№ 308
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело №
20211100511967 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С жалба с вх. № 6746 от 19.08.2021 г. длъжникът по образуваното изпълнително дело
№ 20137860401200 по описа на ЧСИ М.М. с peг. № 786 на КЧСИ и район на действие СГС
обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т. 8 ГПК.
В срок ответникът не е подал възражение.
Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е
неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнителното производство по дело № 20137860401200 по описа на ЧСИ М.М. с
peг. № 786 на КЧСИ и район на действие СГС е образувано срещу длъжника КР. П. В.
възоснова на изпълнителен лист издаден на 14.03.2013 г. от СРС по гр.дело № 10448/2013 г.
по описа на СРС, ГО, 33 състав и молба с вх. № 10911 от 29.05.2013 г. на „Банка ДСК“ ЕАД
за принудително удовлетворяване на парично вземане. След образуване на делото е
изпратена ПДИ до длъжника и със запорно съобщение от 20.06.2013 г. е наложен запор на
вземане на длъжника за трудово възнаграждение. По подадена молба с вх. № 17908 от
22.10.2013 г. от взискателя, производството по изпълнителното дело е било спряно, на
основание чл.432, ал.1, т.2 от ГПК. Безспорно е, че след този момент не са искани и
извършвани изпълнителни действия. Взискателят е поискал възобновяване на производство
с молба от 11.11.2015 г., и насочване на принудителното изпълнителното спрямо недвижим
имот на длъжника с молба от 19.11.2015 г. След възобновяване на изпълнителното
1
производство, по искане на взискателя са наложени възбрана върху недвижим имот
(09.02.2016 г.), поискано е (с молба от 05.10.2017 г.) и са наложени запори на вземания по
банкови сметки и запор на трудово възнаграждение. С молба от 17.11.2020 г. и с молба от
23.04.2021 г. взискателят отново е поискал налагане на запор на вземания по банкови
сметки и съдебният изпълнител е предприел изпълнителните действия.
С молба с вх. № 6136 от 10.06.2021 г. длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по която ЧСИ е
постановил обжалвания отказ на 02.08.2021 г. Длъжникът е уведомен за отказа на 10.08.2021
г. и е подал жалба с вх. № 6274/19.08.2021 г.
При тези данни и като съобрази доводите на страните съдът прие следното: Жалбата е
допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване и против
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – чл.435, ал.1, т.6 ГПК. По
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална
възможност на длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на
изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от
ГПК. За да поиска прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал
на това, че в продължение на две години взискателят не е поискал и не са предприети
изпълнителни действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника. В тези
случаи разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство
се прекратява на изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти.
Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на
изпълнително действие, като тук следва да се имат предвид същинските изпълнителни
действия, насочени към удовлетворяване на вземането му. Такива изпълнителни действия
представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по
силата на закона.
Спорният въпрос по делото е дали двугодишният срок спира да тече съгласно чл.61,
ал.1 ГПК при спиране на изпълнителното производство. Разпоредбата на чл. 432 ГПК
предвижда различни хипотези при които изпълнението се спира. Едната хипотеза е на
спиране на принудителното изпълнение от съда по чл. 432, ал. 1, т. 1 и т. 4 - в случаите на
допуснато обезпечение на иск чрез спиране на изпълнителното производство, когато съдът
спре допуснато предварително изпълнение след представяне на обезпечение или при отмяна
2
на решението или когато съдът спре изпълнението до произнасяне по жалба от съдебния
изпълнител и др. В този случай спирането на принудителното изпълнение е разпоредено от
съда и за съдебния изпълнител е налице забрана да извършва действия по осребряването на
имуществото на длъжника.
Втората хипотеза на спиране на изпълнителното производство е с акт на съдебния
изпълнител - по чл. 432, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и включва две групи предпоставки: обективни
и субективна. В случаите по чл. 432, т. 3 ГПК са налице промени, отнасящи се до
гражданскоправния статут на страните (промени в правоспособността, дееспособността или
правосубектността), водещи до необходимост от предприемане на действия по
конституиране на правоприемници, учредяване на настойничество или попечителство и т. н.
В тези случаи са налице обективни причини, стоящи извън волята на страните, при
настъпване на които съдебният изпълнител следва да постанови акт за спиране на
производството, като доктрината приема, че актът също има констативно действие. За
разлика от тази група обективни предпоставки, спирането по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК е при
настъпване на субективна предпоставка - изявление на взискателя, адресирано до съдебния
изпълнител, съдържащо искане за спиране на производството. Законът не предпоставя в
какви случаи взискателят може да иска спиране, това е оставено изцяло на неговата
преценка и воля.
За да се отговори на спорния по делото въпрос - тече ли срокът за перемиране на
изпълнителното дело по време на спряно изпълнително производство, следва да се отчитат
спецификите на различните посочени по-горе хипотези на чл. 432, ал. 1 ГПК. Когато е
налице спиране на принудителното изпълнение, постановено с акт на съда, действа забрана
за страните и съдебния изпълнител да предприемат действия по осребряване на
имуществото на длъжника. Ето защо, в този случай срокове, включително този по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не текат - в противен случай има опасност от погасяване на правата на
кредитора, каквато не е целта на спирането - напротив: в тези случаи принудителното
изпълнение е спряно, за да се съхрани правното положение към момента на спирането, за
предотвратяване на евентуално увреждане на длъжника, ако се реализират права, които
последният оспорва. Погасяването на правата на кредитора поради изтичане на срокове
(давностен, преклузивен) не е целян от правото резултат, защото тук спирането е средство
длъжникът да предотврати изпълнението като установи, че правото на кредитора не
съществува или има пречка пред упражняването му. Затова в хипотезите на спряно
принудително изпълнение от съда, не текат срокове (включително преклузивния по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК). Идентичен извод се налага и за случаите на спиране на изпълнителното
производство по обективна причина поради смърт на длъжника чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК.
Различна за приложението на посочената разпоредба на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
единствено хипотезата при спиране на изпълнителното производство в случаите на чл. 432,
ал. 1, т. 2 ГПК - по молба на взискателя. Настоящият съдебен състав счита, че спряното на
основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК изпълнително производство не поражда действието по чл.
61, ал. 1 ГПК, тъй като в тази хипотеза не е налице правна невъзможност за действие, а
избор на взискателя да не иска възобновяване на изпълнителното производство и
предприемането на изпълнителни действия за удовлетворяването на вземането си.
Перемирането на изпълнението е санкция за процесуално бездействие, но само когато
предприемането на изпълнителни действия е допустимо, каквото безспорно взискателят би
могъл да поиска по едно спряно по негово искане производство наред с искането за
възобновяването му. Съобразно съдебната практика по приложение на института на
„перемцията“, двугодишният срок започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. при постигнато споразумение
между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която
взискателят отговаря, респ. не се осъществяват пак по изразената от него воля.
3
В случая безспорно е, че след последното извършено изпълнително действие до
подаването на молба за възобновяване на спряното по искане на взискателя изпълнително
производство и искането за нови изпълнителни действия, са изтекли повече от две години.
Следователно налице са предпоставките на чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство и постановения отказ на съдебния изпълнител е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Въпреки че подадената жалба се явява основателна, претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноските, които е направил за производството по чл. 435 ГПК, не може да
бъде уважена, тъй като причина за уважаването на жалбата не са противоправни действия на
взискателя, а незаконосъобразни актове на съдебния изпълнител. За съставянето на тези
актове взискателят не носи отговорност, включително за съдебни разноски по чл. 78 ГПК,
защото субект на отговорността за възстановяване на имуществени вреди от
незаконосъобразни действия и актове в изпълнителното производство (в това число разходи
за обжалване на тези действия и актове по реда на чл. 435 ГПК) е именно съдебният
изпълнител. Съдебният изпълнител обаче не е страна в производство по обжалване на
актовете му, поради което и редът за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и 81 ГПК в
случая е неприложим. Вземане на жалбоподателя за възстановяване на имуществени вреди,
причинени в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител, съгласно чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ може да получи съдебна защита
по общия исков ред, не и с акт в производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 6746 от 19.08.2021 г. от КР. П. В. отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, постановен по
изпълнително дело № 20137860401200 по описа на ЧСИ М.М. с peг. № 786 на КЧСИ и
район на действие СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5