А.К., А.З., А.Д.,
Б.Д., Б.Г., Б.Ж., Б.Б., Б.Н., В.В., В.Х., В.М., В.Л., Г.И., Г.Н., Г.Ш., Д.М., Д.
Щ., Д.П., З.А., З.Й., З.Н., И.С., И.В., И.П., И.Н., Й.Т., Й.Р., К.К., К.Я.,К.К., К.Х., К.Х.,
М.М., М.Х., М.К., М.И.,М.М., Н.Ж.,
Н.Й., Н.Н., Н.Н., Н.Ж., Н.И.И., П.В., П.П., П.С., Р.А., С.Д., С.Й.Й., С.Г., С.Т.,
С.Д., С.К.Й., С.Й., Т. Щ.а, Т.Я., Т.Г., Т.П., Х.С., Х.А., Ц.Г., Ц.Д., Ю.И., Ю.Ю.,
Я.Х.И., Я.И. и Я.А.И., дадени от тях в хода на съдебното следствие, както и
тези депозирани от тях на ДП и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 и ал.4;вр.ал.1,т.1
и 2 НПК; показанията на свидетелите Т.Б., Н.М. и Б.Б., дадени от тях на ДП, по
реда на чл.223 НПК, и приобщени към съдебното производство по реда на
чл.281,ал.1,т. 3 и 4 НПК; показанията на свидетелите К.Ж., Г.С., Н.Д.И., Т.А., А.П.,
М.С., Р.Ж., Г.Е., Р.В., М.К., Д.А., С.Т.,
П.К. и Д. Н. , дадени от тях в хода на съдебното следствие. Така депозираните свидетелски показания и
обяснения на подсъдимите са логични,последователни,
допълващи се и непротиворечиви помежду си
относно съществените факти и обстоятелства,касаещи личните възприятия на
свидетелите,респ. подсъдимите за създадените от К.Ж. и
контролирани от него ред и условия за отпускане на парични кредити от фирма „К.“ООД
на различни лица, за събиране на вноски от кредитополучателите, за установените
начини на мотивиране на изпаднали в забава длъжници да погасят своите
задължения, за налаганите на такива длъжници „наказания“ за забавата, за
конкретните функции на всеки от служителите на фирмата при осъществяване на
тази й дейност, както и за конкретни действия на тези служители при изпълнение служебните
им задължения и на допълнително възложените им от К.Ж. задачи при събиране на претендирани
за дължими вноски от длъжниците, както и за конкретните служебни задължения на
подс.И.Р. във фирмата и конкретните му действия при тяхното изпълнение, като
същевременно посочените гласни доказателства са
в съответствие с установените при извършените претърсвания и изземвания,
доброволни предавания , разпознавания и огледи на ВД обстоятелства, а така също се подкрепят и от
приобщените по делото веществени и писмени доказателства, представляващи дебитни
карти, мобилни телефони, компютри, тефтери,кредитни досиета, трудови договори,
пълномощни, справки.
От съвкупната преценка на така посочените
свидетелски показания, на обясненията на подсъдимите лица,на обстоятелствата,
отразени в съставените протоколи за претърсване и изземване, за доброволно
предаване, за разпознаване, за оглед на ВД и на посочените веществени и писмени
доказателства по несъмнен начин се установява, че към началото на 2012г. на територията на
областите Я., С., Б., Х. всеки от лицата К.Ж., Р.В., Н.Д.И., Г.Е., Д.А., М.К., Д.Т.,Т.А.,
А.П., Г.С. е приел да извършва систематизирана, последователна и съгласувана
дейност по осигуряване на необходимите условия
за осъществяване на отнемане на вещи, по отправяне на заплахи и
упражняване на физическа сила спрямо различни лица, насочени към тяхното
мотивиране да извършват конкретни имуществени разпореждания ,наред и съвместно
с другите лица, като се е съгласил да осъществява определени функции в
структурирано сдружение, като подчинява своите действия на указанията на
конкретен ръководител и насочи усилията си към постигане на съгласуваните между
членовете на групата цели, а именно получаване на различни парични суми от
различни лица,обосновано с претенции за дължимост на вземанията, като така да
набавя за себе си и за другите членове на сдружението имотна облага и в
различни периоди от време до 16.12.2013г. реално е участвал в извършването на
такава координирана съвместна престъпна дейност. Наред с това, от възникването на това престъпно сдружение
до преустановяване на неговото съществуване ,между членовете му била установена
и конкретна йерархическа и функционална зависимост,обусловена от обема на
служебните задължения, които всяко от посочените лица изпълнявало във фирмата и
от обема правомощия, които имал К.Ж., който изпълнявал ръководната роля, като
определял насоките на съвместната им дейност,
направлявал конкретните действия на другите участници в сдружението,
както и на множество други лица, които били инцидентно ангажирани с
осъществяване на такава престъпна дейност, като им давал указания, съвети ,
разяснения, лично получавал и разпределял
получаваните от престъпната дейност парични средства , лично привличал или
одобрявал привличането и на други лица за извършване на конкретни действия,
подпомагащи престъпната дейност на сдружението.Конкретните функции на подс.И.Р. при осъществяване на дейността
на фирма „К.“ООД и неговите конкретни действия при тяхното упражняване в офиса
в гр.Я., през инкриминирания период, се обосновава от кредитираните показания на
горепосочените свидетели, от кредитираните обяснения на подсъдимите лица, от
приложените писмени доказателства-трудови договори, кредитни досието, справки. Съдът не приема за достоверни твърденията на подсъдимия Г., че неговите
обяснения от ДП, ценени от съда, са били депозирани след упражнен спрямо него
недопустим натиск от страна на разследващите органи, тъй като от една страна
липсват , каквито и да било доказателства за осъществени спрямо него действия
от такъв характер, а от друга именно тези негови обяснения са в съответствие и
с други доказателства по делото, закрепени в кредитираните показания на
свидетелите М.М. и В.В., дадени от тях на ДП, пред разследващ орган.Така
кредитираните от съда доказателства еднопосочно обосновават обстоятелството, че
подс.И.Р., в качеството си на „касиер счетоводител“ на офиса на фирма „К.“ООД в
гр.Я. е извършвал проверки за лицата, кандидатстващи за получаване на кредит,
изготвял е кредитни договори и погасителни планове, които предоставял на Ж. за
одобрение и подписване,ползвал се е с доверието на К.Ж. при отпускане на
кредити, като в отсъствието на последния е имал правомощията и сам да одобрява
тяхното отпускане, да определя размера на конкретните кредити,да подписва
договорите за кредит, да получава вноските по кредити, да следи за
своевременното погасяване на дължими вноски, да предава уведомителни писма до
такива длъжници на „офис куриерите“ за тяхното доставяне на длъжника, да организира
и подпомага работата на другите служители в офиса.
Съдът кредитира показанията на свидетелите К.К.,
А.К., Х.А., Я.Х.И., В.М. и Г.Ш., дадени от тях в хода на съдебното следствие,
както и частично показанията им от ДП, пред съдия и пред разследващ орган,
приобщени към съдебното производство по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 и
ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК. Така депозираните свидетелски показания са последователни, допълващи се и непротиворечиви
помежду си относно определени факти и обстоятелства, като същевременно показанията
на св.Я.И. са подкрепени и от
извършеното от нея разпознаване на Г.С. /т.21,л.95-97/. От съвкупната преценка
на така посочените свидетелски показания и на обстоятелствата, отразени в
протокол за разпознаване, от 13.05.2014г. и фотоалбум към него по несъмнен
начин се установява, че на неустановена дата през месец септември 2012г. в с.В.,
обл.Я. по указание на К.Ж., лицата Г.Е., Р.Ж., Г.С.
и св.В.З., отишли до дома на св.К.К., като св.З. с кирка изкъртил входната
врата на къщата. След това Е., Ж., С. и З. взели от дома на св.К. конкретните инкриминирани
вещи,включително и изкъртената алуминиева входна врата, изнесли ги на двора
пред къщата , където ги продали на различни лица, а взетата алуминиева врата
св.З. задържал за себе си. Съдът
кредитира показанията на посочените свидетели, дадени от тях в хода на
съдебното следствие, и в частта им, в която същите посочват конкретните
обстоятелства, при които те /свидетелите/ са извършвали разпознавания по снимки
на различни лица на досъдебното производство, които действия по разследването
са били извършвани в с.В.- в кметството, на улицата, в полицейската кола, на
лозето, с участие и на други лица, „подпомагащи“ свидетелите и без
непосредственото присъствие на поемни лица. В тази им част показанията на
коментираните свидетели се подкрепят еднозначно от показанията на свидетелите Т.П.,
Н.Т., Н.С. и Д. В., посочени в съответните протоколи за разпознаване на лица,
като поемни лица, присъствали при извършване на тези действия по разследването.
Съдът не кредитира показанията на св.В.З., в които същия отрича своето
присъствие на местопрестъплението и своето участие в инкриминираното деяние,
тъй като тези негови твърдения се опровергават категорично от показанията на
свидетелите К. и А. Костадинови, Х.А., Я.И. и В.М., които го познават отпреди и
го сочат, като „Васко от Зимница“ и като лице „работело съвместно с тях в
„Белла“.Поради това съдът намира, че показанията на св.З. са недостоверни и са
насочени единствено към осуетяване на евентуалната негова наказателна
отговорност. Съдът не кредитира и показанията на св.С.А., в които същата отрича
действията на св.К.К., при които последната се е укрила в нейния дом на
инкриминираната дата, тъй като тези твърдения на свидетелката се опровергават
категорично от показанията на свидетелите К.К., А.К. и нейния син-св.-Х.А..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. Щ.,
Т. Щ.а, С.М., Л.Р. и П.П., дадени от тях в хода на съдебното следствие, както и
частично показанията им от ДП, пред съдия и пред разследващ орган, приобщени
към съдебното производство по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 и ал.4 ; вр. ал.1,т.1
и 2 НПК, както и частично показанията на свидетеля Н.Д.И., дадени от него в
хода на съдебното следствие. Така депозираните свидетелски показания са последователни, допълващи се и непротиворечиви
помежду си относно определени факти и обстоятелства, като същевременно
показанията на свидетелите Д. Щ., Т. Щ.а и П.П. са подкрепени и от извършените от тях
разпознавания /т.3 и т.21/. От съвкупната преценка на така посочените
свидетелски показания и на обстоятелствата, отразени в протоколите за
разпознаване и фотоалбуми към тях по несъмнен начин се установява, че на
неустановена дата през месец декември 2012г. в с.Л., обл.Я. , по указание на К.Ж., лицата Г.Е., Н.Д.И. и
трето неустановено лице, отишли до дома на свидетелите Д. и Т. Щ.и, като претендирали
пред свидетелите заплащането на сумата от 150лева, определена от тях за дължима
по кредит на тяхна племенница.При отказа на свидетеля Д. Щ. да даде исканата
сума трите лица започнали да го заплашват с физическа саморазправа, което
принудило св.Щ. да се съгласи с исканията им. След това св.Щ. бил транспортиран
от лицата със служебен автомобил на фирма „К.“ ООД до гр.Я., където свидетеля Щ.
взел от своята сестра-св.Р., сумата от 150лева и я дал на Е. и И.. На
16.01.2013г. , отново в изпълнение на указанията на К.Ж., лицата Г.Е., Н.И. и Д.А.
посетили отново свидетелите Д. и Т. ***, където отправили претенции към св.Т. Щ.а
за заплащане на сумата от 514лева, определена от Ж., като дължима по договор за
кредит между Т. Щ.а и фирма „К.“ООД. Св.Щ.а отказала да даде исканата сума,
като заявила, че не разполага с толкова пари. При това изявление на
свидетелката трите лица започнали да й отправят закани за нанасяне на побой и
за отнемане на вещи от дома й, което принудило свидетелката да вземе от друга
фирма за микрокредитиране в заем сумата от 300лева и да я предаде на лицата. Е.,
И. и А. подновили претенциите си за заплащане на цялата искана от тях сума, както
и заплахите към св.Щ.а,което мотивирало последната да им даде още 222лева, от
които 200лева получила от съпруга си Д. Щ., който по настояване на трите лица
продал конска каруца и сено на св.М. за сумата от 200лева. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Д. Щ. и П.П., в които същите изнасят информация за
задържане на лицата, посетили ги в с.Л. през м.12.2012г., от полицейски
служители от РУ-гр.С., за съставяне на предупредителни протоколи на тези лица,
както и за депозирани в тази връзка от св.П. обяснения в полицейското
управление, през периода от 01.11.2012г. до 31.12.2012г., тъй като в тази им
част показанията на свидетелите не се подкрепят от изисканата в хода на
съдебното следствие справка от РУ-гр.С.. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.Е.
и Д.А., дадени от тях в хода на съдебното следствие в частта им , в която
същите отричат своето присъствие на местопрестъпленията и своето участие в
инкриминираните деяния, тъй като тези техни твърдения се опровергават
категорично от показанията на свидетелите Н.Д.И., Д. Щ., Т. Щ.а и П.П., както и
от извършените от последните разпознавания на Е. и А..
Съдът кредитира показанията на свидетелите С.Й.Й.
и Д.Й., дадени от тях в хода на съдебното следствие, както и частично
показанията им от ДП пред разследващ
орган, приобщени към съдебното производство по реда на чл.281, ал.4 ; вр. ал.1,т.1
и 2 НПК, както и частично показанията на свидетеля Н.Д.И., дадени от него в
хода на съдебното следствие, както и частично тези на св.К.Ж., дадени от него в
хода на съдебното следствие и в които изнася твърденията си за нанесения от
него побой върху С.Й.. Така депозираните
свидетелски показания са последователни,
допълващи се и непротиворечиви помежду си относно определени факти и
обстоятелства, като се подкрепят и от предадените от Д.Й. писмени
доказателства- договори за кредит между С.Й. и фирма „К.“ООД. От съвкупната
преценка на така посочените свидетелски показания и на обстоятелствата,
отразени в посочените писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че
на 20.08. 2013г. в с.Б., обл.Я. и в гр.Я. К.Ж.
нанесъл побой на св.С.Й., след което по негово указание , лицата Г.Е., Д.А. и Н.И.,
отишли до дома на св.С.Й. в с.Б., откъдето взели конкретни инкриминирани вещи,които
закарали със служебен автомобил в гр.Я. и предали на К.Ж..Междувременно след
напускане на селото и преди пристигането им в гр.Я. трите лица принудили, чрез
отправяне на заплахи св.С.Й. да запали до пътя и изгори взети преди това от
него вещи-дрехи. След като оставили взетите вещи на К.Ж. ***, лицата Е., А. и И.,
придружавани и от св.С.Й. отишли отново до дома на последния, откъдето взели друга
част от инкриминираните вещи, натоварили ги в служебния автомобил и отново ги
закарали на К.Ж. ***, като преди това четиримата отишли в дома на Г. ***,
където оставили част от тези вещи и след отправяне на заплахи спрямо св.С.Й.
последния бил остриган, лакиран , гримиран и принуден да облече в рокля, а след
това в този си вид да се качи на каросерията на служебния автомобил, с който се
придвижвали и да пее песни по време на движението му из улиците на гр.Я.. След
като предали и тази част от инкриминираните вещи на К.Ж., лицата Г.Е., Д.А. и Н.И.,
заедно и със св.С.Й. отново отишли в с.Б. до дома на свидетеля, като този път
били придружавани и от неустановени лица, придвижващи се с камион. От дома на
св.Й. тези лица взели конкретно установени инкриминирани вещи, които натоварили
в камиона и ги закарали в гр.Я., където ги предали на К.Ж.. Съдът кредитира
показанията на свидетелката Д.Й., дадени от нея в хода на съдебното следствие,
и в частта им, в която същата посочва конкретните обстоятелства, при които тя е
извършвала разпознаване по снимки на
лица на досъдебното производство, които действия по разследването са
били извършвани в гр.Я., на 17.12.2013г. и без
присъствието на поемни лица. В тази им част показанията на свидетелката
се подкрепят еднозначно от показанията на свидетелите И.Г. и Т.Н., посочени в
съответните протоколи за разпознаване на лица, като поемни лица, присъствали
при извършване на тези действия по разследването. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Г.Е.
и Д.А., дадени от тях в хода на съдебното следствие в частта им , в която същите
отричат своето присъствие на местопрестъпленията и своето участие в
инкриминираните деяния, тъй като тези техни твърдения се опровергават
категорично от показанията на свидетелите С.Й., Д.Й. и Н.Д.И.. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля К.Ж. в частта им, в която същия изнася
твърдения за друга насоченост на осъществената спрямо С.Й. принуда и за това,че
не са били отнемани вещи от последния, тъй като в тази им част показанията на
св.Ж. се опровергават от показанията на свидетелите С.Й., Д.Й. и Н.И..
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимите Р., К. и Г., депозирани от тях в хода на съдебното
следствие, в които същите описват своята служебна ангажираност към дейността на
фирма „К.“ООД през инкриминирания период, конкретните задължения, които са
изпълнявали, начина на тяхното изпълнение и характера на взаимоотношенията
помежду им, а и с К.Ж., Г.Е., Д.А., Н.И., Р.Ж., Р.В. и Г.С. при осъществяване
на трудовите им функции. Така депозираните обяснения на подсъдимите лица , от
една страна се подкрепят от показанията на К.Ж., Г.Е., Д.А., Н.И., Р.Ж., Р.В. и
Г.С., от показанията на свидетелите В.В., Б.Б., В.Л., Н.Ж., П.К., Д. Н., както
и от писмените доказателства по делото- трудови договори, споразумения,
кредитни досиета, справки, а от друга страна обясненията на подсъдимите не се
опровергават от други доказателствени източници.
Съдът цени, като годни доказателствени
средства протоколите за извършените претърсвания и изземвания,огледи на ВД,за
доброволно предаване на вещи и изготвените при тези действия фотоалбуми, отчитайки тяхното извършване по процесуалния
ред на чл.155-156 и чл.161-164 НПК, и обосноваващи обстоятелството, че на
посочените дати, на посочените места и от посочените лица са били иззети,респ.доброволно
предадени, подробно описаните в самите протоколи вещи.
Съдът цени заключенията на извършените по
делото техническа експертиза и съдебно-оценителни експертизи, относно
отразените в тях обстоятелства, отчитайки тяхното извършване по процесуалния
ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещите лица в съответната област и
обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и обосновано на поставените им
въпроси. Така от заключенията на извършените СОЕ/основни и повторни/ се обосновават
обстоятелствата, касаещи стойността на инкриминираните с обвинителния акт
движими вещи.
Съдът
не цени, като носители на годна доказателствена информация, извършените в хода
на досъдебното производство и в с.В. от свидетелите К.К., А.К., Х.А. и Я.Х.И. разпознавания по снимки на подсъдимия Д.К.,както и на лицата Р.Ж.,Г.Е.
и Г.С., както и извършените от свидетелите С.Й.Й. и Д.Й.,***, разпознавания по
снимки на подсъдимия Д.К. и на Г.Е., отчитайки тяхното извършване в нарушение на процесуалния ред на чл.171,ал.1,ал.4-7 НПК.
Отразените в съответните протоколи за разпознавания обстоятелства, сочещи на
законосъобразно извършване на тези действия по разследването, се опровергават
категорично от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
Т.П., Н.Т., Н.С., Д. В., И.Г. и Т.Н., посочени за присъствали при извършването
им в качеството си на поемни лица. От показанията на свидетелите Т.П., Н.Т., Н.С.
и Д. В. се установява, че никой от тях
не е присъствал непосредствено при извършване на съответните разпознавания, не
е възприел начина на извършване на тези действия и изявленията на съответните
лица, извършващи разпознаванията, но са подписали протоколите , за да окажат
съдействие на полицията. Наред с това от техните показания се установява и обстоятелството,
че при извършване на част от тези действия, които са били осъществени на
обществени /общодостъпни/ места-на улицата или на лозе до или в полицейски
автомобил, са присъствали и други лица, които са взели отношение относно
предмета на действието,подпомагайки разпознаващия, но тяхното участие и
изявления не са били отразени в съставените протоколи за разпознаване.Съдът се
доверява на показанията на посочените свидетели, тъй като тези техни твърдения
се подкрепят еднопосочно и от показанията на свидетелите К.К., А.К., Х.А. и Я.Х.И. , както и от тези на
свидетелите В.М. и Г.Ш.. От показанията
на свидетелите И.Г. и Т.Н. се
установява, че никой от тях не е присъствал при извършване на
съответните разпознавания,на 17.12.2013г. в сградата на полицията в гр.Я., не е
възприел начина на извършване на тези действия и изявленията на съответните
лица/С.и Д. Йорданови/, извършващи разпознаванията , но са подписали
протоколите по необясними и за самите тях причини. Така от техните показания се
установява,че към 17.12.2013г., всеки един от свидетелите Г. и Н. ***, като е
бил назначен за осъществяване на техническа поддръжка на сградата и поради
своята служебна обвързаност е участвал като поемно лице при извършване на
различни действия по разследването и по различни наказателни производства,
включително и по настоящото такова, но при извършване на претърсване и
изземване в офиса на „К.“ООД в гр.Я., на кооперативния пазар, за което действие
по разследването те/свидетелите/ демонстрираха пред съда своите добре съхранени
спомени. Пред съда всеки от свидетелите Г. и Н. спомена за свое предходно
участие, като поемно лице, при разпознавания по снимки, но по различни от
настоящото наказателни производства, като наред с това потвърди своя подпис
върху предявените им протоколи за разпознаване, без да може да обясни при какви
обстоятелства го е положил върху него. Всеки от двамата свидетели заяви, че познава
разследващите полицаи в „дирекцията“,но категорично не е участвал,като поемно
лица, в разпознаване провеждано от разследващия полицай С.С., когото също
познава. Тези твърдения на двамата свидетели са в унисон и с твърденията на
свидетелката Д.Й.,пред съда, че при извършваното от нея разпознаване по снимки
не са присъствали други лица, освен нея и полицая, като не е сигурна единствено
за присъствието и на сина си св.С.Й.. Горните обстоятелства мотивират извода,
че коментираните разпознавания на лица по снимки, са били проведени от
разследващите органи в разрез с императивните изисквания на чл.171,ал.1 НПК, а и
на чл.171,ал.6 НПК, поради което съставените при тези действия протоколи не
представляват процесуално валидни доказателствени средства и не са годни да
обосноват обстоятелствата, визирани в чл.131 НПК.
По делото с нарочни постановления на прокурор
при СП, издадени на основание чл.177,ал.3 НПК, са били приобщени веществени
доказателствени средства и съответни протоколи за това процесуално действие
,изготвени в резултат на използвани специални разузнавателни средства по
отношение на конкретно посочени лица и телефонни комуникатори. Тук е мястото да
бъде посочено, че единствено установена от съда
законосъобразност- съответствие с
разпоредбите на ЗСРС и НПК, при използването на този процесуален способ за
събиране на доказателства, може да го мотивира да приеме, че същите/ВДС/ са
процесуално валидни и годни да обосноват фактическите положения по делото. Настоящият
случай не е такъв. Допуснати са
множество нарушения на ЗСРС и НПК при експлоатиране на коментираните СРС.
Установява се/от съответните искания- т.5.1 от секр.материали от ДП/,че
използване/продължение на използването/ на СРС спрямо К.Г.Ж. , в периода от
24.09.2012г. до 22.03.2013г., е било поискано от компетентен орган по
чл.13,ал.1,т.1 ЗСРС – Директора на ОДМВР-гр.Я.. Съответните
разрешения/продължения-т.5.1 от секр.материали от ДП/ са били дадени от
компетентния /местно и родово/,съобразно чл.15,ал.1 ЗСРС съдебен орган-
председател на ОС-гр.Я.. Наред с това от посочените искания,респ.разрешения се
установява и обстоятелството, че конкретните СРС са били поискани , разрешени и
експлоатирани от компетентните органи единствено с оглед предполагаемото
осъществяване на престъпление по чл.255 НК/описано цифром и словом/ в исканията.
В тази връзка обстоятелството, че тези СРС са били експлоатирани за разкриване на
твърдяно престъпление с конкретна правна квалификация, която не е от
категорията на посочените в чл.3,ал.1 ЗСРС/ и в чл.172,ал.2 НПК/ и не обосновава използването на СРС, прави дадените от председателя на ОС-гр.Я.
разрешения за използване на тези СРС
незаконосъобразни, тъй като са издадени в нарушение на императивната
разпоредба на чл.3,ал.1 ЗСРС. Тази изначална незаконосъобразност при
експлоатиране на коментираните СРС е породена от нарушение на специалните
правила , което е от категорията на абсолютните такива и не може да бъде
преодоляна, чрез последващото издаване на прокурорски акт, на основание
чл.177,ал.3 НПК. Спрямо К.Ж. е било допуснато и друго, последващо нарушение на
ЗСРС, а именно на неговата императивна разпоредба в чл.21,ал.2,т.3 ЗСРС, тъй
като експлоатирането на СРС, спрямо
него е продължило и след максимално допустимия шест месечен срок. Това е така,
тъй като на 11.03.2013г., с искане рег.№ RB401030-001-08/17-72 /т.1 от секр.материали от ДП/ е било поискано
от Директора на ОДМВР-Я., респ.разрешено от Председателя на ОС-гр.Я.,
експлоатиране на СРС с оглед претендирани престъпления по чл.214 НК/както и на
такива, които не са попадали в приложното поле на чл.3,ал.1 ЗСРС тогава/ спрямо
същия К.Г.Ж. и спрямо същия телефонен комуникатор, които са били предмет на
шестмесечно прилагане на СРС по горните незаконосъобразни разрешения, при това
с начало 21.03.2013г., когато всъщност изтича „първия“ шестмесечен срок на
използваните СРС, като в придружаващата искането справка/т.1,.6-7/, изготвена
от същия този Директор на ОДМВР-Я. до същия Председател на ОС-гр.Я. не е
посочено обстоятелството за продължилото вече шест месеца „подслушване“ на К.Ж..
Така установените съвместни действия на Директора на ОДМВР-Я. и на Председателя
на ОС-гр.Я. по искане, респ.разрешаване използване/продължаване/ на тези СРС ,
настоящия съдебен състав цени, като такива насочени към недопустимо заобикаляне
разпоредбата на чл.21,ал.2,т.3 ЗСРС, представляваща гаранция за
недопускане,респ. предотвратяване на необосновано и прекомерно нарушаване
правата на лицата, които по презумпция са невиновни. Недопустимо заобикаляне на
императивни разпоредби на ЗСРС и НПК, допуснато при съвместни действия на
Директора на ОДМВР-гр.Я. и на Специализираната прокуратура се установява и при
използване на СРС спрямо подсъдимия И.Р./т.3 от секр. материали от ДП/, спрямо
лицата Т.А./т.6/, Д. Н. /т.5/, П.К. /т.4/. Така спрямо подс.Р./относимо изцяло
и за другите лица,вкл.К.Ж./ се установява, че използване на СРС е било поискано
от Директора на ОДМВР-гр.Я., на 26.02.2013г. с рег.№ RB401030-001-08/17-65 и
с посочено начало за прилагане 05.03.2013г., каквото
разрешение било издадено от Председателя на ОС-гр.Я., а впоследствие срокът на
използване на СРС е бил продължен с четири месеца /от 03.05.2013г./ въз основа
на съответни искане , респ. разрешение на същите тези органи. Междувременно настоящото
наказателно производство е било образувано с постановление на прокурор при СП/т.1,л.1-2/,
на 18.03.2013г.,за престъпление по чл.321,ал.1-2 НК, въз основа единствено на писмо
на Директора на ОДМВР-Я., под рег.№ 3921/12.03.2013г., в което писмо са били
отразени и обстоятелства, идентични с тези посочени в неговите искания за
разрешения за използване на СРС/изготвени няколко дни преди писмото му до СП/.Освен
това в цитираното постановление на СП е дадено указание до разследващите органи
при ОДМВР-гр.Я. за „прилагане на СРС“,
което указание не е било изпълнено, тъй като единствения орган компетентен да
иска разрешение за прилагане на СРС по досъдебно производство е наблюдаващия прокурор.
По настоящото наказателно производство такова мотивирано искане от наблюдаващия
прокурор до Председателя на СНС за разрешение за използване на СРС, въпреки
нарочните указания в постановлението за образуване, не е било отправяно. Вместо
това подс.Р., а и другите лица, продължили да бъдат контролирани, чрез
поисканите от Директора на ОДМВР-гр.Я. и разрешени от председателя на ОС-гр.Я.,
тайни способи въпреки,че за същата тази
престъпна деятелност, в която са били подозирани, вече имало образувано и
водено досъдебно производство, при това инициирано от писмото на същия Директор
на ОДМВР-гр.Я., който поискал
използването на СРС и по чието уведомление са били изготвени и
процесните ВДС.Изготвените ,въз основа на данните от тези СРС, веществени
доказателствени средства са били приобщени към материалите по настоящото
наказателно производство ,на основание чл.177,ал.3 НПК, чрез издаване на
съответния процесуален акт -постановление на СП, издадено на 26.03.2014г. от наблюдаващия делото прокурор при СП, като
в самото това постановление/намиращо се на кориците на т.5 и т.6 от
секр.материали/ изрично е отбелязано твърдението на прокурора, че тези ВДС „са
били изготвени в хода на разследването“, което изречение е и единствената
обосновка за тяхната /на ВДС/ относимост към предмета на това наказателно
производство. Посочените обстоятелства съдът цени, като такива, мотивиращи
еднозначно извод , че коментираните СРС са били поискани, респ. разрешени и
експлоатирани единствено във връзка с настоящото наказателно производство,по
време на неговото провеждане и със знанието на наблюдаващия делото прокурор и са
били насочени към събиране на доказателства за разкриване на престъпленията,
предмет на конкретното досъдебно производство. В тази процесуална ситуация експлоатирането
на СРС, като доказателствен способ по НПК е подчинено на императивни
изисквания, закрепени в разпоредбите на чл.173,ал.1 и чл.174,ал.3 НПК/както и в
чл.13,ал.2 и чл.15,ал.1 ЗСРС/, определящи компетентните органи, които да
поискат,респ.да разрешат използване на СРС, които органи в конкретния случай се
явяват наблюдаващия прокурор при СП и Председателя на СНС, а не Директора на
ОДМВР-Я. и Председателя на ОС-гр.Я., чиито действия в тази посока се явяват
незаконосъобразни и представляващи недопустимо заобикаляне на изискванията на
горецитираните разпоредби на НПК и ЗСРС, което „заобикаляне“ е било завършено с
горните постановления на СП,издадени на основание чл.177,ал.3 НПК. Поради това веществените
доказателствени средства, изготвени в резултат
на тези незаконосъобразно разрешени и използвани СРС, се явяват
процесуално недопустими и не притежават доказателствена стойност.
Съдът намира, че липсват безспорни
доказателства за участието и вината на подсъдимия И.Р. в извършване на престъплението
по чл.321,ал.3,т.2; вр. ал.2 НК , в което е бил обвинен. За да бъде извършено и
довършено престъплението по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно , три
или повече лица да се сговорят /да постигнат съгласие помежду си/ за
предприемане на съвместни и съгласувани действия посредством, които да
извършват поне две престъпления наказуеми с „лишаване от свобода“ за повече от
три години. По съществото си това „сговаряне“
и съгласуване на бъдещите им престъпни действия представлява форма на предварителна престъпна
дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно престъпление с формален
характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените между дейците
престъпления да са били извършени. Освен
това, за да бъде осъществен състав на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е
необходимо съществуващото престъпно сдружение да е с висока степен на
организираност- да е структурирано и трайно, между неговите членове да са
създадени стабилни и устойчиви престъпни взаимоотношения, като не е достатъчно
единствено субектите на престъплението да постигнат общо съгласие за
предприемане на съвместни действия за извършване дори и на повече от едно
престъпление от определен вид , а е необходимо наличието на известна, при това
значителна, „трайност и устойчивост“ в престъпните взаимоотношения между
дейците, които са постигнали съгласие за извършването на поне две самостоятелни
престъпления, като изключва инцидентното или самостоятелното уговаряне на
лицата при извършването на всяко от „вторичните“ престъпления. Друга
характеристика от обективната страна на състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и на другите
„престъпни сдружавания“, е обстоятелството, че за извършване на престъплението
е необходимо наличието на поне три отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния,
осъществени от три отделни наказателно отговорни лица и насочени към постигане
на една обща престъпна цел.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото не са събрани доказателства, които да му позволят убедително да
аргументира извод, че подсъдимия И.Р. е осъществил твърдяното в обвинителния
акт еднопосочно деяние, чрез което същия е демонстрирал своето трайно и устойчиво
съгласие заедно и наред с лицата/или поне с две от тях/ К.Ж., Р.В., Н.И., Г.Е.,
Д.А., М.К., Д.Т., Т.А., А.П. и Г.С., да извършва съгласувано и под
ръководството на К.Ж. претендираните престъпления по чл.143 , чл.194
,чл.198,чл.213а и чл.214 НК, чрез които да си набавя и съответни финансови
облаги. В доказателствените източници по делото липсва , каквато и да е
релевантна информация за това подсъдимия Р.
изрично и конкретно да се е уговорил с горепосочените лица или с което и
да е от тях отделно и да се е съгласил
да върши съвместно с тях и съгласувано поне две отделни и самостоятелни престъпления
от вида на горепосочените преди
извършването, на което и да е от тях, като липсват доказателства за осъществена
между подс.Р. и другите лица комуникация /лична, вербална, електронна или писмена/
с твърдения в обвинителния акт съставомерен /престъпен/ предмет.
По натам, при липса на преки доказателства за
осъществено между подсъдимия Р. и другите десет лица изрично уговаряне и
постигане на съгласие за извършване на престъпления от посочения вид, за
наличието на такъв траен „престъпен сговор“ между него и другите лица би могло
да се съди при обосноваване на техните взаимоотношения през инкриминирания период, от начина на осъществяване на конкретните им съвместни действия по отношение
на лицата и вещите , към които според тезата на обвинението са били насочени уговорените престъпления по чл.143,чл.194,чл.198,чл.213а
и чл.214 НК, но единствено тогава, когато тези обстоятелства несъмнено и
еднопосочно сочат , че се касае именно за такова предварително престъпно разбирателство и съгласие между тях.
В настоящия случай това не е така. Несъмнено
подс.И.Р. се е познавал и е поддържал взаимоотношения с някои от другите десет
лица, за които прокурора претендира да са участвали в ОПГ, тъй като се е
намирал в служебни връзки с К.Ж., Р.В., Н.И., Г.Е., Д.А. и Г.С., което
обстоятелство се обоснова от твърденията
на самите тези лица в депозираните от тях обяснения/за подсъдимите/ и
показания/ за другите лица/, както и от показанията на други свидетели, явяващи
се служители във фирма „К.“ООД или кредитополучатели по договори за кредит с
тази фирма, а така също и от писмените доказателства по делото- трудови
договори, договори за кредит, справки. Извън това , в посочените гласни и
писмени доказателства, а и в другите доказателствени източници/експертизи,
протоколи за претърсване и изземване, за оглед на ВД/, не се съдържа релевантна
информация, сочеща за постигнати между подс.Р. и което и да е от другите посочени
лица предварителни договорки да придадат на своите служебни взаимоотношения и съответния
съставомерен, устойчив и траен, престъпен характер.
Така, за наличието на подобни престъпни
взаимовръзки между подсъдимия И.Р. и другите десет лица не може да се съди от показанията
на свидетелите А.К., А.З., А.Д., Б.Д., Б.Г., Б.Б., Б.Ж., В.М., Г.И., Г.Н., Г.Ш.,
Д.Й., Д. Щ., З.А., З.Н., И.Н., Й.Р., К.К., К.Я., К.К., К.Х., К.Х., Л.Р., М.Х., М.К.,
Н.М., Н.Ж., П.В.,В.Х., П.П.,И.В., П.С., И.С., И.П.,З.Й.,Н.Н.,Р.А., С.Д., С.Г., С.М.,
С.К.Й., Т. Щ.а,С.Й., Т.Б., Т.Г., Т.П., Х.С., Н.И.И. ,Х.А., Ц.Г., Ц.Д., Ю.И., Ю.Ю., Я.Х.И., Я.И. и
Я.А.И.,всички те/свидетелите/, явяващи се лица, които са били подложени на
неправомерен натиск от страна на К.Ж. и конкретни „негови служители“, или са
възприели лично упражняване на насилие по отношение на други свидетели от К.Ж.
и конкретни „негови служители“ или са получавали кредити от „К.“ООД и във
връзка с тези кредити са комуникирали със служители на фирмата, но не са били
обект на престъпни посегателства от тяхна страна, тъй като при техния/на
показанията/ анализ еднопосочно се установява обстоятелството, че никой от свидетелите
не сочи за възприети от него самостоятелни или съвместни ,с други лица,
действия на И.Р. по упражняване на принуда или противоправно отнемане на вещи
от лица, определени като длъжници на фирмата за кредити, като наред с това се
изнасят твърдения за осъществявани между част от свидетелите и подс.Р.
спорадични срещи,проведени в офиса на фирма „К.“ООД в гр.Я. и по повод служебните
задължения на подсъдимия Р. във връзка с разрешаване на искани от свидетелите
кредити,респ.по заплащане на дължими вноски по такива кредити, при които срещи И.Р.
не е упражнявал непозволено давление спрямо тях или други лица.
От показанията на свидетелите
К.Ж., Г.Е., Д.А., Н.И., Р.Ж., Р.В. и Г.С., от показанията на свидетелите В.В., Б.Б.,
В.Л., Н.Ж., П.К., Д. Н.,от показанията на свидетелите Й.Т., М.И., М.М.,С.Т.,С.Д.,Т.Я.,Н.Й.,Н.Н.
и М.М./всички посочени свидетели осъществявали служебни и трудови функции в „К.“ООД/,
както и от обясненията на подсъдимите Р., К. и Г. се установява обстоятелството,
че през инкриминирания период подсъдимия
И.Р. , в качеството си на „касиер счетоводител“ към фирмата, осъществяващ
своите функции в офиса на фирмата в гр.Я., е установил и поддържал служебни
взаимоотношения с всеки от лицата К.Ж., Г.Е., Д.А., Н.И., Р.Ж., Р.В. и Г.С., с
подсъдимите К. и Г., както и с всеки от другите посочени свидетели, като при осъществяване
на служебните си функции, подс.Р. не е бил ангажиран с дейност по събиране на задължения
от длъжници на фирмата, а с дейност по отпускане на кредити, при която дейност
се е ръководил от указанията на К.Ж., когото при необходимост е замествал,като сам е одобрявал и отпускал
кредити и е организирал дейността на всички служители в офиса,включително и по
предаване на уведомителни писма до длъжници на куриерите, но не е възлагал конкретни
задачи за упражняване на принуда и отнемане на вещи, и не е контролирал действията на „офис
куриерите“ при посещенията им при длъжниците на дружеството, с която дейност е
бил ангажиран единствено Ж., с когото куриерите съгласували своите действия. Легалният
характер на тази съвместна трудова дейност на подсъдимия Р. и другите посочени лица
не се опровергава от показанията на св.М.М., дадени от него на ДП,по реда на
чл.223 НПК и приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и 2 НПК, от показанията на
свидетеля С.Й.Й., дадени от него в хода на съдебното следствие и от обясненията
на подсъдимия Г., дадени от него на ДП и приобщени по реда на чл.279,ал.2 НПК,
в които свидетелите са изнесли твърдения за по-близки отношения между подс.Р. и К.Ж.,
определяйки мястото на подсъдимия в тези отношения, като „дясна ръка“ или „под
него в йерархията“,тъй като не съдържат информация за конкретни факти, касаещи
съставомерни действия на Р.,а имат характер единствено на лично мнение, при
това изградено единствено върху наблюденията им при осъществяваната от Р.
дейност по отпускане на кредити, но не и при събиране на вноски от длъжници, с която
дейност е бил ангажиран Ж..В
приобщените по съответния процесуален ред обяснения на подс.Г., дадени от него
на ДП, са изнесени твърдения за изградено между подс.Р. и К.Ж. доверие, в
резултат на което при отсъствие на Ж. от работното място в офиса, решенията
били вземани от Р., който сутрин раздавал списъците и пращал куриери на
адресите на длъжниците, включително и Г., който изпълнявал такава длъжност, но в
коментираните обяснения липсват изрични твърдения за дадени от Р. конкретни разпореждания
или указания за извършване и на принудителни действия спрямо длъжници или за
отнемане на вещи от тяхно владение ,като липсват дори и твърдения за последващо
тези деяния на куриерите уведомяване на Р. за начина на изпълнение на техните
служебни задължения.Така в коментираните обяснения на подс.Г. от ДП липсва
яснота относно характера и насочеността на разпорежданията на Р. към „офис
куриерите“, която неяснота не бе преодоляна в хода на съдебното следствие при
разпита на подсъдимия Г., който отрече тези свои твърдения, а до известна
степен дори бе задълбочена при разпита на допуснатите като свидетели К.Ж., Г.Е.,
Н.И., Д.А., които в своите показания отрекоха такива действия на подс.И.Р.. В този смисъл липсват доказателства, които да сочат за
конкретни действия /както самостоятелни, така и съвместни/ на подсъдимия Р. и другите десет лица , които
да мотивират извод за съгласуваност и подчинение на тези действия на предварително
постигнати между тях договорености за извършване на множество престъпления по чл.143,чл.194,чл.198,
чл.213а и чл.214 НК и които доказателства да опровергават наличие единствено на
служебни взаимоотношения между подс.Р. и другите лица. Поради това съдът приема, че доказателствата
по делото не обосновават извод, че между подсъдимия И.Р. и другите десет
лица,наред с наличните служебни връзки и контакти, са били установени и
поддържани и дълготрайни и устойчиви
лични взаимоотношения, които са били изпълнени
и със съответната необходима и съставомерна престъпна насоченост.
Горните
обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото
доказателства не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод,
че през инкриминирания период подсъдимия И.Р. е постигнал с
лицата К.Ж., Р.В., Н.И., Г.Е., Д.А., М.К., Д.Т., Т.А., А.П. и Г.С. инкриминираното
трайно и устойчиво съгласие да извършват съгласувано и под ръководството на К.Ж.
претендираните престъпления по чл.143,чл.194,чл.198, чл.213а и чл.214 НК, чрез които да си набавят и съответни
финансови облаги.
Съблюдавайки
принципа за постановяване на осъдителна присъда единствено при несъмнена
доказаност на обвинението и отчитайки липсата на достатъчно категорични и
непротиворечиви доказателства, обосноваващи обективната, а и субективна съпричастност
на подсъдимия И.Р. към това инкриминирано деяние, съдът го призна за невиновен
в извършване на престъпление по чл.321 , ал.3 , т.2 ; вр. ал.2 НК ,за което му
е било предявено обвинение.
Съдът счита, че липсват безспорни
доказателства за участието и вината на подсъдимия Д.К. в извършване на
престъплението по чл.195,ал.1,т.3,т.4 и т.9;чл.194,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК с
посочен пострадал К.Г.К., за което е обвинен. Така в конкретния случай начина
на осъществяване на това инкриминирано деяние, насочено против собствеността,
както и изтеклия период от време до началото на наказателното производство са
предопределили и доказателствените способи за фактическото обезпечаване на това
обвинение. Относимият доказателствен материал е закрепен в показанията на
разпитани по делото свидетели и в извършени от тях на ДП,по съответния
процесуален ред разпознавания на лица. Свидетелите К.К., А.К., Я.Х.И., В.М., Х.А.
и Г.Ш. се явяват непосредствени очевидци
на самото деяние и неговите автори, което обстоятелство обосновава голямото
доказателствено значение на техните показания. Всеки един от посочените
свидетели в своите показания пред съда потвърди, под различна форма, но
категорично, участието на свидетеля В.З. при осъществяване на инкриминираното
отнемане на вещите на К.К., като наред с това свидетелката К.К. потвърди и участието
на лицата „Р.“ /Ж./ и „Г.“ /Е./, свидетелката В.М. изнесе твърдение за
участието на „Р.“,а свидетелката Я.Х.И. потвърди и участието на Г.С., когото е посочила
и при извършеното на 13.05.2014г. разпознаване,проведено при спазване
изискванията на чл.171,ал.1-3 НПК /т.21,л.95-97/. След приобщаване на
показанията на горните свидетели, дадени от тях на ДП, по реда на
чл.281,ал.1,т.1 и 2 и ал.4;вр.ал.1,т.1 и 2 НПК, всеки от свидетелите изнесе
информация за различен брой/по-малък от 4-ма/ на лицата, осъществили
инкриминираното деяние и чието присъствие на местопрестъпление е възприел,като
обясни констатираното протИ.речие с неразбирателство между тях и разследващия
орган при провеждане на разпитите им, породено от тяхната/на свидетелите/
неграмотност и ниското им ерудиционно ниво, като при предявените им от
полицейските служители снимки на лица, те са посочвали тези от тях, които
познават,като служители на „К.“ ООД , без задължително да ги обвързват с
осъществяване на инкриминираното деяние. Наред с това, всеки от свидетелите отново
заяви пред съда своята позиция относно участието на подс.К. при осъществяване
на деянието, като отрече или не потвърди категорично неговото присъствие на
местопрестъплението.
Тази непълнота в доказателствата, породена от
непоследователните и дори противоречиви показания на коментираните свидетели,
както и от установената от съда процесуална невалидност и доказателствена
негодност на протоколите за разпознаване, в които са отразени изявления на
свидетелите ,сочещи на участието на подс.К. при осъществяване на
инкриминираното деяние, относно броя и личността на извършителите и относно конкретното
участие на подс.К. в инкриминираното деяние не позволява на съда да обоснове
категоричен извод относно авторството на подсъдимия Д.К. в извършване на това
престъпление по чл.195, ал.1 , т.3,т.4 и т.9;чл.194,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК спрямо пострадалата К.К., като липсват
каквито и да е други доказателства, които да са в състояние да попълнят така
установения дефицит в доказателствения материал.
Отчитайки липсата на достатъчно категорични
гласни,веществени или писмени доказателства, обосноваващи обективната и
субективна съпричастност на Д.К. към това инкриминирано деяние, съдът го призна
за невиновен в извършване на престъпление по чл.195 , ал.1,т.3,т.4 и
т.9;чл.194,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК,за което
му е било предявено обвинение.
Съдът намира, че липсват безспорни
доказателства за участието и вината на подсъдимия Г.Г. в извършване на
престъплението по чл.214,ал.2,т.1;вр.ал.1;вр.чл.213а,ал.2,т.3,т.4 и т.5;вр.
чл.26 ,ал.1 ;вр. чл.20,ал.2 НК с посочени пострадали Д.П. Щ. и Т.С. Щ.а, за което е обвинен.
При този вид престъпления ,включващи в състава
си и посегателство против личността, основно влияние при изграждане вътрешното
убеждение на съда относно авторството на обвиненото лице в осъществяване на
инкриминираното деяние оказват показанията на пострадалите и тяхната относимост
към останалите доказателствени източници. Пострадалите от такъв вид престъпно
посегателство се явяват и непосредствени очевидци на самото деяние и неговия
автор/автори, което обстоятелство обосновава голямото доказателствено значение
на техните показания. Доказателствени източници за инкриминираните деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление и техните автори се явяват показанията на свидетелите
Д. Щ., Т. Щ.а, П.П., Л.Р., С.М. и Н.Д.И., както и извършените от свидетелите Д.
Щ., Т. Щ.а и П.П. на досъдебното производство разпознавания на лица. В своите
показания, дадени в хода на съдебното следствие свидетелите Д. Щ., Т. Щ.а и П.П.,
явяващи се непосредствени очевидци на инкриминираните деяния, изразиха
категоричната си позиция за участието на три лица, при всяко от двете деяния,
които лица посочиха като „Д.“, „Н.“ или „Н.“ и „Г.-дългия“ или „Ж.“, като наред
с това потвърдиха и обстоятелствата, отразени в съответните протоколи за
разпознаване на лица, при които свидетелите Д. и Т. Щ.и са разпознали Д.А., Н.И.
и Г.Е., а свидетеля П.П. е разпознал Н.И.. След прочитане, по съответния
процесуален ред на показанията на тримата свидетели, дадени от тях на ДП, всеки
от тях отрече участието и на „четвърти човек“ във второто инкриминирано деяние,
като не даде логично обяснение за това противоречие, а отново потвърди
изявлението си, че дейците са били трима. Наред с това всеки от свидетелите Д.
и Т. Щ.и потвърди своето участие в извършените разпознавания на лица, като св.Д.
Щ. не обясни причината за посочването и на подс.Г. при тези разпознавания, като
заяви липса на конкретни спомени, които обясни с влошеното си здравословно
състояние, предизвикано от претърпения от него през м.01.2013г. „инсулт“, по
време на извършване на тези действия по разследването на ДП/неговите разпити и
разпознавания/, а св.Т. Щ.а посочи, че подс.Г. е посещавал дома й, заедно с „Н.“
за получаване на вноска, но заяви, че това се е случило преди инкриминирания
период, когато е „ходила до Т.“ за пари. Наред с това всеки от свидетелите Д. Щ.,
Т. Щ.а и П.П. заяви пред съда категоричната си позиция, че подс.Г. не е взел
участие в нито едно от инкриминираните деяния/през м.12.2012г. и на
16.01.2013г./.От показанията на свидетелката Л.Р. се обосновава единствено
участието на лицето „Н.“ при посещението на нейния брат в дома й през
м.12.2012г. и в предаването на инкриминираната сума от 150лева. Твърденията на
свидетелите Щ.и и П., за участието на три лица при второто деяние-на
16.01.2013г. се подкрепя и от показанията на св.С.М., който посочва същия
брой/трима/ на лицата, които са го закарали в с.Л., за да купи каруцата и
сеното, като обозначава едното от тях, като „Н.“. Участието на подс.Г. при
осъществяване на инкриминираните деяния категорично беше отречено и от
свидетеля Н.Д.И. в неговите показания, дадени в хода на съдебното следствие,
като наред с това св.И. посочи и обстоятелството, че заедно с подсъдимия Г. са
посещавали дома на Щ.и, но преди м.12.2012г., когато са транспортирали Т. Щ.а
до с.Тополчане. Липсват други
доказателства, които да опровергават тези твърдения на свидетелите Щ.и, П. и И.,
и които да сочат на претендираното с обвинителния акт поведение на подс.Г.,
насочено към упражняване на принуда, под формата на заплахи ,спрямо Д. и Т. Щ.и
и мотивирането на последните да извършат инкриминираните имуществени
разпореждания.В този смисъл единствено обстоятелствата, отразени в протоколите
за разпознаване на подс.Г. от страна на Щ.и, не са от характер самостоятелно да
обезпечат отправеното и поддържано спрямо Г. обвинение, тъй като от една страна
те не са подкрепени с други доказателства, а от друга страна бяха категорично
отречени от свидетелите Щ.и в показанията им пред съдебния състав. В
конкретният случай, съобразно наличните доказателства, единствено лицата Д.А., Г.Е.
и Н.И. са осъществили инкриминираните деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление по чл.214 НК, като липсват такива доказателства,
които да аргументират извод и за участието на подс.Г., в което и да е от тях.
Отчитайки липсата на достатъчно и категорични
доказателства, обосноваващи обективната и субективна съпричастност на Г.Г. към тези
инкриминирани деяния, съдът го призна за невиновен в извършване на престъпление
по чл.214,ал.2,т.1;вр.ал.1 ;вр.чл.213а , ал.2 ,т.3,т.4 и т.5;вр. чл.26 ,ал.1
;вр. чл.20,ал.2 НК,за което му е било
предявено обвинение.
Съдът оправда подсъдимия Д.К. по обвинението
за извършване на престъпления по чл.199,ал.1,т.5;вр.чл.198,ал.1;вр.
чл.26 , ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК и по
чл.143,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК,осъществени на неустановена
дата в периода от 15.06.2013г. до 20.06.2013г. в гр.Я. и с.Б. спрямо
пострадалия С.Й.Й.. Съдът приема,
че времето на осъществяване на инкриминираните деяния,като съществен елемент от
обвинението, което е повдигнато и поддържано спрямо подс.К., не е обосновано с
безспорни и категорични доказателства, като дори се опровергава от събраните
такива.Твърдения, при това неконкретизирани ,за поддържания с обвинителния акт
и от прокурора инкриминиран период/15.06.-20.06.2013г./ се откриват единствено
в показанията на св.С.Й., дадени от него на ДП и пред съда, в които показания
свидетелят не е посочил именно този период, а си служи с понятието „лятото на
2013г.“ или „края на м.06.13г.- началото на м.07.13г.“.Тези твърдения на св.С.Й.
за времето на инкриминираните деяния, от една страна не са подкрепени с никакви
други доказателства, а от друга страна се опровергават категорично от
показанията на св.Д.Й.-негова майка, която сочи конкретна инкриминирана дата-
20.08.2013г..В тази им част показанията на св.Д.Й., дадени от нея на ДП и
потвърдени от нея в показанията й пред съда се подкрепят и от предадените от
нея писмени доказателства- екземпляри от договори за кредит, за което е
посочила, че синът й си ги е „пазил“ и които са с дати през м.07.2013. и
м.08.2013г./преди 20.08.2013г./. За да погледне с доверие именно на показанията
на свидетелката Д.Й. за времето на инкриминираните събития, съдът съобрази
обстоятелството, че освен датата 20.08.2013г., свидетелката в своите показания
от ДП, конкретно е посочила и дата 24.08.2013г., като дата, на която синът й е
напуснал дома си и е заминал за гр.С., като тези й показания са били дадени от
нея на 12.09.2013г., когато нейните спомени са били значително по ясни/по
собствените й твърдения пред съда/. На следващо място обстоятелството, че
инкриминираните събития са били осъществени именно в края на м.08.2013г.,
косвено се потвърждава и от показанията на свидетелите Н.М., П.В., Г.И., Т.П., Г.Н.,
И.Н., които еднопосочно твърдят, че претенциите за заплащане на суми,
определяни от служители на „К.“ ООД, като дължими на С.Й., са били отправяни
към тях именно в този период/ след 20.08.2013г./. Установените обстоятелства за
датата/20.08.2013г./ на извършване на инкриминираните деяния спрямо С.Й.Й. аргументират
извода, че престъпленията,предмет на конкретните обвинения не са били извършени
по времето, което се поддържа от прокурора/на неустановена дата от 15.06.13г.
до 20.06.13г./, а на 20.08.2013г., срещу каквото обвинение никое от обвинените
лица, вкл. и подс.К., не са се защитавали на ДП или в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд/чл.287 НПК/, поради което и тяхната
наказателна отговорност за осъществени на 20.08.2013г. инкриминирани деяния не
може да бъде ангажирана.
Наред с това и извън горните процесуални
съображения,съдът приема, че липсват и безспорни доказателства за участието и
вината на подсъдимия Д.К. в извършване на , което и да било от инкриминираните
деяния, включени в продължаваната престъпна дейност квалифицирана по чл.199 и
чл.143 НК, за които деяния е бил обвинен. Както вече бе споменато по-горе, при
този вид престъпления ,включващи в състава си и посегателство против личността,
основно влияние при изграждане вътрешното убеждение на съда относно авторството
на обвиненото лице в осъществяване на инкриминираното деяние оказват
показанията на пострадалия и тяхната относимост към останалите доказателствени
източници. Съдебният състав възприе непоследователната и колеблива позиция,
която свидетелят С.Й. зае при депозиране на своите показания в хода на
съдебното следствие, относно участието на подс.К. в инкриминираните събития.
Така първоначално свидетелят описа конкретни действия на подс.К. единствено за
„продажба на лаптопа“, като след прочитане на показанията му от ДП, дадени от
него на 24.09.2013г., в частта им относно лицето, посочено от свидетеля за
„продавач“ на тази вещ, както и за лицето придружавало „Н.“ и „Ж.“ при
инкриминираните събития, свидетелят Й. потвърди, че именно „Д.“, а не „Д.“ е
било това лице и това „му се било избистрило сега“. При приобщаване на
показанията на свидетеля С.Й., дадени от него на ДП, на 03.01.2014г., и в които
описва конкретна деятелност на подс.К. при инкриминираните събития, св.С.Й.
заяви пред съда липса на спомени и изнесе твърдения „за мътност“ на спомените
си относно лицата, взели вещите му, като отказа да вземе категорично становище
относно обстоятелството, по време на кой от тези два разпита от ДП е бил с
по-добре запазени спомени относно събитията, а при проявената от съдебния
състав настоятелност за по-категорична позиция относно достоверността на противоречивите
му показания, свидетелят декларира липса на спомени за присъствието на К.,отново
потвърди „избистряне“ на паметта за Д., след което заяви, че К. „не му е правил
нищо лошо и затова не помни такива неща“. Съмненията на съдебния състав относно
добросъвестността на свидетеля С.Й. при депозиране на неговите показания в частта
им за подсъдимия К., допълнително се засилват от твърденията на свидетеля,
които се обосновават и от други доказателства, за продължителните му контакти с
К.Ж. и негови служители „Ж., Р., И.,Н.“, включително и с подс.К., който
нееднократно в своите показания свидетелят е назовавал и с фамилията му,която
му е била известна. В този смисъл без логично обяснение остава обстоятелството
за липса на твърдения, за каквото и да е участие на К. в инкриминираните
събития в първоначалните и подробни показания на свидетеля, дадени от него на
24.09.2013г., т.е.кратко време след самите събития,както и обстоятелството за посочването
на К. за първи път, при това немногословно, едва при разпознаването на
17.12.2013г. Обстоятелствата, касаещи претендираното участие на подс.К. в
инкриминираните събития, не се изясняват и от показанията на свидетелката Д.Й..
Така първоначално свидетелката Й. изнесе твърденията си пред съдебния състав,
че никой от присъстващите в съдебната зала не е сред извършителите на
описваните от нея отнемания на вещи от сина й, след това посочи, че познава
подс.К., когото е виждала в „офиса на К.Ж.“ и изрично заяви, че той не е бил „с
хората,които вземаха вещите на С.“. При предявяване на фотоалбума, изготвен за
извършване на разпознаване от ДП/т.4,л.194/ ,свидетелката Й. уклончиво заяви,
че мисли за едно от лицата на тези снимки да е изнасял вещи от дома й, като
след това заяви,че не може да свърже
лицата от снимките, и конкретното лице, за което си мисли с подс.К. и отново уклончиво заяви за подс.К. „мисля, че
не е идвал у нас“. Тези непоследователни, колебливи и уклончиви показания на
свидетелите С.Й. и Д.Й. относно претендираното участие на подс.К. при
извършване на инкриминираните деяния, не са в състояние да изградят у съдебния
състав с необходимата степен на категоричност извод за наличие на достатъчно и
безспорни доказателства, мотивиращи ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия Д.К. по тези отправени му обвинения. Извод за доказателствена
обезпеченост на обвинението,изграден и основан единствено върху тези /такива/ показания
на свидетелите С. и Д. Й., допълнително
се разколебава /опровергава/ от показанията на свидетелите К.Ж. и Н.Д.И., които
категорично отричат участието на подсъдимия Д.К. в тази осъществена от тях/последните
двама свидетели/ съвместна престъпна дейност, като наред с това липсват,
каквито и да е други доказателства/гласни, веществени, писмени/, които да са в
състояние да попълнят доказателствения дефицит, от който страда обвинителната
теза на прокуратурата.В конкретният случай, съобразно наличните доказателства,
единствено К.Ж., Г.Е., Д.А. и Н.И., са осъществили престъпните посегателства срещу
личността и собствеността /вещите/ на Стоян Й.Й., които посегателства се явяват
предмет на конкретните обвинения, поддържани и спрямо подсъдимия К.. Отчитайки
липсата на достатъчно и категорични доказателства, обосноваващи обективната и
субективна съпричастност на Д.К. към тези инкриминирани деяния, съдът го призна
за невиновен в извършване на престъпления по чл.199,ал.1,т.5;вр.чл.198,ал.1;вр.
чл.26 , ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК и по чл.143 ,
ал.2;вр.ал.1;вр.чл.26,ал.1;вр.чл.20,ал.2 НК,за които му е било предявено
обвинение.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените
към материалите по делото други веществени доказателства- компютри, видеорекордери,
мобилни телефони, пари/банкноти и монети/, фотоапарати, автомобилни ключове,
документи/фирмени документи, кредитни досиета, пълномощни, договори и др./,
ножове, палки, не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй като
не са предмет или средство на престъпление, не са придобити, чрез такова и
тяхното притежаване не е забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното
връщане във владение на правоимащите лица, от които са били иззети, а иззетите банкови
/дебитни/ карти да бъдат върнати във владение на лицата, посочени като техни
титуляри.
Поради характера на постановената присъда и на
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови направените по делото разноски в
размер на 3372,21
лева/ три хиляди триста седемдесет и два лева и двадесет и една стотинки /да останат за сметка на държавата.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: