№ 1052
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИ.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110143378 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ..., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ...., ЕИК ...., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 2051,09 лв., представляваща непогасен остатък от изплатено от него
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ по преписка по щета №
44012132230149 за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на
27.10.2022 г. на кръстовището между път .... - по основния път от гр. .... към АМ „....“ и с. ...,
по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., който при наличие на знак „Стоп“ отнел
предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил марка „...“, модел „...“, с
рег. № ...., застрахован при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както
и на сумата от 139,84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2023 г.
до 01.08.2023 г.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. И. И. твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по
застраховка „Каско+“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 27.10.2022 г.
около 10:00 ч. на кръстовище между път .... - по основния път от гр. .... към АМ „....“ и с. ...,
водачът на застрахован при ответника лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...,
реализирал ПТП - при наличие на знак „Стоп“ отнел предимството на движещия се по път с
предимство лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., застрахован при ищеца, и му
нанесъл материални щети. За настъпилото ПТП бил изготвен двустранен констативен
протокол за ПТП от 27.10.2022 г., подписан от двамата водачи. По уведомление за
1
застрахователно събитие при ищеца била заведена щета № 4401213220149/27.10.2022 г.,
извършен бил оглед, ведно с опис на причинените по автомобила щети, вследствие на което
бил съставен опис-заключение. Ищецът посочва, че съобразно общите условия на
застрахователя и договора за имуществено застраховане, сключен със застрахования, е
определил и изплатил застрахователно обезщетение за причинените по лек автомобил марка
„...“, модел „...“, с рег. № ...., материални щети в размер на 3 990,10 лв. и стойността на
предоставената техническа помощ по транспортирането му в размер на 112,08 лв. По тази
причина счита, че спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на
деликвента в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение.
Ищецът посочва, че е насочил претенцията си към ответника, като го е поканил да заплати
регресното вземане в общ размер от 4 117,18 лв., включващ 3 990,10 лв. изплатено
застрахователно обезщетение, 15 лв. ликвидационни разноски и 112,08 лв. транспортни
разходи. Посочва, че в изпълнение на получената регресна покана ответникът частично
уважил претенцията и заплатил на 23.01.2023 г. на ищеца сумата от 2 066,09 лв., като
остатъкът от 2 051,09 лв. останал непогасен до настоящия момент. По тази причина счита, че
ответникът е изпаднал в забава и му дължи обезщетение в размер на 139,84 лв. за периода от
05.01.2023 г. до 01.08.2023 г. Моли съда да осъди ответника да му заплати предявените суми.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на
насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника,
който оспорва исковете по основание и размер. Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите относно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № .... Не оспорва
настъпването на 27.10.2022 г. на процесното ПТП, както и факта на изплащане от страна на
ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ и по застраховка „Помощ
на пътя“ в общ размер на 4 117,18 лв. Не оспорва, че вследствие на предявената от ищеца
регресна претенция е възстановил сумата от 2 066,09 лв., но счита, че същата представлява
действителният размер на вредите, ведно с включени ликвидационни разноски и при
отчетен 50% принос от страна на водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № .....
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и извършеното
от ищеца по застраховка „Помощ на пътя“ плащане в размер на 112,08 лв. Прави
възражение за надзастраховане на застрахования при ищеца лек автомобил марка „...“, модел
„...“, с рег. № ...., с доводи, че сумата в размер на 2 066,09 лв., възстановена от ответника, е
съобразена с реалната стойност на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., към
датата на настъпване на ПТП с включен 50% принос. Прави възражение за съпричиняване с
твърдения, че вината за настъпване на процесното ПТП е и на двамата водачи. Счита, че
водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., е нарушил следните
разпоредби от ЗДвП – чл. 20, чл. 42 и чл. 43, поради което е виновен в равна степен с водача
на застрахования при ответника лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № .... Посочва,
че водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., е извършил изпреварване в
завой на забранено за това място, като не е оставил възможност на вече извършващия
2
маневра водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., да го забележи, респ. да
прекрати маневрата своевременно. Излага, че възстановената от него сума в размер на 2
066,09 лв. е изцяло съобразена със среднопазарната стойност на вредите към момента на
възникването им и с действителната стойност и амортизация на увредения лек автомобил
марка „...“, модел „...“, с рег. № .... към датата на реализиране на процесното ПТП. Възразява
срещу твърдението на ищеца, че е изпаднал в забава, доколкото счита, че е удовлетворил в
цялост регресната му претенция. С тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80
ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2051,09 лв., представляваща
непогасен остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“ по преписка по щета № 44012132230149 за имуществени вреди, причинени
вследствие на ПТП, реализирано на 27.10.2022 г. на кръстовище между път .... - по основния
път от гр. .... към АМ „....“ и с. ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 139,84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2023 г. до
01.08.2023 г.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411, изр. 2 КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причИ. връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ищеца по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже изпадането на длъжника в
забава за сочения период, както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, както и релевираното от него възражение
за съпричиняване.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 26.02.2024 г., в което
е обективиран проектът за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на действително и
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответника .... относно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...; наличие на
3
действително и валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско+“, сключен с ищеца ... относно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с
рег. № ....; изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 4 117,18 лв. от страна
на ищеца в полза на собственика на увредения лек автомобил. С протоколно определение от
15.05.2024 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
са отделени и обстоятелствата, че е налице действително и валидно към датата на
процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Помощ на пътя“,
сключен с ищеца ... относно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., както и че в
полза на собственика на увредения лек автомобил е изплатена сумата от 112,08 лв.,
представляваща разходи по транспортирането му.
На първо място, спорен между страните по делото се явява въпросът относно
конкретния механизъм на процесното ПТП, за чието установяване е представен и приет като
писмено доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от 27.10.2022 г., подписан
от двамата водачи, събрани са гласни доказателства чрез проведен разпит на участвалите в
процесното произшествие свидетели Г. К. И. – водач на лек автомобил марка „...“, модел
„...“, и П. Ц. И. – водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, и е прието заключение на
САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Й. Д. Й..
От двустранния констативен протокол за ПТП, след анализ на показанията на
разпитаните свидетели, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, на които съдът дава
вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
писмени доказателства, и чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ по
делото се установява следният механизъм на ПТП: на 27.10.2022 г. около 10:00 ч. на
кръстовището между път ... /основен път от гр. .... към автомагистрала „....“/ и път ... /път с
посока от с. .../, урегулирано с пътни знаци, водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“,
с рег. № ..., застрахован при ответното дружество, се движи по път ..., като достигайки
кръстовището с път ..., предприема маневра за завой наляво при наличие на пътен знак
„Б2“ – Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!, вследствие на което
настъпва съприкосновение с движещия се по път ... отляво надясно водач на лек автомобил
марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., застрахован при ищцовото дружество.
При изследване механизма на процесното ПТП чрез събраните гласни доказателства
и приетото заключение на САТЕ съдът намира, че се установи противоправност в
поведението на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“,
изразяваща се в това, че е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, която гласи, че на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство, както и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
по аргумент от която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да
започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
4
тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно утвърдената съдебната
практика във връзка с приложението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП при транспортните престъпления,
приложима и при преценка за осъществен деликт, водачът, който има намерение да направи
каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне, да се убеди, че няма да създаде
опасност за движението. В конкретния случай, водачът на лек автомобил марка „...“, модел
„...“, при включването си в главен път не е спрял и не е пропуснал движещия се по главния
път с предимство водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, а вместо това е предприел
маневра за завой наляво, която е довела до пресичане на траекториите на движение на двата
леки автомобила, вследствие от което е настъпило процесното ПТП. С оглед изложеното,
съдът намира, че поведението му е в противоречие с предписаното в цитираната норма и е
противоправно съгласно изискванията на чл. 45 ЗЗД. Правилната преценка при излизане на
път с предимство винаги изисква преминаването с повишено внимание и съобразяване на
поведението на другите участници. В процеса не е оборена презумпцията за виновност по
чл. 45 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил
марка „...“, модел „...“, по отношение на причинените вреди от процесното пътно–
транспортно произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лек автомобил марка „...“, модел „...“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причИ. връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98
от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о.). Само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и Правилника за прилагане на ЗДвП правила за движение по пътищата
не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причИ. връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е., последният
да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причИ. връзка между вредоносния резултат и поведението на
увреденото лице, с което то обективно е създало предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на увреденото лице е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като
съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и
5
въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на
съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния
причинен процес (в този смисъл Определение № 3306 от 9.12.2024 г. на ВКС по к. т. д. №
1488/2024 г.). В настоящия случай, не се установява по правилата на чл. 154 ГПК – без
съмнение, че водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с поведението си е станал
причина за настъпване на процесното ПТП, доколкото не се доказа дали същият
действително е извършил изпреварване в завой на забранено за това място, като не е
оставил възможност на вече извършващия маневра водач на лек автомобил марка „...“,
модел „...“, да го забележи, респ. да прекрати маневрата своевременно. Още повече, че
съгласно заключението на вещото лице по основния път ... от гр. .... към автомагистрала
„....“, по който се е движил водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, няма данни за
наличие на завой непосредствено преди процесното кръстовище. Действително, в
експертизата вещото лице е посочило, че непосредствено преди процесното кръстовище
изпреварването е било забранено поради наличие на единична непрекъсната линия тип „M1“
по ЗДвП, но в процеса не се доказа по категоричен начин водачът на лек автомобил марка
„...“, модел „...“, да е предприел конкретни действия по изпреварване на движещия се пред
него камион. Събраните в тази връзка гласни доказателства чрез разпит на водача на лек
автомобил марка „...“, модел „...“ – свидетелят И., сочещи, че първоначално от лявата
страна в далечината имало движещ се по основния път ... камион, но предприемайки
маневра за завой наляво, я ударил водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, който се
намирал зад камиона и който не видяла, като изразява предположения, че водачът на същия
е извършвал маневра по изпреварване, не са и не могат да бъдат достатъчно доказателство,
което да установи, че водачът на лек автомобил марка „...“, модел „...“, е извършил
нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 43 ЗДвП и по този начин е допринесъл за
настъпване на увреждането. В допълнение, следва да се вземат предвид и свидетелските
показания на водача на лек автомобил марка „...“, модел „...“ – свидетелят И., който сочи, че
се намирал зад камион, зад който имал видимост, като много близко до процесното
кръстовище видял малка кола с две врати, излизаща от място, където е имало знак „Стоп“,
поради което натиснал спирачки и намалил скоростта. Въз основа на гореизложеното, съдът
приема, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, наведено от ответника,
е неоснователно, като единствената причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на застрахования при ответника водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“.
На следващо място, с отговора на исковата молба ответникът е релевирал
възражение, че процесният договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско+“ е
сключен при условията на надзастраховане, като не уточнява твърдяното наличие на
надзастраховане до какви благоприятни за ответника правни последици би довело. По тази
причина съдът следва да разгледа това възражение, като се произнесе в смисъл, че ако се
установи, че надзастраховане е налице, това би могло да доведе до отпадане на
задължението на застрахователя по имуществената застраховка да заплати застрахователно
обезщетение на увреденото лице или до намаляване на размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
6
В разпоредбата на чл. 388, ал. 1 КЗ е предвидено, че ако в застрахователния договор е
уговорена по-голяма застрахователна сума от действителната застрахователна стойност,
съответно възстановителната застрахователна стойност на застрахованото имущество,
договорът остава в сила, като всяка от страните може да поиска застрахователната сума да се
намали до размера на действителната, съответно до възстановителната стойност. Съгласно
чл. 388, ал. 2 КЗ в тази хипотеза за застрахователя възниква задължение да върне частта от
платената премия, която съответства на разликата между уговорената застрахователна сума
и действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество,
освен ако застрахованият е бил недобросъвестен, като в чл. 388, ал. 3 КЗ е уредена и
възможност в тази хипотеза при определени условия всяка от страните да прекрати
договора.
При тълкуване на тези разпоредби следва, че надзастраховане е налице, когато
уговорената в договора за имуществена застраховка застрахователна сума е по-голяма от
действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество към
датата на сключване на застрахователния договор. Сравнението на застрахователната сума
трябва да се извърши или с действителната, или с възстановителната стойност на
имуществото, като коя от двете следва да бъде използвана зависи от това въз основа на коя
от двете стойности е определена застрахователната сума по конкретния застрахователен
договор, която съгласно чл. 400 КЗ може да бъде определена съгласно всяка от тези две
стойности, а ако в договора не е уговорено изрично според коя от тях е определена, се
приема, че е съгласно действителната стойност на застрахованото имущество. Освен това,
при тълкуване на цитираните норми от Кодекса на застраховането се налага и изводът, че
надзастраховане при договор за имуществена застраховка не се допуска, поради което при
наличие на такова за страните по договора възникват две възможности, имащи за цел да
премахнат това състояние, а именно - страните могат да се съгласят да запазят действието на
застрахователния договор, като застрахователната сума, която представлява горния лимит,
до който може да достига размера на застрахователното обезщетение при настъпил риск,
който застраховката покрива, да се приведе в съответствие с действителната, съответно
възстановителна стойност на имуществото и застрахователят да върне недължимата част от
застрахователната премия, платена от застрахованото лице; или при непостигане на съгласие
между страните за изменение на застрахователната сума и за връщане на недължимата част
от застрахователната премия, договорът, сключен в условията на надзастраховане, да бъде
прекратен.
В настоящия случай, в клаузата на чл. 4.2. от приложимите към процесния
застрахователен договор Общи условия за автомобилна застраховка „Каско+“ е предвидено,
че застрахователната сума на застрахованото МПС е равна на действителната стойност на
МПС към датата на сключване на застрахователния договор, освен ако не е уговорено друго
в застрахователната полица. Ето защо и доколкото в застрахователната полица, с която е
сключена процесната имуществена застраховка, няма уговорка, която да предвижда, че
застрахователната сума е определена по различен начин от този, посочен в общите условия,
7
то за да отговори на въпроса дали е налице хипотеза на надзастраховане, съдът трябва да
извърши сравнение между застрахователната сума, която е определена в застрахователния
договор, и действителната стойност на застрахования лек автомобил марка „...“, модел „...“, с
рег. № ...., към датата на сключване на договора, която съгласно дадената в чл. 400, ал. 1 КЗ
легална дефиниция представлява стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество.
По делото няма представени доказателства от ответника за размера на
действителната стойност на застрахования лек автомобил марка „...“, модел „...“, към датата
на сключване на застрахователния договор - 17.12.2021 г. В заключението на приетата по
делото САТЕ е направен извод за действителната стойност на лекия автомобил единствено
към момент, който не е релевантен за определянето на това дали е налице надзастраховане,
който момент представлява датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие,
при което лекият автомобил е увреден - 27.10.2022 г., т. е., почти година след момента на
сключване на застрахователния договор. Липсата на доказателства за действителната
стойност на застрахованото имущество към релевантния момент означава, че съдът не може
да направи извод, че процесният застрахователен договор е сключен при условията на
надзастраховане, което прави възражението на ответника в тази насока недоказано. След
като не е налице състояние на надзастраховане, то не съществува основание за която и да е
от страните по договора за имуществена застраховка „Каско+“ да го прекрати, каквото право
не се и твърди да е упражнено в случая. Няма основание и за намаляване на размера на
уговорената в договора застрахователна сума по реда на чл. 388, ал. 1 КЗ, респ. за
съобразяване на размера на дължимото застрахователно обезщетение с нея. В тази връзка
съдът следва да посочи, че в настоящия процес ищецът изобщо не твърди заплатеното от
него застрахователно обезщетение да възлиза в размер на застрахователната сума по
договора, а точно обратното - че същото е определено, респ. заплатено в по-нисък размер,
равен на действителната стойност на увредения лек автомобил към датата на
застрахователното събитие, поради което дори и да е налице хипотезата на надзастраховане,
това не би довело до намаляване на застрахователното обезщетение, защото то не се
претендира в размер, който е по-голям от действителната стойност на увредената вещ.
Не се спори между страните, а и приетите в тази връзка писмени доказателства -
опис-заключение по щета 44012132230149 от 27.10.2022 г., калкулация по претенция,
ликвидационен акт по щета по преписка 44012132230149 от 27.10.2022 г., опис към
платежно нареждане за масов превод от 24.11.2022 г., фактура № **********/28.11.2022 г. и
опис към фактура, преводно нареждане от 29.11.2022 г., регресна покана от 16.12.2022 г.,
преводно нареждане от 23.01.2023 г., сочат, че ищецът е определил и заплатил в полза на
собственика на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., застрахователно
обезщетение в общ размер от 4102,18 лв., включващ застрахователно обезщетение за
причинените по лекия автомобил материални щети в размер на 3990,10 лв. и транспортни
разходи за пътна помощ в размер на 112,08 лв., както и че е извършил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., като впоследствие ответникът частично е уважил претенцията
8
на ищеца по щетата в общ размер от 4117,08 лв. и е възстановил на ищеца сумата в размер
от 2066,09 лв. въз основа на изпратената регресна покана. В тази връзка следва да се
разгледа възражението на ответника за липса на причинно-следствена връзка между
настъпването на процесното ПТП и извършените транспортни разходи за пътна помощ в
размер от 112,08 лв. От представените по делото писмени доказателства, в т.ч., уведомление
по щета, и от събраните в тази връзка гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
участници в процесното ПТП, се установява, че пътна помощ не е използвана, тъй като
увреденият лек автомобил марка „...“, модел „...“, е бил годен да се движи на собствен ход
след процесното ПТП. В тази връзка следва да се отбележи, че с отговора си на въпроса
дали е било необходимо транспортирането на увредения лек автомобил с пътна помощ,
вещото лице по САТЕ единствено е изразило предположение, формирано на база
представените по делото доказателства и описаните в описа на застрахователя увредени
детайли, че би могъл да се направи извод за необходимостта от пътна помощ. Ето защо
съдът намира за недоказано в процеса наличието на пряка причинно-следствена връзка
между реализиралото се ПТП и извършените от ищцовото дружество транспортни разходи
за пътна помощ в размер от 112,08 лв., с оглед на което посочената сума не следва да му
бъде възстановявана от ответника по заведената срещу последния регресна претенция.
С настъпването на процесното застрахователното събитие, а именно – осъщественото
пътно-транспортно произшествие, при което на застрахования лек автомобил са нанесени
установените по-горе материални щети, за застрахователя по имуществена застраховка е
възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на
претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора
сума, поради което и на основание чл. 411, изр. 1 КЗ съдът намира, че ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-
обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане, като
задължението му за репариране на вредите възниква дотолкова, доколкото застрахованото
имуществено благо е повредено/унищожено. В тази връзка размерът на дължимото
застрахователно обезщетение от застрахователя към застрахованото по договор за
имуществено застраховане лице за повредената вещ се съизмерява с възстановителната
стойност. Същата зависи от това дали застрахованата вещ, в случая – автомобил, е
гаранционен или не, тъй като това пряко е рефлектирало на решението на застрахователя да
сключи договора за застраховка и условията за това. При настъпило събитие последният
дължи на застрахования стойността, необходима за отремонтиране на превозното средство,
ако е частично увредено, по цени на официален сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от
това зависи поддържането на гаранцията за него, но не повече от застрахователната сума по
договора. След изплащане на определеното по този начин застрахователно обезщетение,
застрахователят има право да се суброгира в правата на застрахования срещу третото лице-
деликвент, който е отговорен за причинените щети, респективно срещу неговия
застраховател. Отговорността на застрахователя на деликвента е функционално обусловена
от произшествието и в хипотеза на регрес спрямо него отговорността му не е обвързана с
9
обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател по договора за
имуществено застраховане на вещта. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се
на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност
към момента на застрахователното събитие. Това означава, че меродавна е не
възстановителната, а действителната стойност на вещта, която се определя от пазарната
цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купена (така и Решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на I ТО на ВКС).
Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие на ПТП по лек автомобил
марка „...“, модел „...“, са следните детайли: преден ляв калник, преден десен калник, предна
броня, преден капак. Съгласно експертизата щетите по лек автомобил марка „...“, модел „...“,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.10.2022 г. пътно-
транспортно произшествие. Според заключението на вещото лице стойността, необходима за
възстановяване на увредените детайли по лек автомобил марка „...“, модел „...“, при влагане
на оригинални части, по средни пазарни цени към датата на ПТП – 27.10.2022 г., е в размер
на 6 458,87 лв. Вещото лице е изчислило и стойността, необходима за възстановяване на
увредените детайли по лек автомобил марка „...“, модел „...“, при влагане на алтернативни
части, по средни пазарни цени към датата на ПТП – 27.10.2022 г., която е в размер на
6638,08 лв. Според заключението обичайните разноски за застрахователя при определяне на
застрахователно обезщетение са в границата между 10 лв. и 25 лв.
При имуществените застраховки стойността на дължимото се застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/, дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури (Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II
т. о. на ВКС). При липса на посочените две условия, т. е., ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален
сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна
цена, т. е., изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. От представените по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ се установи, че към
датата на настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация от 10
години, 9 месеца и 22 дена, считано от датата на първоначална му регистрация – 05.01.2012
г. По делото не са налице данни увреденият лек автомобил марка „...“, модел „...“, да е бил
отремонтиран в официален фирмен сервиз. Предвид изложеното дотук, съдът приема, че
действителният размер на вредата съответства на посочената по-горе сума в размер на
6458,87 лв., следваща от експертното заключение, необходима за възстановяване на
увредените детайли по лекия автомобил при влагане на оригинални части (Решение № 225
от 08.02.2022 г. по в. гр. д. № 11425/2021 г. на Софийски градски съд). При съобразяване с
размера на платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за сумата от
10
3990,10 лв. и извършените от същото ликвидационни разноски за сумата от 15 лв., както и с
размера на извънсъдебно платената от ответника сума от 2066,09 лв., и като взе предвид, че
сумата от 112,08 лв. за транспортни разходи за пътна помощ е недължима от ответника,
съдът достига до извод, че следващото се на ищеца регресно вземане под формата на
останалото дължимо и неплатено застрахователно обезщетение за причинените щети по лек
автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ...., вследствие от процесното ПТП и определено
по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 1939,01 лв., до която сума предявената
регресна претенция за заплатеното от ищеца в качеството на застраховател по имуществена
застраховка „Каско+“ застрахователно обезщетение по преписка по щета № 44012132230149
се явява частично основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането. За разликата от 1939,01 лв. до пълния предявен размер от 2 051,09 лв. настоящата
осъдителна претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде разгледана и
заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 05.01.2023 г. до 01.08.2023 г.
По делото е приложена регресна покана, получена от ответника на 20.12.2022 г.
съгласно приетата на лист 61 по делото обратна разписка. Регресната покана има характера
на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – в същата е посочен срок за доброволно
изпълнение на съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ - 30 дена от представянето на всички
доказателства. Видно от приложеното на лист 62 преводно нареждане, ответникът е
изпълнил частично чрез плащане на сумата от 2066,09 лв. на 23.01.2023 г., т.е., след изтичане
на посочения 30-дневен срок за доброволно изпълнение. Следователно, съдът намира, че
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичането на срока за доброволно
изпълнение, т.е., считано от 21.01.2023 г. /срокът за доброволно изпълнение изтича на
20.01.2023 г./, поради което дължи на ищеца обезщетение за забава върху уважената
главница в размер от 1939,01 лв. за периода от 21.01.2023 г. до 01.08.2023 г. вкл. в размер на
121,64 лв., изчислено служебно по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен
калкулатор. Ето защо предявената от ищеца претенция се явява частично основателна и
следва да бъде уважена до размера от 121,64 лв., а за разликата от 121,64 лв. до пълния
предявен размер от 139,84 лв. и за периода от 05.01.2023 г. до 20.01.2023 г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на спорa право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира и доказва извършването на следните разноски: 132,04 лв. за
държавна такса, 230 лв. за депозит за изготвяне на САТЕ и 622,80 лв. с ДДС за заплатено
адвокатско възнаграждение /съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.08.2023
г., фактура и преводно нареждане на лист 149-151 по делото/. Ищецът претендира и сумата
от 30 лв. за депозит за призоваване на свидетел, която сума не е усвоена и с разпореждане на
съда е върната на наредителя, поради което не подлежи на преразпределяне. С оглед
11
гореизложеното, съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 926,28 лв.
Ответникът претендира и доказва извършването на следните разноски: 80 лв. за
депозит за призоваване на свидетел и 230 лв. за депозит за изготвяне на САТЕ. Страната е
заявила и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че
съдът е ограничен до определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не
минимум, на ответника следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на
200 лв.
С оглед гореизложеното, съразмерно с отхвърлената част от исковете на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 30,33 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ...,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1939,01 лв., представляваща непогасен остатък от изплатено от него
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ по преписка по щета №
44012132230149 за имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП, реализирано на
27.10.2022 г. на кръстовището между път .... - по основния път от гр. .... към АМ „....“ и с. ...,
по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., който при наличие на знак „Стоп“ отнел
предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил марка „...“, модел „...“, с
рег. № ...., застрахован при ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.08.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както
и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 121,64 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 21.01.2023 г. до 01.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за
разликата над 1939,01 лв. до пълния предявен размер от 2051,09 лв. и иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за разликата над 121,64 лв. до пълния предявен размер от 139,84 лв. и за периода от
05.01.2023 г. до 20.01.2023 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ...., да заплати на ...,
12
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
926,28 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ..., да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 30,33
лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13