М О Т И В И към НОХД
№ 778/2020 год. по описа на ВТРС
Обвинението
срещу подсъдимия А.А.М. *** е по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 и т. 4,
пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, затова, че на 16.12.2019
г., в гр. Велико Търново, от лек
автомобил "Шевролет
Авео", с peг. № ВТ 74 51 ВН, собственост на Н.А.Н. ***, паркиран на ул. "Гурко"
№ 109, като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване и повреждане на прегради
/счупване на стъкло на предна дясна врата и ключалка на предна лява врата на
автомобила/, здраво направени за защита на имот и чрез използване на технически
средства - тирбушон и лъжица, отнел от владението на собственика Н.Н.Н. от гр.
В. Търново, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди
движими вещи - паричната сума в размер на 410 лв., като с разрушаването и
повреждането на преградите причинил на собственика на автомобила Н.Н. вреди в
размер на 437,60 лв.
Предявени са
граждански искове от пострадалите за обезщетяване на причинените им в резултат
на деянието имуществени вреди. Същите са конституирани в качеството на частни
обвинители и граждански ищци.
Представителят на ВТРП подържа повдигнатото обвинение, като
счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода под една година, което да бъде заменено по
реда на чл. 64, ал. 1 от НК с настаняване във ВУИ.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци
пледира за налагане на наказание пробация и уважаване на гражданските искове.
Подсъдимият се признава за виновен и
прави пълни самопризнания по обстоятелствата изложени в обвинителния акт по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Защитникът му не оспорва
фактическата обстановка и също моли за налагане на наказание пробация.
Съдът, след като прецени направените
от подсъдимия самопризнания и установи, че същите кореспондират с останалия
доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият А.А.М. е роден на *** ***.
Същият е непълнолетен български гражданин. С начално образование - ученик в 6-ти
клас на ОУ "Христо Ботев" гр. Велико Търново и е осъждан.
Свидетелят Н.Н.Н. *** работел като
таксиметров шофьор с автомобил марка и модел "Шевролет Авео", с peг. № ВТ 74 51 ВН. Автомобилът бил
собственост на баща му - Н.А.Н.. На 16.12.2019 г. около 20:00 ч., Н.Н. паркирал
таксито пред дома си на ул. "Гурко" № 109, като оставил портфейла си
в колата заедно със сумата от 410 лева в него в джоба на предната лява врата на
автомобила.
След като свидетелят Н.Н. се прибрал
в дома си, покрай таксито минал подсъдимият А.М.. Подсъдимият видял парите,
които се намирали в портмонето, което се намирало в джоба на предната лява
врата на таксито. М. решил да вземе парите и поради това извадил от джоба си
тирбушон и се опитал да отключи с него предната лява врата, вкарал тирбушона в
ключалката, но същият се счупил и част от него останала вътре в ключалката.
Тогава отишъл от дясната страна на таксито и с една лъжица счупил стъклото на
предната дясна врата на автомобила, отворил вратата и взел парите. След което
изхарчил част от парите и скрил част от тях - сумата от 155 лева в дома си,
намиращ се на адрес гр. Велико Търново, ул. "Братя Миладинови" № 31.
На 17.12.2019 г., около 06:50 ч.,
свидетелят Н.Н. отишъл до автомобила, за да тръгва за работа и се опитал да
отключи с ключа предна лява врата, но не успял. Тогава установил, че от
ключалката стърчи метален предмет. Огледал автомобила и видял, че на предна
дясна врата е счупено стъклото. Сетил се, че предната вечер си е забравил
портфейла в колата със сумата от 410 лв., тъй като се прибрал ядосан. Същият
бил поставен разгънат в джоба на предна лява врата. Веднага погледнал към джоба
на вратата и видял, че портфейлът бил празен и му нямало парите, които били
лично негови, а не от оборота. Обадил се на тел. 112 и подал сигнал. Бил
извършен оглед от дежурна група и били иззети ВД.
По досъдебното производство е
назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от която се установява, че
нанесените щети по автомобила марка "Шевролет Авео" с peг. № ВТ 74 51 ВН - счупената ключалка на
предна лява врата и прозорец на предна дясна врата са на стойност 437.60 лева.
От заключението на изготвената
съдебнопсихиатрична експертиза на А.А.М. - на 15 години е видно, че същият не
страда от психична болест или умствена недоразвитост, не се води на отчет в
психиатрично заведение, поради което е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Предвид психичното му състояние и
особеностите на възрастта към момента на деянието, М. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.
Според вещото лице, М. не е извършил деянието поради увлечение или лекомислие,
като у М. не е налице краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието, изключващо вменяемостта. Приемайки заключението на вещото лице следва
извода, че А.М. се явява годен субект на престъпление.
Обвинението се доказва от фактите,
установени в процеса чрез обясненията на обвиняемия и показанията на
разпитаните свидетели, от протоколите за оглед на местопроизшествие и за
претърсване и изземване, от заключението на съдебно - психиатричната
експертиза, от заключението на оценителната експертиза, както и от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства.
С оглед на установеното се налага
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Ашимов е
осъществили от обективна и субективна страна, умишлено, при форма на вината
пряк умисъл, престъпния състав на чл.
195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна по делото се
установява по безспорен и категоричен начин, че на посочените по-горе дата и
място, от лек автомобил, собственост на Н.А.Н., като непълнолетен, но с
възможност да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, чрез разрушаване и повреждане на прегради /счупване на стъкло на
предна дясна врата и ключалка на предна лява врата на автомобила/, здраво
направени за защита на имот и чрез използване на технически средства - тирбушон
и лъжица, подсъдимият отнел от владението на собственика Н.Н.Н. от гр. В.
Търново, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужди
движими вещи - паричната сума в размер на 410 лв., като с разрушаването и
повреждането на преградите причинил на собственика на автомобила вреди в размер
на 437,60 лв.
Безспорно е установено, че подсъдимият
А.М. е прекъснал фактическата власт на досегашния владелец - и е осъществил
собствена фактическа власт с отдалечаване от местопрестъплението и с
разпореждане с отнетата парична сума в размер на 410 лева. Деянието е извършено
чрез действие, изразяващо се в преустановяване на фактическата власт на
досегашния владелец, без неговото съгласие и чрез установяване на собствена
такава чрез отдалечаване от мястото на отнемане. Деянието е довършено, защото
извършителят е имал възможност да се разпореди с откраднатите вещи.
Деянието е осъществено чрез
използване на технически средства-тирбушон и лъжица и чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот-стъкло на предна дясна врата и
ключалка на предна лява врата. Безспорно е установена и стойността на
нанесените щети на автомобила, в резултат на деянието му са с парични
равностойност - 437. 60 лева.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието - че ще лиши собственикът на вещите от възможността да упражнява
фактическа власт върху тях, безспорно е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици - преодоляване на преградите, здраво направени за
защита на имотите, чрез използване на технически средства, като необходимо
условие за осъществяване на отнемането, преминаването на движимите вещи в
неговата фактическа власт без съгласието на собственика им, като е целял
настъпването именно на съставомерния резултат - да установи нова трайна
фактическа власт върху тях. Безспорно е установено от субективна страна и
намерението противозаконно да се присвоят вещите, демонстрирано чрез реалното
разпореждане с тях.
За извършеното престъпление с
редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години. Делото е разгледано при условията на съкратено
съдебно следствие и по-точно при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, при което е
на лице изискването за императивното приложение на разпоредбата на чл.58 а от НК. Съгласно разпоредбата на ал. 1 в редакцията съгласно ДВ бр. 26 от 2010 г., в сила от
10.04.2010г., при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част
на Наказателния кодекс и намалява така определеното наказание с една трета
освен, ако не са налице условията на чл. 55 от НК, който съдът прилага, ако е
по благоприятен за дееца.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете младата
възраст на подсъдимия, характерна с емоционално-волева неустойчивост, направените
самопризнания и критично отношение към извършеното, както и размерът на
причинените с деянието вреди.
Като
отегчаващи обстоятелства бяха отчетени лошите му характеристични данни и предходно
осъждане.
Така отчетени тези обстоятелства, мотивираха съда да
приеме, че не са налице условията за определяне на наказанието му при
условията на чл. 55 от НК, а именно при наличие на изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което му наложи наказание при
условията на чл. 58 а, ал. 1 от НК, определено към минималния предвиден от
закона размер, а именно наказание от шест месеца лишаване от свобода, което
намали с една трета и наложи такова в размер на четири месеца „лишаване от свобода”.
След като определи наказанието на подсъдимия по размер, съдът прецени,
че са налице основанията за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Институтът на
условното осъждане е правна възможност, която може да намери приложение когато
са налице кумулативно всички изискуеми от правната норма предпоставки, касаещи
размера на наложеното наказание, съдебното минало на дееца и възможността по
този начин целите на наказанието да бъдат постигнати. В случая, предвид
изключително младата възраст на подсъдимия, съдът прецени че визираните от
цитираната разпоредба предпоставки са налице и за поправянето и
превъзпитаването му не е необходимо да търпи ефективно наложеното му наказание,
поради което го отложи с максималния предвиден за непълнолетните изпитателен
срок от три години, посредством който да му се въздейства в достатъчна степен
да преосмисли поведението си.
И тъй като подсъдимият е непълнолетен, съдът на основание чл. 67, ал. 4
от НК, възложи на местната комисия за борба с противообществените прояви на
малолетни и непълнолетни да организира полагането на възпитателни грижи през
изпитателния срок по отношение на него.
Гражданските искове са основателни и доказани по размер, поради което
съдът ги уважи изцяло.
С присъдата е указано и как да
се подходи с приобщените по делото веществени доказателства.
Присъдиха се ДТ върху размера на уважените граждански искове и
направените по делото разноски.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: