№ 2319
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110148149 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ........., с която срещу ......... са
предявени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.06.2020 г. ......... е изпратило до краен клиент
порцеланова мивка, ном.код HS-K601 на стойност 130, 95лв. без ДДС, за която е била
издадена фактура № **********/17.06.2020 г. от продавача. Стоката е изпратена чрез
куриерска фирма ......... с товарителница ....... г. При получаване на стоката в офиса на
куриерската фирма пред служител на ......... се установява, че мивката е счупена. На
място в офиса на ......... е съставен двустранен протокол от № 13059353 от 16.06.2020 г.,
в който е описано увреждането на пратката - счупена мивка. Направени са и снимки на
повредената стока.
В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка
„Товари по време на превоз“, полица № ........ г. със срок на валидност от 19.06.2019 г.
до 18.06.2020г., във връзка с уведомление за щета рег.№ .......... г. в застрахователно
дружество „Евроинс“ АД е образувана преписка по щета № ........ г. Ищецът в
качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 130, 95 лв. на 29.07.2020 г. От страна на ......... е издаден акт за бракуване на
стоково-материални ценности, като в позиция 3 от същия е включена и счупената по
време на превоз стока.
Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане към превозвача за изплатената сума, тъй като последният
отговаря за повредата на стоката по силата на договора за превоз. Твърди, че е
изпратил на ответника регресна покана, получена на 19.08.2020 г., в отговор на която
на 31.08.2020 г. превозвачът е изплатил сумата 15 лв., позовавайки се на чл.72 от
Общите си условия, според която размерът на дължимото обезщетение за увреждане на
пратка с необявена стойност е в размер на сумата 15 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 115, 95 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за
1
изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане, и сумата 11, 76 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 19.08.2020 г. – 18.08.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
........., с който оспорва исковете. Оспорва валидността на застрахователния договор и
наличието на застрахователен интерес по чл.395 КЗ. Оспорва за застрахователя да е
било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка
твърди, че застрахованият не е изпълнил задължението си по чл.22, ал.2 от ОУ да
уведоми за настъпване на застрахователното събитие не по-късно от 72 часа от
узнаването му, тъй като застрахователното събитие е настъпило на 15.06., а
уведомлението е от 06.07., както и по чл.22, ал.5 от ОУ – при установена повреда да
бъде извикан авариен комисар за извършване на оглед, с оглед на което на основание
чл.23, ал.5 от ОУ застрахователят е следвало да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение. Позовава се и на чл.21, ал.1 от ОУ, според която застрахованият е
следвало да опакова пратката по подходящ начин. Прави възражение, че не е било
проведено рекламационно производство по чл.86 ЗПУ, провеждането на което е
предпоставка за възникване правото на иск в полза на потребителя и е основание
застрахователят да откаже изплащането на обезщетение. Позовава се на чл.72.5 от ОУ,
според който за пратки с необявена стойност обезщетението е в размер на сумата 15
лв. Оспорва пратката да е била повредена по време на превоза, като твърди, че не би
могло да се изключи да е била предаден за превоз в това състояние. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представена е застрахователна полица № ........ г. „Товари по време на превоз“,
сключена между ......... и ......... със срок на валидност: от 00:00 часа на 19.06.2019 г. до
24:00 часа на 18.06.2020 г. с обект на застраховка: разнообразни нови стоки, разрешени
за търговия на територията на България – нови и фабрично опаковани и предоставени
на куриерска фирма „Спиди“ съгласно договор за куриерски услуги.
С договор № ......... г. ......... е възложило на ......... извършването на
международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на
територията на Република България, от врата до врата.
Не се спори между страните, че на 15.06.2020 г. ......... е изпратило до краен
клиент порцеланова мивка чрез куриерска фирма ........., което се потвърждава и от
представената по делото товарителница № .........
От страна на ......... е издадена фактура № **********/17.06.2020 г. за сумата от
130, 95 лв. за 1 бр. мивка HS-K601 PVC мебел за баня 60 см.
Представен е двустранен констативен протокол от 16.06.2020 г., съставен при
доставката, за увредена пратка – повредена мивка, товарителница № ........, подписан от
получателя и представител на получателя ..........
С уведомление за щета от 06.07.2020 г. застрахователят е уведомен за
настъпването на застрахователно събитие, а именно – че на 16.06.2020 г. при доставка
на шкаф с мивка е установено счупване, по повод на което е образувана щета №
...............
Не се спори между страните, че в качеството си на застраховател ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 130, 95 лв., което се
потвърждава от представеното преводно нареждане от 29.07.2020 г.
2
Застрахователят е отправил към ответника регресна покана, получена на
19.08.2020 г.
С писмо изх. № 4437/3/31.08.2020 г. ......... е уведомило застрахователя, че
пратката е била с необявена стойност, поради което дължимото обезщетение е в размер
на 15 лв. по арг. от т.72 от ОУ на превозвача.
Съгласно чл.21, ал.1 от Общите условия на застрахователя застрахованият, както
и застраховащият, когато е лице, различно от застрахования, е длъжен да вземе мерки
за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност
за причиняване на вреди и да допуска застрахователят да прави проверки.
Съгласно чл.22, ал.2 от Общите условия на застрахователя застрахованият е
длъжен да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователното събитие в срок
не по-късно от 73 часа от узнаване за настъпването му.
Съгласно чл.22, ал.2 от Общите условия на застрахователя при установена
загуба и/или повреда на товар, застрахованият и/или лицата, действащи под негово
нареждане, следва да се свържат незабавно с посочения в застрахователната полица
авариен комисар, който да извърши оглед на товара, както и да уведоми застрахователя
за това и да поиска неговите инструкции за установяване и ограничаване на вредите.
По силата на чл.23, ал.3 от Общите условия на застрахователя за доказване на
застрахователната претенция застрахованият представя посочените в б. „а“-„п“
документи, сред които – б. „б“ – авариен протокол, издаден от авариен комисар.
По силата на чл.23, ал.5 при непредставяне на един или повече от документите,
посочените по ал.3, застрахователят може да откаже изплащането на обезщетение. При
липса на документи от значение за доказване на действителната стойност,
застрахователят има право да намали размера на застрахователното обезщетение.
Съгласно р.II, т.9.1 от Общите условия на ........., операторът предоставя чрез
изградената си мрежа следните куриерски услуги: експресни куриерски услуги за
пратки над 0,5 кг на територията на Република България. По силата на т.10.1
допълнителни услуги, които операторът предоставя са: обявена стойност – договорена
отговорност на оператора в случай на загуба, кражба или повреда на пратка до размера
на обявената от подателя стойност на съдържанието.
В раздел XI „Рекламации и обезщетения“ са уредени размерите на
обезщетенията по предявени от потребители рекламации, като съгласно т.72.5 при
вътрешни пратки на територията на Република България без обявена стойност
обезщетението е в размер на 15 лв.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от представеното извлечение от
сметка на ищеца, че на 31.08.2020 г. ответникът му е заплатил сумата от 15 лв. по
процесната щета.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото се установява,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие стойността на увреденото
имущество възлиза на сумата от 130, 95 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание искове с правно основание чл.410, ал.1,
т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По делото не се твърди и установява провеждането на рекламационно
производство. По силата на чл.86, ал.1 ЗПУ право на писмена рекламация в случаите
3
по чл. 85, ал. 1 има подателят или получателят на пощенската пратка или на
пощенския паричен превод. Съгласно ал.4 ако рекламацията е отхвърлена изцяло или
частично или е оставена без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да отправи
писмено искане пред КРС за становище по спора. КРС се произнася по направеното
искане в 30-дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните по спора за
взетото становище в тридневен срок от датата на решението, а съгласно ал.5 ако
рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по
ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда, без да е необходимо да спазва преди
това разпоредбата на ал. 4. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви и
след прилагане на разпоредбата на ал. 4.
С оглед горното съдът намира, че провеждането на рекламационно производство
е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск на подателя
срещу превозвача, т.е. иск на подателя на пратката би бил недопустим при липса на
проведено рекламационно производство. Това не означава, че отпада материалното
право на вземане на подателя в качеството му на страна по договора с превозвача
срещу последния за вреди от неизпълнение на договора за превоз, а касае единствено
надлежното упражняване на право на иск. В настоящия случай искът е предявен не от
подателя на пратката, в който случай провеждането на рекламационно производство би
имало значение за допустимостта му, а от застрахователя по имуществена застраховка
„Товари по време на превоз“, изплатил застрахователно обезщетение на подателя на
пратката и встъпил в правата на последния по отношение на причинителя на вредата,
произтичаща от договорно неизпълнение. Провеждането на рекламационно
производство от страна на подателя на стоката не е процесуална предпоставка за
предявяване иска на застрахователя. Такова изискване, каквото следва да е изрично
предвидено, не е налице. Дали застрахованият подател има вземане към превозвача за
вреди по сключения помежду им договор е от значение за основателността на иска на
застрахователя. С оглед изложеното настоящият иск е допустим.
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение
на договорно задължение.
Основателността на иска за главницата се предпоставя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: валидно възникнало застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка, по силата на което застрахователят е
изплатил застрахователно обезщетение, отговорност на ответника по отношение на
увредения – застрахован, възникнала за него по силата на съществуващо помежду им
договорно правоотношение поради виновно неизпълнение на договорно задължение,
установяването на които е в доказателствена тежест на ищеца.
В тежест на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора, сключен с
увреденото лице. В тежест на ответника е да докаже плащане на сумата.
Установи се по делото, че между ......... и ......... валидно е възникнало
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Товари по време на
превоз“ – застрахователна полица № ........ г. със срок на валидност от 00:00 часа на
19.06.2019 г. до 24:00 часа на 18.06.2020 г.
Не се спори по делото, а се установява и от представения договор № ......... г., че
......... е възложило на ......... извършването на международни куриерски и транспортни
4
услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на Република България, от
врата до врата.
Не се спори и че на 15.06.2020 г. ......... е изпратило до краен клиент порцеланова
мивка чрез куриерска фирма ........., което се потвърждава от представената по делото
товарителница № ........, както и че при доставката е констатирано, че мивката е
счупена, за което е съставен двустранен констативен протокол.
От страна на ответника е заявено възражение, че вредите може да са настъпили и
по друг начин, а не по време на превоза. В случай че ответникът твърди настъпване на
вредите по начин различен от процесния, в негова тежест е да докаже горното, каквито
доказателства в случая не са ангажирани по делото.
Ответното дружество е пощенски оператор по смисъла на чл.18 ЗПУ. Съгласно
чл.85, ал.1, т.1 ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в
случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и
международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с
обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18
от допълнителната разпоредба, а по силата на чл.4 конкретните размери на
обезщетенията по ал.1 се включват в общите условия на договорите с потребителите.
Неоснователно е възражението, което ответникът основава на чл.21, ал.1 от ОУ
на застрахователя, и предвиденото в същата задължение да бъдат взети мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди. От страна на ответника се
поддържа, че не се установява по делото подателят да е предал стоката, опакована по
начин, който да я предпази от настъпване на вреди. От страна на ответника обаче не се
твърди и установява стоката да е била опакована по неподходящ начин, в причинна
връзка с което да са настъпили вредите, като последното се явява положителен факт, за
който в случай че се твърди от ответната страна, за последната възниква и тежестта за
доказването му.
Неоснователно е възражението на ответника във връзка с чл.22, ал.2 от ОУ на
застрахователя във връзка с несвоевременно уведомяване за настъпване на
застрахователното събитие. Не се спори, че последното е настъпило на 15.06.2020 г.
Видно от уведомлението за щета, последното е депозирано на 02.07.2020 г.
Съгласно чл.403, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило
застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден
друг подходящ срок. Съгласно чл.403, ал.4 КЗ застрахователят има право да откаже
плащането, ако нито застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са
изпълнили задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да се попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или
неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. Съдът
намира, че с оглед ангажираните по делото доказателства нито една от тези две
хипотези не е налице. Не се установява по делото неспазването на срока за
уведомяване на застрахователя да е с цел да се попречи на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, нито неизпълнението да е
направило невъзможно установяването им от застрахователя. По изложените
съображения възражението се явява неоснователно.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника във връзка с
твърдяното неизпълнение на задължението да бъде извикан авариен комисар,
съответно – съставен авариен протокол за констатирана повреда на стоката. По делото
5
не се твърди и установява да е бил съставен авариен протокол. Следва обаче да се
държи сметка за целта на посоченото изискване, което е свързано с констатиране
увредата на стоката. В случая от страна на ответника се оспорва да е била спазена
процедурата, свързана с реда за уведомяване на застрахователя, но по същество не се
оспорва, че при доставката стоката е била счупена, което се потвърждава и от
съставения констативен протокол, неоспорен от ответника, подписан за получателя и
превозвача, в който е констатирана увредата на превозваната стока. При това
положение не би могло да се приеме, че липсата на съставен авариен протокол води до
извод, че е било налице основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.
Не е спорно между страните, а се потвърждава и от представеното преводно
нареждане от 29.07.2020 г., че на посочената дата ищецът качеството си на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата 130, 95 лв.
Установи се от заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото, че
стойността на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие,
възлиза на сумата от 130, 95 лв.
От страна на ответника се поддържа оплакване, че съгласно Общите му условия
при пратки с необявена стойност дължи заплащане на обезщетение в размер на сумата
15 лв.
Видно от представената товарителница по делото, пратката не е с обявена
стойност.
Съгласно чл.85, ал.4 ЗПУ конкретните размери на обезщетенията се включват в
общите условия на договорите с потребителите. Законовата делегация обаче не урежда
нито начина на определяне на обезщетението, нито вида на подлежащите на
възстановяване вреди. В изпълнение на тази законова делегация в своите ОУ
ответникът е определил размера на отговорността си до сумата от 15 лв., без да е
извършено никакво разграничение между отделните хипотези, при които могат да
настъпят вреди. В разглеждания случай е налице празнота, поради което приложение
намират общите правила - при договорно неизпълнение обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението - чл. 82 ЗЗД. По същество в ОУ на ответника е извършено едностранно
ограничаване на договорната отговорност на пощенския оператор към подателя на
пратката, каквато не би могла и не е целта на законовата делегация по чл. 85, ал. 4
ЗПУ. На още по-силно основание това ограничаване на отговорността не може да бъде
противопоставено на платилия обезщетение за вредите от същото неизпълнение
застраховател, който е трето за правоотношението по договора за пощенска услуга
лице. По тези съображения неоснователни са доводите на ответника, че предвид
наличието на специална уредба не са приложими общите правила при договорно
неизпълнение, уредени в ЗЗД /в посочения смисъл – решение № 2241 от 15.04.2020 г.
по в. гр. д. № 14312/2019 г. на СГС; решение № 3593 от 05.12.2022 г. по в. гр. д. №
8845/2021 г. на СГС; решение № 262783 от 28.04.2021 Г. по в. гр. д № 12800/2019 г. на
СГС; решение № 696 ОТ 31.03.2022 г. по в. гр. д. № 7094/2021 г.; решение № 332 от
19.01.2023 г. по в. гр. д. № 11378/2021 г. на СГС; решение № 7404 от 30.06.2022 г. по
гр. д. № 51043/2021 г. на СРС и др./
С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното
6
обезщетение и обичайните ликвидационни разноски за определянето му.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от представеното извлечение от
сметка на ищеца, че на 31.08.2020 г. ответникът му е заплатил сумата от 15 лв. по
процесната щета. Това извънпроцесуално поведение на ответника съдът цени наред с
останалите ангажирани по делото доказателства като извънсъдебно признание на
основанието на иска.
С оглед изложеното в полза на ищеца е налице вземане за неизплатения остатък
в размер на сумата от 115, 95 лв.
По изложените съображения искът следва да се уважи изцяло.
Горното задължение е парично, с оглед на което за неизпълнението му
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на задължението, длъжникът
изпада в забава след покана по арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД. Такава покана в случая е
отправена до ответника, като същата е получена на 19.08.2020 г. Със същата е
предоставен срок за изпълнение до 02.09.2020 г., поради което считано от деня,
следващ падежа – 03.09.2020 г. длъжникът е в забава. С оглед изложеното за периода
03.09.2020 г. – 18.08.2021 г. ищецът има вземане за мораторна лихва в размер на
сумата 11, 27 лв., определена по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен лихвен
калкулатор на НАП /https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/.
До посочения размер искът е основателен, а над тази сума до пълния предявен
размер от 11, 76 лв. и за периода 19.08.2020 г. – 02.09.2020 г. искът следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 498, 08 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 1, 30 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......... , ЕИК ....... да заплати на ........., ЕИК ........, на основание чл.410,
ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 115, 95 лв., представляваща неизплатен остатък
от регресно вземане по щета № щета № ........ г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 19.08.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата от 11, 27 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 03.09.2020 г. – 18.08.2021 г., като
ОТХЪРЛЯ иска за мораторна лихва за сумата над 11, 27 лв. до пълния предявен
размер от 11, 76 лв. и за периода 19.08.2020 г. - 02.09.2020 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ......... , ЕИК ....... да заплати на ........., ЕИК ........, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 498, 08 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........ да заплати на ........., ЕИК ......., на основание чл.78,
7
ал.3 ГПК, сумата от 1, 30 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8