№ 460
гр. Благоевград, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
*0211200500802 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от адв. А.К., АК Благоевград, в
качеството й на процесуален представител на Г. Ж. АВГ., с ЕГН **********, в качеството
си на баща на Ж. Г. АВГ., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Б.“ *, с адрес за призоваване гр.П.,
пл.“В.“ *, *, против Решение № 8129/18.05.2021 г., постановено по гражданско дело №
1109/2020г. по описа на Районен съд П., с което е отхвърлен предявения иск за намаляване
на присъдената издръжка на детето дължима от неговия баща.
Излага се в жалбата, че съдът неправилно е счел, че не са налице трайни обстоятелства,
обуславящи намаляването на определената издръжка. Сочи се, че ищеца е доказал по
безспорен начин, че за него е трудно да заплаща издръжка в размер на повече от 160 лв.
Поддържа се, че действително правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно, както и че минималния размер на издръжката към момента на постановяване на
решението е ¼ от минималната работна заплата, т.е 162,50 лв. Посочва се, че искането за
намаляване на издръжката до 160 лв. отговаря на законовите положения, тъй като към
момента на депозиране на исковата молба минималната издръжка е под този размер. Твърди
се в жалбата, че съдът не е обсъдил подробно фактите и обстоятелства имащи значение по
казуса, а именно, че ищецът вече има трето дете за което следва да полага грижи, съпругата
му не получава доходи от трудова дейност, освен възнаграждение за майчинство в Кралство
Англия, които са до навършване на 5 месечна възраст на детето, като към настоящия момент
не получава никакви доходи. Работата на А. не е постоянна, като разходите му са много
високи, за да може да поддържа семейството си получава помощ под формата на финансови
средства от свои близки и роднини. На следващо място се излага, че детето получаващо
издръжка няма извънредни нужди, освен обичайните за които да се определи по – висок
размер на издръжката. Излага се, че извода на съда, че бащата може да заплаща издръжка от
250, 00 лв. е необоснован, тъй като същия ще затрудни бащата и той ще изпадне в
положение да не може да изплаща редовно издръжката, което ще ощети детето Ж.А..
1
Въз основа на изложеното в жалбата се иска да бъде отменено постановеното решение,
като бъде уважен предявения иск и бъде изменен размера на издръжката определена с
решение № 52/13.02.2018г. по гр.д.№ 1183/2017г. по описа на РС П., която Г. Ж. АВГ. е
осъден да заплаща, като бъде намален размера на същата от 250,00 лв. на 165,00 лв. месечно
за детето му Ж. Г. АВГ., с ЕГН *** платима от 1 –во до 5 – то число на месеца, за който се
дължи, чрез нейната майка и законна представителка М. Д. К., считано от датата на
завеждане на иска. Претендира се присъждане на направените разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответницата в
първоинстанционното производство, чрез пълномощник. С отговора се оспорва въззивната
жалба, като се излага, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и
изцяло мотивирано, поради което се иска същото да бъде потвърдено. Заявява се, че не са
налице основания за намаляване на присъдената издръжка, като изложените в жалбата
твърдения, се посочва, че не кореспондират с истината. Посочва се, че не са представени
годни доказателства, удостоверяващи наличието на настъпилите обстоятелства твърдени в
исковата молба и поддържани във въззивната жалба, а именно намалени доходи. Сочи се, че
представеното доказателство удостоверение Р 60 касае данъчната 2019г. и не установява по
безспорен начин твърдяното обстоятелство. На следващо място се излага, че от събраните
по делото доказателства / разпита на свидетелите водени от ответната страна, единствено
може да се заключи, че Г.А. работи на черно, като този му доход не подлежи на обявяване.
От друга страна в отговора е посочено, че от събраните по делото доказателства е
установено, че дъщерята на страните по делото Ж.А. расте, поради което нарастват и
нуждите й от по – висока издръжка, като същата има нужда от допълнителни уроци
извънкласни курсове, развлечения за свободното време. С оглед горното се иска да бъде
потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните се представляват от
пълномощници, като се поддържа въззивната жалба и отговора към нея.
Съдът намира, че подадената въззивна жалба е допустима, като постъпила в срок, от
страна по делото, която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.
За произнасяне по основателността на жалбата съдът, въз основа на събраните
доказателства и закона, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 СК. По силата на чл.150 СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена.
Изискванията на чл.142 СК следва да се прилагат, както когато се иска за първи път
издръжка, така и когато по реда на чл.150 СК се иска увеличение/респ. намаление на нейния
размер/, поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това /В
този смисъл р-917/1980 2-ро г.о.//
В производството по чл.150 СК от значение е единствено дали след влизане в сила на
решение № 52 от 13.02.2018г. по гр.д.№ 1183/2017г. на РС П., с което е изменен размера на
издръжка, която бащата Г.А. е бил осъден да заплаща на малолетното си дете Ж.А., чрез
нейната майка и законна представителка М.К. като е намалена същата от 340,00 лв. на
250,00 лв., е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142 ал.1 СК, /относно
нуждите на детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката е
изменение на обстоятелствата по см.на чл.142 ал.1 СК, въз основа на които е била
присъдена, т. е нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо
кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при
определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или
други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по
чл.150 СК /в този смисъл Р 1046/1976 г. на II г. о./. Възможно е да е настъпило изменение
само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на различни
причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за
да е налице основание по чл.150 СК.
Изхождайки от това, както правилно е посочил РС П., доказателствената тежест за
установяване на промяна на обстоятелствата трайно и съществено е на ищеца. С
доказателствена активност ищеца следва да установи при какви обстоятелства /негово
2
имотно, здравословно, семейно и друго състояние/ е определена издръжката по гр.д.
№1183/2017г. на РС П.. Ето защо ищецът е бил длъжен да установи към 2018г. какви са
били възможностите му да дава издръжка в определения размер, както и да ангажира
доказателства какво е сега неговото имотно, здравословно, семейно положение, както и да
установи други обстоятелства, относими към твърденията му за намаляване на
икономическите му възможности.
Ищецът, сега въззивник не е проявил активност при установяване на обстоятелствата, от
които би черпил благоприятни за него правни последици. Същият не е доказал какво е
настоящото му имотно състояние, за да могат да се направят изводи за изменение на
обстоятелствата, съответно за намаляване на възможностите да заплаща на детето си 250
лв. издръжка, при което делото е останало непопълнено с доказателства по негова вина.
Безспорен е факта, че ищецът живее в Кралство Великобритания, заедно със съпругата си
и двете си деца.
Представено е удостоверение за края на годината данъчна година до 05.04.2020г.
формуляр за плащания за целите на доходно облагане на английски език, ведно със заверен
превод на български език, в което е посочено, че е работил при работодател „А.и“ ООД, във
връзка с която заетост е обявил за целите на подоходното облагане доходи в размер на 10
000 паунда. Липсват доказателства за доходите и имуществото, също и за разходите му и
тези на членовете на неговото семейство. От събраните гласни доказателства също не се
установява намаляване на месечните му доходи, респективно имущество, напротив
установява се че ищецът работи и реализира доходи. Правилни са изводите на първата
инстанция, че свидетелите разпитани пред първата инстанция не възпроизвеждат лични
впечатления в дадените показания, а единствено пресъздават изявления на ищеца, като не
установят в конкретика релевантните обстоятелства относно намалените финансови
възможности на ищеца.
От датата на определяне на предходния размер на издръжката до настоящия момент е
установено единствено промяна в семейното му положение, като има нов низходящ член, на
когото е задължен да заплаща издръжка.
От друга страна ответника е ангажирал доказателства за нараснали нужди на детето Ж.А.,
на което ищецът дължи издръжка. Детето е на 11 години, ученичка в V клас, при което
дефинитивно следва, че нуждите за учебни пособия и образование са се увеличили, както и
тези за облекло, обувки, развлечения и др. Установено е по делото и, че майката изцяло е
поела грижите за детето, като получавания от нея доход е в размер на минималната работна
заплата за страната. Съдът отчете и безусловността на задължението на родителите за
издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, закрепено в чл. 143, ал. 2 СК, както и че
минималния й размер по българското законодателство към момента е 162,50 лв.
Определения размер издръжка от 250,00 лева за детето е съответен на нуждите на същото
във възрастта, в която същото се намира.
Всички събрани доказателства са обсъдени от РС П., но при липса на доказателства за
конкретен размер на доходи и имуществено състояние, както и на разходи на ищеца и
членовете на неговото семейство, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е
установена промяна в обстоятелствата, обуславяща намаляване на определена вече
издръжка.
Въззивникът е следвало да има предвид, че процесът не е за определяне на издръжка, а за
промяна на вече определения размер и релевантните факти, които следва да доказва са
други.
Въззивният съд намира постановеното решение за правилно и законосъобразно и на
основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, който след
правилно изложена фактическа обстановка е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящия състав. Предвид горното, постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
Ответника по жалбата е претендирал разноски, но не е представил доказателства за
извършване на същите, поради което такива не му се следват.
По изложените съображения съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8129 от 18.05.2021г., постановено по гр.д.№ 1109/2020г. по
описа на РС П., като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4