№ 16451
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Частно гражданско
дело № 20221110129695 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 250 ГПК.
Постъпили са молби от Б. И. Б. и С. М. Д. – чрез процесуални представители респ.
адв. К Б и адв. М Л, с които е поискано да бъде изменено и допълнено разпореждането от
03.11.2022г., с което е обезсилена частично издадената заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 04.07.2022г. по ч.гр.д. № 29695/2022г. на СРС, 71 с-в по отношение на сумата от
12,54 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2019г. – 23.05.2022г. /3,14 лв. за Б. Б. и 9,40 лв. за
С. Д./, с искане за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.
В законовия срок не е постъпил отговор от насрещната страна.
Софийският районен съд като прецени доказателствата по делото намира за
установено следното:
Молбата е допустима, подадена в законовия срок. Разгледана по същество същата е
основателна.
С разпореждане от 03.11.2022г. съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК
частично издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022г. по ч.гр.д. №
29695/2022г. на СРС, 71 с-в по отношение на сумата от 12,54 лв. – мораторна лихва за
периода 01.07.2019г. – 23.05.2022г. /3,14 лв. за Б. Б. и 9,40 лв. за С. Д./ .
Процесуалното положение на заявителя и на длъжника в заповедното производство,
досежно направените от тях разноски е различно. На заявителя от закона е предоставена
възможност да поиска заплащането на разноските в заповедното производство, като по тях
съдът се произнася със самата заповед. На същия е предоставена с разпоредбата на чл. 413
ГПК изричната възможност да обжалва издадената заповед само в частта за разноските.
Длъжникът също може да обжалва заповедта за изпълнение, само в частта за разноските.
Длъжникът съобразно разпоредбата на чл. 414а ал. 2 ГПК, може с писменото си възражение
по чл. 414 ГПК, ако не е дал повод с поведението си за предявяване на вземането, да
възрази, че не дължи разноски на заявителя в това производство. Видно е че в разпоредбите
1
на Глава тридесет и седма - Заповедно производство, са уредени въпросите за разноските
направени от заявителя, но липсва изрично уреждане на въпросите за разноските направени
от длъжника в това производство. Това е обяснимо доколкото от една страна, заповедното
производство се явява част от изпълнителното производство, където с разпоредбите на чл.
79 и сл. ГПК, са уредени въпросите за разноските в изпълнението. От друга страна след
подаване на писмено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и при предявяване на иск по
чл. 422 ГПК от кредитора, спора за вземането се пренася за разглеждане пред гражданския
съд и по правилата на общото исково производство. С т.11г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания на съдилищата,
че съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото,
така и в заповедното производство. Неуреден е изрично от закона и от съдебната практика
въпроса за разноските на длъжника в заповедното производство, в случаите когато
заявителят не предяви иск си по чл. 422 ГПК пред гражданския съд в указания му от съда
срок по чл. 415, ал.1 ГПК, респ. исковото производство бъде прекратено /напр. на осн. чл.
232 или чл. 233 ГПК/ и издадената заповед за изпълнение бъде обезсилена. Поради това в
този случай следва да се приложат общите правила за присъждането на разноските
съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай искането на длъжниците за разноски не е основано на
разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, а на разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, която им дава
възможност да искат заплащането на разноски и при прекратяване на делото, от този съд с
чиито акт заповедното производство приключва /чл. 80 ГПК/.
Разноските за заповедното производство са своевременно поискани от Б. и Д. – с
подадените възражения по чл. 414 ГПК, към които са приложени и договори за правна
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с адв. К Б и адв. М Л.
По отношение на размера на дължимото на процесуалните представители на
длъжниците възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2
ЗАдв., която препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото предявените срещу длъжниците вземания са
оценяеми, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата в
редакцията й към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие –
18.07.2022г.
Срещу длъжника Б. Б. са предявени вземания с цена общо в размер на 408,74 лв., като
заповедта е обезсилена за сумата от 3,14 лв. Следователно, дължимото от заявителя на адв.
Билева възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. §2а от Наредбата
- 360 лв., като на адвоката се присъди сумата от 2,76 лв.
Срещу длъжника С. Д. са предявени вземания с цена общо в размер на 1226,22 лв.,
като заповедта е обезсилена за сумата от 9,40 лв. Следователно, дължимото от заявителя на
2
адв. Л възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. §2а от Наредбата -
360 лв., като на адвоката се присъди сумата от 2,76 лв.
Така мотивиран Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250 вр. с чл. 248 ГПК постановеното на 03.11.2022г.
разпореждане по ч.гр.д. № 29695/2022г. по описа на СРС, 71 състав, с което е обезсилена на
основание чл. 415, ал. 2 ГПК частично издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
04.07.2022г. по ч.гр.д. № 29695/2022г. на СРС, 71 с-в в частта за разноските, в следния
смисъл:
“ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК ********* с адрес гр. С да заплати на основание чл. 38,
ал.1, т. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК на адв. К И Б, с ЕГН ********** и адрес гр. С... сумата
от 2,76 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК ********* с адрес гр. С да заплати на основание чл. 38,
ал.1, т. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК на адв. М Л Л, с ЕГН ********** и адрес гр. С... сумата
от 2,76 лв. – адвокатско възнаграждение.“
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3