РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Кюстендил, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20211520200900 по описа за 2021 година
„Динамо Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Кюстендил, ул. „....“ № ... представлявано от управителя Е.
А., е подало жалба против наказателно постановление №42-
0001904/26.07.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ - гр.София, с което на основание чл.104, ал.7, предл.2 от
ЗАвтПр е наложено на дружеството административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 91в, т.2
от ЗАвтПр.
Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на
нарушението. Твърди се неправилно прилагане на материалните норми.
Административнонаказващият орган не изпраща представител в
съдебно заседание, но в придружително писмо с вх. № 2244 от 13.08.2021г.,
ведно с което жалбата е депозирана в съда, изразява становище за
неоснователност на същата и предлага НП да бъде потвърдено.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при
условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
1
Дружеството-жалбоподател е уведомено с известие № 12-00-00-773/2/
от 22.06.2021 година, че на посочената дата /02.07.2021г./ представител на
дружеството следва да се яви в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. Благоевград, бул. „Св.Димитър Солунски“ № 77А, стая
2 и да представи описаните в известието документи за проверка.
На 02.07.2021 г., около 12,10 часа, в сградата на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Кюстендил, при предоставяне на документи
за тематична проверка по писмо-известие се установява, че жалбоподателя, в
качеството му на лице по чл. 2, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2020 г.,
притежаващо лиценз на ЕО с № 10629, валиден до 20.06.2028 година за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка срещу
възнаграждение, не е предоставило за проверка информация, извлечена от
дигитално устройство - тахограф, монтиран във влекач марка „МАН“, с
рег...... от категория N3 и от картата на водачът С.А. за периода от
20.03.2021г. до 20.05.2021г.
Тъй като в посочения срок в Областен отдел „Автомобилна
администрация“ не са представени в цялост изисканите с известието
документи, свидетелят Ант. Юр. Ст. – инспектор в РД „АА“ – София,
съставил на жалбоподателя АУАН № 291018 от 02.07.2021г., с който е
започнато административнонаказателно производство срещу превозвача за
неизпълнение на задължението му. Актосъставителят дал правна
квалификация на нарушението – чл. 91в, т.2 от Закона за автомобилните
превози. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на упълномощено от
управителя лице.
Въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган е
приел, че актуваното лице е нарушило чл. 91в, т.2 от ЗАвтПр, поради което на
основание чл. 104, ал. 7, предложение последно от същия закон е наложил на
„Динамо Транс“ ЕООД, гр. Кюстендил административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева. В атакуваното НП е
възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по акта. Обоснован
е извод за извършено нарушение, на което е дадена аналогична правна
квалификация, дадена в акта. Наказателното постановление е връчено на
пълномощник – М.Г..
В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган
2
поддържат изложеното в акта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
В събрания доказателствен материал няма съществени противоречия,
които следва да се обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу
подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията са
следните:
Жалбоподателят е превозвач по см. на чл. 2, ал.1 от Наредба №11/2002
г. на МТИТС, притежаващ лиценз на Общността лиценз с № 10629, валиден
до 20.06.2028 година за обществен международен превоз на товари.
Нарушението е ясно и коректно описано в АУАН и НП – а именно, че
жалбоподателя не е представил на контролния орган за проверка
информацията от дигиталния тахограф на един брой товарен автомобил,
използван от транспортното предприятие, както и от картата на водачът за
описания период.
Съдът счита, че в случая е доказано, че спрямо „Динамо Транс“ ЕООД е
започнала проверка, тъй като с известие с рег. № 12-00-00-773/2/ от
22.06.2021 г. от този превозвач са били изискани документи. Видно е по
делото, че липсва информация от страна на превозвача да са били
представени на служителите в ОО "АА" – Кюстендил към ИА "АА"
документи, които са били нарочно изискани, за осъществяване на
контролната функция на административния орган.
Нарушителят е привлечен към административнонаказателна
отговорност по чл. 104, ал. 7, пр. 2 от ЗАвтПр – санкционна норма,
предвиждаща административно наказание за превозвача за нарушение,
изразяващо се в несъхраняване на тахографските листа, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период
от 365 дни или отказа да се предоставят за проверка от контролните органи.
Поради качеството му на „превозвач“, за жалбоподателя възниква
задължението по чл. 91в, т. 2 от ЗАвтП - да съхранява най-малко една година
след тяхното приключване и да предостави за проверка от контролните
3
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от
картата на водача за процесното МПС. Въведеното императивно правило за
поведение в посочената материално правна норма е дадено при условията на
кумулативност, поради което правилно АНО е посочил като изпълнително
деяние несъхраняването и непредставянето на съответните документи.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на упълномощено от
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не
и към законосъобразността на неговото издаване.
Настоящият състав на съда приема обаче, че при съставянето на АУАН и
НП е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – чл.42, т.4 и
т.5, т.9 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка
относно мястото на настъпилото нарушение не съответства на
действителното място на нарушението. Установи се от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства, че мястото, на което
жалбоподателят е задължен да представи поисканата документация не
съответства на посоченото в АУАН място – сградата на ОО „АА“ в гр.
Кюстендил. Съдът счита, че точното място на извършване на нарушението е в
гр. Благоевград, предвид факта, че именно там е бил длъжен представителя на
жалбоподателя да депозира поисканите документи и да се яви на проверката
в описаната дата и час за това.
В разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, законодателят е
предвидил като задължителни реквизити на АУАН и НП посочването на
мястото и датата на извършване на нарушението. Безспорно, конкретното и
правилно посочване на мястото на нарушението е абсолютно необходим
реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира
нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което погрешното
му посочване не може да бъде поправено в процеса на обжалването на
наказателното постановление.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
погрешното и неясно посочване на мястото на извършване на нарушението в
НП представлява нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което
4
съществено опорочава административнонаказателната процедура и накърнява
правото на защита на жалбоподателя. Описаното дава основание на съдът да
определи допуснатото от АНО процесуално нарушение като съществено и
неотстранимо, водещо като правна последица отмяна на атакуваното НП, без
обсъждане на нарушението по същество.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (изм. ДВ
бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), след като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намира искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено. Претендирането
на разноски от страна на дружеството-жалбоподател в размер на 370,00 лева
съдът намира за основателно. От съдържанието на приложената фактура №
********** от 22.08.2021г. и преводно нареждане от 14.10.2021г. е видно, че
дружеството-жалбоподател е заплатило на адв. К. претендирания адвокатски
хонорар за правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд - Кюстендил по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 370,00 лева и е
заплатено, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд. АНО е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, но съдът счита последното за правилно определено, тъй като
според чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, която препраща към чл.7, ал.2, т.2 от
същата наредба, адвокатското възнаграждение е определено в минималния
размер, поради което съдът намира, че именно посоченият минимален размер
от 370,00 лева следва да бъде присъден в полза на въззивното дружество.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление №42-
0001904/26.07.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна
администрация“ гр.София, с което на „Динамо Транс“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул. .....,
5
представлявано от управителя Е. А. е наложена, на осн. чл. 104, ал.7 ,предл.
последно от Закона за автомобилните превози имуществена санкция в размер
на 2000,00 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" гр.
София да заплати на „Динамо Транс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Кюстендил, ул. ...., представлявано от управителя Е.
А., направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 370
/триста и седемдесет/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6